Еволюция или Сътворение

Чудни са хората, които се опитват със своя човешки, ограничен разум да обхванат и разберат необятното и вечното. Доказано е, че виждаме по-малко от 1 процент от електромагнитния спектър. Чуваме по-малко от 1 процент от акустичния спектър. Докато четете тези редове, пътувате с 220 км в секунда през Галактиката. Атомите в телата ни представляват 99.9999999999999999 процента празно пространство и нито една клетка вътре в нас не е сред онези, с които сме се родили. Знаем още, че хората имат 46 хромозоми – с 2 по-малко от най-обикновен картоф. Самият факт, че виждаме дъги, се дължи на конусообразните фоторецептори в очите ни – за животните, които не притежават подобно нещо, дъгите не съществуват. С други думи – ние не просто гледаме към дъгата, ние я създаваме.

И въпреки всичко това мнозина твърдят, че познаваме законите на Природата и че нищо, което не можем да видим, пипнем или помиришем, не може да съществува. Учителя казва:

„В нашата Вселена има сто милиона слънца. Във всяка една слънчева система има по дванадесет планети. Те правят един милиард и двеста милиона. Ти ще тръгнеш да пътуваш в нашата Вселена, а има още хиляда такива вселени. В тази Вселена ти ще тръгнеш и като влезеш в оня свят, ще започнеш екскурзия от слънце на слънце. И може да живееш най-малко един милион години, да се запознаеш, ще започнеш да слизаш, да ходиш из всичките планети и оттам ще започнеш да обикаляш всичките слънца и тогава ще дойдеш при мене, като ги обиколиш. И тогава ще кажеш ще искаш ли да живееш или няма. Тогава ще разбереш смисъла, разнообразието, красотата, хубостта, всичките светове. Като посетиш, ще видиш, че е толкоз разнообразен светът, толкоз умни и добри същества има, че заслужава да се живее.“

Той ни учеше още:

„Има един Бог, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина.

Има Един! И цялата жива природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец. Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.“

 

„Има само едно Същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата – това е Бог.Той всякога е Благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще ѝ се усмихне и ще ѝ даде всички условия за живот и развитие.“

 

„Под думата „Бог“, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото Битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.”       

* * *

Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението практически се приемат единствено на вяра. И малцина изобщо някога се замислят по този най-важен въпрос в живота на човека – съществува ли Бог? От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека, начинът му на живот, отношенията му към обкръжаващите, моралните му ценности и т.н.

Материалистическата наука твърди, че животът протича от утробата до смъртта, а съзнанието е резултат от определени комбинации на материалните частици. Интересно е обаче да вземем предвид факта, че частиците на нашите тела постоянно биват подменяни – най-малко веднъж на седем години става пълна промяна на всички клетки в телата ни. Ако тази теория беше вярна, съзнанието не би трябвало да поддържа памет за минало с давност по-голяма от 7 години. Всички обаче знаем, че това не е вярно. Ние не само можем да си спомним дори моменти от своето детство, но е установено многократно, че при особени обстоятелства хора, които са били в транс или на границата на смъртта и са се върнали, описват как са видели целия си живот като на лента, включително събития, които съзнателната им памет отдавна е забравила. Давещи се ясно са си припомняли в едно светкавично виждане целия си живот и след свестяването си са разказали преживяното от тях. Науката не може да обясни тези явления и ги игнорира.

Също така не може да обясни и самата предполагаема еволюция между отделните видове, защото прословутият естествен подбор се извършва само в границите на един вид и цели неговото съхраняване, а никой, никога и никъде не е наблюдавал преминаване на един вид в друг, по-висш.

Материалистичната наука и до днес твърди, че човекът е резултат от огромна поредица слепи случайности, случили се в Природата. Тя описва, макар и без каквито и да било доказателства, че някога в предисторическото минало неизвестни вещества са участвали в неизвестни нам процеси и така са произвели неизвестни форми на живот, които в течение на милиони години са се превърнали в хора.

И явно никой не си задава трите най-логични въпроса:

1. Как неорганичната материя може да роди жива клетка?
2. Как неразумното (сляпата случайност) може да роди разум (мислещо същество)?
3. Ако Дарвиновата теория включва постепенен преход в течение на милиони години от една форма към друга, как си обяснява плавното преминаване от яйцеснасящи животни към бозайници, като двете категории са с коренно различно устройство?

