Учителя: Доколкото сте обичали Бога, дотолкова ще ви обичат

Учителя: Доколкото сте обичали Бога, дотолкова ще ви обичат

Откъс от беседата „Естествените връзки“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:Когато туристите отидат на планината и гледат най-висок

Откъс от беседата „Естествените връзки“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Когато туристите отидат на планината и гледат най-високия връх, у тях се заражда чувството да отидат там, но докато се стигне до най-високия връх, през колко пропасти, през колко мъчнотии трябва да се мине! Някой път и в живота, за да се постигне един човешки идеал, това е пак изкачване на един висок връх. Някои мислят, че е много лесно. И най-малкият идеал е пак един доста висок връх!

Например, някои от вас, приличате на нашите сестри, които тръгнали, като млади моми с тънки чорапи да посрещат своите възлюбени и то на планината горе. С тънки модерни чорапи! Не вълнени, а копринени и с обуща модерни, а не туристически. Като отишли на планината, казват: „Вълнени дрехи, вълнени чорапи! Обуща!“ Сега вече, разбират какво трябва.

Та казвам, често хората тръгват в живота така, мислят така да влязат в живота. Животът е планински връх и то не само един връх, но множество високи планински върхове…

Всички Учители, които са идвали на света, всички проповедници, все са учили хората как да живеят. Всеки един ангел си прави дрехи. Той, като помисли за едни дрехи, те стават. Няма, както тук, да дойде някой, да му вземе мярка. То е много бавна работа. После, тук три пъти ще ти направят проба на дрехата, според както е модата. Там дрехите ще ти станат такива, каквито ти искаш. Там ще си ги направиш. Вижте птичките как са украсени! Вижте една райска птица как е облечена – като някоя княгиня! Кой майстор е правил тия дрешки? Господ как я е облякъл! За да бъде облечена тая райска птица така, тя го е заслужила това. Вий още не знаете, каква душа се крие в тази форма! Вие имате в нея една душа, която стои, като модел, да я гледате. Птиците, красивите птици, представят модел на духовния свят – изложба. Има нещо в птиците много хубаво, като ходят. И растенията са едно изложение. И в тях има хубави работи. Гледаш някое растение и ти е приятно. Гледаш листата му. Има нещо приятно за окото. Ние чувстваме хубавото, но не знаем кои са причините. За да знаеш причината, трябва да има една връзка между тебе и самия предмет.

Сега ние имаме много неестествени връзки. Ние сме се свързали с растенията, с водата, с въздуха, с рибите, с бозайниците неестествено. Имаме хиляди връзки, които са неестествени, и те ни спъват. И нямаме една естествена връзка с Бога. С Бога почти никаква връзка нямаме. Някой път, ще изпъкне някоя връзка и като дойде до Бога, казваш: „Това е непостижимо.“ И оставиш това и се държиш за другите връзки. Та всички вие ще почнете да се развръзвате от вашите неестествени връзки. И след това ще дойде едно ново свързване… Ето какво аз разбирам под думата „връзка“. Под думата „връзка“ разбирам едно желание, едно напрежение отвътре. Имаш едно хубаво желание да направиш нещо, имаш и сила и начин как да го направиш…

Ти казваш: „Искам да живея.“ За да живееш добре, трябва да живееш като едно растение, което расте и дава плод. Ние усещаме живота на растението от плода. Нас ни са приятни растенията заради плода, който дават. Ако няма тези плодове, не ни са приятни. И колкото по-добри плодове дават, толкова ни са по-приятни. При това, има някои растения, чийто плод е скромен, но има нещо хубаво в листата им. Например, минаваш край здравец и ти е приятно, понеже излиза аромат от листата му. И като минаваш край него, ароматът стига до тебе и ти е приятно да го гледаш. Приятни са листата му, но и цветът му ни е приятен. По същия закон, ако гледате човешкия живот от гледището на Божествения живот, човек прилича на едно посято растение и животът му е така бавен, че горе чакат това растение да израсне за 70–80 години. Някои дават плод на 15-та година, някои на 20-та, на 30-та, на 40-та и т. н. И вас ви чакат от невидимия свят да дадете плод и затова ангелите ви помагат, за да дадете нещо.

