Учителя за любопитството

Учителя за любопитството

„Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с

„Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.“

(„Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, 01.04.1922г.)

 

„В окултната школа любопитство не трябва да има. Там любопитство не се позволява! Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено от тщеславието. И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи нас ни са доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.“

(„Качества на ученика, 04.04.1922г.)

„Сега мнозина от вас са много любопитни, искат да знаят погрешките на другите хора. Много от вас си имат тефтери, с тях ходят и казват: „Колко дълг, колко борч има този?“ – записват всичко. – Е, около 25,000 лева. И той пише: „Иван Стоянов или Драган Стоянов има толкова и толкова и толкова дълг“. Е, питам, след като обиколи толкова души и знаеш техните дългове, какво те ползва всичко това? Това наука ли е? – Не е наука. После, някои обичат обратното, да знаят, т.е. искат да знаят колко е богатството на този, на онзи. Добре, знаеш това, какво те ползва? Хубаво, ако ти искаш да знаеш еди-кой си колко дълг има, какво богатство има, колко деца има, значи ти постъпваш, както постъпват в света. Ако искаш да знаеш колко пари има, то е, за да разбереш колко сделки да направиш с него. Не, един окултен ученик трябва да се занимава със себе си. Най-опасното за един окултен ученик е да се занимава с погрешките на другите хора. Ти, като окултен ученик вътре в една Школа, ако се занимаваш с погрешките на другите, ти ще си напакостиш. Щом искаш да се занимаваш с чуждите погрешки, ще излезеш вън от Школата, но вътре в Школата това не се позволява. Може да мислиш за техните погрешки, но в дадения случай, когато ние се занимаваме с Божествената Любов, с погрешките на хората не можем да се занимаваме. За ученика това е вредно.

Сега често между учениците се нарушава хармонията. И то как? – Започват да разправят една чужда погрешка на този, на онзи. Тия погрешки се разправят все в тайна. Вън може да се разправят, но вътре в Школата, ако искате да се разправяте правилно, избягвайте това по закона на Любовта.“

(„Работа на окултните сили“, 29.04.1923г.)

„Казвам: този свят, където сега живеете, има много лъжливи положения, от които трябва да се пазите. За пример, някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен човек. Ще видите този човек как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте!“

(„Веригите на съмнението“, 17.02.1926г.)

 

„Велики са принципите на новото учение! Те правят хората братя и сестри помежду си. Те превръщат злото в добро. И тогава, като се каже за някоя жена, че е сестра, подразбираме такава душа, която може да се отвара само с ключа на Божествената Любов. Днес жената носи ключа на спасението. Ако тя може да употреби този ключ на място, светът моментално ще се изправи, моментално ще се спаси. Едно мога да препоръчам на българите: да се освободят от своето любопитство. Де кого срещне, българинът ще му зададе ред въпроси: „Къде отиваш? Какво правиш? Женен ли си? Какво работиш? Колко ти плащат?“ – Не се интересувайте от чуждите работи!“

(„Ела след мене!“, 05.05.1929г.)

 

„У хора, които са много любопитни, носът е вирнат нагоре. Те искат всичко да знаят, всичко да видят и разберат. Любопитството е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва да се освободи.“

(„Който слуша моите думи“, 04.08.1929г.)

„Някои имат два-три сантиметра високо чело, някои имат 7-8 см високо чело. Най-малко 10-12 см широчина трябва да има челото. Ако е така, този човек е живял в Божествения свят. Колкото носът е по-къс, толкова човек е по-любопитен, като малко дете, и е още в едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носът е по-дълъг, по-дълго време той е живял в умствения свят.“

(„Верният в малкото“, 27.03.1932г.)

 

„Примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам.“

(„Всякога услужвай, 09.11.1932г.)

„Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш?“

(„Добрият живот“, 17.03.1935г.)

 

„Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват.“

(„Който знае и който не знае“, 21.05.1939г.)

 

„Има зловещи мисли, които се натрапват на човек и причиняват големи страдания. Който е много любопитен и се интересува от ненужни работи, сам си създава страдания.“

(„Постижения“, 08.12.1944г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 3
  • comment-avatar
    Иван Иванов 2 месеца

    Благодаря!!!
    Много ободрителни слова.

    • comment-avatar
      Стефан 2 месеца

      Всеки ден чета по една статия и се обогатявам : )

  • comment-avatar
    Красимира 2 месеца

    Благодаря! В текстовете мога да се оглеждам като в огледало и да разсьждавам върху това,което виждам.