Учителя за Добродетелите (част 3)

Учителя за Добродетелите (част 3)

Предишна част на тази поредица: Учителя за Добродетелите (част 2) Смирение и самообладание „Всякога казвайте: „Господ направи”, никога не казвай

Предишна част на тази поредица: Учителя за Добродетелите (част 2)

Смирение и самообладание

„Всякога казвайте: „Господ направи”, никога не казвайте „аз го направих”, защото това ще бъде работа на Антихриста.”

(„Беседа по нарядите“, СБ, 26.08.1919)

 

„Трябва ви една Библия или Евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте същественото, което е необходимо за вас, най-същественото, което ви трябва. (Запитват: „Пак ли анонимно или с подпис?“) – Горе да ви знаят, а долу да не ви знаят.“

(„Правият път“, 26.05.1922г.)

 

„Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.”

(„Вяра и съмнение“, ООК, 17.06.1923)

 

„Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме…

Щом се раздразните, свързвате се с всичките лоши духове — настане у човека една суматоха и се чувствува някак си, че е в ада; па и действително в ада е. Сега, опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето, че вие се свързвате с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете.“

(Годишната среща на Веригата, 27.08.1910г.)

 

„Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.“

(„Не може да се укрие“, 15.09.1918г.)

 

„Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. И всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа.“

(„Двамата братя“, 22.09.1918г.)

„Ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето.“

(„Зачудиха се“, 04.04.1920г.)

 

„Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи…

И тъй, чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са двете съществени условия в окултизма. Без тях нищо не може да се постигне.“

(„Необходими условия за ученика“, 20.08.1920г.)

 

„Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траяло и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде; както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа – дето мине, ще причини големи пакости: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им.“

(„Четирите правила“, 09.03.1922г.)

 

„Вие седите вкъщи 2-3 дни и, разбира се, ще имате неразположение. Може и да се скарате с десетина души. Тази енергия е насъбрана във вас, трябва да излезе навън.“

(„Реални величини“, 12.06.1940)

 

„Пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си.“

(„Превръщане на енергиите“, 04.08.1922г.)

„Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки.“

(„Съвършеният мъж“, 19.08.1922г.)

 

„Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музика може да създадете в себе си характер. За пример разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте „Сила жива, изворна, течуща“, „Фир-фюр-фен“ и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам“. Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си.“

(„Влияние на музиката, пеенето и движенията“, 15.10.1922г.)

 

„Много учени хора се лекуват от гнева си с работа. Например някой учен е онеправдан от някого в критиката си и той се разгневи, но веднага взима брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява. Или – взима перото, пише, пише, докато се укроти. Добре е и ние да имаме една градина на разположение или едно лозе, та който се обиди или докачи от някого, да вземе мотиката и хайде на работа.“

(„Елементи в геометрията“, 03.02.1924г.)

 

„Сега, запример, всички се оплакват, че няма хармония. Как ще има хармония? Във вас се натрупват излишни енергии, които вие не знаете как да изразходвате. И тогава тя се изразходва в съмнение или в гняв, или в необуздана страст, или в боксиране. Тази енергия трябва да се изразходва по някакъв начин. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии. Тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност.“

(„Психически наслоявания. Закон за примирение“, 04.05.1924г.)

 

„Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н… Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: „Познай себе си!“.“

(„Топлината на живота“, 07.07.1924г.)

 

„Вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че ако се разгневите, вие забравяте Господа? Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите Същества на света, единственото същество на Любовта, а се гневите. Как е възможно това? Представете си, че туй Същество е близо до вас, и дойде една ваша приятелка или един ваш приятел и ви обиди нещо: Вие веднага дигате скандал. Питам: какво показва това? Познавате ли Господа?“

(„Царе – слуги на Господа“, 07.09.1924г.)

„Когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.“

(„Закон на равенство“, 03.12.1924г.)

 

„Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.“

(„Що е единица. Числа и действия“, 14.12.1924г.)

 

„Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието.“

(„Мозъчни наслоявания“, 24.03.1926г.)

