„Защо да се разделим с месото или от къде трябваше да започнем“ II част

„Защо да се разделим с месото или от къде трябваше да започнем“ II част

"...Да продължим нататък. Угоеното добиче достига края на еднообразния си житейски път (спомнете си хората - батерии в Матрицата), за да задоволи пови

„…Да продължим нататък. Угоеното добиче достига края на еднообразния си житейски път (спомнете си хората – батерии в Матрицата), за да задоволи повишените ни гастрономически изисквания. Няма хуманен метод за отнемане на живот, въпреки че с тази цел се налагат някакви стандарти. Какво се случва в камионите, превозващи добитък, в огромните заводи, по безкрайните поточни линии, може да откриете сами в десетките филми посветени на истината за този бизнес. Хиляди хора убиват, разфасоват и кълцат милиони същества, с помощта на купища машини и стотици нови химикали, изпълняващи най-различни функции. Дори месото по някакъв начин да е останало чисто до момента, то вече няма начин да бъде такова, защото всеки сантиметър се обработва химически. Разработени са безотпадни технологии, които използват всяка една част от трупа, най-вече за създаване на храна. Събира се дори кръвта, която може да е забранена за влагане в колбасите в някои страни, но е разрешена в други. Нощем всичко, целия комплекс, всички машини, инструменти и съоръжения се почиства с шлангове поливащи с коктейл пяна от белина, за да може на следващия ден всичко да започне отначало „на чисто“.

Да спрем до тук или да стигнем до края? Месото се складира в хладилни камери. Някои с дълбоко замразяване до минус 40 градуса преди, а сега вече до минус 62, тъй като се смята, че новата по-ниска температура гарантира запазването на продукта без изменения. Науката напредва! Понякога се консумира след няколко дни, друг път според конюнктурата на пазарното търсене се налага да поизчака месеци, а се случва и няколко години. Какво става с месото, престояващо седмица или година в хладилните помещения не знам и не ме интересува. Със сигурност и там текат процеси, които изоставащата наука изучаваща последствията на напредничавата такава, някой ден ще открие. Ако все пак дългото му съхранение го направи непригодно за някой високо стандартен пазар, то бива реализирано в бедна, корумпирана страна, където влиза в състава на незнайни малотрайни колбаси, а търговецът вероятно се чувства горд, че е предпазил сънародниците си за сметка на някакви далечни, непознати аборигени.

Накрая месопреработвателите пълнят с голямо количество вода така желания продукт и естествено с помощта на необходимите за задържането и вътре небезвредни агенти. В България преди години беше въведена забрана за добавяне на допълнителна вода в пилетата. Тя обаче важеше само за родните стоки и така месото от чужбина стана много по-евтино от родното. Производителите тогава обявиха, че ще фалират, защото нормата ги прави неконкурентни. От друга страна твърдяха, че се слагат минимални количества вода. Надявам се, че забелязвате противоречието. Като причини за приемането на първоначалните промени бяха посочени постигането на пълно съответствие с европейските закони, а до необходимостта от актуализация на наредбата (връщане на стария неконтролиран режим) се стигна в резултат на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България за връщане на правото на производителите да слагат вода в пилешкото. Последните в крайна сметка обясниха, че вода в месото се добавя с цел да стане по-крехко и лесно за готвене!?!? Няма да коментирам… След водата се добавя необходимото количество грим (принципът е същият като при хората – колкото по-старо, толкова повече), отново химически коктейл, който прибавя последни щрихи към привлекателния продукт, вече съдържащ вероятно цялата менделеева таблица. Остава само да премине термична обработка, при която всички участници влизат в хиляди нови взаимодействия, които повярвайте, никой не може изчерпателно да предвиди и опише.

Има и още. Колбасите! Там се влага всичко, което някога, някъде е забранявано за използване. Влизат всички меса, които не са годни дори за гримиране. Още куп оцветители, ароматизатори, стабилизатори и консерванти, цял каталог от Е-та. Колбасите бяха първото, от което някога се отказах, веднага щом разбрах какви са суровините за производството им, а повярвайте ми преди 16 – 17 години, използваните технологии бяха далеч „по-здравословни“ от настоящите. Не зная дали здравомислещ човек може да продължи с консумацията на тези продукти след като научи „тайните“ на производството им. От друга страна секретите на майсторите непрекъснато се увеличават. Преди година говорих с шофьор на камион, който ме увери, че внася във фабрика на известна марка за кренвирши само пилешки гребени и крака. На недоумението в погледа ми, отговори с пояснение, че човек от предприятието му подарил някакъв вид промишлена марината с обещанието месото, което си приготвя с нея да стане по крехко от памук. Явно са били необходими повече указания, защото пилешкото, което съпругата му поставила във въпросния химически подарък за два часа се превърнало в пастет. Така разбрах, че всички месни деривати невъзможни за продажба директно в мрежата, влизат в състава на кренвиршите, заедно със „супер обработващите“ ги химически реактиви. Ако желанието за месо е толкова силно, че човек не може да го контролира, поне би могъл да спре консумацията на колбаси…“

Откъс от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“. 

COMMENTS

WORDPRESS: 0