Учителя за разликата между вяра и лековерие (трета част)

Учителя за разликата между вяра и лековерие (трета част)

„А Той рече: Пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подир

„А Той рече: Пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им!

(Евангелие от Лука 21:8)

 

„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.

(Първо послание от ап. Йоан 4:1)

 

„Както виждам, вие сте много лековерни и суеверни. Кой каквото ви каже, вярвате. Преди няколко дни дойдоха при мене две сестри, от напредналите, и ми казват: „Вчера ходихме при един голям гадател, да ни каже какво ни предстои да преживеем“. – Какъв беше този гадател? – „Той водеше със себе си един медиум, който падаше в транс и говореше. Гадателят тълкуваше думите му.“ – Какво ви каза? – „Нищо особено. Каза ни, че трябва да му дадем 500 лева, да се свърже с Братството. Тогава щял да ни каже много неща.“ – Дадохте ли му тези пари? – Решихме да си помислим.

Казвам: Този гадател е мошеник. Само онзи може да каже истината, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. Докато съзнанието на човека не е свободно, той не може да възприеме истината. Горко на онзи, който мисли, че трябва да заспи, за да възприеме истината. Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината.“

(„Топли чувства и светли мисли“, УС , 01.01.1933г.)

 

„Има неща, които не се постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може ли житото да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помагат, моята вяра в тях нищо не допринася.“ („Работа на природата“, 04.01.1933г.)

 

„След това ще ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка; други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората! Те ще минават за ръководители на човечеството! Те ще заемат мястото на Христа, на света Богородица и ще се произнасят за мене, че съм бил първокласен учител. Аз не съм буквоядец, но казвам: Изпитвайте духовете и разберете, от Бога ли идват, или не. И вие сте медиуми, през които духовете влизат и излизат, всеки ден ви разиграват и ви правят смешни…

Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи. Любов, в която влиза лъжата, не е истинска… Нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допускате лъжата в себе си.“

(„Значение на удовете“, 01.02.1933г.)

 

„Има нещо в света, което не мога да обичам. Това е лъжата. Невъзможно е да обичаш лъжата, по никакъв начин не можеш да я обичаш. Невъзможно е да обичаш греха. Човек може да се заблуждава, но то е невъзможно човек да обича злото. Това е невъзможно, това е противоестествено.

Започнете с положителните неща, да правите разлика, да различавате положенията на истината от положенията на лъжата. Понеже лъжата става вече условие за бъдещи страдания. То е цял един свят. Та, първото нещо: Онова, което може да направи човека красив, това е неговата разумна мисъл, да схваща нещата тъй, както са, да мисли право. Един ангел е красив, защото неговите мисли са верни и истинни. Няма нито една мисъл, в която да има лъжа.“

(„Истинската добродетел“, 19.11.1933г.)

„Вярващият човек е решителен. Лековерният възприема, но после е колеблив. Хората, които се колебаят са лековерни. Казват му: „Да отидем на гости“. Той казва: „Да отидем“. Казваш му: „Да не отидем на гости“ – Той казва: „Да не отидем“. Казва още: „Аз във всичко вярвам, аз обичам всички хора“. Той е лековерен човек. Той не знае какво нещо е обич.“ („Две правила“, УС , 17.12.1933г.)

 

„Голяма вяра трябва да има човек в живота! Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има вярващи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувствата, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава. Запример ти по-лесно може да повярваш, ако един човек вземе и се облече хубаво, но веднага след това ще дойде суеверието, че той може да направи много работи за тебе. Но ако той ти вземе дрехите, това ти мъчно можеш да повярваш, че той може да ти направи нещо добро. А във вярата е обратното. И когато Господ иска да ти даде нещо, Той ще те съблече най-първо от това, което имаш. Той е както майката. Най-първо ще съблече дрехите на детето си, ще го окъпе и тогава ще го облече. И мъчно може да повярва човек, че може да му дадат нещо хубаво, след като са му взели всичко…

Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване… Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност.“

(„Вярата и новото“, УС, 16.09.1934г.)

 

„Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат.“

(„Недейте се грижи за живота си“, НБ, 27.01.1935г.)

 

„Под думата „вярващи“, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата.“

(„Тогаз се обърнах аз и видях“, НБ, 24.02.1935г.)