 

„Разгневи ли се, нека (човек) влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.“

(„Ще ви се даде“, 15.05.1927г.)

„Някой мъж се разгневи, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова из стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Как може да се помогне на този човек? Има един магически начин, чрез който, в няколко минути, състоянието му може да се смени. Какъв е този начин? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. След малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждат десет млади, красиви моми. Той вече забравя гнева си и дълбоко се замисля. Значи, красивите моми съдържат в себе си особена сила, която е в състояние да трансформира гнева на човека. Тъй щото, когато мъжът се разсърди, нека си представи десет красиви моми, които минават мълчаливо пред него. Когато жената се разгневи, нека си представи десет красиви момци, които минават мълчаливо пред нея. – Божествено ли е това? – Защо да не е Божествено? Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно, когато през ума на човека Бог прекара десет красиви ангела, те събуждат в него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека.“

(„Дванадесетте племена“, 26.02.1928г.)

 

„Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова (розова) вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода.Добре е да направите опитапърво със себе си, а после с ближните си. Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода.“

(„Доброта и разумност“, 18.04.1928г.)

 

„Грешникът, който е падал и ставал, има по-голяма цена в невидимия свет от онзи, който никога не е падал, не е грешил. И ангелът, който е падал и ставал и после се връща при Баща си, е за предпочитане пред онзи, който никога не е грешил.“

(„Към свобода“, 10.07.1928г.)

 

„Мисълта е разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. Чрез своята права мисъл човек е господар на себе си. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб… Време е вече човек да се освободи от низшето в себе си и да се определи като служител на Бога.“

(„В сила“, 30.03.1930г.)

 

„Много майки се оплакват от децата си, че се гневят и не знаят как да се справят с тях. Казвам: турете едно огледало пред разгневеното дете да се огледа. Като се види в огледалото, детето веднага ще се засмее. То ще намери контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгневения човек. Гневът прави човека грозен. Скъперничеството – също. Изобщо всички отрицателни състояния правят човека грозен.“

(„Условия и възможности“, 31.12.1930г.)

 

„Когато се разгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си.“

(„Магическата пръчица“, 08.02.1929г.)

„Щом губиш равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва.“

(„Общи положения“, 29.03.1933г.)

 

„За да се ползувате, трябва да приличате на едно тихо море, с една гладка повърхност, за да може да получите онова, възвишеното, което ще ви се даде. Щом повърхнината ви малко се вълнува, вие няма да имате едно правилно отражение на нещата. Та най-първо съзнанието ви да бъде тихо като огледало, за да могат отраженията да бъдат правилни, не да владее човек себе си, но в даден момент съзнанието ви да прилича на гладка повърхност, че да отражава нещата. Щом съзнанието ви е развълнувано, ще има неправилно отражение и ще имате криви заключения за природата, ще имате криви заключения за отношенията между хората и т. н.“

(„Голямото и малкото“, 01.03.1935г.)

 

„Вие сте се разгневили, понеже някой ви обидил. Не, не е там, може да го обясним така, но няма никаква философия. Та, ако един човек може да ви раздразни, може да ви разгневи, значи вие сте много слаб човек.“

(„Два метода“, 07.04.1935г.)

 

„Забелязано е, че всички горделиви, всички честолюбиви хора търсят Царството Божие отвън. Някой ги обидил, и те веднага казват, че светът е лош, че хората са груби и се разочароват. Защо трябва да се разочароват? Ако човек е океан, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е в него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щом не познавате истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо се смущавам, защо се обезсърчавам?“

(„Ще дойде отвътре“, 01.09.1935г.)

 

„Сега и в човека вътре стават войни, и то не е по един път на ден, но по няколко часа на деня. Вие се разгневите. Знаете ли в едно разгневяване по колко милиона клетки умират на вашия мозък стават жертва на това разгневяване. При едно разгневяване могат да умрат 50–60, а някого и до 100 хиляди клетки. Понякога при един грях могат да измрат и до 1 милион клетки в човешкия организъм. При едно голямо безпокойствие или едно отчаяние може да умрат милиони клетки в човешкия организъм.“

(„Дванадесетият час“, 08.12.1935г.)

