Учителя: Всичко, което ние правим, един ден ще се върне към нас

Учителя: Всичко, което ние правим, един ден ще се върне към нас

Откъс от беседата „По новия път“, държана от Учителя на днешния ден преди 78 години:Аз наблюдавам всички, които вървите в Новото Учение.В Ново

Откъс от беседата „По новия път“, държана от Учителя на днешния ден преди 78 години:

Аз наблюдавам всички, които вървите в Новото Учение.

В Новото Учение, по този път, по който вървите, нищо няма да добиете. Ще добиете или тиня, малко кал, или ще изстинете, а много малко ще дойдете до Истината. Най-първо всинца нямате въздържание. Бързо си давате мнението…

Някой път подадеш нещо с ръката си, пък никаква музика, никаква динамика няма в движението. Когато давате нещо, как трябва да се даде? Ако даваш на едно дете една ябълка, хубаво трябва да я дадеш, понеже един ден тази ябълка по същия начин ще ти я дадат. Ти тогава ще бъдеш докачен, че по такъв начин са ти дали. Както даваш на това дете ябълката, така и на тебе ще ти дадат. В Природата всяко нещо, което направиш, ще се върне и върху тебе, всяка дума, която кажеш, може би и след 10 години, ще ти се върне. Всеки поглед ще ти се върне. Така както погледнеш хората, и тебе така ще погледнат. Всичко, което ние правим, един ден ще се върне към нас…

Ако можеш да кажеш нещо разумно, кажи го. Ако не можеш да кажеш – по-добре мълчи. Аз ви говоря за един начин, за едно вътрешно самовъзпитание. Вие се занимавате с погрешките на другите. Погрешките обират човека. Дотолкоз, доколкото може да видиш погрешките на другите и да ги изправиш в себе си, то е благословение. Като видиш една погрешка и ти като един прокурор си, ти си създаваш най-лошата карма. Днес на 10 души видиш погрешките и Господ ти казва: Ти ще платиш половината”. Ако всеки имал да плаща по 10 000 лева, ти трябва да платиш половината…

Ти казваш: Какво трябва да правя?” Не се занимавай с погрешките на хората. Занимавай се с Доброто на хората. Аз се чудя на вас. Занимавайте се с Доброто. Със злото не се занимавайте. Лошото оставете настрана. Не мислете за мечката…

Един човек ми казва:

– Пари ми трябват.

– Колкото пари трябват, аз ще ти дам. Колкото пари искаш, ще ти дам. Ако искаш една торба – и една торба турски лири ще ти дам.

И му казвам: Дай си плана. За какво искаш да ги употребиш?” Казва ми: Ц-ц-ц”.

Казвам:

– По този начин ще създадеш зло на себе си и на мене. Както е твоята програма, още хиляда ще те глобят. Дай един план.

– Ще се оженя за една красива мома.

– Там ще направиш злото. Ще се ожениш за красивата мома и ще станеш министър. Там ще направиш голяма пакост.

Той ми казва: Ти не искаш да дадеш, че увърташ работите.“ Не ги увъртам. Вие искате от Господа и някой път би ви дал. Молиш се, молиш се, представи една програма. Тия пари ще ги употребиш за своето зло. Сега и на вас казвам: ако на всеки едного дам по хиляда, какво ще ги направите? За следващия път – една задача: да пишете за какво ще ги употребите…

Този човек, който ми искаше пари, той не знаеше за какво да ги употреби. Ако той ми беше казал, че от хилядата лири ще направи – да направи някакъв цяр да лекува хората – на прав път е. Той иска да се жени за младата мома – ако направи някакъв цяр за човечеството и да ходи да лекува, нищо не ми коства да му дам хиляда лири. Хиляда лири са една играчка. В дадения случай считам, че съм много богат. Хиляда лири да му дам, но няма да ги употреби за благото на човечеството.

Минавам някой път някъде и някои камъчета ги премествам. А някои ги оставям на мястото, не ги мърдам, защото, ако тия камъчета ги преместя, съвсем друг ред на нещата в мен ще стане. Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде разумно. Всички трябва да бъдем разумни. Понеже Бог, Който създаде света, е най-разумното Същество, всяко нещо, което Той е направил, е разумно. Хората, което са внесли, те не са вложили разумно. Всичките тия изопачени неща, които ни мъчат, те са човешки работи, не са Божествени. Божественото носи радост, веселие, мир, здраве.

