Златни правила на здравословния живот (част 1): Основи на природосъобразното хране

Златни правила на здравословния живот (част 1): Основи на природосъобразното хране

„Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (Първо послание на ап. Павел до Коринтяни 3:16) Учителя Петър Дънов: „Първо т

„Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“

(Първо послание на ап. Павел до Коринтяни 3:16)

Учителя Петър Дънов:

„Първо трябва да се започне с пречистване на тялото. Това е една от вашите задачи. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не — човек е красив, докато е добродетелен.”

 („Узрял плод“, 05.05.1932)

Храненето като свещенодействие:

„Обикни храната и яж с любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която приета с любов, обновява организма. Обаче, ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.”

(„Методи на природата“, 02.03.1922)

 

„Храните са материализирани мисли на същества, които стоят по-високо от нас и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци.”

(из „Акордиране на човешката душа“)

Качеството на продуктите:

„Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е прясно, а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал, докато направи това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница.” Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш. Като жънеш – пак ще пееш…. Ще имаш една овца, от която ще доиш млякото и ще пееш… Такава баница направете и ще ви кажа, че е отлична.”

(„Добрият брат и добрият баща“, 15.12.1937)

 

Смесването на храните:

„Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора.”

 („Проявеният живот“, 03.10.1943)

„Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули – дам ви десет вида плодове. От всичките изведнъж ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят, да има разстояние, като ядете един вид плод от друг вид. Най-малко един час, два, три или четири часа. Тогава, ако ви дам десет кошници, 39 часа ще ви вземе, докато ги изядете или за 40 часа вие трябва да опитате всичките плодове. Ако сте умен човек, ако сте гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив – 30. Ако сте обикновен – 20 часа, пък ако сте някой будала – 1 час.“

(„Добро и зло“, 11.11.1938)

Избор на храна:

„Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да избира подходяща храна, която да дава най-добри резултати.”

(„Старият книжник“, 29.06.1919)

(Във връзка с това и Ванга казва: „Билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.“)

 

„Всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните… Относно избора на храната, Природата е вложила в човека вътрешен инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.”

(„Хигиена на живота “, 02.08.1931)

 

„Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява.”

(„Четирите полета“, ООК, 05.11.1930)

 

„За да познаете коя храна е чиста и здравословна, следете как се отразява върху мислите, чувствата и постъпките ви.”

(„И рече Исус“, 06.04.1930)

 

„Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна.”

(„Радостта“, 02.04.1933)

„Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича.”

(„Новото в живота“, 22.08.1943)

Хранене след изгрев и преди залез слънце:

„Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и среднощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.“

(„Силните течения“, 09.03.1927г.)

 

Консервите: „Сегашното консервиране на храната представлява отлагания, утайки, които причиняват различни болести.“

 („Напразно Ме почитат“, 03.06.1923)

 

„Яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.“

(„Да ви даде“, 15.12.1929)

 

„Аз съм даже и против консервиране на плодове. Консервирането на храните говори за израждане на човечеството. Докато храните се консервират, всякога ще съществуват болести… Консервираната храна пречи на правилното развитие на човека. Който се храни с консерви не може да отиде при Бога.”

(„Ще ме видите“, 16.11.1930)

 

„Една храна, която се е развалила, дръжте я навън, изхвърлете я! Всеки ден – прясна храна!”

 („Трите картини“, 06.01.1937)

Влияние на различните храни:

За Житото и Хляба:

„Житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.”

(„Наука за живота“, 13.03.1940)

„Хората казват: „Наука е това да мелиш житото.” Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излита, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?”

(„Влязоха в ладията “, 24.11.1929)

 

„След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е още топло, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито.”

(„Отношение на простите истини към човека“, 22.09.1926)

 

„Добре е да ви обичат хората, но още със ставането си от сън да опечете хляба си и след това да го ядете заедно с близките около вас. Не оставяйте хляба за другия ден… Ще кажете, че сухият хляб е по-хранителен. Аз не вярвам в това.”

(„Единствената връзка “, 20.02.1938)

 

„В кой вид житото е по-хранително – варено жито или печен хляб? – Според мене вареното жито е по-хранително от хляба.”

(„Новото знание“, 10.06.1932)

 

За плодовете:

„Всеки Божествен плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество, ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество.”

 („Родени от Бога“, 05.01.1944)

 

„Всеки плод служи за проява на една или друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите ще зависи от употребата на различни растения и плодове за храна.”

(„Благо и леко“, 29.05.1927)

 

„При сегашните условия не е добре да се храните само с хляб или само с плодове, това е крайност.”

 („Беседа за учителите и майките като възпитатели“, 19.08.1920)

„Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си… Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа… Яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях.“

(„Опити“, 20.06.1923)

 

„Едни храни събуждат физическата енергия, други – чувствата, а трети – умствената енергия…

– Орехите карат човека да мисли.

– Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата. На стиснатия човек дай череши, плодове.

– Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши.

– Динята чисти стомаха и червата… Действа ободрително и слабително. Ако искаш да знаеш как да работиш с хората, яж дини.

