Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 2)

Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 2)

Първа част на този материал можете да прочетете тук: Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 1)„Днес всички се намираме в края

Първа част на този материал можете да прочетете тук: Учителя за удоволствията, спиращи духовното развитие (част 1)

„Днес всички се намираме в края на века; предвид това положение, повечето хора бързат, искат да изживеят това, което им е определено – някои се впускат в удоволствия и преживявания, искат да си поживеят. Удоволствията и бързите преживявания не са истинският живот. Да живее човек и да се радва на красотата на живота, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-високи са мислите на човека, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмислен е неговият живот.

(„Типове и образи“, 12.06.1927г.)

 

„Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот!“

(„Пътят на ученика“, 19.08.1927г.)

„Чистият живот се ползва от благата и придобивките на живота, но не и от удоволствията в живота.

Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие. Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“.

Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: „Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“ Ако искаш да пушиш, тя казва: „Ти трябва да мислиш!“ За пушене, за кадене се говори и в Писанието. В Новия Завет се казва, че молитвите на праведните възлизали нагоре като дим, носени били като в кадилница. Значи горение трябва да има навсякъде. В този случай мисълта облагородява ученика. Мисълта на всеки ученик трябва да гори! Ученикът може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава с какво и да е изкуство, стига всички тия неща да развиват неговия ум. Той трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум.“

(„Обич към знанието“, 21.08.1927г.)

 

„Някой казва: „Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като отшелник.“ – Питам: какво удоволствие има в това – да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това – да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата или да дишаш свежия въздух на Рила или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера. Те са заразени хора.“

(„В образ Божи“, 01.01.1928г.)

 

„Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволства, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва. Щом дрънне звънецът, желанието му се изпълнява по магически начин. Ленивият обича да мечтае, да се пренася в области, каквито приказките рисуват.“

(„Дейност и почивка“, 24.08.1928г.)

„Еднообразието, повтарянето на нещата убива човека. Ето защо учи ли, работи ли, моли ли се, човек трябва да внася нещо ново в себе си. Трябва ли все за едно и също нещо да се моли човек на Бога? Защо трябва всеки ден да се моли да се напълни хамбара му? Хамбарът му е пълен, няма какво повече да иска. Ще кажете, че човек трябва да мисли за бъдещето си, да се осигури. – Не, човек има право да се осигури само за един ден. Той няма защо да се осигурява за утрешния ден. Днешният ден принадлежи на човека, а утрешният – на Бога. Не изпадайте в положението на богатия, който като напълни цели хамбари с жито, мисли, че се е осигурил, и решава само да яде и да пие – за нищо да не мисли. Обаче той не подозира, че смъртта върви в стъпките му и коси неговия живот. При това положение за предпочитане е човек да бъде сиромах, но праведен, и всяка вечер да благодари на Бога за това, което му е дадено през деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния ден. Човек е дошъл на земята да учи, а не да се удоволства. Какво по-голямо благо за него от това, че той може да учи?

Съвременните хора са в положението на ученици и те трябва да учат, да работят, да преобразят, да оживят окръжаващата среда. На всеки човек е дадена работа, която той неотклонно трябва да свърши. Не я ли свърши, той няма да получи Божието благословение.“

(„Много знания“, 12.09.1928г.)

 

„Искате ли да постигнете нещо, мислете правилно върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята.“

(„Ново разбиране“, 27.11.1929г.)

„Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе може ли да влезе в Царството Божие или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.“

(„От сърцето излизат“, 05.01.1930г.)

 

„Ние имаме излишък на същества, непотребни на земята, които чакат, готовановци, седят да дойде Царството Божие, да ядат, да пият и да се удоволстват. Те са дошли, а пък на земята няма място за удоволствие, изключено е всяко удоволствие. Животът не е удоволствие. Вследствие на това престъпване на този закон постоянно има наказания, страдания. Едно малко удоволствие ще си позволиш, но из носа ще ти излезе.

Казвате: „Защо тъй? Нали трябва да се живее.“ – Да се живее, но животът и удоволствието са както влюбването и флирта, такава е почти разликата. Да живееш е едно нещо, а да се удоволстваш е друго нещо.“

(„Новите веяния“, 05.02.1930г.)

