В живота без Любов нищо не можем да постигнем

В живота без Любов нищо не можем да постигнем

Откъс от беседата „Малките правила“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години:Най-първо ще се освободите от вашите стари възг

Откъс от беседата „Малките правила“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години:

Най-първо ще се освободите от вашите стари възгледи. Ти станеш сутрин, неразположен си. Защо си неразположен? Вечерта си ял някоя свинска пържола или сланина си ял, както обичат българите. Или си ял сготвено нещо, с лошо масло. Станеш и казваш: Не зная какво ми е”. Яденето е причина или може би десетина души сте били в една стая, а въздухът е бил развален, не сте отворили прозореца, да не би да се простудите. Станеш, тежко ти е. Причината е, че прозорецът е бил затворен, трябваше да бъде отворен прозорецът малко. Станеш сутринта, бил си господар. Този слуга си подял, онзи слуга си подял. Тия слуги са ти пратили лоши мисли, цялата нощ се въртиш и не можеш да спиш. Станеш сутринта, неразположен си, нещо те мъчи. Иди да намериш тия хора, които си подял, иди да поправиш грешката си…

Виждам едно дърво посадено, то е поставено на място, не е безразлично де е израснало. Виждам една река, която тече, не е безразлично де тече. Всяко нещо, което е Божествено в света, трябва да му дадем Божествена почит. Ти, като станеш сутрин, благодари на Бога за това, което ти е дал. Поблагодари най-първо за косата, която имаш. Знаете ли, че като оголяват главите на хората, те не са така радостни и весели. Това са антени. Всеки косъм е антена…

Въпросът седи в туй: търсѝ в един човек хубавото, което Бог е вложил. Намери нещо хубаво в неговия ум! Едно нещо, не десет неща. Намери нещо хубаво в неговото сърце. Намери нещо хубаво в неговата душа, в неговото тяло. Намери една хубава черта, това е полезно за тебе. Ако ти не се научиш да гледаш хубавото, не може да се ползуваш, защото хората са обект на визпитание. Ако ти в хората, като се оглеждаш, не виждаш хубавото в тях, правиш пакост на себе си. Казвам: най-първото нещо, трябва да се спираме върху неща, които са добри в нас и в другите. Кое е най-хубавото в човека? Какво ти коства да кажеш на човека една хубава дума? Какво ти коства като срещнеш един човек, да го поздравиш?

Сега питаш: Трябва ли да поздравлявам или не?” Поздрави този човек, като че срещаш баща си, като че срещаш брата си, като че срещаш сестра си. Каквато и длъжност да завзема, тази длъжност, колкото и да е нищожна, е ценна в Божествения свят…

Минаваш някъде, някой човек съвсем закъсал, спри се при него. Ако е болен, кажи му: Ще оздравееш!” Дали ще оздравее, или не, е въпрос, но ти му кажи: Ще оздравееш!” Скъсан е някой студент, кажи му: Втори път ще издържиш изпита”. Осиромашал някой, кажи му, че ще се оправят работите. Някой има ревматизъм, бутни крака му и кажи: Ще оздравее кракът ти”. Ти казваш: Ама дали ще оздравее?” Ти го бутни и кажи, че ще оздравее, пък остави това дали ще оздравее или не…

Има един анекдот. Един българин бил много своенравен и казал на жена си: Утре, като стана, ще ида на лозето да го прекопая”. Тя казва:

– Мъжо, кажи: ако е казал Господ“.

– Казал, не казал, ще ида да прекопая лозето.

Тя казва:

– Кажи: ако е казал Господ“.

– Мене не ме интересува дали е казал Господ, или не. Аз – казва – ще ида да прекопая лозето.

Станал сутринта, в турско време било, хващат го турците, подкарват го и той целия ден с колата ходил ангария да работи. Връща се вечерта посред нощ, чука на вратата. Казва: „Жена, отвори, ако е казал Господ”.

Сега туй не е станало тъй. Анекдот е. То е за някакво поучение.