Плодовете трябва да се измиват хубаво, вредна е нечистотията по тях. Искат ли хората да ядат хубави и чисти плодове, трябва да насаждат растенията на чисти места и на чиста почва…

Яжте колкото се може по-бавно. Храната изобщо трябва да се дъвче по-дълго време.

След като едно дете е яло плодове, не му давайте друга храна…

Суровата храна можем да я поставим в топла вода, докато се затопли. Топла храна е потребна, а горещата може да се избягва. Човек трябва да приема и топла вода, стомахът се поврежда от пиенето на студена вода и от приемането на сладолед. Много болести дохождат, когато човек яде студени ястия. Някого го боли стомахът, ял е ледени дини…

Трябва и едно правилно съчетание на храните. Например мляко и млечни продукти не бива да се съчетават с плодове. Една сестра, веднага след като пила мляко, яла кайсии и няколко дни почувствала такива силни болки, че си помислила дали няма да умре… Сладките и мазни храни дават мекота, солените – равновесие. Горчивите трябва да се употребяват в изключителни случаи, те тонират, а киселите активизират, дават енергия. След ядене киселите ябълки са полезни, помагат за храносмилането. Сладките храни не искат смесване с други, те са лесносмилаеми.”

(из „Акордиране на човешката душа“)

 

„Който иска да мисли, трябва да яде лимон. Който е апатичен, всяка сутрин трябва да употребява по едно парче лимон, за да се свърже със силите, които действат в него. Киселините в лимона придават активност на човека.”

 („Естествени връзки“, 19.06.1929)

За някои други храни:

„Трябва да вариш фасула най-малко в две води, за да извадиш нещо от него. Първата вода на фасула трябва да се хвърля, защото е опасно. Тя е полезна за чистене на лекета… Във втората вода ще нарежеш малко лук и ще изкараш от него отлично ядене.”

 („Закон на съотношения“, 15.04.1925)

 

„(Въпрос: Ами зелен фасул?) Той е по-добър от сухия.“

(„Беседа за учителите и майките като възпитатели“, 19.08.1920)

 

„Доматът е останал назад в развитието си… Той се спрял в стомаха. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. Той казва: Освен ядене и пиене, нищо друго не съществува. Яж, пий, весели се и бъди благодарен.”

(„Естествени връзки“, 19.06.1929)

 

„Картофите предават само едно качество на човека: правят го доволен, да се задоволява с малкото. Особено, ако яде картофи при неблагоприятни условия.”

(„Здрава основа“, 04.01.1931)

 

„Не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята, картофите са приели някои вредни елементи.”

(„Бъдещото верую на човечеството“, 01.09.1933)

Солта:

 

„Ако човекът няма в главата си подходящо количество соли, не може да мисли нормално… Солите, даже и когато ги поемаме само в малки количества, са един извънредно важен хранителен продукт, не само продукт за вкус. Ние солим нашите ястия не само за да киселеят приятно на вкус, ние солим нашите ястия главно за това, да можем изобщо да мислим. Следователно солите трябва да достигнат мозъка, за да можем изобщо да мислим. Солите най-много са свързани с това, което представлява нашето мислене. Ако някой например е болен така, че, да кажем, той отлага в стомаха или в червата си всички соли от храната и не ги изпраща с кръвта в мозъка, тогава той става слабоумен, глупав.“

Рудолф Щайнер („Природни основи на храненето“)

Рудолф Щайнер за някои храни:

„Гъбите са изключително вредни: те съдържат пречещи Лунни сили, а всичко, възникнало на Луната, означава втвърдяване. Така също и бобовите храни не са препоръчителни, поради голямото съдържание на азот в тях. Азотът замърсява етерното тяло.”

(Събр. съч 266/1)

 

„Изключителното използване на картофа е сред факторите, които са направили човека и животните материалистични, откакто картофът е въведен в Европа. Ние би трябвало да поемаме само необходимото количество картофи за да стимулираме нашия мозък и природата на главата. Консумирането на картофи не трябва да е непрекъснато.‘

(из „Земеделие“, гр. Кобервиц, 16.07.1924)

 

„Ако някои яде червено цвекло, той се изпълва с желание да мисли. Това става напълно несъзнателно. А ако човек яде картофи, той има желание само отново скоро пак да яде… Цвеклото изпълва главата с активност, когато отива право в нея. Това разбира се, е крайно неприятно за хората, че те трябва да мислят, и ето защо те понякога обичат картофа много повече от червеното цвекло.“

(лекция пред работници, Дорнах, 18.07.1923)

За хора, които са склонни да хващат глисти е добре да ядат цвекло. Цвеклото не може да навлезе в червата без да разстрои напълно глистите! Те се парализират и биват изхвърлени с фекалиите. И така виждаме, че корените имат пряко влияние върху този по-низш животински вид – глистите. Цвеклото не е отрова, но то трови глистите и вие можете да откриете, че цвеклото има най-силен ефект против глисти по време на пълнолуние… Препоръчителна е засилена консумация на корени при деца със забавен растеж. Това важи за възрастта между раждането и навършване на седмата година…“

(лекция пред работници, 09.08.1922)

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 0