Учителя: Забравете миналото и се радвайте на благото, което сега Бог ви дава

Учителя: Забравете миналото и се радвайте на благото, което сега Бог ви дава

Откъс от беседата „Неизбежният път“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години: Ще прочета от 15 глава на Матей 29–30 стих: „Като замина

Откъс от беседата „Неизбежният път“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Ще прочета от 15 глава на Матей 29–30 стих:

„Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери.“

Сега мнозина казват: „Да бяхме във времето на Христа.“ Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос да дойде в културните народи, да измени своите възгледи, т.е. да ги изнесе според техните разбирания. И това не е изключено. Казвате: „Как ще Го приемат тогава?“ Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставя атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на Земята нямаше въздух, какво ни ползва самата Земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Ако хората биха се преместили на месечината, те щяха да се задушат – на месечината няма условия за живот…

Срещате един човек, който боледува от нещо, страда. От какво страда? Дишането е слабо в него, задушава се. Кръвообращението не става правилно в него. Той страда, понеже кръвта му не е достатъчно пречистена. Дихателната му система е слаба, вследствие на което той не може да възприема добре въздуха и да се ползва от жизнената енергия, която се намира в него. Във въздуха има известна животворна енергия, която помага за кръвообращението и за пречистването на кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползва от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема ще може да извърши добра работа. При това, не само да приема дълбоко въздуха, но и да го изпуща бавно, а не като пушка, изведнъж. Такова бързо дишане и издишане не може да допринесе никакво благо на човека. Човек не знае колко клетки имат дробовете му и всяка клетка се нуждае от въздух, от условия на живот.

Като диша, човек трябва да напълни всички свои клетки с въздух. Този въздух трябва да остане в човека не по-малко от 40 секунди, от 50 секунди. При това положение този въздух ще произведе в човека това, което никой друг не може да произведе.

Сегашните хора, които са толкова нервни, често се оплакват от помрачаване на ума им. Защо става това? Защото в дихателната им система се заражда особена енергия, те искат да свършат много работи. Те искат да станат гениални, да правят, каквото искат. За това се иска голяма мозъчна сила. Например, за да държите една реч, знаете ли колко енергия трябва да изразходвате? Отде ще вземете тази енергия? Вие можете да я вземете от въздуха. Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обяд тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, тя, енергията, отново се набира.

Сегашните хора прекарват по цели нощи на забавления. Когато трябва да почиват, те отиват на забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е, когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление – не да мисли за това как ще преживее, но да свърже мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл…

Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри.

Казвате: „Този свят как да го пипнем, да се уверим в неговото съществуване?“ Вашите сетива, на които разчитате не са голям авторитет. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща по интуиция. Това впечатление Ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето чрез сетивата. Има хора, на които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо…

Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си или да не изгубят положението си, къщата си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите със себе си. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Вие се безпокоите, като се върнете от странство, дали ще намерите къщата си и говедата си на същото място, дето сте ги оставили.

Някой казва на своя познат: „Слушай, пази се да не станеш много религиозен, защото ако станеш такъв, къщата ти и всичко, което имаш, ще отиде.“ Че къщата ви ще отиде, това мога да ви подпиша предварително. Дали ще станете религиозен или няма да станете, къщата ви ще отиде. Дали си религиозен или не, все на онзи свят ще отидеш. Разликата е само в това, че ако си светски човек, ще бъдеш в положението на евреите, които гонят днес от Германия и от Италия. Като отидат на онзи свят, ще ги интернират и ще кажат: „Такива не искаме тук.“ Като отидеш там, веднага ще прегледат паспорта ти, какво е писано на него. И като намерят, че паспортът ти е фалшифициран, веднага ще те изпратят назад. Какво ще правиш тогава, като слезеш на Земята? Ти ще намериш затворена вратата, през която са те пуснали да излезеш.

