За вредата от модите при готвенето!

За вредата от модите при готвенето!

"...Здравословното приготвянето на храна изобщо не означава, че трябва да се превърнете в майстор готвач или да инвестирате в скъпи съдове и уреди за

„…Здравословното приготвянето на храна изобщо не означава, че трябва да се превърнете в майстор готвач или да инвестирате в скъпи съдове и уреди за готвене. Можете да осъществите това и без да се налага да полагате неимоверни усилия, време и средства и в края на краищата без голяма предварителна подготовка. Години наред предпочитах да остана гладен вместо да „губя време“ около печката всеки път, когато се окажеше, че на котлона или в хладилника няма нищо за ядене. Посегнах към готвенето едва щом се наложи да подготвям храната на малкия ми син, в случаите когато беше оставян изцяло на моите грижи. Придържайки се към принципите на здравословност, готвенето се оказа една не особено трудна задача. Ще разгледам накратко правилата, по които приготвяме храната у дома и различните методи на топлинна обработка, както и техните предимства и недостатъци. Здравословното хранене и кулинарията често се преплитат от хора, пишещи по темата, като в повечето случаи тяхната основна цел е да се харесат на публиката, което би довело до по-високи приходи. Готвачите учили по класически учебници за технология на храната, нямат ни най-малка представа за съставките на продуктите и тяхната синергия, нито пък за веществата, които търпят непрекъсната химическа трансформация поставени на висока температура, както се готви в наши дни. Тяхната целева група са домакините, държащи винаги да изненадат гостите си с някаква нова рецепта, без претенции за здравословност. В действителност писателите на кулинарни книги и готвачите с телевизионни шоута би трябвало да сменят професията, ако признаят пропуските си в най-важното качество на храната – нейната здравословност. Все пак те непрекъснато „иновират“, като смесват все повече продукти от различни краища на света, обливат ги в подправки и сосове и използват задушаване, пържене, печене и флабмиране в рамките на приготвянето на едно единствено ястие. В резултат на всичко това здравословната храна става безвкусна за тези, които решат случайно да я опитат. Вкусовите рецептори и обонянието, непрекъснато атакувани от толкова сложни смеси с добавени в тях „подобрители на вкуса“ в един момент не могат да различават нюансите, ако не са подсилени до краен предел. (Вече се говори, че съвременният човек не може да живее без моно натриев глутамат, който до преди 50 години е бил познат само на Японците. И макар че още през 1968 г беше оповестена вероятността този Е 621 да е доста вреден, може да срещнете похвални статии на страниците на всеки голям производител на хранителни продукти.) Нимеша Ранасинге (Ph D Nimesha Ranasinghe) и екипът му от университета в Абу Даби, ОАЕ, създали лъжица, която подобрява качествата на блудкавата храна, като добавя приятен вкус в устата. Приспособлението с два електрода, пускащи слаб ток на вкусовите рецептори, като според силата и честотата му създават вкусове на кисело, солено, сладко, изобщо не е търсене на правилната посока. Смисълът на промяната е осъзнаване накъде вървим и връщане към принципите на природата, от която сме неразделна част.

Печенето на жар обикновено свързваме с приятната емоция на пикник сред природата или на двора, в добрата компания на приятели. Поради това вероятно не сте готови да се откажете от този метод на обработка, който е доказано вреден. Все пак съществуват начини да избегнете недостатъците на първобитното печене, все по-модерно в наши дни. Опасността за здравето се крие на различни места и първото от тях е материала, който използвате за огъня. Решили сме този проблем като употребяваме дърва, понякога само сухи клони, които събираме непосредствено преди да запалим огън. Така пропускаме използването на вероятно химически обработените дървени въглища. За запалването на огън не употребяваме спирт или други подобни лесно запалими течности, които също биха проникнали в храната. При самото печене се стараем да използваме температурата на пепелта, а не ярката повърхностна жар, като по този начин значително понижаваме силата на термичната обработка. Заровените в пепелта картофи, пипери и патладжан след половин час са се задушили в собствената си влага, докато поставените върху жар прегарят за няколко минути до съвсем различен краен продукт. По-рано използвахме фолио за готвене, чрез което изолирахме продуктите от контакт с канцерогенните вещества (напр. бензопирен), които влизайки в състава на дима, опушват и дори проникват в храната, която се пече. После разбрахме, че се получава проникване на алуминий в продуктите, които съдържат киселина, а е добре известно, че високите нива на алуминий са вредни за човешкия организъм. Нямаме навик да добавяме лимон към увитата във фолио храна, но за всеки случай намалихме използването на фолио за готвене до един – два пъти в година, а през последните две изобщо не сме употребявали фолио, както и този модерен, първобитен начин на приготвяне…“