Сега вие мислите: Толкоз години се мъчихме”. Животът с мъчение не става. Да живееш е най-лесната работа. Човек се мъчи само като влезе в познанието на Доброто и злото. Да познаваш Доброто и злото, то е един дълбок процес…

Трябва да освободим ума си от известни идеи, мисли и желания, които са тежки. От всичко туй трябва да се освободим. Искаш владика да станеш. Не ти трябва да станеш владика. В света има само един владика – то е Господ. Той не иска много владици. Един владика е достатъчно, няма какво да ставаш Божество. Ако станеш един ангел, да посещаваш Слънчевите системи, планетите, световете – то е най-хубавото нещо засега. Да станеш пътник в далечните пространства, както Земята пътува, както Слънцето пътува – то е най-хубавото. Вие разберете сега: трябва да пътувате по закона на Любовта и трябва да се откажете от големия багаж. Много малко багаж ви е потребен, излишно няма да имате. Препоръчвам ви сега – по Новия Път… Това е пътят на странстването в Божествената Вселена, гдето ще видим онова, което Бог е създал за нас. Да си изправим живота, понеже всичко, което Бог е допуснал в света, досега е било все Добро.

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Кремена 2 седмици

    „Ти казваш: „Какво трябва да правя?” Не се занимавай с погрешките на хората. Занимавай се с Доброто на хората. Аз се чудя на вас. Занимавайте се с Доброто. Със злото не се занимавайте. Лошото оставете настрана. Не мислете за мечката…“ –-

    БЛАГОДАРЯ Тео, за точно тези ДУМИ!
    И аз го усещам точно така:

    Напъпваща, раждаща се… даваща..
    ЛЮБОВТА
    е около нас винаги!

    Стига да и отделяме по-голямо и повече внимание ще Я умножаваме всеки път, когато и обърнем внимание, когато почнем да Я мислим и виждаме навсякъде тогова НИЕ я пресъздаваме, умножаваме я!
    Ето защо ни беше забранено да творим, да се смеем, да се виждаме, да се радваме, да пеем.
    Беше ни забранено да умножаваме Доброто, разбирате ли?

    Дори през облака да я виждаме Любовта – трябва!
    На това трябва да научим и децата!
    Защото Е ясно, че сме само в едно временно състояние ТУК и СЕГА.
    Единствената ни връзка с РОДНОТО ни, с Божественото ни е ЛЮБОВТА!

    Обръщайки внимание на красивото на ДОБРОТО ние сами правим добро!
    ….
    Гледам днес в градината на черешовото дърво виждам една мухлясала череша, погледа ми магнетично беше привлечен от нея.
    Иначе клончето отрупано с други, читави черешки…
    Викам си, ето,
    Бог си играе с нас на „Открий грешката или разликите“.. а ние го взимаме на сериозно.
    Ето, тук в този запечатан момент се вижда, че дъждът е направил „пакост“ на още неузрелите череши. Аз мога да фокусирам камерата, погледа си ВЪРХУ мухлясалата череша – НО мога да предпочета ДА видя, че другите, здравите СА в повече, тоест имам СВОБОДЕН избор да видя това, КОЕТО искам да видя.
    Ако пет череши останат и те узреят, а другите всичките НЕ, мухлясат и не са годни за консумация определено ЩЕ остана гладна, ако трябва да се изхранвам с тях, но ако искам !, ще мога да видя, че Бог е оставил шанс, за живот, за продължение, след като ми е дал 5 узрели череши, да речем.
    Ако пък съм тренирала и с 5 череши ще се наситя – въпрос на подготовка и лична тренировка.
    Но на първо място тона Е въпрос на гледна точка, на отношение.
    Да видя и да я тапровя на проблем мухласолота череша или да се радвам на хубавите, читавите.

    Всъщност, ТОЙ дава не само „5 череши“, а нещо много повече:
    Дава урок!
    Че и от 5 череши може да направиш начало, че във всяка загуба се крие и един шанс, едно ново начало и нов живот, стига на фокус да имаш доброто.

    Въпросът Е как сме подготвени ДА виждаме нещата, какво ни е отношението към тях и дали сме научили най-главното:
    Да разпознаваме Божията промисъл, да разбираме УРОКА!
    Да виждаме ДОБРОТО, хубавото, шансът, положителното, развитието, любовта, а не „мечката“!