 

„Вяра без мисъл не е вяра. Вярата има свое реализиране. Ако тази вяра е обоснована на мисъл, тя е вяра. Вяра, в която няма мисъл, това е суеверие.“ („Не съдете по лице“, НБ, 12.01.1936г.)

Аз не съм за сляпата вяра. Това е суеверие. Според мене, вярата, това е най-великия закон на човешкия ум.“

(„Понеже ви изказах това“, НБ, 05.04.1936г.)

 

„Ако в тебе развиеш повече вяра отколкото ти трябва, ти ще станеш лековерен. Ще дойдеш до друго противоречие. Казва: „Вярвам във всички хора.“ Щом като вярваш във всички хора, много пъти ще бъдеш лъган. Да вярваш във всичките добри и умни хора е едно. Казва: „Аз вярвам във всичките хора.“ Трябва да определиш вярата: Да вярваш в добрите и в умните хора. Ония, които не са умни, които не са добри, каква вяра трябва да проявяваш към тях? Пак ще употребиш вяра, но каква? Ще вярваш в това, което те обещават, че няма да го изпълнят. И в другите ще вярваш, и в себе си ще вярваш. Ще кажеш: „Аз вярвам, че каквото кажат добрите и учените ще го направят, пък каквото кажат другите няма да го направят.“ В тебе тогава няма да има никакво противоречие. Ако кажеш: „Аз вярвам във всичките хора“, ще се намериш в противоречие. Ако кажеш, че не вярваш в хората, ти ще дойдеш в друга крайност. Щом като кажеш: „Аз не вярвам във всичките“, аз зная че ти не си от умните и от добрите. Ако кажеш: „Аз вярвам във всичките умни и добри хора, вярвам, че лошите, каквото кажат няма да го направят и добрите, каквото кажат за доброто ще го направят“. В този смисъл трябва да правите различие. Казва: „Вярвам във всички.“ Тогава ти не си от умните хора.

(„Възможности на красотата“, МОК , 01.10.1937г.)

„Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на Земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.”

(„Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“, 27.10.1937г.)

 

„Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето.”

(из „Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят”, Влад Пашов)

 

„Дойде някой човек, който ми носи верни сведения от вън. Има всичкото мое уважение, разчитам на него. На другия сведенията не са верни. Казвам: Не са верни тия работи, твоите наблюдения не са верни. Казва: Защо не приема моите сведения? Не мога да ги приема, не са верни. Идете да проверите. Всяко нещо, което знаете, трябва да е проверено. По някой път ви гледам и виждам, че сте развалили вашата вяра. Но чудни сте, по някой път вие сте дошли до лековерие. Тук, в Изгрева, да пуснеш само една новина, като я пуснеш, веднага всички ще повярват. Дойдат и ви кажат, че някоя сестра набрала от прасковите цяла една кошница. Проверявам – тя откъснала само една праскова.“

(„Работа за цялото“, УС, 06.10.1940г.)

 

„Всички, които не могат да печелят нещо в света, да се подигнат, да станат богати, стават вярващи, стават лековерни. Вярват, че като вземат един билет от лотарията, ще спечелят. Фантазират си. Гениалните хора се отличават по това, че не са лековерни хора. Обикновените хора са много лековерни. Обикновеният е лековерен, талантливият е вярващ, сила има.“

(„Голямата привилегия“, МОК, 07.02.1941г.)

 

Хвърля гадателят картите, но на 100 предсказания едва 10 се сбъдват, 90 не се сбъдват. Така е и при астролозите: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбъдват. Има нещо криво.

Не че самата наука не е права, но ония данни, с които борави, всички трябва да се преобразят. Астрологията е цяла наука. Може да се предсказва какво има да става в живота с голяма точност, но не всеки знае…

Всеки човек, който не е вещ в тези науки, ще изпадне в суеверие. Суеверието е заблуждение, незнание, невежество. За пример ти винаги искаш гадателят да ти каже нещо хубаво.“

(„Вземи детето“, НБ, 10.01.1932г.)

Рудолф Щайнер:

„Човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала. Ето защо принципите, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология“.“

(Събр. съч. 15)

 

„… Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.“

(Събр. съч. 239)

COMMENTS

WORDPRESS: 0