Учителя: В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени

Учителя: В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени

Откъс от беседата „Милосърдие“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много н

Откъс от беседата „Милосърдие“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени. Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето на човека зависи от следните четири неща – от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания. Всеки може да разглежда цигулката на Страдивариус, да я пипа, да обтяга лъка ѝ, даже и да си я купи. но всеки не може да свири на нея. За да свири на цигулка, човек трябва да е работил, с години да се е упражнявал. Следователно всеки има дух, душа, ум и сърце, но всеки не е могъл да развие такива качества в себе си, които да го направят здрав…

Човек се ползва от благата, които Земята и Слънцето дават. Ако той не използва тия блага, те ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човешкото сърце – благородни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използва. Не ги ли използва, те ще се развалят. В благата на живота трябва да има постоянно движение. Какво става с човека, ако не яде? Или какво става с него, ако яде? Ако човек не яде никак, или ако яде чрезмерно, това са две крайности на живота. Ако не яде никак, той ще умре. Ако яде много, той ще задлъжнее. Човек трябва да яде умерено, колкото да поддържа функциите на своя организъм…

Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота.

Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползва от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл (бел. Тео: т.е. като мъжки и женски принцип в човека).

Христос казва: „Ако бяхте знаели, що е „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните.“ Значи, милостта стои по-горе от жертвата. Жертвата е външна страна на нещата. Какво може да жертва човек? Той ще пожертва една овца, една кокошка, плодове и т.н. Човек жертва нещо, което е вън от него, а в милостта и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал.

Като жертва кокошка, овца или агне, човек не взима под внимание страданията, които причинява на тия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нещата и, ако намери, че са добри, ще ги даде и на другите; не са ли добри за него, той не ги дава на никого…

И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, но сърце чисто и светъл ум. Сърце чисто и светъл ум трябва да бъдат олтар за служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от светлите човешки умове и от техните чисти сърца.

Какво представя чистото сърце? – Чисто сърце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуска да влизат в него. Чистото сърце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човешкото сърце се размътва лесно, а Божественото – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам сърце чисто, на което ще напиша закона на своята любов.“ Чисто сърце подразбира разумното сърце на човека.

(Бел. Тео.: За разумното сърце Учителя казва още:

„За да служиш на Бога, сърцето ти да е разумно, ти трябва да мислиш. Не може да служи човек на Бога, ако той не мисли.“ („Разумният музикален живот“, ООК, 05.05.1937г.)

„Казвате, че сърцето трябва да бъде добро, да има известни качества. При разумното сърце вече умът взема участие.“ („Сърцето на природата“, МОК, 21.01.1938г.)

„Човек трябва да се стреми да изработи благородно, разумно сърце. Това зависи от светлия ум.“ („Мисълта – мощна сила“, УС, 27.11.1932г.))

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумен живот, в който всяко нещо става на своето време и място. Когато иде на своето време, дъждът носи благословение за човека. Закъснее ли да дойде на времето си, човек се лишава от това благословение. В Писанието е казано: „Ще им дам ранен и късен дъжд на време.“

Когато добрите мисли и чувства идат навреме, те носят своето благословение за човека. Бъдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ви посещават. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво. Днес всички хора спорят за първото място, кой да бъде глава. Този въпрос лесно се разрешава. Пръв е онзи, който прилага милосърдието в живота си…

Всяко добро, в което милосърдието отсъства, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на Любовта. Казано е, че Бог е милосърден и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на Любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте например колко малко изглежда Слънцето. Въпреки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия чрез които осветява и отоплява цялата Земя…

Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: „Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и обществото. Ти какво ще кажеш?“

Наведе се Христос на земята и пишеше с пръст. След това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведен, нека той пръв хвърли камък върху нея.“ С други думи казано: Ако праведният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако грешникът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След тези думи на Христа, един по един всички се разотидоха. Христос погледна към жената и я запита:

– Никой ли не те осъди, жено?

– Никой, Господи.

– Нито аз те осъждам. Иди дома си и не греши повече. Иди да служиш на Бога. Не прави повече престъпления за прехраната си.

Човек може да изкарва прехраната си по честен начин, а не чрез престъпление. Човек греши понякога, защото търси лесен начин за живеене. Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човек всякога ще бъде облечен и нахранен.

Като ученици, вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчите… Като срещнеш една страдаща душа, не я питай как е паднала, не я морализирай, но влез в положението ѝ и я облекчи. Добре е човек да има един учител да го учи, но този учител трябва да бъде майстор, да се е учил от Божествената книга на живота. Ако не намерите такъв учител, потърсете книгата, от която той се е учил. Там ще се запознаете с буквите, с правилата и законите на тази книга…

Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам предвид онази жива, Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е учил буквите от тази книга той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо.

Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата. Наистина, който люби Бога, той има помощта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощта на Слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което Слънцето и дъждът са започнали. Бог повелява на Слънцето да грее и да възраства нещата, на дъжда – да полива и съживява израсналото, на почвата – да го храни, а на човека – да довърши започнатата от тях работа. Може ли да не успява в работите си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползва от благословението на всички добри сили на небето и на земята. Те започват работата, а човек я довършва.

Днес всички хора са изпратени на земята да довършат онази работа, която слънцето и дъждът не могат сами да свършат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. – Коя е тази работа? – Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал.

COMMENTS

WORDPRESS: 0