 

„Гневът внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах.“

(„Речи само реч“, 15.05.1938г.)

 

„Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.“

(„Новото възпитание“, 01.03.1940г.)

„Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен.“

(„Ценни придобивки“, 30.07.1939г.)

 

„Красивата жена крие в себе си магическа сила, но тя трябва да вярва в силата на красотата. Когато мъжът се разгневи, достатъчно е тя да му се усмихне и да си тури ръката на рамото му, за да капитулира той. Той навежда главата си надолу и пита: „Какво искаш? Аз съм готов да направя всичко заради тебе.“ Същото се отнася и до жената. Ако тя е разгневена и мъжът знае как да се усмихне, една любовна усмивка е достатъчна да я застави да капитулира. Тя е готова всичко да прости. Затова е казано на мъжете и на жените: Носете красотата на вашата душа. Красотата е мощна сила. Носете тази сила в душата си. Мощна сила е усмивката. Всеки човек се нуждае от една такава усмивка, от един красив поглед.“

(„Права и вярна любов“, 10.12.1939г.)

 

„Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.“

(„Закон за дишането“, 04.09.1940г.)

„Аз толкоз години съм, още не съм срещнал на Земята човек, който носи Любовта. Срещал съм първокласни светии, Любов нямат. Защото по някой път светията се разгневи. Най-малкият гняв пропъжда Любовта.“

(„С малкото“, 04.01.1942г.)

 

„Първото важно нещо за вас е да владеете гнева си. В този случай самообладанието ви е необходимо. Освен това вие трябва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човешкия характер, да разбирате кои хора са подобни на вас и кои не. С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция.”

(„Гняв и страх“, МОК, 18.11.1923)

Трудолюбие

„Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими… Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.“

(Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г., 28.8.1907г.)

 

„Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господ – значи ако Бог мисли за теб, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мен само когато насадя 200-300 дръвчета; Бог ще промисли за мен, когато завърша университет; Бог ще промисли за мен, когато работя на лозето и стана опитен лозар; Бог ще промисли за мен, ако познавам добре занаята си… Господ промисля за Своите разумни деца, които учат добре и Го слушат. Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят, не е достатъчно само да се молите и мечтаете.”

(„Дерзайте, Аз съм“, НБ, 13.05.1923)

 

„Трябва да знаем и един какъвто и да е занаят, щото при всички условия и промени в живота да си изкараме прехраната. Христос знаеше да лекува, знаеше и дърводелство. Днешните свещеници не знаят нито да лекуват, нито какъвто и да било занаят.”

(„Когато посрещате”, 10.10.1920г.)

„Приpодaтa наказва всеки, който не иcкa да работи. „По какъв начин?” Като атрофира постепенно организма му и го довежда до положение на паразит.”

(„Добри навици“, МОК, 07.02.1923)

 

„Природата обича трудолюбивите хора. Затова аз казвам: Люби Бога и постоянно работи.”

(„Любов към Бога“, ООК, 02.11.1932)

 

„Ама нямаме условия за работа.” – Условия всякога има. Важно е да имате желание за работа.”

(„Закон за частите и за Цялото“, ООК, 24.07.1940)

 

„Онази работа, която провидението ти е определило, не трябва да се отлага. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което кaтo пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад.”

(„Малкият закон“, НБ, 22.06.1919)

 

„Иска ли някой да cи поживее, без да работи, той е осъден на израждане.”

(„Да ви даде“, 15.12.1929)

„Великите и гениалните хора са станали тaкивa, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработили са ги.”

(„Учение и служение“, СБ, 28.08.1940)

 

„Значи, за да наследи Земята, човек трябва да бъде кротък. – Кой човек наричаме кротък? – Който има добра обхода със себе си и със своите ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро.

Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави.”

(„Блаженствата“, СБ, 05.09.1943)

 

Алберт Айнщайн: „Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат злини, а от тези, които ги гледат, без да правят нищо.”

 

Японска пословица: „Да не вършиш нищо значи да вършиш зло.”

