Учителя за Добродетелите (част 2)

Учителя за Добродетелите (част 2)

Тук можете да прочетете първата част на тази публикация. Работа със свещените текстове и беседите на Учителя: „За укрепване на Добродетелта всек

Тук можете да прочетете първата част на тази публикация.

Работа със свещените текстове и беседите на Учителя:

„За укрепване на Добродетелта всеки от вас през тази година ще посади по 10 семки от сливи, 10 семки от ябълки, 10 семки от череши и 10 семки от круши; ще ги наторите добре и ще ги наглеждате. Ако имате своя градина, ще ги посадите в нея, ако нямате своя, то в градината на някои ваши познати; но ако и там не може – то някъде в гората. Ако искате, може да ги посадите и в някое сандъче или в саксия. По този начин ще проучите условията за посаждане и отглеждане на плодни дървета. Ако не можете да посадите няколко дръвчета, как бихте могли тогава да посадите вашите мисли?“

(„Методи за приложение“, 24.08.1919г.)

 

„Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш. Едното без другото не може… Аз не искам хората да тръгнат след мене, както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък, и всички тръгнали след него. Всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи. Истински последовател е оня, който с цялото си същество приема учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта. Тая задача не е решена даже и по отношение на близките ви. Ако днес дойде Христос между вас, на всички би писал двойка върху задачата на Любовта.“

(„Работи на лозето ми“, 14.12.1919г.)

 

„В Школата ние искаме да апелираме към вашия ум, към вашето сърце, към вашата воля – всички заедно да работят. Най-много се апелира към вашия ум – да работи, да мисли. В неделните беседи пък се засяга главно вашето сърце: ще чувствате и прилагате.“

(„Неразбраното“, 10.12.1924г.)

 

„Беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание… Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.

Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня… Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване…

Силният ученик никога не отпада духом. Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, но работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и за в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е всякога в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите!

Някои от вас питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“ – Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота.“

(„Свещеният час“, 24.08.1927г.)

„Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледали.”

(„Форми на съзнанието“, 04.01.1928г.)

 

Работа със Завета на цветните лъчи на Светлината:

„Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.“

(„Завета на цветните лъчи на светлината“, 28.08.1912г.)

 

Разглеждане на някои конкретни добродетели и начините за тяхното развиване:

• Смелост

„Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост – това никак не е произволно, то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие нов хоризонт за вас. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат.”

(„Житното зърно“, НБ, 05.04.1914)

 

„Който се страхува, ученик не може да бъде.“

(из „Окултният ученик“)

 

„Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде… Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен.”

(Годишна среща на Веригата, 13.08.1911)

 

„Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина, и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици — без страх и без тъмнина…

Страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм. Това е един факт. Следователно всички хора материалисти са страхливи. Вземете на един най-смел човек, материалист, парите и ще видите, че той ще изгуби и ума, и дума.”

(„За страха и безстрашието“, МОК, 01.03.1922)

 

„От гледището на окултната школа на Бялото Братство съмнението и страхът – това са негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум.”

(„Страхът и съмнението“, МОК, 24.05.1922)

 

„Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи смел и силен да му се противопоставя, е да възприеме мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на които нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край.”

(„Тази притча“, НБ, 26.12.1926)

„Бог разполага с хиляди методи, с които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъдете смели, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пътя си, не се безпокойте… Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстъпи настрана.”

(„Работа на природата“, ООК, 20.07.1927)

 

„Добрият човек не трябва да го е страх от нищо – аз бих желал от нищо да не ви е страх… При всяко изпитание в живота ви трябва да бъдете смели Бог ви е поставил на това изпитание, поставил ви е да страдате, за да придобиете една опитност.”

(„Естествени правила“, ИБ, 07.04.1932)

 

„Философите днес казват, че човек е абсолютно свободен. Покажете ми един свободен човек! Свободни са мъчениците, светиите, които са умрели за вярата си. Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек.”

(„Според делата“, НБ, 20.12.1931)

 

„Най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, смятаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги е удостоил да минат през този огън.”

(„Малкото добро“, ООК, 22.06.1932)

 

„Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата.”

