Учителя за Добродетелите (част 1)

Учителя за Добродетелите (част 1)

„Знай, че целта на Живота е Добродетелта... а Добродетелта е основа на всичко.“ („Мисли и упътвания“, 1903г.)   „Ученикът на Новото учение т

„Знай, че целта на Живота е Добродетелта… а Добродетелта е основа на всичко.“

(„Мисли и упътвания“, 1903г.)

 

„Ученикът на Новото учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога!“

(„Ключът на живота“, 22.08.1928)

 

„Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират Великите сили на Живата Природа. Ето защо, под думата „човек” се разбира сбор от всички добродетели. Който не представя такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.

Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.”

(из „Учителят говори“)

 

„Никаква лъжа да няма във вас. Да съзнаваш в себе си своите погрешки. Да се стремиш да ги изхвърлиш и да кажеш: има неща в мене, които не са чисти, трябва да се очисти и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете доблестни да ги изправите.”

(„Градовете Содомски и Гоморски“, 16.11.1924)

 

„Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът в благоразумие, а страстта във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки.”

(Годишна среща на Веригата, 1906)

 

„Това, което разрушава, разваля съвременните хора са следните седем порока: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист и лакомия.”

(„Виделината“, 01.04.1917)

„Има закон: невъзможно е човек да приеме нещо, ако не се откаже от друго.”

(из „Разговори при седемте рилски езера“)

 

„За да може Духът да дойде у човека, той трябва да има будно съзнание. Будно е съзнанието на човека, когато не греши – грехът прекъсва съзнанието на човека и по този начин внася мрак в него. Щом доброто влезе в човека, съзнанието му отново светва и връзката на човека с Бога се възстановява.”

(„Що трябва да речете“, 28.07.1929)

 

„Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, той се излага на големи изпитания.”

(„Форми в природата“, 20.02.1929)

 

„На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото като влезете в закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трябва да държите изпит. Няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите, ще провери доколко сте усвоили Божествената Правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертването. Няма да има човек на Земята, малък или голям, който да не бъде подложен на изпит. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре издържахте, минете във втори клас“, и учителят ще започне да ви преподава предметите за този клас.“

(„Правият път“, 20.08.1919г.)

Влад Пашов:

„Първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.

При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят… Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.”

 

Рудолф Щайнер:

„Всички, които се стремят да вникнат в тайните на човешката природа, следва да спазват златното правило на окултното обучение. То гласи: когато правиш една стъпка напред в познанието на окултните истини, направи в същото време и три стъпки напред в моралното усъвършенствуване на своя характер.“

(„Как се постигат познания за висшите светове“)

 

„Хората не вярват, че една-единствена промяна в тяхното същество – да речем, суетен човек да си признае своята суетност и се засрами от нея, – издига духовно много повече от слушане на стотици лекции и научаването им наизуст.”

(Събр. съч. 302)

Опасността пред окултния ученик:

„За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техни неприятели и то такива неприятели, каквито не са сънували. Те са вътре. Някои ще кажат: „Не ми трябва това. Откак влязох в тази школа, всички дяволи ме нападнаха“… Сега за самообладаване на мозъка има разни методи и онези от вас, които се заемат сериозно с окултизма, трябва да проучават това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане в един ден, в два, в три, в четири деня или в седмица или в една година. Не. Ако вие след като се упражнявате 3–4 години, добиете контрол на вашия мозък, то е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога може да регулирате вашия темперамент; тия възбудени състояния може да ги поляризирате и да пренасяте енергията на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание.“

(„Предназначението на музиката“, 20.04.1922г.)

 

„Решите ли се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите.”

(„Правилни отношения“, 22.04.1923)

 

„Колкото един човек е по-издигнат, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.”

(„Аз те познах“, 01.02.1925)

 

„Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът,

който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите…

След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: „Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко” – и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му с е позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: „Без спане не може.” Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието…

В пътя, по който върви човек, той не трябва да спи. Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване… Когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време.”

