За гората и човека като едно цяло

За гората и човека като едно цяло

Маркетингът показва, че твърде малко хора се трогват от случващото се с българската гора. Почти толкова малко, колкото са притеснените, че храната е в

Маркетингът показва, че твърде малко хора се трогват от случващото се с българската гора. Почти толкова малко, колкото са притеснените, че храната е все по-химическа, че управляващите са безотговорни и т.н. Сега искам да изясня защо няма незасегнати от безразборната сеч и дори тези, които са убедени, че никакво обезлесяване не може да им навреди, докато държат бутилка с бира пред телевизора или карта с висок лимит в Мола, също са в опасност.

Ще започна с гората, която не е съвкупност от дървета, както повечето мислят, а цялостен организъм свързан в едно със сложни синергични връзки, неизброими  и неразбираеми дори и за най-опитен учен. Там, в гората всяко стръкче, фиданка, храст или гигантски исполин, представлява клетка в огромен организъм, чието здраве (също както човешкото) е функция от целостта и здравината на всеки отделен компонент. Какво се случва щом влязат мъжете с фадроми, моторни триони и вседеходи? Започва убийството на това творение на природата наречено гора. Изобщо няма да се спирам на моралния въпрос – доколко оправдано може да бъде убийството. В следващите редове ще Ви изясня защо този така масов процес, всъщност е самоубийство.

Гората всячески повишава защитните ни сили, но като всеки организъм тя притежава и свой имунитет. Всяко отделно дърво със собствената си защитна система участва в общата. Разреждането на гората на база годишен прираст, загуба на полезна дървесина и други подобни аргументи, превръщат пейзажа в нещо като поляна с нарядко растящи дървета, неспособни да взаимодействат. В резултат на това имунитетът на съобществото спада и вече не може да се бори срещу вируси, гъбични заболявания, нарастващата популация от сечковци и други вредители. Това пък е добре дошло за лесничеите, които препоръчват санитарна сеч за последните оцелели, но болни дървета. Изглежда универсален метод на лечение, точно като кръвопускането през средните векове.

Последствията от безразборната сеч, която продължава вече десетилетия, отдавна са налице. Сушите и наводненията, които ни връхлитат обикновено  обусловени от някаква климатична цикличност се повтарят през годините. Ето защо ще бъде достатъчен кратък исторически поглед, само няколко години назад. През 2002 година дъждовете връхлитаха страната и през цялото лято почвата беше подгизнала, част от реколтата изгни, докато друга изобилстваше и цените на дините и пъпешите паднаха до 8 стотинки за килограм, а накрая на сезона и за бройка. В Европа Дунав, Елба и Вълтава преливаха и оставиха след себе си щети за около 25 милиарда евро. Световни паметници на културата във Виена и Дрезден пострадаха силно. Загинаха около 100 души, а хиляди загубиха домовете си. У нас нищо подобно не се случи. Свлачищата се активизираха там, където изобилстваше от незаконни постройки. Реките течаха бързи и пълноводни, но в незатлачените си корита. Гората в България изпълняваше своята регулираща водния отток дейност, все още непострадала след наскоро приетия закон за възстановяване на собствеността върху горите. Сушите през 2000, 2007 и 2011 бяха възприети с голяма радост от всички, отдадени на забавленията и плажа, нехаещи от къде ще пристигне храната им, но за хората свързани със земята и природата бяха истинско изпитание. През последните лета живеещите в планинските проходи станаха свидетели на феномен – пресъхването на речните корита – нещо, което никой  не помнеше. Защо?

Старите дървета, така апетитни за търговците на дървесина, успяват да поберат в клоните, листата и кореновата система огромно количество вода, някои видове до 20 м3. Нека са само 5 м3. Представете си колко вода се съдържа в хектар стара букова гора! Вдигайки поглед към стройните дървета, спиращи слънчевата светлина, все едно гледате към язовир. В годините с неестествени количества дъжд, гората подобно на гъба засмуква в себе си голямо количество вода, като намалява разрушителната сила на наводненията. По време на сушите, дърветата подобно на скачени съдове изпускат от натрупаната вода, вследствие на което потоците и реките не пресъхват, а носят дъхав аромат на бук или дъб. Пълните язовири ни освобождават от напрежението и нехайно използваме водата им, без да си даваме сметка от къде идва и на кого я дължим.