Аз разбирам следното: Никога не започвай една работа ако нямаш в ума си една светла мисъл; не започвай една работа, ако нямаш едно светло чувство; не започвай една работа, когато волята ти не е хармонична! Почакай да дойде светлина в ума ти. Почакай да дойде добро разположение в сърцето ти. Почакай и в душата ти да дойде разположение. Туй значи Ако е казал Господ”. Когато Слънцето изгрее, то праща своята светлина, праща и своята топлина. Когато вятърът духа, той донася своите благословения, облаците донасят дъжд. Вие седите и се безпокоите за нищо и никакво…

Аз като се ръкувам с хората, виждам, че някой скоро ще свърши. Още като му пипна ръката, познавам. Казвам: На лош път си тръгнал. Ти си се напрегнал, искаш да станеш богат. Ти с този товар на богатството ще умреш. Не само пари трябват на човека. Най-първо трябва да забогатее сърцето ти, душата ти, духът ти вътре. Най-първо всяка една клетка, всеки уд, каквото погледнеш – пръстите, косата, всичко да бъде в изправност. Станеш сутрин, вчеши се хубаво! По някой път вие с ръце си оправяте косата. Няма вчесване. Всеки да има едно гребенче да се вчеше. Онези, които са с голи глави, са свободни…

Тялото е един инструмент, с който сме работили и работим, оставяме го да ръждяса. Ще го чистим. Аз имам едни ножици от 40 години, държа ги тъй чисти както в началото. Употребявал съм ги всеки ден, но ги чистя. Обвил съм ги с един копринен плат, чисти са като нови. Ако бях ги употребявал като обикновеному, отдавна да са заминали за другия свят. Остри са като в самото начало. Ако вий не може да държите вашия ум в изправност, той трябва да забогатява. Казвате: Едно време бяхме добре, сега започваме да ставаме нервни.” От какво произтича нервността? Има някакъв недоимък. Щом сме гладни, нещо органическо ни липсва. Недоволен си. Щом дам храната, хубава храна на клетките, веднага ставаме разположени. Някой път и умът има нужда от хубава храна. Дай му хубаво четиво. Прочети хубава книга с хубави мисли. Или пък някой път си неразположен. Като видиш някой добър човек, влиянията, които изтичат от него, са хубави. Някой път между хората като ходим, известни трептения има, за да се приближаваме при някои хора, нещо хубаво излиза от тях, едно ухание. Тъй че където и да минаваме, навсякъде да бъдат доволни хората от нас.

Христос казва: Така да просветнат делата във вашия ум, така да просветнат делата на вашето сърце, така да просветнат делата на вашата душа, че като ги видят хората, да прославят Отца Вашего, Който е на Небесата.” Цитирате този стих, но да стане този стих плът и кръв за нас. Сега често ви наблюдавам. Приведа някой пример, засегна някого, казва: Това е за мене.“ Пиша една буква, например А. Напиши най-хубаво буквата.

Идеш някъде, кажи: Добър ден!. Не бързай да кажеш Добър ден”, но кажи го хубаво. Не бързай да кажеш Добър ден”, но в този Добър ден” трябва да вложиш туй Добро. Като му кажеш Добър ден! на човека, да каже: Днес ще върви”. И умът да бъде радостен, и сърцето да бъде радостно. Добър ден е да имаш Доброто. Като кажеш Добър ден!, да кажеш Божието благо иде”. И да се радваш, то е добър ден. Добър ден е само Божият ден. Слънцето ще изгрее и ще донесе Божиите благословения…

Никога не оставяйте една мрачна мисъл във вашия ум! Като лягате, не оставяйте една мрачна мисъл във вашия ум. Заместете мрачните мисли със светли мисли. Никога не лягайте да спите с едно мрачно чувство във вашето сърце! Няма да имате никакъв сън. Заместете го със светло чувство! Никога не оставяйте в себе си една лоша постъпка! Заместете я! Те са първите правила, с които трябва да се справим…

