Законът за Кармата

Законът за Кармата

„Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит.” Откровение на Йоан 13:10   „Не съдете, и няма

„Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит.”

Откровение на Йоан 13:10

 

„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”

Лука 6:37,38

 

„Тогава Исус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат.”

Мат 26:52

 

„Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Исус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Исус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Исус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей греши повече.”

Йоан 8:3-11

 

„Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.”

Притчи Соломонови 26:27

 

„Онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.”

Книга на Йов 4:8

Учителя:

„Ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг, на този Божествен ден. И сега всяка една минута е толкова важна. Във времето на Христа имаше много време, днес време няма. Сега няма време вече! Много малко време остана. После друго, туй, което във времето на Христа е изисквало сто години да се поправи, сега само десет години взема. Съкратява се времето. И сега от 1927 година туй, което във времето на Христос изисквало сто години, сега в една година ще се съкрати. И още повече ще се съкрати този период. Тъй щото процесът е бърз. Щом направиш една погрешка, веднага присъдата ще дойде. Карма ще се приложи. С каквато съдба мериш, ще ти се възмери и за добро, и за зло.”

 

„Докато е в кривия път, човек винаги ще мисли, че може да живее както си иска и както разбира. Не, човек не може да живее както си иска. Впрочем човек може да живее както си иска, но той неизбежно си носи последствията от своя живот.”

 

„В Божествената Икономия няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко добро за тези, които вършат добро; а тези, които не действат добре, ги чака зло. И едните, и другите ще носят последствията на Великия Закон и то не защото Бог иска да ги наказва, а защото следствията са плод на нашите действия и затова ние не можем да ги избегнем.”

 

„Никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да си тегли куршума, няма да постигне целта си – ръката му ще се вцепени или револверът ще засече.”

 

„Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова на човека е даден ум да мисли, да не се хвърля безогледно в една или друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.”

 

 „Защо идат страданията в живота? – За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания – големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата, кога се създава тя? – Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия”. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати.

Бъдете будни към изкушенията, които срещате по пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните Същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби.

Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използва възможностите, които са му дадени, той върви напред и постига своята цел. Като ученици от вас се иска будно съзнание, да разбирате нещата правилно и да ги прилагате разумно… Едно трябва да се знае – човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.”

 

„Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал!”

 

„Ако в света съществува известна дисхармония, тя не се дължи на Бога. Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? Не, волята на Бога не е в боледуването на човека.”

 

„Ако не е решено детето ви да умре, то не може да умре.”

* * *

„Законите на духовния живот са неумолими, ако не се следват, независимо по какви причини“.

Рудолф Щайнер

Все повече хора в нашата епоха осъзнават, че най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Те не идват като наказание, нито като израз на гняв на една отмъстителна сила, но като естествено следствие на собствените ни дела – на упоритото ни нежелание да научим уроците на живота, както и на стремежа да задоволяваме своите егоистични и плътски желания, вместо да се посветим на развитието на душата. По тази причина добронамерените към нас Висши Същества са създали закона на Кармата, който постоянно да ни учи, че всичко (добро или лошо), което получаваме днес, вече сме го изработили в миналото, а това, което изработваме днес, един ден ще се превърне в наша съдбa. Ние живеем живота си такъв, какъвто самите сме си го сътворили. Затова и една мъдрост гласи: „Бог ще направи за теб това, което ти направиш за другите”.

Известна част от кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот. Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Има 3 вида карма:

Зрялата карма е готова вече за жътва и затова е неизбежна – неотменима. Възможността да я отменим е била безвъзвратно подмината в миналото. Изборът е извършен, а в настоящето остава само да се изплати – нищо повече. Тази карма обуславя раждането в една или друга среда, в едно или друго време, здравословно състояние и т.н. Тя се изразява и в много други събития от целия ни живот, които се случват в определен, но не и случаен момент.

Вторият вид е натрупаната карма – тя по различни причини досега не е могла да бъде нито изживяна, нито ликвидирана – тази карма може винаги да се променя. Скоро ще стане дума как точно. Тази карма е основана по причина на нашите мисли, желания и постъпки, чиито следствия понякога са така противоречиви, че не могат да се осъществят едновременно. Например има случаи, в които определена карма може да бъде изживяна чрез отношенията родител-дете. Но ако имаме подобни задължения към няколко души едновременно, те невинаги могат да се съчетаят и се разпределят в различни наши животи. Тази карма може да се пренася от едно въплъщение в друго и дълго остава в спящо състояние до момента, в който дойдат необходимите условия, или бъде разчистен този дълг.