Откъс от „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“.

И вече познатият текст от „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“:

„…Здравето на всички е застрашено и от някои модерни тенденции при приготвянето на храната. Тук не можем да отречем топлинната обработка. Може би някога, наши далечни предшественици са живели в мечтания Едем, пълен с прекрасни натурални нектар и амброзия или плодове, но след това техните потомци твърде дълго са готвили храната си. Така тя се превръщала в по-лесно усвоима, при което ни оставало време да се развиваме (човек дъвче около час, докато шимпанзетата го правят половин ден). Готвенето ни е адаптирало към много храни, но и в голяма степен е нанасяло сериозни вреди. Здравословната наука отдавна отрече пърженето, печенето върху дървени въглища или във фурна на твърде висока температура. Днес модерни са съвсем различни практики, които щедро се „продават“ като „здравословни“, но дали в действителност са такива? Да вземем за пример скорошното „изобретение“ наречено смути. Високо оборотните ножове накълцват продуктите буквално на съставните им части. В процеса на смилане се нарушава клетъчната им структура, като по този начин някои вещества стават още по-лесни за усвояване от организма. В резултат на това за кратко се изпълваме с енергия, понеже абсорбираме за по-къс период от обичайния, най-вече плодовите захари. После естествено настъпва спад, който поради еуфорията от моментната фитформа не отчитаме. Сравнението с действието на кафето не би било коректно, но съществува сериозно сходство. Какво пропускаме употребявайки смутита? На първо място възможността организмът ни бавно и постепенно да се възползва от богатството на вещества в растителните продукти, които приемаме. С поглъщането на плодово-зеленчуковата каша изненадваме сериозно добре установения метаболитен ред. По този начин стигаме и до второто, което се състои в неизползване на всички полезни съставки. Не е ли съвсем логично, важни за организма ни вещества да останат неусвоени, защото са погълнати директно без дъвчене? Още в училище сме изучавали състава на слюнката. В нея се съдържат редица ензими, някои от които разграждат вещества още преди храната да постъпи в стомаха. Духовните учители говорят за това, че фините енергии или същности, се хранят единствено в процесите произтичащи по време на дъвчене. Ето защо всички практики препоръчват внимателно и съсредоточено използване на езика и зъбите. Но дори и да не вярвате в метафизиката на тялото и да сте убедени скептици, не може да не признаете, че даже на материално ниво, процесът на дъвчене притежава изключително важен физико-химичен смисъл. Разнородният коктейл съдържащ се в слюнката има за цел да подпомогне храносмилането и механичното смачкване на продуктите в никакъв случай не може да се сравни с превърнатото на каша в устата. В случая участваме в разхищението на безценни нутриенти (колкото и да не харесвам това определение), неусвоени поради несвойственото им поглъщане. В един момент при редовна употреба на приготвени по този начин храни може да се достигне състояние на недоимък на определени вещества, което да се отрази върху здравето. В такава ситуация се посещава специалист, който препоръчва необходимите количества минерално-витаминни комплекси (съдейки от симптомите или след целенасочено назначено изследване), които обичайно се приемат във вид на таблетки. Дъвченето е процес усъвършенстван стотици милиони години. Зъбите са еволюционно изобретение на стотици милиони години. Днес с едно натискане на копчето ги превръщаме в атавизъм, но с това единствено можем да си нанесем вреда. Ако с помощта на таблетки може да се отстрани проблема с недостига на вещества, то това не е решение за всички произтичащи от недъвченето усложнения. Безценните фибри намиращи се в растителните продукти са само част от уравнението поддържащо добра перисталтика. Процесът на дъвчене раздвижва целият храносмилателен тракт чак до дебелото черво. Смути с фибри, но без дъвчене е равно на какво? Съгласете се, че когато елиминираме едно от двете събираеми, които са различни от нула, резултатът не може да бъде еднакъв. И това е само един процес от многото, към които дъвченето има отношение.

