Всемирното единство

„И кога страда една част от тялото, страдат всички части; кога се слави една част, радват се с нея всички части. Вие сте тяло Христово.”

1 Кор 12:26,27

„А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”

Матей 25:40

Учителя:

„В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат!“

 

„Обществото е един организъм, който се нуждае от подкрепата на всички частни и общи сили. Същото се отнася и до човешкия организъм. Ако човек усилва едно качество или орган за сметка на друг, той създава голяма дисхармония в организма си. Ето защо Невидимият свят не може да гледа спокойно на издигането на един народ над други.”

 

„Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.“

 

„Когато всички хора станат щастливи и ние ще бъдем такива. Щом всички хора не са щастливи, нито един няма да бъде достатъчно щастлив. Хората търсят лично щастие, там е заблуждението. Ако целият свят страда, а само един е щастлив, питам, животът осмисля ли се?“

 

„В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата.”

За да си представим по-добре невидимите връзки, които съществуват в Природата, нека разгледаме един интересен експеримент, известен под името „Стотната маймуна”. Той започнал през 1952 година на остров Кошима, където група учени поставяли на пясъка сладки картофи за маймуните. Животните много харесвали вкуса на храната, но не и мръсотията, полепнала по тях. Главен герой в експеримента се превръща една 18-месечна женска маймуна на име Аймо, която открила, че може да реши проблема, като измие картофите в близкия поток. Тя научила на това и майка си. Маймуните, с които си играела, също започнали да мият картофите и съответно научили на това своите майки, и така бройката бързо се увеличавала.

Няколко години по-късно станало нещо изумително: през есента на 1958 година 99 маймуни на острова (числото е метафора, никой не знае колко точно са били) си миели картофите и една сутрин на това се научила и стотната (сещате се – пак метафора) маймуна. Същата онази вечер почти всички маймуни от този вид започнали да мият картофите, преди да ги ядат. Независимо дали се намирали наблизо или на километри далеч на същия остров. Когато стотната маймуна добавила своята енергия, промяната станала повсеместна. Най-изненадващото било, че малко по-късно този навик „преплувал“ морето и изолирани популации от маймуни на остров Такасакияма и на други места също го усвоили. Този ефект е известен като ефектът на стотната маймуна. Когато в определен момент само още един индивид се настрои спрямо нещо ново, полето се усилва дотолкова, че се разпространява над всички. Този експеримент ясно представя как функционират някои Природни закони. Такава подсъзнателна връзка между отделните индивиди има между отделните хора (а в по-малка степен и между всички същества на Земята, а оттам и в целия Всемир). Свидетелство за нея е и един интересен феномен сред учените и изобретателите. Има множество примери в историята, когато определени открития не са били правени векове наред, въпреки че е имало условия за това, а в един момент независимо един от друг, по едно и също време множество изследователи достигат до тях. Тази връзка е важна за нас по две причини:

Първо: само чрез „пробуждането“ на определен брой хора (критична маса) – може да се породи една силна духовна вълна, която като квас да обхване цялото човечество. Затова дори когато работим само върху собственото си духовно израстване и побеждаваме собствената си низша природа, ние въздействаме и облагородяваме цялата Земя. И никога не знаем дали вече не са се събрали 99 маймуни в очакване на последната, само още една! 99 влакна са скъсани от въжето, с което силите на злото са вързали човечеството, може би остава само още едно! Нека всички започнем от себе си – да скъсаме своето си влакно. Пък дори и да не е последното, все ще подтикнем с примера си още някой да скъса и той едно на свой ред. И така до края на въжетата, на оковите, на всичко онова, към което ни приковава съвременната култура на безлюбие и егоизъм.

Другият важен аспект от тази връзка, приложена между хората е, че когато се обединим зад една идея и насочим енергията си в дадено направление, тя се увеличава (образува се т. нар. егрегор) и цялото става по-голямо от сумата на отделните му части. Това е изказано и от Христос с думите:

„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” (Матей 18:19,20)

На същия принцип действа и грехът – той първо трови нас, после трови околните, а накрая ни подтиква всички вкупом към още повече от съответната проява, понеже друг закон е, че подобното привлича подобно.