Последният вид е зараждащата се карма. Нея я създаваме с постъпките, мислите и желанията си в настоящето – те са като посев за бъдещето и показват, че нашата съдба директно се изгражда чрез нашите действия. Често нашите лоши постъпки се уравновесяват от добрите и само остатъка се съхранява в летописите на Кармата и остава като дълг, който трябва да платим в бъдещето.

„Стрелата, която си изстрелял към друг, ще обиколи целия свят и ще те прониже в гърба.”

Източна мъдрост

Рудолф Щайнер:

„Напредъкът не е възможен без Кармата. Кармата е благословение, което ни е дадено, тъй като тя ни задължава да изтрием всяка грешка, която сме направили по пътя си досега, за да можем да продължим по пътя си напред.”

 

„Чрез това, че често сме се прераждали в света, ние постепенно сме стигнали до такива отношения, че по правило не срещаме човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания. Изглежда ни случайно, че срещаме един или друг човек. В действителност всичко това се дължи на предишните прераждания, където сме се срещнали, където са изградени силите, водещи до сегашната ни среща”.

 

„В живота се запознаваме с някой човек и изживяването е съдба за нас. Срещаме го в определена възраст, изживяваме нещо с него, което се отразява на целия ни живот. Ако непредубедено разгледаме жизнения си път до този момент, когато срещаме този друг човек, откриваме — ако виждаме духовно нещо, което не можем да видим чрез телесното ни виждане, че всъщност целият ни дотогавашен земен живот е бил търсене на този човек. Затова хора, които в този смисъл са остарели, при ретроспективното разглеждане на земния си живот винаги казват: Изглежда напълно планувано това, което изживяваме в този земен живот. Като че ли още от малки деца поемаме посоката, в която да срещнем определен човек. Когато човек разгледа духовно своя жизнен път, трябва да каже, че е насочвал всяка крачка в посоката да може да се изпълни едно такова изживяване. И когато това преживяване все повече се задълбочава, се стига до убеждението, че всичко, което човек прави, което стои под влиянието на физическите земни сили, се насочва от нещо друго. И ние достигаме до признанието, че настоящият живот е зависим от предишни земни животи, между които по времето между смърт и ново раждане е имало и други такива в духовния свят.”

 

„Разгледаме ли задълбочено отделния човешки живот, ние виждаме, че когато двама души се срещнат в живота, техните пътища наистина са направлявани по един забележителен начин. Двама души, да речем, единият на двадесет и пет години, другият на двадесет се срещат. Разгледат ли какво са преживели досега, ще им стане напълно ясно как, при двадесетгодишния от единия край на света, така са протекли събитията в неговия живот, че са го довели точно там, където да срещне другия човек, идващ от съвсем друг край на света, който също може да погледне своите изминали двадесет и пет години и да види как е бил насочван, за да достигне до тази среща. А какво ли в изграждането на нашата съдба не зависи от това, че хора, които тръгват от две различни точки на света, се срещат заедно като ръководени от една наистина желязна необходимост, която непрекъснато сочи този момент, в който те се срещат.

Човек съвсем не поглежда с духовните си очи чудесното, което може да се разкрие в такива разглеждания! Човешкият живот изглежда беден, когато не се разглежда така и той става безкрайно богат, когато се разглежда така. Човек би трябвало да разбере, как относно даден човек, който привидно съвсем случайно е срещнал, когато разгледа начина, по който той се отнася към него, би трябвало да си каже, че го е търсил, търсил го е, откакто се намира в този земен живот; би могло да се каже: – и преди това, но сега не искам да го разглеждам. Човек може само да предположи, какво би станало, ако той не би се срещнал с този човек, ако през изминалия си земен живот би направил само една крачка встрани и не би стигнал дотам, където се намира сега.

Както казах, тези разглеждания не се правят; но човек проявява невероятно високомерие, когато вярва, че това, което той не наблюдава, също и не съществува. То наистина съществува! Започне ли да се наблюдава, то се разкрива. И има значителна разлика между всичко това, което се е случило, докато двама души се срещнат. Докато те се намерят в земния си живот, те са си въздействали един на друг, но без да са знаели нещо един за друг.”

Законът за Кармата изисква точно разчистване на дълговете. Смъртта не ги урежда, както заминаването ни в друг град не урежда един паричен дълг. Неизбежно идва време, когато кармично свързаните души отново ще се срещнат. Стара вражда или несправедливост често ги събира в едно и също семейство, понеже целта на Бога е всички да се обичат взаимно. Единственото решение е омразата да бъде превърната в любов и един ден да престанат да враждуват, да научат своя урок и да станат приятели и благодетели един за друг. При такива случаи душата, още от свръхсетивните светове, преди да дойде в ново въплъщение, изпитва силно желание да се примири с всеки свой събрат, с когото имат неразчистени сметки, и с помощта на ангелите, които ръководят реализирането на Кармата, урежда условията за нужната среща.