Един ден, като не давате плод, казват: „Еди-кой си заминал.“ Извадили го от неговото място. Та, на Земята сте дошли, за да дадете плод. Искате да живеете за себе си. Не! Най-първо ще живееш за другите и най-после ще живеете за себе си. Най-първо ще живееш за Бога, ще живееш за ангелите, за светиите, за добрите хора, за праведните – тях ги турям в ангелите. Най-чисти същества са ангелите. И най-после ще живееш за себе си. Това е правия път. И тогава ще бъдеш доволен, понеже си свършил една работа…

Вие искате някой да ви обича. Законът е такъв: Не може да ви обича някой, докато не сте обичали. Законът е такъв: Доколкото сте обичали Бога, дотолкова ще ви обичат. Доколкото сте обичали ангелите, дотолкова ще ви обичат. Всяко нещо, което сте направили и на вас ще направят. Ако не сте направили нещо, не могат да го направят на вас.

Вие искате другите да ви обичат. Че защо ще ви обичат? Обичаме един човек, понеже той обича Бога. Понеже Бог го обича, не можем да не го обичаме. Ние обичаме една картина, понеже художникът е вложил една идея в нея. Обичаме една дреха, понеже добре е скроена. Обичаме една къща, понеже добре е направена и измазана и ти е приятно да влезеш в нея. И ако влезеш в един животински обор, какво ще обичаш в него – там има нечистотии навсякъде.

Тепърва сега хората трябва да дойдат до положението да имат една чиста мисъл…

Кое е естественото положение? Естественото положение е следното: спри се сутринта, благодари на Бога за онези грижи, които милиони същества са положили, за да имаш това, което имаш. Милиони, милиарди същества са работили с хиляди години, за да се построи този материал, който ти имаш. Колко труд е положено! Ти казваш: „Какво да мисля?“ Най-първо мисли колко милиони години е взело на Бога, за да се създаде това тяло. И ти си недоволен. Но ти си в началото още. Има да живееш още много. Някои поддържат, че има 18 милиона години откак се е появил човек на земята. Тези 18 милиона години вий помните ли ги? Тези 18 милиона години са в съзнанието на човечеството. Цялото човечество представлява едно съзнание. Когато съзнанието на цялото човечество ви стане близко, то ще се отвори и разшири вашето съзнание.

Вие седите сега и не си спомняте. Но колкото съзнанието ви се разширява, толкова повече ще почнете да си припомняте вашето минало. Но не лошото, а хубавото ще си спомняте. Защото лошото е по-малко, отколкото доброто. Лошите работи са малки. Че някое дете направило някаква погрешка, то е малка работа. Хубавите работи са, които преобладават навсякъде…

Сега, вие сте едно дете, изпратено от вашия баща от невидимия свят тук на Земята да учите. Ако вие се събирате с такива другари като вас и целия ден не учите, а ходите и се занимавате с това, което ни най-малко няма да ви принесе нещо, тогава какво придобивате? Да допуснем, че целия ден се занимавате само с ядене. Станете сутринта и мислите какво да ядете. На обед същото. Вечерта същото. Като лягате да спите, мислите за утре, какво има да ядете. И цял един живот прекарвате, като мислите все какво да ядете…

Та най-първо ние искаме да бъдем угодни на Бога. Какво трябва да направим? За да бъдеш угоден на Бога, трябва да Му благодариш за всичко онова, което Той ти е дал. И като погледнеш живота си, там дето е будно съзнанието ти и помниш – да бъдеш благодарен от Бога. Ще Му благодариш за всичко онова, което ти се е случило в живота и да няма никакъв ропот. Да си доволен от това, което Бог ти е дал и че Бог е превърнал всички противоречия за твое добро. Ако роптаеш от това и онова и казваш: „Господи, прости ми греховете“, то Господ ще каже: „Простил съм ти! Въздух има достатъчно, на слънцето казах да те грее, на хляба казах да те нахрани, на водата казах да те задоволи.“