Ако това беше възможно, защо не могат да го повторят в лабораторни условия? Биологията твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. И никой учен не може да потвърди, че може жива клетка да се появи от нежива материя. Когато някой защитава една налудничева теория, трябва да представи убедителни доказателства за нея. Такива и до днес няма, но всички деца учат от малки Дарвиновата теория, като нещо безспорно и доказано.

Освен това сме свидетели как науката все по-често се сблъсква с въпроси, необясними по материален път. Самите защитници на материалистичната теория изпадат в недоумение, когато се опитат да докажат теориите и достигат до заключения, като самия Чарлз Дарвин, който в края на своя революционен труд „Произходът на видовете“ пише следното:

„Има някакво величие в тази еволюционна теория, за живота с неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или в няколко живи същества; има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало са еволюирали и ще продължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.”

* * *

На Дарвин принадлежат и следните думи:

„Защо всеки геологичен слой не е пълен с междинни биологични видове? Може би това е най-силното възражение срещу моята еволюционна теория!“

Ако подобни мутации създаваха новите биологични видове, то неизбежно би трябвало (както в миналото, така и днес) да се срещат масово междинни биологични видове. За такива обаче няма никакви свидетелства.

Намирани са обаче вкаменелости на растения, водни звезди и охлюви, които според учените са на 530 милиона години, но всичките изглеждат съвсем еднакви с познатите съвременни видове. Никаква следа от еволюция през тези милиони години! Логично би било да се предположи, че от милионите вкаменелости, поне някои би трябвало да притежават особености на преходните форми, описани в учебниците по биология.

Според еволюционната теория животът първоначално се е появил в древните водни басейни, където са протекли и първите етапи от развитието му, а по-късно преминал на сушата.

Възниква обаче въпросът:

Защо изобщо е било необходимо преминаването на живота от водата към сушата?

Няма никаква логична причина за това явление след като водата е идеална среда за съществуването на най-разнообразни растителни и животински форми.

Нека сега разгледаме автентичността и научната стойност на различни вкаменелости, които бяха представени пред обществеността като доказателства за „предисторически човек“.

– Човекът от Ява – по-късно се оказа, че откритите вкаменелости всъщност принадлежат към два вида: бедрена кост от съвременен човек и череп на маймуна гибон.

– Кенийският човек – беше установено, че останките са от съвременен човек.

– Пекинският човек – скоро след „откритието“ учените установиха, че то е фалшификат. Вкаменелостите набързо изчезнаха.

– Пилтдаунският човек – и той се оказа подобна измама.

През 2002 г. в Южните Родопи бе намерен череп, за който се предполагаше, че има особено важна стойност в еволюционната верига на съвременния човек. Печатните медии масово разпространиха тази „сензационна новина“ на първите си страници. По-късно обаче анатоми от Лесотехническия университет в София доказаха, че това е череп на говедо. По подобен начин медиите често манипулират и подвеждат общественото мнение в желана от тях посока.

Знаем, че един механично-действащ апарат не е в състояние сам да изменя своите закони по разумен начин. В Природата обаче такива изключения са факт. Например, всички тела при изстудяване се свиват и намаляват обема си. Но не и водата – тя е изключение от този закон, като при изстудяване се разширява. Ако не беше това изключение от универсалната природна закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. Всеки мислещ човек може да види в това изключение намесата на висш разум, който е създавал съзнателно условията за живот на Земята. Ето два примера за тази величествена разумност, представени от Учителя:

„Водата замръзва при 0° и се превръща на лед. При замръзването си водата се разширява и затова ледът е по-лек от водата. Това е единственото изключение в Природата. Защо Разумната природа е наредила така? Ако ледът беше по-тежък от водата, той щеше да потъва непрекъснато на дъното на реките, нова вода щеше да замръзва и да потъва като лед на дъното. Това щеше да се повтаря много пъти и тогава реките щяха да преливат и да заливат земната повърхност. Значи Разумните сили допускат едно изключение от природните закони, за да се избегне опасността от заливане на земната повърхност от вода.

