Учителя за разликата между вяра и лековерие (първа част)

Учителя за разликата между вяра и лековерие (първа част)

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.” (Евангелие от Матей 7:15)  „Защото таки

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.”

(Евангелие от Матей 7:15)

 

„Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.

(Второ послание на ап. Павел до Коринтиани 11:13-15)

 

„Писанието казва: „Съвършената любов изпъжда всеки страх”. Там, където е дълбоко, катастрофи не стават. И тъй, когато се жените, изпитвайте човека, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дъното му е плитко и много бури ще има в него – не се возете в такова езеро. Някоя мома казва: „Когато се оженя, аз ще го преобразя”. Не, ти ще намериш дъното. И целия свят да ви обещава, не се качвайте на неговата лодка. И проповедник да е, и свещеник да е, и търговец да е, и съдия да е, не се качвайте на неговата лодка.“

(„Спаси ни“, 17.12.1916г.)

„Като влезете в една школа, трябва да имате критичен ум, за да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят и към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово.“

(„Малък разбор“, НБ, 05.12.1918г.)

 

„Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между католиците, между евангелистите. И между нас ги има. Те навсякъде действат според принципа: „Разделяй и владей“. Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават.

Навсякъде, където има такива събрания, те идват и винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете. Тези хора са винаги много добре облечени – с елегантни дрехи, с черни ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на професорски катедри.

Ние няма защо да им се сърдим – те са много учтиви. Това е борба – те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път.

Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство. Бъдете спокойни – няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права, и посоката, в която вие отивате, е също права“.“

(„Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили“, 22.08.1921г.)

 

„Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.“

(„Сеятелят“, НБ, 27.03.1921г.)

„Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.“

(„Окултни правила“, ООК , 27.04.1922г.)

 

„У някои са се загнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: вас знание не ви трябва. Не, не. С тия астралци, невежи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаем повече от тях. Нямаме нужда от техните съвети. Нека си държат знанието за себе си. Те казват: „Знание не ни трябва.” Ее, какво ни трябва? Да ядем, да пием, да се обличаме, да се караме, да се женим, да се разделяме или развеждаме, да колим животните, статии да пишем във вестниците, да се осъждаме, религии да правим… Техните права и техните съвети не искаме. Това са все астрални влияния. Това не са проявления на Божията Мъдрост.”

(„Трите основни закона”, 06.07.1922)

 

„Сега всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Със своите вярвания – не: с вярвания светът се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света – и светът страда от много вяра, но от вяра не в Истината, а от вяра в лъжата. Има даже учени хора в България и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които, ако им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафе, обърни чашата и виж дали ще сполуча.“ – Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращаване на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия.

(„Съвършеният мъж“, СБ , 19.08.1922г.)

„И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, значи трябва да изпитваме дали нещата са верни, дали са такива, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва.“

(„Изпитвайте Писанията!“, 22.08.1922г.)

 

„Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум.”

(„Истинната лоза“, 27.08.1922г.)

 

„Най-първо, трябва да умеете да разпознавате даден човек дали е ученик на бялата или черната ложа. У всички ученици на бялата ложа погледът им е установен, хоризонтален, а в черната ложа е наклонен. Ще гледаш този човек нагоре ли гледа, или погледът му е надолу. Като го гледаш от духовно гледище, целите му клонят надолу, виждаш, че в погледа му има нещо затаено.“

(„Ще бъдете свободни“, 11.02.1923г.)

„Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, за да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. Не е така! Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените – няма.“

(„Движение на разумните сили“, 09.05.1923г.)

 

„Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори, кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на другите гласове.“

(„Новата азбука“, 13.07.1924г.)

 

„Трябва да знаете в даден момент дали някой човек ви говори Истината или не. После, правете разлика между вяра и лековерие. Вие не трябва да бъдете лековерни. Например, вие сте тръгнали в един път и някой ви казва: „Знаете ли, че този път не е правият път? Вие сте тръгнали по крив път.“ И вие веднага се разколебавате. Защо? – Вие изведнъж приемате тия думи за верни, без да ги проверите. Това е лековерие!

(„Противоречията като необходимост при всяко растене“, МОК, 18.05.1924г.)

Казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!

Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля.

Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.

Първото нещо: ще се пазите от заблуждения!

(„Темпераментите“, 29.10.1924г.)

 

„Сегашните хора са повече суеверни, отколкото вярващи. Кажете ли на човека това, което му се иска да стане, той ще ви повярва. Ако на човек със силно критически ум, който има желание да забогатее, кажете, че на еди-кое си място има заровени пари, той ще повярва и ще отиде да копае. Човек е склонен да вярва в това, което отблизо засяга неговия живот.“

(„Приложение на символите“, МОК , 20.12.1925г.)

 

„Съвременните хора са много суеверни, но трябва да се прави разлика между вяра, вярвания и суеверия. Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема. Той казва: „Аз ще се кача на Хималаите.“ Той не допуща в ума си никаква отрицателна мисъл: дали ще мога да се кача или няма да мога. Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите.“ Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия.“ Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път. Ще почакам малко, може да се нареди някак, с аероплан ще отида.“ Той очаква нещата да станат като в хиляда и една нощ… Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си.“ Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.“

(„Външни влияния“, ООК, 27.01.1926г.)

„Много от окултните ученици са лековерни, както и светските хора. Те четат писаното по вестниците върху разни въпроси, слушат какво се говори в школата и от всичко това образуват каша. Казвам: Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори.

(„Живите закони на добродетелите“, ООК , 10.03.1926г.)

 

„Аз не отказвам правото на хората да се съмняват, да се отнасят критически към неща, в които те не са уверени, но казвам: Има една вяра, която води хората към великата Истина. Тъй щото, те трябва да се предпазват от лековерие.“

(„Благо и леко“, НБ, 29.05.1927г.)

 

„Казвам: На вас, като ученици на виделината, предстои задачата да различавате Божия Дух от духовете на онези малки ненапреднали души, които могат само да спъват хората, но не и да ги напътват към Бога.“

(„Право мисли!“, 14.07.1926г.)

 

„В нашето Братство мнозина са влезли за интерес, като играят една роля и служат на два бога – трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин – без да усещаш ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа – те всички ще си отидат!“

(„На разговор с Учителя“, 19.04.1927г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0