Това е неразбиране на живота. Сега се заражда въпрос: Как трябва да живеем? Вий седите и казвате: „Остаряхме!“ Преди време дойде една сестра и ми се оплака. Тя каза, че ѝ побеляла главата. Казах ѝ: „И моята, същото.“ Не е важно, че е побеляла главата ти. То е добро. Ако ти е побеляла главата и си поумнял, тогава е на добро, но ако е побеляла и не си поумнял, тогава е жалко. Мога да ти кажа цяр и да ти почернее косата. Не е спънката в белите коси. Като ти побелее косата, ти учиш закона на щедростта…

Писанието казва: „На Господа главата Му е бяла.“ Това показва, не че е остарял, но това говори за онази Велика Щедрост, която има. И виждаме кой ден е хубав. Черният или белият ден? – Белият ден. Бялата глава е, която изпраща светлина.

Та казвам, бих желал вашите косми не само да са бели, но да почне да излиза от тях бяла светлина. Колко е хубаво, когато от космите излиза това, Божественото.

Да дойдем сега до общите неща. Сега, това недоволство, което имате, е от неразбиране. Докато сте млад, не разбираш живота. Като си възрастен, пак не го разбираш. Някой път аз разглеждам децата колко са доволни. Майка му му даде 5 стотинки и това дете ще скача, че му са дали 5 стотинки. Дайте на един старец 1000 лева и той е недоволен. Детето се радва и скача за 5 стотинки, а пък на стария дадеш 1000 лева и не е доволен. Дайте на детето малки дрешки и то ще се радва, а пък дайте на стария дрехи и той няма да бъде доволен. Детето, като се погледне в огледалото, се радва, че се е видяло. А пък старият, като се погледне на огледалото, хвърли огледалото. Той е недоволен. Защо е недоволен? Той е недоволен от своите мисли, чувства и постъпки, понеже те се отразяват на лицето му. Погледнеш се и виждаш, че има нещо в мисълта ти, което не ти е приятно.

Тогава какво трябва да се прави? Онези, които не разбират живота, казват: „Трябва да се покае човек.“ На нас не ни трябва сега разкаяние. Две неща трябват: Да знаеш как добре да вземаш и как добре да даваш. Всеки ден, като станеш, трябва да възприемеш нещо от Бога. Най-първо, като станеш, ще Му благодариш. Ще дадеш нещо от себе си. Ще Му благодариш, понеже Той те е пазил. Ако не те е пазил, може да стане нещо с тебе и да не станеш. Ще благодариш, че ангели са те пазили и като изпратиш благодарност, ще дойде Божието благословение, ще почувствуваш най-хубави мисли, най-хубави чувства, най-хубави постъпки и целият ден ще ти бъде весело и ангели ще ти помагат във всички неща. Каквито и малки работи да имаш, като копаеш, като жънеш и пр., ти трябва да бъдеш доволен от работата си. Нищо в живота не е безсмислено! Ти може да считаш, че тези работи са безсмислени…

Наскоро гледам една млада сестра, 21 годишна. Лицето ѝ минава за красиво. Като ѝ пипнах ръката при ръкуване, тя прилича на една 45–50 годишна жена. Едно неприятно чувство се усеща, като че ли е на 50–60 години. Ръката ѝ не е на една 21 годишна, а на 50 годишна, а пък лицето ѝ е на 21 годишна. Каква грамадна разлика! И ръката трябва да бъде млада. Най-мъчно се подмладява ръката, понеже тя зависи от волята на човека. Най-първо ще се подмлади лицето ти и най-после ще се подмлади ръката ти. И тия белези, които съществуват на ръката, те са най-устойчиви, те остават най-дълго.

