Учителя: За всяка наша грешка има възмездие и на всяко добро се отговаря с изобилни блага

Учителя: За всяка наша грешка има възмездие и на всяко добро се отговаря с изобилни блага

Откъс от беседата „Разумни и незлобиви“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години: Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете м

Откъс от беседата „Разумни и незлобиви“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години:

Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. И кога ви предават, не се грижете как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият.

Матей, 10:16-21

Отдавна в миналото още от памти века е обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре…. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например някой философ или поет пише една книга. Ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. И природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот…

Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, създадена е през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория? Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел и радостен, не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мен страданието е процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота.

Казваш, че Господ не се грижи за теб. – Не, много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца… Кой се грижи за тях, те сами ли се движат? …Мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички? Как мислите – кой друг може да се грижи за теб? Ти мислиш, че за теб трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ за тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях, то колко време ще определи за тебе? Трябва да разсъждавате правилно и да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. Ще дойде ред за всеки един поотделно. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото – там, където всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг.

Представете си сега, че всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако на актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото си иска? Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата, каквато авторът е съставил, но не каквато публиката иска… Ако една майка се поддава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. А и майката не ражда каквито деца иска. Може ли да ражда деца каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито Природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: „Аз играя роля каквато искам, но не става така.“ Обаче когато се появи Божественото в човека, тогава той може да играе каквато роля поиска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена…

Когато се проповядва едно учение и се тълкува дали е право или не, трябва да се види дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те питат какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш какво ще стане с теб. Това зависи от теб. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре; ако не се грижиш, ще пострадаш. В света съществуват условия, които трябва да използваме. Често страдаме от това, че не сме използвали всички добри условия, които са ни дадени.

Да ви дам един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент, на който му тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: „От този момент като влизах в класа, поглеждах дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен“. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав.

Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: „Така му трябва, нека си счупи крака“, то съдбата нямаше да се смекчи към него.

Друг един пример, който се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда, че същия господин го хванали двама души и го карат някъде. Заинтересувал се и пита къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: „До това време нямах желание да давам, но от този момент в мен се пробуди чувството на състрадание и справедливост.“

Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Тази постъпка събуди в мен чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора… Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действа в теб. Няма да се мине дълго време и ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.

Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате, че човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще ги слага в спирт за някакво бъдещо време. Така учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите…

Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на Небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред… Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха завършили с някакви особени дипломи, а бяха дванадесет обикновени хора, които помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.

В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство. В един човек Бог е вложил една душа – това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света… Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух… Ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум и чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за теб знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание.

Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша… Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят винаги се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, където има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. В миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта.

Като проповядвам за Любовта казвам, че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, където ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Където и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист, навсякъде ще може да намериш това, което те интересува…

Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, които можеш да посееш, струват повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Ще ви разкажа един древен анекдот: Един овчар в миналото като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една от неговите овце. И другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, който дошъл отнякъде със своите овце. Оттам насетне забелязал, че неговите овце вече не се губят. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар и които го крали, се махнали от това място. Питате как така? Щом дойде една отлична мисъл или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напускат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господства вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари, вие постоянно се смущавате и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия.

Казвам на съвременните хора, че трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, където никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна.

Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога. И мечката, и тигърът, и всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуска надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно непостижимо желание, може би цели двадесет години се стреми към него. Казвам тогава: Обърни погледа си към Бога. На двадесет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира.

Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На Земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват… Следното е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. …Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, става пеперуда. По същия закон и хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването, защото живеят при съвсем лоши условия…

Онзи, който ви е изпратил на Земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които е мъчно да ви се покаже какво е Божественият свят. Трябва да ви извадят от тези изби, за да видите къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея и не уповаете на вашите криле, не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвън е раят. В избата, в която живеете е адът.

Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават кога полетата се раззеленяват, кога цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават кога иде пролетта, защо ние да не познаем кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа и да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуска водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно когато Господ дава своите благословения, ние слагаме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на Земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислиш за себе си, твоето положение ще се оправи.

… Ти не трябва да мислиш колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, както и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните и за добрите хора… Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползвам.

Чудни са по някой път хората сега – някой иска и те търсят лекарство. Аз като съм неразположен, вместо да отида в аптеката, излизам отвън, слагам си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството идва от слънцето. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това? Най-първо като се пека на слънце се нагаждам така хубаво, че да ме стопли и да прати енергиите си към стомаха ми. Когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод: много малко закусвам, като бръмбара. Приемам една–две череши, сипвам си в термоса топла вода и от време на време гълтам по малко топла вода и се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане това, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идват от слънцето. Като пожелаеш това, на Слънцето вече знаят или изпращат това, което ни трябва. Това, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място..

Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата Природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, за да дойде онзи процес за вечното подмладяване на Земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората – в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл… Там, където минавам, плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, ще плащам за всички. Някой е болен, ще отида да помогна. Ако някой съгрешил, не го питам защо съгрешил, а казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна.

В Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте… Докато търсиш погрешките на хората, не можеш да приемаш Божествените блага… Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се е проявил, умен е. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Как да не можеш? Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той като стана християнин всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним един друг. Трябва да убедим света, че за всяка наша грешка има възмездие и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки един е дадено повече, отколкото трябва да има и отколкото той очаква.

Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба… Тоест при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използвате най-лошите условия. Бъдете незлобиви като гълъбите, за да използвате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Така казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.

COMMENTS

WORDPRESS: 0