Ти хлопаш на вратата, никой не те чува. Отиваш при домашните си и там хлопаш, пак никой не те чува. Ти обикаляш около тях, гледаш, че всички се нареждат около масата и започват да ядат, а на тебе не дават. Ти се чудиш, какво стана, че тези хора, които обичаше, не те виждат и не искат да знаят за тебе. Всички се смеят, говорят, после отиват да си лягат, а ти минаваш и заминаваш край тях, като че нищо не става. Как си обяснявате всичко това?

Вие казвате: „Това наистина вярно ли е?“ Ще го опитате. Като ви изпъдят от онзи свят, както пъдят днес евреите, тогава ще разберете вярно ли е или не. Ако не те изпъдят, пак разбереш, вярно ли е. Защото законът на Духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си – ако е праведен – и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си и създавал най-големите нещастия в света. Защото този въпрос именно – за образуване на права връзка между праведни и грешни – е въпрос само на Бога.

Само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже някой, че е спасил един човек, той се лъже. Човек човека не може да спаси. Не си го спасил. Ти си му взел парите, лекувал си го, но не си го спасил. После човекът пак умира. Да мислите, че можете да спасите човека, това е едно заблуждение. „Ама аз мога да помагам.“ Че можеш да помагаш, това са дребни работи. В този смисъл да помогнеш на човека, да го спасиш, това значи да внесеш в него онези условия, да поддържаш неговите идеали. Това е право само на Бога.

Тези разсъждения ви смущават, понеже като деца вие търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв, какъвто не е. И този свят си представяте такъв, какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на Земята, всичко ще върви напред, навсякъде ще ви посрещнат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После като ги стегнаха, видяха, че не е така. Те бяха платени проповедници, но се обезсърчиха, че не им върви. Те мислеха, че всичкото зло е в иконите. И като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора си имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не са се освободили от идолопоклонството.

Някой има по две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя банка и постоянно отива да ги види, да им се поклони. Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. „Аз вярвам в нея.“ Защо? Защото ти дава нещо. Ти вярваш в една крава, защото ти дава мляко. Щом престане да ти дава мляко, ти не вярваш вече в нея. Ти вярваш в една круша, защото ти дава круши. Щом престане да ги дава круши и ти преставаш да вярваш в нея…

Един ден дохожда при мене един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре, води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита – лошо му е нещо. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл, че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад и богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той беше пак стар, болен, прегърбен старец, който си казва: „Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам.“ Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение.

Това става и с вас. Докато вярвате, че Бога съществува, вие се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас всичко се е свършило. Казвате: „Ние сме големи грешници. Бог няма да се занимава с нас. Като сме дошли на Земята, определено ни е да страдаме.“ Това са заблуждения на миналите векове, на ония същества, които са ръководели част от човечеството…

Обаче всички хора се стремят към щастие, искат да бъдат щастливи. Вие искате Бог да ви направи щастливи. В замяна на това, какво ще дадете вие? Какво ще ви донесе това щастие? Ако ти си купиш пиано или орган, за какво ще го държиш – като украшение или да свириш на него? Да свириш на него. Ако свирите на това пиано, то е на място. Но ако го държите само и след 10–15 години го погледнете, ще видите, че то цялото е прашасало, а клавишите му са развалени.

Та казвам: Мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят малко. Не е въпрос да бъдем като украшения и да си поживеем само, но във всички трябва да се роди идеята да служим. Всички трябва да се проникнем от живота на служенето. И в това служене да внесем идеята за величието на любовта, но не онази любов, от която всички хора умират. Ние говорим за онази любов, която носи щастието на хората, която носи безсмъртието им. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртния живот трябва да се облече. Смъртният живот не може да се облече със смъртна дреха.

Значи има една любов, която умира, и друга, която не умира. Това са две дефиниции на любовта за разграничаване.

Във вашия ум живее идеята за една временна, статична любов. Тази любов трае само месец, два, три, година, най-много десет години. Повече от десет години не може да отиде. Защо, е така? Защото няма материя, с която да се поддържа. Например индустрията, с която хората сега се занимават, се нуждае от въглища. Какво ще стане с тази индустрия, когато един ден въглищата свършат? Нека кажем, че тези въглища ще продължат още за хиляда години. После, какво ще се прави без тях? Ако хората не намерят други ресурси, хората трябва да се върнат към първобитния си живот.

