Възпитанието

Възпитанието

"...Няма да разглеждам всеобхватното съдържание на тази дума, защото тук съм застъпил различни негови съставни. В нашето объркано време често възпитан

„…Няма да разглеждам всеобхватното съдържание на тази дума, защото тук съм застъпил различни негови съставни. В нашето объркано време често възпитание се отъждествява с обучение, поставяйки знак за равенство между тях и пренебрегвайки факта, че и двете са част от цялостен процес. Така, училището играе роля по отношение на възпитанието, но е несериозно да се разчита единствено на него. Бих поставил акцент върху постигнатото у дома, защото с просто око се вижда влиянието на семейната среда на всяко от децата, с които синът ни споделяше заедно първите четири години в държавното училище. Възпитанието е процес, който продължава през целия живот на човека, от раждането до смъртта му. Той е много важен за цялостното развитие на всеки индивид, за превръщането му в социално адекватна и хармонична личност. В процеса участват всички пряко или косвено, от родителите, през роднините и съседите, до половинката във вече зряла възраст. За съжаление едва ли бихме могли да определим възпитанието днес като актуално. Причината за това се корени основно във все по-материалния ни подход, според който е по-важно да нахраним децата си и да задоволим всички техни прищевки, отколкото да ги възпитаваме в духа на определени морални и нравствени ценности.

Както вече може би сте прочели между редовете, стараем се да сме справедливи с нашето дете. Това, разбира се, изисква голяма доза строгост, що се отнася до обичайните детски опити да се вземе превес в отношенията. Балансът може да се изрази с репликата от един стар филм „строг, но справедлив“. Кирил харесваше начина, по който го учехме да се държи, защото от рано забеляза, че възпитаното държание създава добри впечатления у всички. Хората го гледаха с интерес и се стараеха да общуват повече с него, докато връстниците му бяха заровили глави в мамините телефони. На него също започна да му доставя удоволствие и скоро имахме завършен PR специалист в семейството. Съпругата ми разказва как след тридневен семинар, по време на който тя водила по една лекция дневно, синът ни обикалял всички съпътстващи събития в богата собствена програма и накрая я представяли на все още непознатите като „майката на Кирил“. Така благодарение на собствения си опит детето научи, че определено поведение му дава предимство, когато иска да спечели нечие внимание или симпатия. Строго следвайки примера, който му давам по отношение на държанието към майка му, той се превръща в завършен кавалер и макар това да не е съвсем модерно, мисля че в бъдеще също ще му носи дивиденти. Не искам да Ви създавам илюзии или високи цели. Естествено, детето е дете и понякога забравя за доброто си възпитание, улисано в игри или някакви други свои грижи. Не изисквайте постоянна концентрация, защото дори и ние възрастните не сме способни на нея. Важното е децата ни да познават правилата на общуване, които ще ги доведат до хармонично вливане в социална среда.