Казвам: И тук като дойдем на събранието, от всеки едного от вас зависи събранието да бъде Добро или не. И от мен зависи. Ако дойда и ви нахокам: „Вие сте такъв, вие сте такъв, утре такъв“, какво ще излезе? Не оспорвам, много добре сте направени, малко сте мързеливички. Постоянно отлагате, отлагате. Тия малките погрешки отлагате да ги поправите… Трябва да има една хармония. Та казвам: помнете правилото – като станете сутрин, да обичате всички заради Единия, Който живее в тях! Да обичаш всичките хора заради Единия, Който живее в тях! Аз обичам всичките хора, в които живее Единия. Не може да не обичаш един човек, в когото Бог живее. Въздуха не го обичаме, ти не съзнаваш. Щом съзнаваш, че Бог е в него, не може да не го обичаш. Умният човек, като влезе в една къща, отваря прозорците и светлината влиза. Онзи, който не е умен, оставя прозорците затворени и светлината не може да проникне, тъмно е в къщата. Първото нещо е: да отворите всичките ваши прозорци, седем милиона прозорци има човек в тялото си. Всичките тези седем милиона прозорци трябва да бъдат отворени, да влезе Божествената светлина вътре. Туй е задачата! Да приемем светлината отвсякъде и в ума ни, и в сърцето ни, и в душата ни.

Сега практическото на Земята, което трябва при сегашния живот, да приложим: Да кажем вие сте неразположен. Спрете се, търсете някой човек на Земята, някой здрав човек, който има въображение, намерете един човек със закръглено лице, валчесто лице, с кафяви очи, строен, свободен. Вие като вървите по пътя, наблюдавайте как са направени дърветата. Много пъти бихте почерпали енергия от дърветата. Като се спрете, вие по някой път сте ангажирани с вашите мисли, които не са естествени…

Вие сега казвате: С такива работи не се занимавам”. Ако ние не се занимаваме с малките работи, от нас нищо няма да остане. Като седнеш да ядеш, не е ли малка работа! Но трябва музикално да ядеш. Някой като яде, едва си движи устата. Енергично, хубаво ще ядеш. Най-първо не бързай в яденето. Репертоарът да е нареден. Погледай го, изправи се хубаво и никой да няма зад гърба ти. Когато някой пее на сцената, не трябва да има някой зад гърба му. Онзи ден гледам, той свири и зад гърба му като конвой се наредили, той се изпоти. Публика имаше и тия трептения бяха много влажни, дисхармонични, мъчи се човекът – не излиза. На цялата сцена трябва да има двама-трима души, никой да няма зад гърба на артиста. От публиката зад гърба се освободете, всички да бъдат пред вас. Вие ще оставите вашите лоши мисли и желания около вас. Ще ви смущават и няма да може да направите нещо. Христос е турил тази идея, като е казал: Отречете се от баща си и от майка си”. Отречете се от баща си, който ви смущава, от брата си се отречете…

Помнете: В живота ние без Любов нищо не можем да постигнем. Майка, която зачене едно дете с Любов, човек ще стане. Започнал си една работа с Любов, ще стане. Пишеш нещо с Любов, ще стане. Каквото правиш с Любов, ще стане. Започнеш нещо без Любов, нищо няма да стане. Да знаеш, че сме слуги на Господа. Каквото правиш, гледат те отгоре…

Любовта излиза от устата на всичките хора в света. Всяка хубава дума, която е излязла от един човек, тази дума е минала през всичките. Една добра мисъл, която е излязла от един ум, тя е минала през всичките умове в света. Тя ще мине през Земята, през всичките животни и до ангелите ще иде. Ще иде до Бога и ще се върне. Една ваша хубава мисъл ще направи цял един кръг: ще иде до Небето и ще се върне. Сега в света има два процеса. Господ има две седалища. Едното е на Слънцето, другото е на Земята…

Та казвам: най-първо изпращайте вашите добри мисли нагоре, към Слънцето, към Бога. Като станеш сутрин, изпрати една хубава мисъл към Бога, една благодарност. Тази мисъл ще се върне и ще ти донесе своето благо. Всяка мисъл, изпратена към Бога, е както семето, посято от земеделеца, и посетите плодни дървета. Тия дървета, като израснат, плодът, който дават, е възнаграждението. Доброто, което сега правим, от него ние ще се ползваме. Туй е сега Новото Учение! Вий казвате: Да дойде Христос”. Туряме Христос вън. Казвате: Като дойде, Той ще оправи света”. По този начин, както мислим, светът няма да се оправи. Когато започнем да живеем както Христос е живял и както сега живее Христос, тогава ще се оправи светът.

Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Ако ние мислим, както Христос постъпва, светът ще се оправи. Ние очакваме Той да направи всичко и ний да идем наготово. Той да иде да сготви, а ние да дойдем на обеда да седнем. Като се нахраним, да оставим кърпите и паниците да ги чистят други. В Божествения свят всеки ще мие своята паница, всеки ще носи в джоба си паницата. Като дойде, ще извади паницата си и после ще я очисти. Всеки ще си носи своето. Всякога ще ядеш от паницата, от която друг не е ял.