Учените казват, че горе в пространството, на височина около 500 километра, имало грамадно количество енергия, която могла да се използва за отопление и осветление на човечеството. Тогава зимно време всеки ще си носи в обущата, в дрехите, в ръкавите малки батерийки, с които ще се отоплява. Той няма да усеща никакъв студ. Не само това, но с помощта на тази енергия ще може да се отглеждат растения в специални топлилници и всеки да се ползва от тропическите растения и плодове, което в сегашните времена е невъзможно. И сега даже, вие можете да правите опити, да се ползвате от енергията в природата. Някой се оплаква, че дрехите му били много тънки, вследствие на което изстинал. Една зима аз направих следния опит: Беше една от най-големите зими, но аз си купих един тънък плат и си уших едно палто без никакъв хастар, а нямах даже и копчета. Така го носих при голям студ, 25 градуса под нулата, без да усещам никакъв студ. Напротив, беше ми приятно топло с него. Мнозина мислеха, че ми е студено, че ще изстина с това тънко палто. За да може да се справи с него при големия студ, човек трябва да концентрира мисълта си, да съсредоточи чувствата и волята си и да се ползва от енергията в пространството. Като направите този опит, ще видите, че това е една реалност.

Сега, като дойдете до любовта, вие казвате, че човек може да обича само това, което вижда. Това е вярно по отношение само на физическата любов. Дойдете ли да духовната любов, човек може да обича и това, което не вижда. Питам: Слепият човек, който не вижда, не обича ли?Ти можеш да обичаш, без да пипаш. Ако човек се изолира от света и се лиши от петте си сетива, той ще се лиши от проводници във физическия свят. Обаче човек има друго нещо в себе си, с което може да влезе в контакт с други светове. Значи, не е само физическото, с което човек може да се съобщава. В това отношение религията не е нищо друго, освен училище, в което могат да се облагородят човешките чувства, за да влиза в съприкосновение с това, с което досега не е влизал. Вземете например животните, които живеят на физическия свят. Всъщност, те не знаят, че има слънце, има месечина, че има звезди. Те нямат понятие за тия неща. Това показва, че те живеят в един свят, за който тяхното съзнание още не е пробудено.

Например, има религиозни хора, които говорят за Бога, за ангелите, представят си ги същества с крила, но ни най-малко не разбират какво представят техните крила. Крилата на ангелите представят мощната сила на техния ум…

Мнозина мислят, че са много интимни с Господа и казват: „Аз се молих и се моля постоянно на Господа.“ Въпросът е каква е била вашата молитва. Каква молитва е била тази, ако вие през целия си живот само сте безпокоили Господа? Че ако ти цял живот си се оплаквал за това, за онова, че нямаш това или онова и си се оплаквал от приятели, от баща си, от майка си, от роднини и си намирал, че Господ не е създал света както трябва, какви молитви са тия? Ти, малкият човек, си седнал да съдиш Господ, че не си е уредил работите както трябва, а след това искаш да минеш за голям човек, за голяма величина. Оставете тия работи.

Като те дошли на Земята, вие трябва да знаете, че по-добър план от Божия не съществува. И след това хората ще си дават мнението за Божия план. После ще разискват върху въпроса коя религия е най-права. А религиите не са Божие дело. Те са човешки форми. Онова, което Бог е вложил в света, това е Неговата любов. Онова, което Бог е вложил в света, това е Неговата Мъдрост и Светлина, това е Неговата Истина и Свобода. Тия неща дават подтик на човека да се прояви…

Сега в обръщането си към новия живот ние трябва да възстановим красотата си на нашето лице. И тогава ние ще бъдем подобни на Бога. Тогава Бог ще види, че ние приличаме на Него. Засега ти не обичаш хората така, както Господ ги обича. Ти не мислиш добро за тях, както Господ мисли. Ти не мислиш за свободата на другите хора както Бог мисли. Тогава как можете да приличате на Господ?…

Сега аз не искам у вас да се яви страх, да не смеете да проявите. Аз не казвам, че трябва да се мъчите, но аз апелирам към любовта. Не е добре да лъжете Бога, Който ви обича. Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволство, когато Го лъжем. Той никога няма да каже, че Го лъжеш, но Той, Който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да Го лъжете, като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е преставал да се грижи за вас. Какво сте Му дали в замяна на това? И въздуха, който дишате, и храната, която приемате, и водата, която пиете, и светлината, която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята, и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога. И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го метнете, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това?

