Учителя: Зад всяко страдание се крие едно Божие благо

Учителя: Зад всяко страдание се крие едно Божие благо

Откъс от беседата „Вътрешна просвета“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 81 години:„Истина, истина ви казвам: който не влиза пре

Откъс от беседата „Вътрешна просвета“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 81 години:

Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; а който влиза през вратата, пастир е на овците: нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.

Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.

Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.“

(Евангелие от Йоан 10:1–10)

Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието“. Какво знание се придобива, ако някой певец пее по десет пъти на ден една и съща песен? Какво ще придобие ученикът, ако постоянно повтаря, че не разбира урока си? Колкото и да повтаря това изречение, той нищо няма да разбере. Когато се намери пред някоя трудна задача, ученикът трябва да каже: Аз искам да разбера задачата си и да я реша правилно.“ Не е достатъчно той да желае да реши задачата си, но трябва да пристъпи към решаването ѝ. Да желаеш само да решиш задачата си, без да пристъпиш към решаването ѝ, това значи да удряш по клавишите на пианото, без да чуваш никакъв звук…

Ако един певец от Земята влезе в духовния свят, ще се види в чудо. Той едва разполага с две октави, а там ще искат да разполага с един регистър от три хиляди октави. Като се намери между певци от духовния свят, едва тогава той ще разбере колко има да учи. Той ще види, че пеенето на земята се намира в своето детинско състояние. Първите хиляда октави имат отношение към физическия свят, вторите – към духовния, а третите – към Божествения. Значи, добър певец на физическия свят е онзи, който разполага поне с хиляда октави.

Това, което ви говоря, е неразбрано за вас. Но неразбраните работи един ден ще станат разбрани. Неразбраното представя подтик за вас. Като вървите от неразбраното към разбраното, вие се приготвяте. Значи, всяка неразбрана работа води човека към разбирането ѝ. Той се приготвя да я разбере. Докато не разбере дадена работа, човек не трябва да мърда нито крачка напред. Щом я разбере, той навлиза в друга, пак неразбрана работа, и започва да се приготвя да я разбере. Какво правят ония хора, които не обичат да работят? Като дойдат до нещо, което не разбират, те го прескачат и вървят напред. После пак спират пред нещо неразбрано и него прескачат. В края на краищата, те дохождат до едно място, отдето не могат да мръднат нито крачка напред и се обезсърчават. При това положение нищо друго не им остава, освен да се върнат назад и да се приготвят да разберат всичко.

Окултните ученици често изпадат в неразбиране на нещата, вследствие на което, като им се говори едно, те отговарят друго. Някой човек им говори за любовта, а те казват, че не живеят добре. В този разговор няма никакво съдържание. Човек не може да казва, че не живее добре, докато животът не е дошъл още до него. Можете ли да кажете, че едно яйце не живее добре, преди да се е измътило? Когато яйцето се измъти и от него излезе пиле, вие можете вече да се произнасяте какво е пилето, как живее и т. н. Вие не можете да говорите за живота, преди да се е проявил той. Следователно, вие не можете да кажете за някой човек, че живее или не живее добре, преди да се е проявил животът в него. Когато казваме, че някой човек не живее добре, ние имаме пред вид положението, че той не оценява благата, които Бог му е дал.

Един млад момък, роден някъде във варненско, се отличавал със своето голямо юначество. Не само в родното си село, но и в съседните села го познавали като здрав и силен момък. Той имал един голям недостатък – обичал да пие. Майка му често го съветвала:

– Синко, не пий, ще заболееш, ще загубиш здравето си.

– Майко, защо ми е това голо здраве? Без него ще ми бъде по-леко. С това здраве и тази сила, и момите се страхуват от мене.

Случило се, че той заболял сериозно и лежал цели три години. Болестта го изтощила толкова много, че нищо не останало от него. Като видял, че изгубил силата, здравето си, той се обърнал към майка си с думите: Майко, да ми помогне Бог да оздравея, да ми се върне здравето и силата, готов съм камъни да нося на гърба си. Готов съм на всякакъв труд само да оздравея.“ Сега разбирам какво значи здравето за човека. Следователно, здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.

И тъй, когато говорим за Любовта в човека, ние подразбираме присъствието на Бога, Който му е дал всички условия да се развива. Влезе ли Любовта в човека, той има всичко на разположение. Чувате ли някой да се оплаква, че пари няма, здраве няма, приятели няма, ще знаете, че Любовта не го е посетила още. Посети ли го Любовта, той всичко има: и здраве, и приятели, и пари.

Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете слепи за погрешките на хората. Кой какво прави, не се интересувайте от това. Че хората били лоши, че зло съществувало в света, и това да не ви интересува…

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Като имат правилно разбиране за законите, които управляват живота и природата, те няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на изгубеното ще им се даде нещо ново. Закон е: когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това, той се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които са му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши. Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите.

Същевременно спазва се и следното положение: На когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска. Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? Запример, човек има десет пръста на ръцете си и не знае защо му е даден всеки един от тия пръсти, а се занимава с големи работи. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си да видите, какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по венерината област, и наблюдавайте, дали неразположението ви ще изчезне. Същевременно следете, каква мисъл и какво чувство ще минат през ума и сърцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко пъти. Това е научен опит, който ще ви доведе до известни познания…

Както от ларинкса, така и чрез езика на човека излизат различни тонове и думи, които указват различно влияние върху ближните му. Ето защо човек трябва да възпитава своя ларинкс , своя език, да излизат от него меки, нежни звуци и тонове. При самовъзпитанието голямо участие взима молитвата. Иска ли да си въздействува, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи.“ Сладките думи имат отношение към живота, силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи.

Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с чука си да го обработите, да изваете от него отлична статуя. За тази цел вие трябва да знаете да удряте. Скулпторът знае къде и как да удари. Във вас има много неодялани камъни, които трябва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество. При това положение вие викате, кряскате, оплаквате се, че имате големи страдания. Мнозина мислят, че са търпеливи. В какво седи търпението им? Някой казва за себе си, че бил търпелив, защото му извадили няколко зъба и той не охкал. Това е търпение по неволя. Често бoлката от зъба е по-голяма, отколкото самото вадене на зъба…

Като говоря за знанието в духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви и ще работите върху тях да ги развиете. Мислете върху всички блага, които ви са дадени. Мислете за предназначението на всички ваши удове. Запример, какво е предназначението на човешката уста? Ще кажете, че устата е създадена за ядене и говорене. Чрез устата, чрез Словото, Бог създаде света. Следователно, чрез устата човек създава бъдещето си. Ако говорите разумно, вие си приготвяте светло бъдеще. Ако не говорите разумно, вие си приготвяте лошо бъдеще. Чрез устата човек изявява своите мисли и чувства.

Казват за някого, че езикът му е сладък. Чрез сладките думи се изявява физическият свят, чрез силните думи се изявява духовният свят, а чрез красивите – Божественият свят. Чрез силата си човек помага на по-слабите от него същества. Чрез красотата той се импулсира към велики работи. Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Той го лишава от красотата. Ако в духовния свят човек се проявява добре, Бог му дава сила. Не се ли проявява добре в духовно отношение, човек става безсилен…

Като слушате тия работи, някои от вас се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. Колкото и каквото да сте постигнали, много работа още ви предстои. Запример, като дойде до любовта, мнозина считат, че любовта е някаква илюзия. Други считат Любовта като израз на чувства. – Не, Любовта е нещо реално. Тя не е нито чувство, нито илюзия. Любовта не се губи, нито се променя.

Каква реалност има в чувствата? Днес обичате един човек, но утре чувството ви се изменя, превръща се в омраза, в ненавист. Докато чувствата на човека се променят, това показва, че той живее в нереален свят. Той живее в един непознат, променчив свят, между чужди, неизвестни за него същества… Вие ту изпущате благата, които ви са дадени, ту ги задържате. Успеете ли да ги задържите, вие ще се ползвате от тях и ще благодарите на Онзи, Който ги е дал.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той ще има живот в себе си“. При това положение, и Христос живее, и който Го яде също живее. Хората мислят, че като изядат една риба, те живеят, а рибата умира. – Не, и рибата живее в човека. Тъй, както днес хората се хранят, рибата продължава да живее в тях, а те умират. Това, обаче, не е правилно хранене…

И тъй, за да разбирате всички прояви на живота, от вас се иска вътрешна просвета. Вие трябва да започнете с елементарните неща и постепенно да вървите към сложните. По този начин вие ще се домогнете до такова знание, което ще ви послужи не само днес, но и в бъдеще. Стремете се към придобиване на знания, които са живи и могат да се прилагат. Мнозина се запитват защо им е нужно знание. Без знание човек е изложен на големи терзания. Знанието прави човека щастлив. Който не разбира смисъла на знанието, той не разбира смисъла на живота.