Затова трябва да знаем, че всичко и всички сме неразривно свързани помежду си още преди да се родим. И във всеки миг в нашето подсъзнание ние водим безмълвен разговор, в който обменяме идеи, мисли и желания. От болката на един страдат всички, а от радостта на един празнуват всички.

Хората не само имаме свободна воля (в определена степен), но и нашите чувства, мисли и дела оказват голямо влияние върху всички останали светове. Може да се каже, че нашия материален свят се явява място, в което се пресичат всички останали светове и всяка наша проява пробужда една дълга верига от последствия. И макар да не можем да ги видим или осъзнаем докато сме в тялото си, тях ги има и един ден ще бъдем запитани за всички тях. Думите, които изричаме, не изчезват, а се трупат в пространството около нас, за да можем един ден да опитаме техните плодове. Христос загатва това в Матей 12:36,37:

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.”

„Макар и свободни да мислим и действаме, ние сме обвързани заедно, като звездите в небесата, с неразделни връзки. Тези връзки са невидими, но ние можем да ги усетим.“

Никола Тесла

„Кой би причинил вреда на друг човек, ако го възприемаше като част от самия себе си?“

Екхарт Толе

Учителя:

„Всяко добро дело, направено от вас за вашия ближен, е изпълнение на волята Божия. При това положение Бог ще бъде доволен и от вас. Ако ти помогнеш на една бедна вдовица, която се е молила три седмици, ти вършиш волята Божия. Бог няма да слезе от небето по физически начин да помогне на тази вдовица. Той ще помогне чрез някой човек, който е готов да изпълни Неговата воля. Няма да се мине много време, друг някой ще изпълни нещо по отношение на тебе. Той ще помогне на тебе. В този смисъл хората са като скачените съдове, едни други се преливат и си помагат. Много хора не искат да си помагат. Някой казва: „Аз работя само за себе си.“ Друг казва: „Аз работя само за дома си.“ Трети: „Аз работя само за отечеството си, за народа си“ и т.н. Истински човек е този, който всякога е готов да изпълнява волята Божия. Той работи за Бога, защото разбира, че Божият Дух живее във всички хора на Земята. Следователно, каквото прави за едного, той го прави за всички.“

„Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. Защо? Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти потикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки.“

„Между всички души, между всички хора по лицето на Земята има тясна връзка, от която никой не може да се избави. Това не трябва да плаши хората, а те трябва да се стремят да разберат вътрешната връзка на живота.“

„За човека няма по-свещен момент от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души.“

* * *

Рудолф Щайнер:

„Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо. Това ни става ясно, когато се опитаме да се издигнем във висшия свят, наистина да се издигнем и да изживеем в нас духовното единство на същността ни.

Ако в нас живее единството на духовната ни същност, тя ще ни води към братството. То е вече там, в по-висшите полета. На Земята е само отражението. Образът на това, което се намира във висшите полета, е братството върху нашата Земя. Когато на Земята не се грижим за братството между нас, ние се отричаме от това, което вече е в нас. Това е по-дълбокото значение на братската идея. Поради това трябва все повече да се опитваме да осъществяваме антропософските мисли така, че да разбираме ближните си дълбоко в душата им и при най-големите различия в мненията да останем братски свързани. Истинската принадлежност, истинското братство е, когато не очакваме другият да има същото мнение като нашето, а да дадем правото на всеки човек да има своето собствено мнение. Тогава в общата работа ще се достигне върхът на мъдростта. Това е по-дълбоко схващане на нашия първи антропософски принцип. Схванем ли нашата идея за братство така, можем да си кажем: Ние сме свързани заедно при всички обстоятелства, колкото и да имаме различни мнения. Разликите в мненията не могат никога да са причина да се разделим.”