Някой проповедник може да каже, че всички ще отидете в ада. В никакъв ад няма да отидете. Ето какво ще стане тогава с вас. Любовта ще влезе в сърцето ти и ти ще пожелаеш да дойдеш на Земята, да се влюбиш, да се ожениш. Като се ожениш, жена ти ще почне да те пържи. Ще се родят няколко деца и те ще почнат да те пържат. Тогава ти ще започнеш да викаш към Господа: „Господи, защо ми даде тази жена и тия деца?“ – „Аз не ти ги дадох, ти сам си ги пожела.“ Аз държа на това – Името Божие да не се употребява напразно. Вие трябва да разбирате какво Бог ви е дал и какво е ваше. Да се употребява името Божие напразно, това аз считам за светотатство. Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение…

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като на Йов. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йов. Няма да остане човек на Земята, който да не е минал и да не мине през страданията на Йов. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-голямо богатство, по-добри синове и дъщери от тези, които сте имали по-рано. Сам Йов казваше за себе си: „Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и зная как трябва да се живее.“ Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте. Във време на големите страдания все ще прокълнете деня, в който сте се родили, като Йов. Той прокле деня на раждането си, но Бог не го осъди за това. Йов казваше: „Понеже не бях Те видял, говорих така, но сега след като очите ми Те видяха, съжалявам за всичко, което съм говорил. Отсега нататък ще живея както искаш.“

Често хората представят страданията на Христа. Кое е това, което страда у нас? Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал Любовта, Мъдростта и Истината и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял легион римски войници са се подигравали с Него, а Той седи тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите Му. На тези страдания обаче се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице. Наистина е страдал Христос. Кое дете може да си представи страданията, които майката изпитва, когато носи детето си цели девет месеца в утробата си?

Знаете ли какво нещо е да те носят в утробата си девет месеца като едно бреме? Не само това, но след като се роди детето какви грижи, колко безсънни нощи е прекарвала майката, докато най-после това дете стъпи на краката си, като един пълнолетен човек. И всичко това тя е вършила с любов. Бог казва на майката: „Гледай да вложиш в това дете моята любов. Каквото искаш ще ти дам.“ Бог влиза в умовете и сърцата на майките, на бащите, на братята, на сестрите, за да се обхождат добре с детето. И ако се обхождат добре, Той им обещава всичкото свое благословение…

Сега ние проповядваме, че няма какво да се работи в света. Няма какво да се работи. Работата е функция на нашата душа, на нашия дух, на нашия ум, на нашето сърце. Това е нещо, което върви с нас. Единственото нещо, което трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание, както всеки разбира, а не както чете в книгите. Христос е дал един пример и вие казвате: „Да вървим по стъпките на Христа.“ Но ако Христос дойде, ще живее ли така, както някога е живял? Той все пак ще се съобрази с обичаите на времето. Ако Христос дойде днес, Той пак ще проповядва същото нещо. И за днес пак е необходима Любовта, Мъдростта и Истината. Следователно всички трябва да работите за повдигане на живота, за повдигане на знанието и за повдигане на свободата.

Сега и на вас пожелавам да работите на Земята, както Христос е работил и работи.

Благословен Господ Бог наш.

Сега аз искам да оставя във всички ви една светла мисъл. Някой ще каже, че нищо не е постигнал. Оставете този въпрос настрана. Оставете тъмнината, в която сте живели в миналото. Радвайте се на светлината, в която сега живеете. Забравете миналото и се радвайте на благото, което сега Бог ви дава.

COMMENTS

WORDPRESS: 0