Важността на мисловната работа за духовното развитие

Важността на мисловната работа за духовното развитие

Откъс от "Теософия" на Рудолф Щайнер: "Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми к

Откъс от „Теософия“ на Рудолф Щайнер:

„Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат „ясновидци“, без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, „мисленето“ не може да помогне; по-важни им изглеждат „усещанията“ и „чувствата“. На това трябва да отговорим, че никой не може да стане „ясновидец“ във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.

При мнозина от кандидатите, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към „абстрактното мислене“, към „празното спекулиране“ и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това „абстрактно мислене“ лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови.

Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето. В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи: Нещо, което може да достави удоволствие на мнозина, въпреки че то няма нищо общо с истинското проникване във висшите светове.

Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. Ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие…

Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли. Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят… Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0