Водните пари, като се издигат в най-горните слоеве на атмосферата, се разлагат химически на кислород и водород. После чрез електрическите сили кислородът и водородът се съединяват отново и образуват водата. С каква цел Разумната природа е направила това? За да се освободи водата от всички примеси, от всички отрицателни явления и после, като нова вода да слезе на Земята, съвсем преобразена и чиста, като ново творение.“

Друга очевидна изява на този разум можем да видим в разположението на Слънцето и Луната. Макар те да са изключително различни по големина и отстояния от Земята, тези пропорции са толкова точно съобразени една с друга, че погледнато от Земята изглеждат абсолютно еднакви по размер. Това особено ясно се вижда при слънчевите затъмнения. Какъв е шансът случайно „хаосът“ и „Големият  взрив“ да създадат нещо толкова прецизно?

Рудолф Щайнер ни дава един хубав пример за това колко сляпа е науката, когато опитва да обясни чисто духовни явления, като произхода на човека:

„Представете си, как един студент слуша лекциите на университетски професор, привърженик на Дарвин. Какво може да се чуе от човек, който застъпва теорията за естествения подбор? Защо например – пита той – петелът има красивите, сини, искрящи цветове на своите пера? Те се обясняват с половото привличане, защото кокошките избират онзи петел, чиито пера имат най-ярките синкави отблясъци. Другите екземпляри отпадат и така, грубо казано, възниква една определена порода. Ето го „висшето развитие”, ето го решителният „полов подбор”! И сега студентът е радостен, че вече знае как напредва еволюцията на видовете.

После той влиза на следващата лекция по физиология на сетивата, където чува следното: Правени са многобройни опити, които показват колко различно действат цветовете от спектъра върху отделните животински видове, така че например, кокошките изобщо не възприемат онези цветове от спектъра, които се движат от синьото до виолетовото, а само цветовете от зеленото до оранжевото! И ако сега този студент поиска да съпостави двете лекции, а в днешните университети той наистина може да ги чуе, просто ще бъде заставен да погледне на нещата повърхностно: друг избор за него няма. Цялата теория за естествения подбор се гради на предположението, че кокошките виждат пъстрото оперение на петела и това им доставя някаква радост, докато в действителност те не виждат нищо подобно и перата на петела им изглеждат гарвановочерни.“

На друго място в своите лекции д-р Щайнер дава следния хубав пример:

„… винаги, а и днес също в училищата се показва един опит, който трябва да покаже нагледно, как цяла една планетарна система може да възникне така чрез въртене. Взема се едно вещество, което плува във водата, и се поставя в сферическа форма (капка олио). След това се изрязва една малка пластинка, която може да се прокара точно през екваторната линия на тази маслена сферичка, така щото тя бива разделена на две половини. Отгоре се забожда една карфица и започва да се върти.

От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система?

Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят.

Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най- малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие – тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система – най-малко този учен би

трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.“

Мнозина мислят, че ако тази теория беше недоказана, тя нямаше да бъде толкова общоприета. Успехът ѝ обаче не се дължи на нейната достоверност, а на опорочената образователна система, на медийните манипулации и на недостатъчно познаване на специализираната литература от широката общественост. И така, неосъзнато от повечето хора, еволюционната теория се е превърнала в един задължително наложен инструмент за атеистично възпитание на децата, а оттам и всички останали. В средните училища на много държави по света еволюционната теория е въведена като задължителна част от учебната програма без възможност за алтернативни идеи. А децата просто биват „дресирани“ да слушат, учат и изпълняват това, което някой е сметнал за правилно. В учебниците, дори съзнателно, се премълчават научните опровержения на тази теория, а еволюционното учение се представя често не като теория, а като научно доказан факт.

А за непредубедения човек е необходима много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие от едноклетъчни до човешки същества.

Скептиците казват:

„Искам да видя Бога и тогава ще повярвам. Не мога да приема нещо, без то да бъде доказано по научен начин и проверено в лабораторията.“

Което с други думи означава:

„Не искам да приема тази идея, защото тя ме ограничава. Предпочитам аз да си бъда сам Бог и да не дължа никому благодарност за своите постижения и за своя живот.“

Ако наистина този човек не приема за истина това, което не може да бъде проверено опитно, как така вярва, че е имало ледникова епоха?

Споделям тук една притча, която по хубав начин описва липсата на логика и здрав разум у материалистично мислещите:

Един мъж посетил местната бръснарница, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря и по някое време станало дума за Бог.

Бръснарят казал:

– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.

– Защо? – попитал клиентът.

– Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

– Как така? – учудил се бръснарят –Аз самият съм бръснар.

– Не. – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.