(„Тайната стаичка“, СБ, 19.08.1942)

 

Ралф Уолдо Емерсън: „Най-добрият съвет, който някога съм получавал, го чух от един млад човек, който ми каза – винаги прави това, от което всъщност се страхуваш.”

 

Томас Карлайл: „Първото задължение на човека е да преодолее страха. Докато му треперят коленете, действията му си остават робски.”

 

Смел е не онзи, който не се страхува, а този, който умее да заглуши своите страхове и има волята да действа. Друг вид храброст не може и да съществува.

• Въздържание

„Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свят, а тоя Храм сте вие.”

(1 Кор. 3:16,17)

 

„Не жертвайте никога благото на душата за благото на тялото.”

(„Връзки в геометрическите форми“, ООК, 05.11.1924)

 

„Когато човек жертва висшето, Божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за Божественото, за висшето, това е добро.”

(„Стана плът“, НБ, 13.06.1926)

„Докато не се освободи от всички земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят.”

(„Сам Отец“, НБ, 24.03.1929)

 

Рудолф Щайнер: „Ако нашите страсти не биха извирали от органичния живот на тялото ни, то волята в известен смисъл нямаше да има нищо за правене.”

(Събр. съч. 329)

 

Франсоа дьо Ларошфуко: „Несравнимо по-лесно е да се потисне първото желание, отколкото да се удовлетворят всички следващи.”

 

Учителя за липсата на въздържание в храненето (лакомията):

„Ако ученикът преяжда, не може правилно да решава задачите си. Изобщо, когато умът или сърцето на човека са заети с някаква работа, той яде малко или никак. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вярващият, религиозният иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахът на човека трябва да бъде празен, за да могат умът и сърцето да възприемат правилно.”

(„Разумни наредби“, ООК, 19.09.1928)

 

Учителя за сладострастието:

„Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъстява ви една жена (някои имат такава слабост); представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането не може да ви спаси.”

(Годишна среща на Веригата, 17.08.1915)

„Трети елемент, който спъва виделината е сладострастието. То е гробът на Любовта – колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието – отрова.”

(„Виделината“, НБ, 01.04.1917)

 

„Всички хора говорят за Любовта, но никой не я видял. Ако някой каже, че е виждал Любовта, това е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Коя жена и кой мъж са доволни от живота си като женени? Всеки мечтае да се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек да се жени. Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота си.

Който е недоволен от Любовта, той е попаднал на магнетичната, неустойчива и преходна любов. Тя е резултат на възбуждане на малкия мозък в човека. Благодарение на това, младите се влюбват, привличат се, и като се отделят един от друг, се разлюбват. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е Любов. За да се магнетизират, младите се хващат за ръце, целуват се. Истинската любов не се проявява нито чрез хващане за ръце, нито чрез целуване…

Много от съвременните хора са нервни и болни все от любов. Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към отчаяние и самоубийство…

Христос спасява човека. Въпреки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкът мисли, че спасява момата. И двамата са на крив път. Какво спасение е това, което ги прави нервни, отчаяни и недоволни? Момъкът туря пипалата си върху момата, като октопод, и я изсмуква. И момата прави същото. Това е морският дявол, който се проявява чрез тях.“

(„Ако не бях дошъл”, НБ, 02.03.1919)

 

„Когато младите се обичат, какво е това, „обичането”? – То е сладострастието. Какво вълнува младите? – Любовта им. „Любов”, „Сърцето ми трепери” – то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето ѝ, от какво? Един смъртен грях има вътре в душата ти и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо.”

(„Царството Божие“, НБ, 26.02.1922)

 

„Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска.

Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава.“

(„Хармонизиране на енергиите“, МОК, 08.11.1922)

„Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието, да можете да трансформирате енергиите. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: „Заради Божията Любов аз мога да се въздържам.“ Обърни ума си към Господа и се спри.”

(„Правила на разумния живот“, СБ, 31.08.1924)

 

„И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости и не се оженила за него… Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше Соломон, и затова му каза: „Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгубиш…”

И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започна да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на Земята, аз ще бъда един добър и разумен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.”