 

Петър Берон: „Всичко е лесно за трудолюбивия и трудно за мързеливия.”

 

Лев Толстой: „Нищо не поощрява така безделието както празните разговори.“

Честност/Искреност

„Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят Истината, не се позволява — абсолютно никаква лъжа! Вън, в света, може да лъжете колкото си искате — да лъжете и да ви лъжат. Но влезете ли в този Път, да служите на Бога, трябва да турите в ума си Истината.”

(„Твоето Слово“, НБ, 19.03.1922)

 

„Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже. Всички негови чувства и способности започват да се атрофират. Лицето му обрасва с косми. Брадата му ляга назад, а носът му става къс. Челото му става малко, ушите му стават също малки, очите изпъкват, докато най-после този човек съвсем се превръща в животно. Това наричаме закон на изражда- не.”

(„Избавената душа“, НБ, 02.05.1926)

 

„Истината изключва всякаква лъжа — трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! «Ами бялата лъжа?» Никаква бяла лъжа — абсолютно да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна! В лъжата са заложени всички спънки, в нея са всички условия за нашето робство.”

(„Истината“, НБ, 21.10.1923)

 

„Като знаете това, пазете се от лъжата. Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата — никога. Тя е най-малкото зло, от което произлизат всички злини… Иде съдба за лъжците — първо тях ще съдят. Ще видите верни ли са думите ми или не… Лъжата е първият червей, който се е вмъкнал в човека. Той разрушава всичко, каквото срещне по пътя си. Някои го наричат Сатана, други — Антихрист. Когато тоя червей дойде до твоя дом, не го пускай вътре. Кажи: «В моя дом може да влезе само Бог — никой друг… Това, което опропастява човешкия живот, е лъжата. Цялото богатство на света да ви дават, пазете се от лъжата. Пазете се даже от името ѝ.”

(„Отец ми живее“, ООК, 29.06.1932)

 

„Oтсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат.“

(Годишна среща на Веригата, 1914)

 

Рудолф Щайнер: „Разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже, че когато човек лъже, то в духовниясвят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят… Дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан, ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви… Произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.”

(Събр. съч. 102)

Търпение

„Търпението е качество на разумните и великите хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив… Трябва да си тъй търпелив, както Бог е търпелив – иска се абсолютно търпение! Да бъдем абсолютно търпеливи значи да бъдем съвършени, а съвършенството е идеалът на нашето развитие ”

(„Двата метода на природата“, НБ, 09.09.1923)

„Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бога, че е търпелив. Мнозина запитват защо им е търпението, не може ли да се живее без търпение? И без търпение може, но нищо няма да се постигне.”

(„Дело свършено“, НБ, 30.01.1927)

 

„За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и навсякъде човек вижда Бога.”

(„Двете полушария“, СБ, 22.09.1936)

 

„Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило… Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо… Tърпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение…

Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето… Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си…

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди; то още не е търпение; тайната на търпението е когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.“

(„Любовта“, НБ, 19.07.1914)

 

„Първото условие, което се изисква от учениците на Окултната наука, е абсолютно търпение. Търпението е съзнателен умствен процес… Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да понасяш лесно всички трудности на живота.”

(„Запалената свещ“, НБ, 04.07.1926)

 

„Всички страдания в света имат за цел само да изградят у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито трудности и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме“

(„Сънищата на Йосифа“, НБ, 02.08.1914)

„Погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е, по същия закон, една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите… Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезне на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. То е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи“. У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си“, и затова Бог даде благословия на него, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.”

(„Фарисей и Митар“, 18.10.1914г.)

 

„В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят. Ако ме запитате: „Защо ангелите се интересуват от нас?“ – Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели.“

(„Денят на доброто“, НБ , София, 21.12.1919г.)

Превръщане на слабости в добродетели:

„Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си поръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: „Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга“. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал.“

(„Реалност на живота“, 04.08.1940г.)

Формула:

„Желая Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от начало, да възраснат със силата на твоята Любов и Мъдрост. И аз ще употребя всичките сили на Твоето лозе за изпълнението на Твоята воля.“

(„Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0