Поради всичко това предците ни от незапомнени времена са спазвали правилото да не секат гора над селото. Но какво ли са разбирали те без подготвени лесотехници, мерещи на око годишния прираст на дърветата? Днес сечем без оглед на бъдещето, само и единствено, за да задоволим финансовите си апетити.  Сещам се за любимите ми банскалии, които не разбират, че хотелиерите не дават и пет пари за града им, говорейки за просперитет, а мислят за набъбващите си банкови сметки. Не си спомнят как е изглеждала планината допреди няколко години. Не помнят и завета на дядовците си, че не се сече гора над село, защото тя събира водата, а когато я няма, кой друг може да спре стихията. Така и се случи преди няколко години, когато летен порой препълни реката и придошлата вода нанесе сериозни поражения на част от новите хотели. Господ даде знак на банскалии да понамалят ламтежа си, но те обвиниха реката, след което я бетонираха. Наказаха красивата Глазне за грешките си и я затвориха в грозен ковчег.  Какво ще се случи когато дооголят склоновете?

Елата, смърчът и букът живеят над 300 години, дъбът над 500. Как ще поправим вече стореното? Ако всички вкупом започнем залесяване ще можем единствено да заложим по-добро бъдеще за идните поколения, но възстановяването на горите е продължителен процес, който не обещава бързи печалби. Ето защо износът на дървесина зад граница трябва да се забрани за десетилетия напред!

Вероятно са Ви необходими още аргументи?! Благотворното влияние на растенията върху различни аспекти на здравето и работоспособността е тема на хиляди изследвания, които  достигат все до един и същ извод, а именно че „наличието на растения подобрява…“

Гората е сигурността, че ще се радваме на прехрана, вода, чист въздух, здраве. Безразборната сеч е рязане на клона, върху който седим! Сечта изобщо е самоубийство. Вместо още да дебатираме по въпроса за мораториум, трябва да се постави в най-кратки срокове проблема за залесяване. Според климатолозите, следват години с трайно засушаване. Вероятно ще се радваме на продължителни лета, през които нивата на язовирите ще спаднат до критични стойности пак благодарение на липсващите гори. Обричаме се на воден режим!

Нещастните дърводобивници, които протестираха с еднакво щамповани плакати, обясняваха че няма как да хранят семействата си, а собствениците щели да загубят 40 млн. лева за три месеца. Сметката е проста. За една година загубите (официалните) възлизат 160 млн. лв., 1% от размера на дълга, който управляващите гласуваха. Сякаш  можем да си го позволим? Ако някой има благоразумието да вложи средства в залесяване и замени резачките с лопати, социалният мир ще бъде запазен и поне в малка степен ще покажем на идните поколения, че сме мислили за тях, докато им оставяме дългове. В този ред на мисли мога да посъветвам правителството да залесява с бързо растящи видове огромните пустеещи земи, за да има после какво да се сече и с какво да се плащат лихви и главници по кредите.

Простата истина на живота е, че всички живи същества са свързани едно с друго. Модерният човек обича да мисли за себе си като отделен от околната среда и природата и независещ от нея, но реалността е че „никой човек не е остров“, дори и в контекста на темата. Ние вярваме, че благодарение на технологичния напредък сме независими от природата, но това е далеч от истината. В действителност сме част от природата, формираща естествения свят, като динамична система с взаимни връзки между всички живи същества на планетата.

С цялото ми уважение към проф. Стивън Хокинг, но съветът му към човечеството да напусне планетата, защото тя загива е повече от абсурден. С настоящите космически технологии полетът до най-близката Проксима от Кентавър би отнел 25000 години, като долетелите ще попаднат сред самотно негостоприемно тризвездно струпване в средата на нищото. Подобни съвети създават оная безумна увереност в съвременния човек, че винаги съществува спасителен  „вариант B“, който ще се погрижи точно за тях – оная една седеммилиардна, която не дава пет пари за обиталището си.

Човекът не е и не може да бъде в единство само със себе си. Предявявайки права над околния свят е време да осъзнаем и своите отговорности. Растенията са най-пряката ни връзка със земята. По един или друг начин те представляват дело на съюза между елементите изграждащи света, каквито сме и ние самите. Досегът със зелените ни приятели ни приближава още повече до основните принципи изграждащи Вселената или поне нашата позната планета. Всичко в природата е подчинено на съвършената хармония и допълване между отделните видове, като е създала множество механизми, за да може всеки един организъм да оцелее в заобикалящата го среда. За нашия живот и здраве тя е създала растенията.

Ще завърша с думите на вече цитирания по-рано Джон Дън, който още през XVII век говори за все същото: „…смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб.“

Валентин Грандев

COMMENTS

WORDPRESS: 0