(„От къде ида“, НБ, 13.12.1925)

 

„Някой ще каже, че животът има смисъл, докато хората се размножават. Това е неразбиране на законите. Размножаването не става произволно. Точно определено е колко души трябва да се родят и колко да умрат в целия свят не само в течение на една година, а даже и в една минута.”

(„И рече Исус“, НБ, 06.04.1930)

 

„Мнозина мислят, че основа на страстта е любовта. Това е криво разбиране. Страстта води към престъпление. Любовта обаче изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка.”

(„Разумното слово“, МОК, 23.01.1931)

„Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. И ти сам ще ги затвориш, или други ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят.”

(„Ключ за постижения“, ООК, 28.02.1934)

 

„Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. В цялото органическо царство, когато дойдем до тази деятелност – половата деятелност, най-опасното нещо е тя. Много опасно място е там. Всичките престъпления стават в половата област.“

(„Първото място“, 05.02.1933)

 

„Вие по някой път се възмущавате от половата деятелност, от любовта. Казвате, нисша любов е половата любов. Но ако съберете всичките човешки чувства и неговите мисли и ги турите всичките сили, които имат, с половата деятелност, се уравновесяват. Тя е една и толкова силна, както всичките други заедно. Тя по единично може да бие ума ти, тя по единично може да бие сърцето ти, може да бие и волята ти. Тя по единично всичките може да ги бие. Като се съберат всичките заедно, уравновесяват се. Питам: туй, което е тъй силно, лошо ли е това нещо? Един голям водопад, който бучи, лош ли е? Не е лош, това е наше разбиране. Тази вода, която развива такава грамадна енергия, може да я използваш. Американците, които са толкова практични, ако могат да впрегнат Ниагарския водопад, биха имали енергия за цяла Америка и плюс още от нея да пратят в Европа. А досега те са използвали около 200 хиляди волта за осветление, за образуване на електричество от водопада. Казвам, в нашия живот имаме една Ниагара, в която често се давят хората.“

(„Блаженствата“, СБ , 05.09.1943)

 

„Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.“

(из „Историческият път на Бялото Братство, том 1“)

 

„Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура.”

(из „Историческият път на Бялото Братство, том 1“)

„Огънят, който разрушава човека – това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата.“

(„Растене и познание“, 07.01.1917г.)

 

„Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие.“

(„Съхранение на душевната енергия“, 10.06.1918г.)

 

Рудолф Щайнер:

„Най-лошото, което днес се прави, е смесването на любов и сексуалност. Това е най-позорното проявление на материализма, най-дяволското на съвременността.”

(Събр. съч. 143)

 

„Ако някой посмее да се заеме с разрешаването на трудния проблем – овладяването на половите страсти, онези страсти, които ако бъдат проявени по низш начин, деградират човека под животното, но ако се преобразят го издигат най-близо до неговата божественост, би трябвало колкото е възможно по-малко да употребява богата на белтъчини храна. При поемането на белтъчини се предизвиква преобладаване на субстанциите за възпроизвеждането и с това много се затруднява овладяването на половите нагони.”

(Събр. съч. 266)

 

„Издигането и прогресивното развитие се състои в преодоляването на физическата любов. Разделянето на два пола е било необходимо, за да може да се развие интелектът в човека. Поради това човекът е раздвоен в низша и висша природа. Степен в издигането е, ако човекът жертва силите на физическата любов и ги преобрази в по-висши сили. Ако той може да пожертва тези низши сили, в него може да се прояви по-висшето…“

(Събр. съч. 266)

 

„Хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти. И наистина има опасност, определени инстинктивни познания да станат вредни, защото те насилствено влизат в човешката природа; да, те са свързани с мистерията на раждането и зачатието… Определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа биха се проявили по един разрушителен начин; тези инстинкти биха довели не просто до някакви заблуждения; те биха нахлули направо в социалния живот, създавайки там определени социални структури; преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те биха подтикнали хората към всичко друго, но не и към това, да изграждат братство на Земята; напротив, те непрекъснато биха се бунтували срещу братството. И това би се превърнало в един инстинкт.”

(Събр. съч. 182)

Още по темата за въздържанието:

Златни правила на здравословния живот (част 2): Ограничаване на вредните навици

COMMENTS

WORDPRESS: 0