„Ако човешката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животът на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към нещо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които остават след него. Докато е на земята, човек трябва да работи усилено, да постигне нещо, че като замине за другия свят, да бъде готов за работа. И там има нужда от добри работници. Небето не е място за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пеете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото.“

(„Претръпване и претъпяване“, 07.05.1930г.)

 

„Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че светът е пълен със съблазни и с изкушения. И това е възможно, но човек трябва да знае от какво може да се съблазни. Има смисъл човек да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода. Обаче да се изкушава човек от нечистотиите на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава. Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Ще кажете, че условията на живота са лоши. Докато червеят пълзи, всякога ще се натъква на нечисти места. Но той трябва да напусне лошите условия, да се превърне на какавида, откъдето след известно време да изхвръкне навън като пеперуда. Ето защо, когато разумните същества ви показват пътя на издигането, не се съмнявайте в тях, но веднага напуснете лошите условия и ги последвайте.

(„Отличителна черта“, 10.09.1930г.)

 

„Ако той обича да си похапва богато, как мислите – ще бъде ли той способен? (Не). Защо? Разсъждавайте сега. Когато яденето е причинено от глад, то е една вътрешна необходимост на живота. А ако просто искаш да ядеш, защото ти е приятно да ядеш, то е друг въпрос. Яденето като една вътрешна потреба е едно, а ако ядеш просто за удоволствие, то е съвсем друго.“

(„Кръгово движение“, 28.11.1930г.)

„Като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото! Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло. Всяко неестествено удоволствие също води към зло. Значи егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца. Който иска да се удоволства, той е дете на личността, той мисли само за ядене и пиене. Животът на удоволствията е присъщ и на животните. Цял ден животното мисли как и къде да намери повече храна, да задоволи нуждите си. Щом намери достатъчно храна, то се наяжда добре, ляга да спи и забравя всичко.“

(„Прояви на човешкото съзнание“, 28.01.1931г.)

 

„Дайте предимство на духа в себе си, за да не грешите. Като престане да греши, грешният продължава живота си. Ако праведният започне да греши, съкращава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на земята за удоволствия. Всички трябва да работите за себе си и за своите ближни. Работата е един от важните методи при самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате други резултати. Истинската работа подразбира работата с любов и без насилие. Ако работи по този начин, човек се радва на резултатите си.“

(„Методи за самовъзпитание“, 06.02.1931г.)

 

„Ако някой иска пари за някакво удоволствие, без да има нужда, той непременно ще пострада в нещо – някаква беда ще му се случи. Ако някой поиска пет лева за една хубава книга или да се нахрани, не отказвайте на този човек… Той ще благодари и ще оправдае малката жертва, направена за него. Голямо съзнание се изисква както от онзи, който дава, така и от онзи, който взима. Който дава, той трябва да бъде чувствителен, отзивчив, да разбира нуждите на човека и да му услужи, преди той да е поискал.“

(„Отпечатъци“, 21.07.1931г.)

„Често хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. Какви ли илюзии не си правят. Всъщност хората идват на земята като работници, а отвреме-навреме само подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Следователно истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот.“

(„Двоен дял“, 11.11.1931г.)

 

„Всеки човек, който се удоволства, той служи на злото. Всеки човек, който служи на трезвия живот, той служи на доброто. Щом искаш да се удоволстваш, непременно паденията ще дойдат.“

(„Тези малките“, 07.02.1932г.)

 

„Че момъкът обикнал друга мома, това не е престъпление. Той търси Бога в момата и не Го намира нито в първата, нито във втората. При това той се заблуждава като мисли, че втората е по-красива. Престъплението, според мене, е там, че момъкът търси удоволствието в живота, а не Бога. Ако искрено търсеше Бога, той щеше да Го намери и в първата мома. Така тя щеше да стане десет пъти по-красива от втората. Момъкът спира вниманието си на външната страна на живота, а не на вътрешната – там е неговата грешка. Ще търсиш душата във всички красиви моми, и следователно ще обичаш всички. – „Това е многоженство.“ – Не, това е правият възглед за живота. Обичай душата на всички хора. Бъди готов да се жертваш за човека безкористно. Аз говоря за великия морал, който вие, с вашите мисли и чувства, не можете да схванете.“

(„Обич и знание“, 08.05.1932г.)