Щом си дошъл на Земята, ще учиш, ще пееш, ще свириш. – За кого ще пея? – За себе си. Най-добрият слушател сте вие. Ще пеете, ще благодарите, че ви е дадена възможност да отваряте и затваряте устата си. Чрез устата човек изразява Любовта в себе си. Казвате: „Който пее, той зло не мисли“. Когато Любовта чуе, че пеете, тя ви посещава. Не пеете ли, тя започва да търси причината за това и се стреми да създаде у вас подтик, импулс за пеене. Щом има уста, човек трябва да говори, да пее. Ама животът ви бил тежък. От вас зависи да го направите лек. Пейте, сами си съчинявайте песни, да превърнете недоволството си в доволство. Всеки може да стане певец – от него зависи. Като пее с любов, той ще трансформира всичките си отрицателни състояния в положителни. Какво представя недоволството? – То е тинята на живота. Тази тиня прави живота тежък, непоносим…

И тъй, музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят. Музиката е средство, което трябва да обхване мислите и чувствата на човека. Следователно, първо човек трябва да мисли за музиката, после да я чувства и след това ще се изяви на физическия свят. Същото се отнася и до словото. Първо човек мисли какво ще говори, после чувства това, което ще каже и най-после трябва да се изяви…

Докато е на физическия свят , човек все е недоволен. – Защо? Все му липсва нещо. Пее ли, говори ли, липсва му нещо. Говорът му е груб, пеенето нечисто, вследствие на което винаги остава недоволен. За да бъде доволен, той трябва да влезе в духовния свят, който се отличава с голямо изобилие. Там, обаче, не се позволява никакво пресищане. Ако яде, трябва да изяде най-много 32 хапки. Изяде ли 33, той се намира вън, в грубия физически свят.

Искате ли да живеете добре на физическия свят, никога не пресилвайте нещата. Смисълът на живота не е в многото, но в разбирането на нещата. Малкото, но разбрано, струва повече, отколкото много, но неразбрано. Духовният свят е място на абсолютна отмереност, законности и чистота. Там не се допуща нищо нечисто. Тази е причината, поради която никакви животни не се допущат в духовния свят. И физическият живот, като част от целокупния живот, трябва да бъде абсолютно чист. Дето и да влезете, трябва да пазите чистота.

Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате природата, която е част от цялото Битие. От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води след себе си голямо наказание. Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и оплакване се отразява болезнено върху съществата от духовния свят. В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с любов.

Днес духовният свят е пълен с оплакванията на хората. Всички се оплакват, че нямат пари, имоти, къщи, дрехи, добри условия и т.н. Обаче, на тия оплаквания не се дава никакъв отговор и внимание. Човек има право да се оплаче само един път в живота си, и то след като е живял 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено. За обикновените хора се позволява по едно оплакване на година. Понеже хората се оплакват много често, почти всеки ден, оплакванията им не се приемат. Новият живот изключва всякакви оплаквания. – Ама животът бил груб. – Грубото в живота е материал, който всеки човек трябва да обработва.

Напредналите същества работят усилено за превръщане на грубата материя във фина, мека материя. Следователно, и вие трябва да работите, да облагородите тази материя. За да превърнете неблагородната материя в благородна, грубата – в фина, вие трябва да си служите с Божествени методи, а не с човешки, изкуствени методи, които не дават никакви резултати. Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможност да влезе в градини, пълни със зрели плодове, да си откъсне колкото иска. Заведете го после всред природата, при красиви, чисти извори да пие от тяхната вода. Нека диша чистия планински въздух, да се проникне от великото в света. При това положение недоволството му естествено ще се превърне в доволство.

Казвам: Заслужава си човек да мине през всички мъчнотии на живота, за да дойде до мястото на Божието благословение. Зад всяко страдание се крие едно Божие благо. Затова е казано, че каквито страдания да мине човек, не могат да се сравнят с благата, които Бог му дава. Благодарете за хубавото, топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството в доволство. Недоволството е духовна нечистота, която запушва порите на човешкото тяло. Чистете се от него, както водата чисти тялото ви, отваря всички седем милиона пори, чрез които дишате. Очистете се от духовната кал, за да можете свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и чрез душата си. Започне ли човек да диша така, недоволството му се превръща в доволство.

COMMENTS

WORDPRESS: 0