Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 3)

Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 3)

Първите две части на тази поредица с цитати от Словото на Учителя можете да намерите тук: част 1 и част 2„Гладът иде периодически в човека. Всяког

Първите две части на тази поредица с цитати от Словото на Учителя можете да намерите тук: част 1 и част 2

„Гладът иде периодически в човека. Всякога не се явява гладът. Гладът се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият, с апетита, иска месо, аперитив, различни яденета, печено и пак е недоволен… Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето. А пък заплатата на всички удоволствия са болестите. Човек, който се удоволствува, ще му се плати с всичките болести – ще го намерят всички смущения.“

(„Трите изпитания“, 24.12.1933г.)

 

„Страданията на човека произтичат от неговото животинско естество – иска да се удоволствува. То не обича страданието, то обича само да яде и да пие. Най-високото развитие на животното е да яде и да пие. Това е царството му.“

(„Върховният авторитет“, 08.07.1934г.)

 

„Сега мнозина се запитват защо са страданията в света? Страданията в света са дошли, защото хората минават през една област на астралния свят, светът на страстите, на чувствата, дето те искат да се удоволствуват с всичко, което им е дадено. Но това е отровата на цялото човечество. Вследствие на това, те минават през ред страдания, изпитания, разочарования.“

(„Здравото учение“, 13.01.1935г.)

 

„Красотата на човека зависи от храната, която употребява. Не е безразлично каква храна яде човек, както и не е без значение как и кога се храни. Много хора не приемат известна храна, намират я неестествена, но за да направят удоволствие на някого, те ядат тази храна. Същото става и в тяхната мисъл. Те възприемат някои мисли, несъответни за тях, за да направят удоволствие на онзи, когото обичат.“

(„Тонът Фа“, 02.06.1935г.)

„Сърцето Бог го е дал, то не е твое. Нямаш право да разполагаш, да залагаш сърцето си никъде. С него имаш право да обичаш. После парите ще ги дадеш на сиромасите, те са капиталът на сиромасите. И ако Бог те е направил богат човек, не те е направил за свое удоволствие. Ти си касиер на Бога.“ (още по темата: Учителя за разумното и неразумното даване)

(„Изплащайте дълга си“, 16.06.1935г.)

 

„Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури…

Ние искаме да подобрим нашия живот, а работим за своето удоволствие, за своето желание, искаме да се отличим, да станем силни, учени, да станем центъра на целия свят. Това е желание почти на всяко същество, но е криво разбиране, защото центъра на живота това е Бог, Който създаде всичко…

Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: „Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта.“ – Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи.“

(„Първата дума“, 12.07.1935г.)

„Казвам: Който върши волята Божия, той не прави грешки. Този човек е готов да издържи до край на своето убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, няма да одобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че е готов да устоява за своето верую, те отстъпват пред него и виждат, че е човек, на когото може да се разчита. Щом кажете на хората, че можете да направите всичко, което е в съгласие с вашето убеждение, те виждат пред себе си човек с воля, готов да върши всичко добро.

Сегашното младо поколение се нуждае от устой в убеждението си. То трябва да се стреми към свобода на убеждението си. Пазете свободата на другите, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно. Някоя млада мома се посветила в служене на Бога. Ще дойдат сега да я увещават, да се срещне с този или онзи млад господин, който искал да поговори с нея по някои важни въпроси. Какво ще й говори? Като я види, ще започне да й казва, че я харесва, че като нея друга мома не е срещал и т. н. Той си позволява много. Преди всичко, тази мома не е пратена на земята да се занимава с него. Тя е дъщеря на Бога, а той – син на Бога, пратени на земята със съвсем друга мисия. Хората са изпратени на земята да работят, а не да търсят удоволствия, да прекарат живота си като богатски синове и дъщери.“

(„Стари и нови разбирания“, 02.09.1935г.)