Ще ви дам друг пример, описващ нецелесъобразността на хранителното разхищение наречено смути. Моя позната възхваляваше енергията, с която я дарява фино смления коктейл от десет бадема, десет ореха, десет фурми, банан, две ябълки, киви и няколко зърна какао. Твърдеше, че след закуска с него не се налагало да хапва нищо чак до… обяд?! Сигурно лесно ще се съгласите, че ако разпределите правилно изброените продукти може да издържите с тях до вечеря и дори до следващото утро. Но поради описаните по-горе механизми с всички тези пасирани супер храни се стига само до обяд. Напоследък уредите за смилане са спасителен пояс за родителите, чийто деца не обичат да ядат плодове. Хранителното възпитание започва още от бебешка възраст и пропуснатите първи уроци понякога не могат да бъдат наваксани по обиколни пътища. Употребата на смути с цел да се научат децата да ядат плодове, обикновено е обречена на провал. Малчуганите свикват с течната каша, но не и с вкуса на плода (понякога, просто защото не могат да го отделят от останалите съставни). Вероятно би с пасаторите вече сами се подготвяме за бъдните времена от филмите, когато храната ще се излива от стените. Това, на което трудно могат да бъдат научени с помощта на модерната каша е да откъснат плод, който често дори не са разбрали как изглежда и да го сложат в устата си. Рано или късно ще настъпи ден, в който ще са далеч от родителите си и без да притежават навика за хапване на плод или зеленчук ще бъдат заплашени от здравословни проблеми. Поради всичко това основната грижа на родителя би трябвало да се изразява не в инвестиране на пари в кухненски уреди, а във възпитание на малчуганите в правилни хранителни навици.

По подобен начин стоят нещата и с фрешовете. Като се има предвид, че смутито е „по-висша форма“ на фреш, то всичко казано по горе се отнася и до плодово-зеленчуковите сокове. Разбира се, че може да пиете сокове и смутита, когато пожелаете. Удоволствието от течната свежест е огромно и няма нищо лошо веднъж или два пъти седмично да се поглезите, но превръщането на тези методи на обработване на храна в ежедневна практика определено не носи очакваните здравословни ползи, а дори напротив. Що се отнася до чудесните резултати по отношение на намаляване на теглото при използване на споменатите смутита и особено при употребата единствено на сокове – бихте могли да ги постигнете и с далеч по-разумен подход. Изпивайки сока на три ябълки вие изхвърляте в коша пулпата пълна с изключително важни вещества. Погълнали сте водата и част от витамините и минералите в трите плода, но сте отстранили по-голямата част от тях. На кратко казано сте ги прахосали. Същият, а дори и по-добър ефект за отслабване, при това по-здравословно, бихте достигнали с изяждането на само една ябълка, а двете спестени биха заменили още две чаши сок.

ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ ЗАЛЕГНАЛИТЕ В ТРАДИЦИЯТА МЕТОДИ НА ОБРАБОТКА НА ХРАНА. СЛЕДВАЙТЕ ДОКАЗАНИТЕ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА МЕТОДИ ЗА НЕЙНАТА УПОТРЕБА.“ Принцип №8

COMMENTS

WORDPRESS: 0