Един български войвода, когото видях в Сливен, като му гледах лицето, виждам, че е правилно, а като му погледнах ръката, му казах: „Тая ръка е извършила много престъпления.“ Той каза: „Да знаеш колко хора съм избил!“ От лицето изчезват престъпленията, но на ръката още седят. Та, когато се родите вие, на Земята, вие често носите престъпленията на миналото. На лицето ги няма, загладили са се, а на ръката има още белези. Та ще трябва да се освободим от нашите престъпления, изразени на лицето, на тялото и на ръката. От ръката трябва да лъха мекота…

Любовта носи красивия живот. Под Любов разбирам това, което носи живот, знание и свобода. Това е в Божествения свят. Под думата „любов“ разбирам това, което задоволява човешката душа, човешкия дух, човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Това е Любов! Щом има нещо, което ни липсва, Любовта още не се е проявила тъй, както трябва.

И сутрин, като стане човек, трябва да се тонира. Да благодари на Бога. Научете се да благодарите. Ти казваш: „Остарях!“ Кажи: „Желая не само стар да бъда, но и умен да бъда. Не само външно да бъда човек добър, но и вътрешно да бъда добър.“ Съзнавайте Божията доброта във вас. Какво ви липсва да съзнаете, че Бог е добър във вас! Ако вие осъждате себе си, това не е на място. Ако Бог ви съди, това е на място. Ако съдите себе си, тогава вие съдите Бога в себе си. Ако сте направили престъпление, тогава трябва да отидете при Бога, Той да ви съди и чакайте Той какво ще ви каже. Ако аз бях на мястото на Ева, ето какво щях да направя в Райската градина. Много лесна работа. След като ми даде змията този плод, щях да отида при Бога и ще Му кажа: „Мога ли да го изям? Какво съдържа този плод?“ Ако ми каже: „Изяж го!“ – ще го изям! Ако ми каже: „Остави го!“ – ще го оставя! А пък Ева не го показа на Господа. И на вас ви казвам: Като ви дадат нещо, идете при Господа и тогава го яжте. Дойде ви наум да кажете една дума, идете при Бога и го питайте. Ако каже: „Кажи я!“ – тогава я кажи. Ако не – остави я! Въздържай се!

Ти не можеш да се въздържаш, ако не отидеш при Бога. Казваш: „Срам ме е.“ Какво ще те е срам? Адам, който беше толкова учен, като дойде жена му и той взе плода. Той трябваше да поиграе малко с него и после да отиде при Бога да пита: „Господи, мога ли да ям това?“

Вий ядете без позволение. Като отидете в един дом, какъв е законът поне тук? Вие седнете и не започвате. Седнете всички на трапезата. Гледаш яденето. Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте!“ – тогава ще започнеш. Че ти си в Божия дом, тук на Земята! И като ти каже Бог: „Заповядай!“ – тогаз ще вземеш. Иначе няма да бутнеш. Вие сте на угощение. Като ви каже Господ: „Заповядай!“ – тогаз ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия, сега в света. Не яж без позволение!

И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И всяко едно наше чувство ще го поднесем пред Бога. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред Бога. Това ще бъде като закон. Бог няма да ви съди защо сте постъпили така.

Ти носиш нещо. Ще го представиш пред Бога и ще получиш Неговото благословение. И тогава, от това, което си принесъл, ще вземеш нещо от него, за да опиташ себе си. Та всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и всяка една ваша постъпка, да са благоприятни пред лицето на Бога.

Това е сега новото! Като станеш сутринта, това да ви е задачата: Да ви бъде благоприятна мисълта пред лицето на Бога. Така като живеем, всичките ни работи ще тръгнат напред и няма да има работа, която да не може да се направи.

Всяка сутрин, като станем, да се явим пред Бога! Това да го считаме за привилегия. Да се представим на Него.

COMMENTS

WORDPRESS: 0