А щом вече сме на Земята, животът неизбежно ще ни сблъска с всеки, с когото за нашето и общото най-висше благо е необходимо да се срещнем. И всичко, което не искаме, но е необходимо за нашето израстване, ще ни се случи, за да ни побутне, ако сме заспали.

Друг аспект на Кармата е, че ако един човек бъде убит, убиецът е задължен да му върне отнетото – т.е. в този или следващ живот да му предостави условия да се въплъти отново. Такъв пример ни е даден и в Библията:

„След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка… И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и седна при един кладенец. Мадиамският свещеник имаше седем дъщери… На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. Тя роди син…” (Изход гл. 2)

Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Тя ни показва, че за да изкупи своята грешка и да може да извърши мисията си сред еврейския народ, Мойсей е трябвало да се ожени, за да може да роди и отгледа убития, с което да ликвидира своето задължение към него. А седемте дъщери на свещеника са седемте добродетели. Мойсей се оженил за Сепфора – справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина.

По сходен закон и когато хората от един народ във време на война убият много чужденци, този народ по-късно трябва да даде условия за тези души да се преродят там. Учителя казва:

„Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите.”

Колективна Карма

Учителя:

„Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им”. Значи всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божи закони, които управляват света. И тъй, от нас зависи изправянето на света! Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да внесат между хората новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята!”

 

„Ние искаме Господ да дойде на Земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако не Го приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде.”

Понякога кармата трябва да се осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото някога е била поставена основа за подобен род карма. Мнозина, които не познават дълбоко кармичния Закон, виждат несправедливост в колективната карма, понеже са принудени да плащат за грешките на своите предци. Те обаче пропускат нещо важно: твърде вероятно е техните предци да са били именно самите те, и ако един човек се роди в определено семейство или народ, това изобщо не е случайно, а е признак, че именно кармичните задължения са го привлекли към мястото, където се намира. Учителя загатва за нашето пряко участие в родовата карма със следните думи:

„Днес ти носиш наследствени черти от баща си и майка си. Преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи това, което си наследил от баща си днес, ти някога си вложил в него”.

Методи за ликвидиране на кармични задължения

Учителя:

„Бремето на човешкото съзнание индусите наричат карма. Освобождаването от това бреме те наричат благодат. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от това бреме.”

 

„Човек в един миг може да ликвидира със своята лоша карма само чрез закона на Любовта. Ако човек живее в безлюбието, той ще се ражда и преражда много пъти, докато се научи да живее съгласно Любовта – да превръща горчивото в сладко, да говори само добри думи, никога да не отмъщава. Едва тогава човек влиза в закона на вселяването. Велико бъдеще очаква човека на Любовта!”

 

„Който върши волята Божия, той ще бъде здрав, умът му ще бъде на място, хората ще го обичат. Не върши ли волята Божия, ще дойдат за него кармически, икономически лоши условия и т.н. Като не знаят причината за всичко това, хората се оправдават с лошите условия на живот, с лошо наследство и т.н. Всичко лошо може да се измени, при условие човек да върши волята на Отца си и да Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда в тайно и въздава наяве, всичко ще се превърне на добро.”

 

„Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни – те се хващат за раменете и започват да се борят. Вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да взимате участие в тяхната борба. Ще седите настрана и ще се молите. Те сами ще се разправят.”

 

„Какви методи има за освобождение от лоша карма?” – Да си платиш борча! Този въпрос евангелистите го решават така: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти”. Аз казвам: повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана! Този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу – хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си. Най-добри и най-бързи методи за ликвидиране с кармата са безкористието и самопожертването; по-бързи от тях няма.”

 

„Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората – никой друг. При това съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в състояние да избави човека от собствената му съдба – ако има някой, който може да му помогне, това е самият той. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки… Човек обаче иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл и Бог ще измени решенията си към него. В Стария завет е казано: Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от Лицето Си. След това евреите съзнали своите грешки и се разкаяли. Бог им казал: „Щом се разкайвате, обърнете се към Мене и Аз ще залича греховете ви”. И обърнаха се те и Бог стана милостив към тях.”

 

„Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане.”

* * *

„Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я понасяш с радост и да приемаш всяко страдание като щастие, защото това показва, че Господарите на Карма те мислят достоен за помощ. Колкото и тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителя ще има малка полза от тебе, докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и своята помощ, ти искаш да се ускори осъществяването на твоята карма и в един или в два живота ти реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадостно.”

Кришнамурти

 

Още по темата:

Положителна и отрицателна карма

Опасността пред неразбиращия Закона за Кармата

COMMENTS

WORDPRESS: 0