Как да постигнете това не мога да Ви кажа. Всяко дете носи своя характер и емоционалност, така че процесът изисква пълната Ви съпричастност до намирането на правилния подход. Специалистите ще Ви съветват различни неща, защото това им е работата. Едни ще се върнат към „стария“ модел „наставник – подчинен“. Други ще говорят за силата на приятелството. Не забравяйте, че и едните и другите не познават детето Ви. Пътят е някъде там по средата и зависи от собствената Ви всеотдайност да го откриете. Не пестете усилия и те ще се възнаградят. Не търсете оправдания, защото и днес има достатъчно красноречиви примери за деца получили добро възпитание у дома, макар тенденцията е броят им да намалява. Както вече казахме задоволяването на прищевките не е възпитателна мярка и вероятно е просто някаква форма на индулгенция, която родителите плащат за „умората“ (съпроводена от нежелание за общуване), която настъпва у тях щом се приберат у дома. Друго много модерно оправдание е това за надарените свише деца. Тези, които не могат да бъдат възпитавани, защото са се преродили да ни водят към някакво светло бъдеще. Обръщам внимание на тази тема, защото изобилието от деца индиго, кристални и още все нови и нови разновидности, непрекъснато се увеличава. Обикновено техните майки защитават тезата за уникалността на рожбите с толкова много настървение, че ако го бяха използвали в правилна посока (например точно за възпитание), щяха да притежават деца – модел на вежливостта. Наскоро бях сред голяма група родители, които не бяха чували за ефекта на Форер, чиято жертва се оказа че са в момента (и в това си прераждане). Когато си позволих да изложа някои доказателства за това, че повечето нарочени за специални са просто невъзпитани деца на невъзпитани родители, майките неучтиво ме прекъснаха на едва второто изречение, засипвайки ме с доказателства в правотата си. Оказа се, че съм единствения измежду присъстващите с обикновено дете, което за разлика от надарените познава значението на думата „здравей“ и знае кога да я използва. Не се поддавайте на илюзии. Вярвам, че както в цялата история на човечеството и днес се раждат хора със специална мисия, но както преди, така и сега те са единици сред милиони и малцина знаят за присъствието им. Иначе вероятно може да се превърнете в родителя на онзи, който цял живот не казва никому „добър ден“ и сега дори продажбата на краставици в олющен павилион на кварталното пазарче не му се отдава, защото съдбата го е предопределила за велики дела, чрез устата на майка му. Съществува добре развита индустрия включваща отпечатване на книги, снимане на филми, четене на лекции и семинари, които разчитат на чувството ни за уникалност. Благодарение на непрекъснатото култивиране на това усещане печалбите се увеличават, както и идеите. Ако се върнем на горния пример само забележете как в началото децата бяха индиго, а когато темата поизчерпи своята доходност се появиха книгите за кристални деца, после отново години по-късно за „бели“. Свидетел съм на родители, които дори не забелязват как всичките им съседи имат индигови деца като самите тях, утеха твърде съмнителна с оглед на всички проблеми, които се натрупват след пропуснатите години на работа с „надарените“ деца. В крайна сметка, дали императивно или чрез добрия пример, възпитанието в добри маниери ще бъде само и единствено от полза за вашето дете.

Възпитанието в търпение е изключително важно в наши дни. Обикновено единствените принцове и принцеси са свикнати още от бебешка възраст да получават всичко, което пожелаят на момента. Така продължава през цялото им развитие като личности, което ги превръща във възрастни разглезени деца. Икономистите в развитите страни недоумяват защо младежите предпочитат безработицата пред възможността да започнат със стартова заплата от 1500 евро и за 5 години да я увеличат до 3500. Обяснението е много просто. Пет години им се виждат твърде дълъг период, през който ще трябва да чакат повишаването на социалния си статус работейки. Дори и през ум не им минава, че след 5 години като безработни, отново същата тази възможност ще стои пред тях. Ето пред такива реалности ни изправя съвременният начин на възпитание. Неудовлетворението се изписва по лицата на младежите на мига, в който не получат желаното от тях, като единствената утеха на околните е, че вече не плачат, както когато са били бебета. Това „състояние“ се счита за основен симптом на депресията, с което отново стигаме до идеята как с действията си, целящи задоволяването на прищевките на децата днес, ние полагаме в тях семената на неуспеха и психическата неуравновесеност. Бивайки добрите мама и татко сега, отговаряйки положително и моментално на всяко „Искам!“, залагаме бомба със закъснител, която по-късно може да трови живота на цялото семейство.

Стараех се да науча Кирил на търпение по най-различни начини. Често преди да излезем на разходка за един – два часа, го предупреждавах, че не искам да нося вода или закуска (обикновено плод), така че ако желае може да си вземе в детската раничка. Детето, естествено, не желаеше да носи багаж, но след час игра ожадняваше. Вариантите за откриване на вода варираха от вървене към водоизточник до прибиране у дома, но никога нямах моментното решение на проблема – бутилката с вода. Така, просто се научи, че дори за жизнено важните в живота неща може да се почака и потърпи. Използвал съм най-различни трикове и в обучението му, но винаги съм се старал преди да удовлетворя желанията му да го накарам да се замисли върху тях. Разбира се, не съм бил непреклонен пред прищевките му и съм изпълнявал някои от тях, за да му дам възможността сам да се убеди колко мимолетни са радостта и интересът му. Търпението върви ръка за ръка с труда и е от ключово значение за постигането на резултати. Не мога да дам безпристрастна оценка на резултатите от това възпитание, но имам достатъчно причини да се гордея от постиженията на детето, така че горещо Ви препоръчвам да се замислите върху ползите от тези идеи…“

Откъс от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки„.

COMMENTS

WORDPRESS: 0