„Не ходете на планините за удоволствие. Аз отивам на планината, за да вляза в общение с Разумното начало в нея и да придобия от нея нещо. Планината е разумна, разумни сили я управляват.“

(„Защо им говориш с притчи?“, 22.09.1935г.)

 

„Не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието.“

(„Огън на пречистване“, 01.12.1935г.)

 

„Казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение.

Всички болести в нашия организъм вътре се дължат на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна.“

(„Обичай и познавай! Добър и учен!“, 17.02.1937г.)

„Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване на висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение – учението на любовта. Който следва пътя на любовта, той расте и се увеличава. Който не следва този път, той се смалява и губи всичко.“

(„Двете състезания“, 08.08.1937г.)

 

„Съвременните хора търсят удоволствия, разнообразие по кина, по театри. Няма по-красиви картини, по-реални филмове от тия на природата. Излизайте сред природата и любувайте се на това, което виждате в нея. При това, нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата природа.“

(„Хармонични и дисхармонични съпоставяния“, 11.08.1937г.)

„Aко мисли, че е дошъл на Земята за развлечение, като на театър и на концерт, човек се лъже. Колко време прекарва човек на театър или на концерт? – Един, два, най-много три часа. Щом се свърши концертът, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човек слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на Земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взимат. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този, и за онзи свят.“

(„Свободно даване“, 22.08.1937г.)

 

„Помнете едно правило: Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. Едно правило е това.“

(„Не нарушавайте свободата“, 01.09.1937г.)

 

„Не мислете, че в бъдеще ви чака нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегашните условия, трябва да чакате хиляда години, за да се върне сегашното. Понасяйте всичко с търпение, за да придобиете нещо по-добро, което ще ви радва. Предупреждавам ви, да не изгубите условията. Колкото и да е малко едно добро, направете го, не отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия дух. Повтарям: Не искам да ви обезсърчавам, но обръщам вниманието ви, да не сте нехайни към себе си. Вие гуляете с приятелите си, за нищо не мислите. Казвате: Да се почерпим! – Ще се почерпите, но ще изгубите добрите условия, ще изгубите времето. Когато влезете в новата епоха, извикайте Господа, извикайте приятелите си и направете голямо угощение. Ако гуляете, преди да сте влезли в новата епоха, вие сами се излагате на опасност.

Ще приведа един пример от американския живот. Десет души американци се събрали в един хотел да гуляят. В това време хотелът започва да гори. Всички бягат, викат: Хотелът гори! Десетимата седят спокойно и се забавляват, не обръщат внимание на виковете. По едно време пламъкът нахлува в стаята им. Тогава те разбират, какво става и започват да викат: Помощ, помощ! Хотелът гори! Те се стреснали, на последният момент. Сега и на вас казвам: Хотелът гори! Откажете се от вашите гуляи! Излезте навън, там да гуляете. Докато сте в хотела, никакъв гуляй не се позволява.

И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате. Няма по-велико нещо от това да свърши човек една работа за Бога. Каквато работа и да ви се даде, низша или висша, работете за Бога.“

(„Служене на Бога“, 28.11.1937г.)

 

„Смисълът на живота не седи в удоволстването на човека с приятели. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се труди, да бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Един ден, като се върне дома си, човек или ще бъде добре посрещнат от приятелите и ближните си, или никой няма да го посрещне – от него зависи. Всеки човек се връща от света и отива към дома на своя Баща, дето го очакват истинските му приятели. Докато човек живее само за себе си, никой не може да го обича. Щом е дошъл между хората, той трябва да живее, освен за себе си, още и за цялото човечество. Само по този начин той ще се ползва от любовта на всички хора.

