„Какво по-хубаво от това да знаете, че има едно разумно Същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или
„Какво по-хубаво от това да знаете, че има едно разумно Същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бедни. Няма по-хубаво нещо от това да знаете, че отношенията на това Същество към вас са всякога едни и същи. Ако служите на Бога, всеки ще ви обича.“
Учителя
Всички посветени през всички времена са знаели, че Божественото стои в основата на цялото Битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова в Писанието се казва:
„Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога.“
Бог се проявява чрез всичко във Вселената и през всичките векове – Той го прави както с гръмотевицата, която разрушава къщата, така и чрез ръката на човека, който я строи отново.
Може да приемаме Бога като Величествена Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, но Той Сам по Себе Си е много повече от това. Той е не само всичко, което можем да си представим, а много повече, понеже ние не можем да познаем нищо, отвъд границите на ограниченото човешко съзнание, а Бога е необятен.
Човечеството преминава през различни епохи и фази в своето съзнание и разбиране за света и за Бога. Напредналите същества от ангелската йерархия озаряват човешките умове с лъчите на Истината според степента, в която хората са готови да я възприемат. Така например, в детската фаза на човешката раса от нас се е изисквало послушание и изпълнение на Волята на един невидим Бог – да изучаваме природните закони, а при пълнолетието ни – да приложим наученото и да устроим живота си на външен план.
В древни времена по Земята са се ширили варварски племена, които признавали физическата сила и надмощие като най-висш закон. За тях Божието Милосърдие и Състрадание към по-слабите би изглеждало като крайна проява на слабост и неразумност. Затова и Учителите на човечеството са били принудени да им представят Бога като един строг господар, който стои в облаците, управлява чрез страх от наказание и хвърля светкавици по грешниците.
На следващата стъпка в развитието на съзнанието вече е било възможно в лицето на Всевишния да бъде виждан по-скоро един благодетел, който в замяна на определено жертвоприношение или десятък умножава изобилно земните блага за нас. В тази фаза мотивът за действие преминава от страх към едно, макар и егоистично, желание за жертва в името на бъдещото добро, но все още сме били твърде далеч от правенето на Добро заради самото Добро, без значение от последствията.
Едва преди 2000 години Великите Братя на човечеството са преценили, че е дошло времето да бъде даден импулсът за такава висша Любов и в човешкото съзнание да бъде посадено нейното семенце, което с много грижи (от тях и от нас) малко по малко да поникне и да разцъфне в нашите души. А сега вече сме достигнали до този етап в нашето развитие, когато вместо да възприемаме физически слабия като лесна плячка, ние усещаме вътрешен призив да му окажем помощ.
Тази колосална промяна в съзнанието – от племенно-родови връзки, към общочовешки, бива изразена и от ап. Павел в неговото послание до Галатяните (3:28) „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.“
А също и Деяния на апостолите (15:7,9): „След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: Мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват … и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.“
И по закона на същото това развитие сега се намираме на прага на една нова епоха, в която нашата колективна задача е не само да повярваме в Христовото учение, но и да го приложим в живота си – да го превърнем в част от себе си.
Едва през последните няколко столетия човешкият ум бе развит до степен, в която е способен да приеме Христовото учение, като нещо повече от редица морализиращи притчи и случки. Чрез този ум обаче човекът се превърна в същество, което знае много за заобикалящия го свят, но почти нищо за себе си. Той дори не разбира как да живее, за да запази доброто си здраве.
И цялото това Учение може да се сведе до три прости правила, изказани от Христа (Матей 22:37-40 и 5:48):
„А Исус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“
„Бъдете съвършени, както е съвършен и вашия Отец Небесен.“
Чрез тези закони за нас са изявени неизменните Вселенски закони, които изразяват Божията Воля. А тя винаги цели нашето най-висше добро, макар невинаги да можем да го проумеем. Една притча разказва за двама приятели, които решили една вечер да отидат в планината, където живее Бог. Единият от тях приемал Бога като едно Върховно Същество, което нехае за нашето благо и само ни създава безцелни изпитания, а другият познавал същността Му добре, както е описана и от ап. Йоан с думите „Бог е Любов“. Когато достигнали върха на планината чули в тъмното глас: „Когато тръгнете да слизате, натоварете конете си с камъни“. Скептикът веднага възроптал: „Казах ли ти? След всичките мъки докато стигнем дотук, Той ни изпраща още трудности – да носим тежък товар. Аз няма да се подчиня!“ Приятелят му обаче незабавно послушал гласа и взел със себе си много от камъните. Когато стигнали до подножието, а слънцето едва изгрявало, натовареният погледнал товара си и видял сиянието на камъните, които донесъл без да пита „За какво са ми камъни?“: те били чисти диаманти. Тогава мъдрецът казал на своя ближен:
„Не винаги можем да разберем Божите планове, но ако останем верни докрай, те са винаги в наша полза. Светлите същества и Бог обръщат всичко в добро за онези, които Му вярват, търсят Го и Го слушат.“
Учителя, като един Велик Посветен, в Словото си ни описва Бога по най-пълен начин (доколкото нашето съзнание е готово да приеме Истината):
„Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал – в съзнанието си, своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог или ни е забравил?“
„Стихът “всичко чрез Него стана” се отнася до висшето в човека, което дава подтик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните работи не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божи. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все от Бога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: “Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” На друго място същият пророк казва: “Господи, защо ме излъга?” Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: “Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти.” Значи сам пророкът не е предал точно мисълта си, вследствие на което е внесъл известно заблуждение в умовете на хората. Ето защо когато някой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките, на престъпленията се намират в ръцете на човека. Когато нивата на земеделеца не даде своите плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пътници да ги обира. Да, но това не е от Бога – това се дължи на кривия, на изопачения човешки ум. От всички хора се иска права мисъл.“
Откъс от „Откровения на Истината“ – цялата книга можете да свалите от тук
COMMENTS