(„Какво ще срещне ученикът на пътя“, 17.08.1922)

 

„Човек в своя духовен път ще мине през една тъмна зона. Това е най- опасното място, в което може да се намерите. За онзи, който знае, няма нищо опасно, но за онзи, който не знае, това е огън. Ще се намерите при същества хитри, лукави, злобни, от най-разен калибър. Те ще намерят най-малката слабост в тебе, ще искат да те разрушат. А ти се мислиш за господар. Всеки ден те турят в ума ти и в сърцето ти някой взрив и ти изгубваш равновесие.”

(из „Разговори при 7 рилски езера“)

 

„Ти никога не размишлявай защо е злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат. Те имат интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитваш и доброто, и злото, и ще вадиш поука. Всички ще минете през изпит.

Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в него. Това е изпит. Господ казва: Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш това, което ще ти дам… Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един нисш живот… Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде. Напредналите същества от невидимия свят искат да дойдат тук да държат матура.”

(из „Акордиране на човешката душа“)

 

„Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му.”

(„Неразрешеното“, 15.12.1926)

 

„Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.”

(из „Окултният ученик“)

Рудолф Щайнер: „Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от цветове и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.”

(Събр. съч. 10)

 

Якоб Бьоме: „Ако Природата надари един учен, разумен човек с дарбите си, тогава дяволът прави всичко, което може, за да го съблазни с плътски наслади, горделивост и алчност за богатства и власт.”

 

Елена Блаватска: „В окултизма съществува странен закон, който е бил засвидетелстван и доказан в течение на хилядолетен опит; също така, през всички години, изминали от началото на съществуването на Теософското Общество, този закон неизменно се потвърждава почти във всеки случай. Трябва само някой да стъпи на пътя на „изпитвания”, когато се появяват окултни следствия. И първото от тях е проявяването навън на всичко, което досега се е намирало у човека в спящо състояние: негови недостатъци, навици, качества и скрити желания, добри или лоши или безразлични.

Например, ако човек, по силата на атавизма или кармичното наследство, е тщеславен или чувствителен, или самомнителен, то всичките тези пороци неминуемо ще се проявят у него, дори да е успявал досега успешно да ги скрива и потиска. Те ще се проявят неудържимо и ще му се наложи да се бори с тях сто пъти по-силно, отколкото по-рано, преди да успее да изкорени у себе си подобни наклонности. От друга страна, ако той е добър, великодушен, целомъдрен и въздържан или има някакви добродетели, намиращи се до този момент у него в скрито или спящо състояние, те също така неудържимо ще се проявят, както и всичко останало. Така цивилизованият човек, който не търпи да го приемат за светец и поради това си налага маска, няма да бъде в състояние да скрие истинската си природа, независимо дали е низостна, или благородна.

В областта на окултното това е неизменен закон. Неговото действие е толкова по-ярко, колкото по-искрено и сериозно е изразеното от кандидата желание и колкото по-дълбоко той е почувствал действителността и значението на приетото от него задължение.”

 

Важността на хармоничното развитие на добродетелите:

„Любов без Мъдрост не значи нищо, и Мъдрост без Любов – също.“

(„Трапезата на Новия Завет“, 25.05.1919г.)

 

„Аз ви питам: можете ли да живеете без Любов? (– Можем) Да, без Любов ще имате живот, но ще страдате. Можете ли да живеете без Мъдрост? (– Можем.) Да, без Мъдростта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живеете без Истината? (– Можем.) Да, без Истината ще имате свобода, но в робство ще изпадате.“

(„Твърдост, смелост, изпълнителност“, 25.11.1923г.)

 

„Любов без Мъдрост не е Любов. Едно от качествата на Любовта е, че всеки, който люби, трябва да е мъдър.“

(„Който люби“, 02.12.1923г.)

 

„Любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта.“

(„Хваление“, 16.04.1930г.)

Вижте тук видео запис от цялата ми лекция на тема: „Методи за развиване на добродетелите“, изнесена на братския събор на Мадара (25.05.2018)

COMMENTS

WORDPRESS: 0