Златни правила на здравословния живот (част 3): Водата – носителка на Живота

Златни правила на здравословния живот (част 3): Водата – носителка на Живота

Златни правила на здравословния живот (част 1): Основи на природосъобразното хранене Златни правила на здравословния живот (част 2): Ограничаване н

Златни правила на здравословния живот (част 1): Основи на природосъобразното хранене

Златни правила на здравословния живот (част 2): Ограничаване на вредните навици

Учителя Петър Дънов:

„Бог е дал на човека да яде само хляб и той има право само него да иска, а всичко друго е по благоволение. Пийте топла вода! Студената вода причинява на човека суровост и жестокост. Тя показва, че на човека му се живее светски живот.“

(„Само хляб“, 12.10.1920г.)

 

„Ние знаем, кога и как се пътува. Носехме термоси с гореща пода, затова никой не се разболя. Върнахме се бодри и весели. Сегашните туристи, като се качват по планините, пият студена вода и заболяват. Хората ни се смеят, че пием гореща вода, но ние не обръщаме внимание на това.“

(„Живият Господ“, 01.10.1922г.)

 

„Питате: Защо трябва да се пие гореща вода? – Много просто. При храненето, по стените на стомаха и червата остават мазнини и утайки, които пречат на правилното храносмилане. Горещата вода ги разтваря и регулира процесите в стомаха и червата.“

(„Да наследя“, 19.11.1922г.)

 

„Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре. Как е ял, какво ял, не е важно – работи. Уморен, изпотен, той казва: Огън имам на главата! Не е време за почивка. Сграбчва стомната със студената вода и пие. Така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода. Още до вечерта започва да се превива от болки – простудил се. – Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой. – Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода. Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш?“

(„Ще бъдете свободни“, 11.02.1923г.)

 

„Няма по-хубаво лекарство в света от топлата вода, но трябва да знаеш как да я възваряваш , как да я топлиш. Най-сигурно лекарство, което аз зная за днес, това е топлата вода. Някой казва: хининът е добро лечебно средство. Не, хининът не струва нищо пред топлата вода. Опитали ли сте силата на това лекарство? Аз не говоря за студената вода от някой извор. Не, ще вземете чиста изворна вода, ще я турите не върху някой пушлив огън, не в обикновен гюм или тенджера, както вие правите, но върху силен огън и в съд от най-чисто злато. Следователно, вие ще сварите тази вода в златен съд и при това не при залез слънце, защото тогава тази вода няма да ви ползува, но когато слънцето изгрява, когато е на зенита. Ще кажете: това е суеверие! Да, суеверие, но според вас. Това е наука, която старите, вещите хора са знаели, но днес, след като са я изгубили, след като са я забравили, считат я за суеверие.“

(„Ще бъде жив“, 09.05.1926г.)

 

„В топлата вода това е хубавото, че няма опасност да се простудите. И ако ви стане студено, няма да се простудите, не се плашете. Там, дето играе топлата вода и има движение, по никой начин човек не може да се простуди. За обтривките може да използвате или топлата вода, или слънчева вода, все едно е, но ще избягвате студената вода.“

(„Хигиенични правила“, 24.04.1927г.)

 

„Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли.“

(„Личност и душа“, 01.01.1930г.)

„И тъй, искате ли да бъдете здрави, да се развивате нормално, физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярните съдове, да се свиват и разширяват правилно. За тази цел никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярните съдове на гърлото и на стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния. Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на дробовете се свиват. Приемайте въздуха през носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавата ципа и течност в носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но през носа, за да запазите здравето си и да се лекувате, ако сте заболели от някаква болест.“

(„Свиване и разширяване“, 19.06.1931г.)

 

„Пил си студена вода и си се простудил – друго престъпление. Какво означава горещата и студената вода? Горещата вода е доброто в света, а студената вода – злото.“

(„Фактори на храносмилането“, 19.02.1932г.)