Ще идеш някъде – 20 души са яли от тази паница. Тия паници, от които 20 души са яли, на физическото поле не са здравословни. Тази паница, от която е ял един престъпник, и ти ако ядеш от нея, ще паднеш. Един дрехар, който е сифилистик или прокажен, ще внесе заразата в дрехите и ти от тия дрехи Добро не може да видиш. Дрехари трябва да бъдат хора с един добър живот. Навсякъде добри хора трябват! Трябват и добри майки, да раждат добри деца, трябват и добри бащи, добри деца, добри братя, добри чиновници – навсякъде Доброто трябва да влезе и от всичките форми да излезе…

Три начина има, по които можем да познаем Любовта на Земята. Единият начин е Божествен, другият е ангелски, а третият е човешки. Най-първо, като обичаме един човек, отдалече го наблюдаваме, и като видим отдалече гърба му, целия ден сме радостни. Може да е минал надалеч, на половин километър, но ний се радваме. То е Божественото. Обичаш го, видял си го и целия ден си доволен, че си го видял. Второто положение: искаш наблизо да го видиш, той да те погледне и ти да го погледнеш. Не говорите. Пак си доволен. То е ангелската Любов. Третата Любов е: да се ръкуваш с него, той да ти говори и ти да му говориш. То е човешка Любов. Като дойдем до човешкото, се разваля. Божественото не се разваля. Само като го видиш в гърба, ти си доволен. Като дойдем до човешкото, вече става въпрос как те погледнал, какво ти казал, какви са дрехите, обущата, и тия работи объркват Любовта. Най-първо дръжте Божествената Любов. Отдалече да бъдете доволни, от най-малкото, най-малкото е Божественото, после е ангелското. Голямото изобилие, което искаме, е човешкото, там е всичката опасност. В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкоз, колкото Бог изисква, то е Божие благословение.

И в Любовта е същият закон. Няма да се пресищаш. Пресищане в Любовта, пресищане в мислите, в чувствата да няма. Всякога чувствата да бъдат младенчески, малко яж, не да гладуваш.

Сега често казвате: Влезте в положението ми.Една майка има деца. Тия деца не слушат. Ти като майка, ако имаш две деца, ще станеш половин час по-рано и те още като спят, ти ще се измиеш хубаво и ще идеш да ги погалиш хубаво. По едната страна, после по другата, чак до краката, после ще ги погалиш по лицето. Така ще погалиш едното дете, после другото дете по същия начин. Ще пожелаеш Доброто, преди да са се върнали. След туй полекичка ще кажеш да станат, ще ги събудиш внимателно. Ти не си прекарал три пъти ръцете отгоре по децата и им казваш: Станете сега”. Вземеш юргана и те стават. Казваш им: Ставайте!” Туй е по военному. Така не се възпитава.

Защо ще бъдете скръбни пред лицето на Господа? Целия ден неразположени сте. Казвате: Туй няма, онуй няма”. Всичко имате. Слънцето изгряло за тебе, вятърът духа за тебе, цветята цъфтят за тебе, растенията растат за тебе. Тия същества очакват да си кажеш думата. А ти седиш и казваш: Неразположен съм”. Защо си неразположен? Защото искаш да станеш голям човек като Бога и да няма като тебе друг. Турците казват: Олмаджак” – няма да бъде. Ти не знаеш какво искаш. Да станеш като Бога значи да се натовариш с такъв тежък товар, че на пита ще станеш. Не искай това, туй е тежка работа за тебе. Туй, което Бог е дал за нас, е най-хубавото, а туй, което оставя за Себе Си, е най-тежкото.

Като Бог искаме да бъдем. Много тежка работа има Бог. Само той може така да я носи. Силен е! Ние да бъдем доволни като деца на онова малкото, което ни е дал, и да се радваме, че има кой да носи нашата тежест…

Туй, което ви казах, много ви натоварих, моля ви да се разтоварите – половината, което ви казах, да оставите. Даже една четвърт е достатъчна да задържите. Другото да го раздадете.

COMMENTS

WORDPRESS: 0