 

„Питам: Какъв смисъл имат вашите любовни писма? Вие пишете: „О, моя възлюбена, идеал на моята душа! Без тебе не мога да живея.“ – Това не е истина. Как сте живели без нея? А сега, като я видяхте, не можете вече без нея. Ангелите пишат любовни писма, но те се основават на истината. Те виждат малкото добро в човека и за него пишат.

Като ученици, вие трябва да превеждате нещата, да търсите техния дълбок смисъл. Какво означават думите: „О, моя възлюбена, без тебе не мога да живея“. – Не мога да живея без Този, Който е в тебе. Откак те видях, намерих Този, Когото търсех. Докато в мъжа и в жената не виждаш Бога, а гледаш на тях като на временно удоволствие, ти си в положението на малкото дете, което играе с куклите си и казва: „Без куклите си не мога да живея.“ – В това няма никаква философия. Куклите са само забава за детето.“

(„Малкото добро“, 22.06.1932г.)

 

„Нужно е правилно разбиране на живота. Ние сме в една епоха, където трябват знания. Външният свят изисква от учения, от инженера, от адвоката, от лекаря, от свещеника, от всички се изисква нещо. И ако те не могат да дадат това, което хората очакват, ще се намерят в трудно положение. Най-важното е да се научите да превръщате числата. Освободете се от илюзията да търсите щастието по стария начин. По стария начин никой не може да го намери. За да намериш щастието, ти трябва да се освободиш от всички ограничения. Дотогава, докато имаш слабост към парите, дотогава, докато имаш слабост към славата, към гордостта, към удоволствията на живота, никога не можеш да бъдеш щастлив. Защото парите ще ги изгубиш, славата на земята ще ти вземат, жената, която обичаш, ще ти вземат. Имаш мъж, когото обичаш, ще ти го вземат. Това трябва да знаете. А вие мислите, че никой не може да ви вземе мъжа, понеже го обичате.“

(„Превръщане на числата“, 25.09.1932г.)

 

„Мнозина трудно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на някого за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото.“

(„Правила за живота“, 02.10.1932г.)

 

„Който иска да изучава духовния свят, трябва да го разглежда от друго становище, а не както днес го изучават. Нужно с да се отрече човек от всички удоволствия и удобства на Земята. Само така той ще влезе в Божествения свят. Как ще влезеш в този свят, ако умът ти е зает с неща, които го отвличат и заличават знанието ти? Така не можеш да влезеш в Божествения свят.“

(„Даване и вземане“, 16.10.1932г.)

„Никога не считайте храненето като удоволствие, но като една приятна необходимост за съграждане на живота… Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите и пазите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е даден и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания, са ви дадени не да се удоволствате и да правите, каквото искате. Да обичате хората, разбирам.“

(„Чуваш ли“, 16.10.1932г.)

 

„Представете си двама души – единия го поставям в лоши условия, а пък другия – каквото душата му иска, му се дава. Но не да се учи, а само да се удоволства. Няма да го карам да учи, понеже учението е мъчно. Ще го обувам, ще го събувам, ще го обличам, ще го измивам, а пък той няма да се мърда. Първият ще напредва, а вторият – не.“

(„Точка и свобода“, 03.02.1933г.)

 

„Да кажем, че имате ревматизъм. Какво нещо е ревматизмът? Ревматизмът е последствие на човешката леност. Когато един човек е ленив умствено и сърдечно, идва ревматизъмът. Но вие ще кажете: „Аз работя.“ Работата е един разумен акт. Работата не е нещо неразумно. Ти трябва да намериш удоволствие в работата.“

(„Законът на ограничението и законът на свободата“, 07.06.1933г.)

„Каква е целта на сегашното учение? – Посвещението. То ще дойде отпосле. – Кога се посвещава човек? – Когато се научи да се въздържа. Не можеш да посветиш един човек, който обича да яде. Как ще го посвещаваш? Той казва: „Дай ми ядене! Не ми трябва посвещение. Като се нахраня добре, ще ти кажа какво е яденето, дали е добре сготвено“. Аз оставям този човек пред хубавото ядене, да се нахрани добре и да усети тежест. Той ще каже: „Хубаво беше яденето, но тежко ми стана“. Аз зная, че след това той ще започне да мисли. Какво ще мисли? – Че трябвало да яде по-малко.“

(„Обикновена и необикновена мисъл“, 28.07.1933г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0