 

„Какво трябва да направиш, за да възстановиш здравословното състояние на организма? – Трябва да угодиш на стомаха си. – Как? – Като повдигнеш клетките на стомаха в по-високо състояние, отколкото са били. Те искат студена вода. Ще ги убедиш, че студената вода е вредна, и ще им дадеш топла. Те искат месна храна. Ще ги убедиш във вредата от месото и ще им дадеш лесносмилаема храна. Така ще се възстанови хармонията между клетките на стомаха и състоянието на целия организъм ще се подобри.“

(„Влияние на музиката“, 18.01.1933г.)

 

„Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния.“

(„Четирите хигиенични правила“, 26.03.1937г.)

 

„Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.“

(„Нито в Израиля“, 04.12.1938г.)

„Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което и кръвообръщението се подобрява.“

(„Отличителни качества на мисълта“, 12.07.1939г.)

 

„Ти ядеш и бързаш. Няма защо да бързаш. Ядеш и като останат още десетина хапки, спри. Ти тамън се наядеш и вземеш, студена вода пиеш, туриш в стомаха. След като е ял и е пил студена вода, българинът казва: „Не зная какво ми стана, урочасах. Много хубаво беше сготвено яденето, но не зная откъде дойде.“ Хич не му иде на ума, че студената вода е причината. Две студени чаши студена вода изпил и спира се онзи процес на храносмилането. Сега вие ще кажете: „Ние не ядем кокошки.“ Същият процес е. Ти тамън си ял картофена супа и след туй пиеш студена вода; мислиш, че работата ще върви.“

(„Добра мисъл, добро чувство и здраве“, 11.03.1942г.)

 

„Каква е философията на живота? – Трябва да знаеш каква вряла вода да пиеш. Че топлата вода помага повече на хората, отколкото студената. Топлата вода е добър човек, студената вода е лош човек. Защо е лош? – Топлата вода дава, студената взима. Щом пиеш студена вода, като влезе в стомаха, свива капилярните съдове. Като пие някой студена вода, казва: Урочасаха ме, някакво течение. Той пил студена вода, набедява въздуха.“

(„Неделимото“, 05.07.1942г.)

 

„Вие сте жадни, но водата е много студена. Отказвате се да пиете. Тази вода трябва да я вземете, да я постоплите и тогава да я пиете. На какво съответствува студената вода? То е неузрелият плод. Да я стоплите, очаквате да узрее плодът, да я приготвена за пиене.“

(„Добре възприета мисъл“, 07.08.1942г.)

„Чудно е, че в нашия век мъчно е да намериш хора, които знаят да пият вода. Българите са толкоз невежи в пиенето на вода. Живеят много здраво, но много болести произтичат от това, че не знаят да пият вода. Вечерно време става от леглото, има една стомна вода наблизо, вземе половин кило вода и я изпива. Като стане, казва: „Урочасах нещо.“ Че как няма да урочасаш? Лятно време вземат най-студената вода: след като се изпоти, ще вдигне стомната, ще се напие, ще иде под сянката на дървото. Казва: „Не зная какво ми стана. Тази сутрин ме срещна поп.“ Не знае да пие вода, попът е виновен. Или някоя зла жена срещнал. Никога не бързай да пиеш вода. Като идеш, най-първо, пет–десет минути седни при извора, ако е лятно време, погледай го.“

(„Като младия син“, 29.11.1942г.)

 

„Много пъти вие питате: „Защо Господ ни даде това?“ Какво трябваше да ви даде Господ? Да кажем, заболи ви кракът. Господ ли ви го даде? Аз по невнимание съм ходил, къпал съм се в студената вода и вследствие на това дошъл ревматизмът. Кой ме е карал да се къпя в студената река? Ще ида на баня. Един наш приятел, преди години, доста виден брат, отишъл да се окъпе и взел един топъл душ. След това се полял със студен душ. Казва: „Не зная, лошо ми е нещо. Къпах се и след топлия душ се полях със студен“. Казвам: никога на топлия душ не турай студен. Тия студените душове са за боговете. На хората топло им трябва.“

(„Нова епоха“, 06.01.1943г.)

Външно приложение на водата:

„Често хората изпитват големи вътрешни трудности, които се дължат на запушвания на порите в организма им и трябва да дойде някое голямо страдание, което да предизвика отпушването им. Казвате: «Нали хората се мият със сапун, с вода, не може ли по този начин порите им да се отпушат?» — При това миене порите се измиват само отвън, а дупчиците им отвътре пак остават запушени.”