И тъй, влезете ли в света между хората, вие трябва да хвърлите вашите светийски мантии, с които някога сте ходили по горите, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капитал носи, трябва да го вложи в работа. Казва се за Христа, че вложил всичкия си капитал между хората, да им покаже правия път – пътят на любовта. Днес всички хора обичат Христа. – Защо? – Защото се пожертва за тях, да им покаже пътя на любовта. Христос не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, как трябва да се живее. Мнозина не успяват в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тях. Други пък страдат от голяма добрина. Запример, някоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пъти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити. Трябва ли човек да желае да бъде по-добър, отколкото е всъщност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите, как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място, и, без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е на място, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелите си и за вашите ближни, вие сте още в кръчмата на живота, в мястото на удоволствията.“

(„Азбука на разбирането“, 24.07.1938г.)

„Мощно е Словото Божие. Един човек изпаднал в една гъста гора, дето една мечка го нападнала. Като се видял в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: „Моля ти се, за Господа, не ме изяждай!“ Като чула думите „за Господа“, мечката казала: „Щом е за Господа и аз ще отстъпя.“ И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа.

В Индия има факири, които правят следните упражнения: Те сядат на един камък, дето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент допуснат една странична мисъл за удоволствие, те моментално ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал.

Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон се отнася и до крушата, и до всички останали плодове. Той е създал всичко да служи. Щом е създал човека и на него е дал същата задача – да служи. И в Писанието е казано: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля на огъня.“ Това недаване на плод от страна на лозната пръчка подразбира отказването на човека да служи. Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.“

(„Ще дойдем“, 13.11.1938г.)

 

„Вие казвате: „Колко зло е направил Юда като е предал Христа!” – Че ако вие предавате в себе си всеки ден Божественото, ако вие всеки ден петните себе си, не е ли същото? Че ако човек всеки ден предава себе си, като прави престъпление, не е ли същото? Ако ти петниш Божественото, което е в тебе, не вършиш ли същото? Не вървиш ли по стъпките на Юда? Ами ако една дъщеря, която за един момък напуща баща си и майка си, не върши ли същото престъпление? Ако един ученик напуща училището за едно малко удоволствие, не прави ли престъпление? Ако един напуща молитвата си за едно малко удоволствие навън в света, не прави ли също престъпление? Аз говоря за онези, вътрешните ученици.“

(„Божествена светлина“, 30.07.1939г.)

„Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй, както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата?“ Ти ще обичаш, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.

Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.“

(„Два момента“, 07.01.1940г.)

 

„Да се удоволства човек, в удоволствието нищо не се постига. Аз съм против удоволствието. С удоволствието нищо не се постига. Ти изгубиш възможностите на своя ум, изгубваш възможностите на своето сърце, изгубваш и красотата на своето тяло. Да се удоволстваш значи да злоупотребяваш с благата на природата. Аз си позволявам по някой път да се удоволствам, само едно чувство признавам. Когато искам да се удоволствам, давам един обяд на бедните хора, че те като ядат и мляскат, аз се удоволствам в тяхното ядене. Лятно време има краставици, направя таратор, че като мляскат, мене ми е приятно, в този таратор се удоволствам. Този пример ви го давам, та и вие може да направите таратор и да се удоволствате в яденето на другите.“

(„Възможности за щастие“, 24.08.1941г.)

 

„Не употребявайте Божия живот за ваше удоволствие. Не ви е пратил Господ в света да се удоволствувате. Той е дал да разнасяте този живот не само за вас. Част от този живот е за вас. Ще имате толкоз, колкото ви трябва, другото ще го предадете. Бог ще ви държи отговорен, че не сте предали знанието дето трябва.“

(„Който има уши да слуша, нека слуша“, 28.09.1941г.)

 

„На един човек, на когото Божественото съзнание се е пробудило, който търси Бога или търси Любовта в света, или търси смисъла на живота, искрен е, помагай на този човек. Дойде някой, който не търси този път, иска да се удоволства – да иде да работи, да се стегне да работи, пък да пие колкото иска. Много жени има, той пие, пък тя работи. Щом той пие, а тя работи, да го остави. Развод! Щом пие, да се разведе жената.“

(„Събирайте съкровища“, 21.03.1943г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0