(„Дойде на себе си“, 12.06.1927)

 

„Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм.”

(„Идеалът на човека“, 12.07.1931)

 

„Ако вие искате да се освободите от вашия кир, само водата може да направи това. Някои вярват, че сапунът прави това. Сапунът нищо не прави, благодарете на водата. Някои хора казват: „Без сапун не може.“ Питам: Дълговековният живот на дървото – то живее 4–5000 години, то със сапун ли живее? С водата. Аз привеждам този пример, защото някой път ние имаме някои възгледи, които приличат на съвременния сапун. Аз мисля, че ако някой светия се измие със сапун, той ще изгуби своето достойнство. Обикновеният човек може да се измие със сапун, но светията – никога! Защото в самия организъм на светията има една мощна сила, хиляди пъти по-силна, отколкото сапунът. То е такова електрическо динамо, че всичкият прах, всичкият кир се изхвърля навън.”

(„Мечът на Духа“, 09.09.1934)

 

„Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие.”

(„Милосърдие, смирение и молитва“, 03.10.1934)

 

„Вие си мислите, че като се измиете 3-4 пъти с миризлив сапун, вече сте се измили и сте чисти. Не само че не сте се измили, но сте запушили порите си. Сапуните ги правят от умрели животни и други нечисти материали. Но има и едно миене, което не сте научили. Процесът на миенето не е външен, а вътрешен. Един външен метод е изпотяването. Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и тя диша. А чрез измиване със сапун става задръстване на порите.”

(„Изпит на ученика“, 05.09.1934)

 

„В тялото на човека има около седем милиона пори, които са прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав. Отварянето, отпушването на порите у човека става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване. Съвременните хора се мият само външно, а не и вътрешно, вследствие на което се появяват редица болезнени състояния.”

(„Дойде на себе си“, 12.06.1927)

 

„Законът на чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? — Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причината за големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява.”

(„Чистосърдечните“, 29.04.1917)

„Лятно време се измивайте със затоплена от Слънцето вода. Частично можете да се миете всеки ден — а именно: лицето, врата, ръцете и краката. Като се изпотявате, веднага ще се преобличате — никога не оставайте с потна риза на тялото си. Когато миете главата си, ще я миете със сапун само веднъж в месеца, и то с хубав, чист сапун. Иначе може да миете често главата си, но без сапун — или само с вода, или с чиста хума. Ще опечете добре хумата, ще я залеете с малко оцет и ще я размиете с много вода. С тази каша ще намажете няколко пъти главата си и след това ще я измиете с чиста вода. Така косата става мека и запазва магнетизма си. Ще кажете, че косата не трябва да бъде мазна. Не, мазнината е нужна. Ако я измивате, косата става суха, електрична. Ако главата е измита добре, кожата ще диша добре, но ще се лишите от топлината и активността на мозъка. Мазнините имат отношение към магнетизма. С изгубването на магнетизма се намалява и мислителната способност на човека. Ако сами можете да си направите сапун специално за косата, да бъде от най-хубаво масло — тогава може по-често да си миете главата със сапун. Сегашните модерни сапуни не са чисти — направени са от умрели животни. Хумата е за предпочитане пред сапуна.”

(„Новата азбука “, 13.07.1924)

 

„Често хората си навреждат от баните, понеже не знаят как да ги използват. Например някой направи една топла баня, а след това отиде на студен душ. Тези резки промени върху тялото не са за обикновения човек, те са само за боговете. Който не е закален, той трябва да прави топли бани, като оставя енергиите на топлината да действат върху неговия организъм.”

(„Денят на доброто“, 14.07.1931)

 

„Дъждът е символ на Божествения Живот – една капка дъжд от 22 март до 22 септември е равна на една английска лира. Всяка капка носи магнетизъм в голямо количество. В май, юни, юли простудяване не става. През тези месеци, като вали дъжд, облечете си стари дрехи и излезте вън, на дъжда, за да ви окъпе.”

(„Симоне Йонин, любиш ли ме?“, 12.07.1920)

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 0