Учителя: Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е определил

Учителя: Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е определил

Откъс от беседата „Живот, път, истина“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години:Ще взема онези думи на Христа, където казва: „Аз съм Път

Откъс от беседата „Живот, път, истина“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години:

Ще взема онези думи на Христа, където казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.

На пръв поглед като че думите са ясни, не съдържат нещо повече. Обикновеното разбиране на „пътя“ е място, по което се ходи, но пътят е и връзка. Ако от един свят до друг няма път, няма да можеш да влезеш. Път значи път за влизане в по-висок свят. За този път човек трябва да има средства. Ако вие от екватора вървите към северния полюс, ще забележите една промяна, която става в температурата, после ще стане една промяна в годишните времена, в дните, в часовете. Щом дойдете до полюса, ще се намерите в едно противоречие. Там имате 6 месеца ден и 6 месеца нощ. Имате приблизително 2 месеца изгрев, слънцето не залязва, но се върти, спирално се повдига. Почти лъчите на слънцето са хоризонтални, затова топлината е малка.

Някой искат да кажат, че нас Земята ни интересува толкова, доколкото може да ни храни. Но Земята е една книга, една Библия, един склад на знание. Тя държи много работи. Приблизително тя има един живот от два милиарда години и половина. Каквото е видяла, написано е. Мислим, че тя е глупава земя, няма никакво знание. Земята е много по-умна от хората. Когато говорим за Земята, че е по-умна, не разбираме материята на Земята, както когато говорим за човека – не разбираме тялото. Това е средство. Има един дух, който живее в Земята…

Какво нещо е истината? – Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Ако ти в твоя път, в който вървиш, вдигаш много прах, ти не знаеш как да ходиш. Ако пътят, в който ходиш, има кал, пътят ти не е онзи, в който трябва да ходиш, пътят на истината. Той не трябва да има прах, не трябва да има кал. Щом има прах и кал, този път не е прав. Да се разберем какъв е пътят. Път без прах, път без кал, път без умора е най-приятният път, по който човек може да пътува. Той е пътят на живота и няма нищо по-приятно от този път.

Сега виждаме хората са уморени. Не е този правият път, по който вървят, те вървят в мочурища. Сега този объркан свят не е този свят, за който аз ще ви говоря… На вас ви е неприятна мисълта, че животът е много тежък…

Животът има смисъл в учението. Човек трябва да учи. Който разбира, никога, никога не трябва да си сложи на ум, че старо било знание. За новото, което иде, ще му послужи. То е предисловие, ще му помогне. Новото знание изисква съвсем други условия…

Всичко със сила не става. Някъде трябва топлина. Да кажем имате вода. Ако под думата сила разбираш, че трябва да я мачкаш, с мачкане нищо не става, иска топлина. Ако я стоплиш, влиза в работа. Някъде в умствения свят иска светлина. Ако вие нямате светлина, животът ви няма смисъл. Едновременно вие трябва да имате и сила, и топлина, и светлина. Например може да сте много богат човек, да имате много знание, но ако нямате топлина, на вас ви липсва нещо.

В съвременния живот хората се разделят. Казват, този е светски, тези са религиозни, тези са глупци. После казват: Те са културните хора в умствено отношение. Те го изопачават по много начини. Може да докажат, че три е равно на четири. Прави са, но при дадени условия. Една ябълка, разделена на три части и същата разделена на четири части, три е равно на четири, не е противоречие… Не всякога три е равно на четири…

Ако пътят представя материалния живот, ако животът представя органическия живот, ако истината представя крайната цел, свободата на човека. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Крайната цел на живота е истината. Какво трябва да разбираме под крайна цел? – Каква е крайната цел на една мома? – Младият, красивият момък. Но това не е крайната цел, това е само привидно така. Тя казва: „Аз те обичам, заради тебе ще жертвам всичко“. Но тя не говори истината. Тази мома ни най-малко не иска момъка. Тя иска да му даде един такъв подарък, какъвто само Господ подарява. Тази младата мома, за да я задоволиш, трябва да станеш посредник, да се яви нейният възлюблен – това е нейното детенце. Тя се жени, за да има свой възлюблен… Заинтересовани са мъже и жени. Мъжът става средство да дойде възлюбленият на майката; майката става средство, за да дойде възлюбленият на бащата. Това са момиченцето и момченцето…

Има нещо в света незаконно – ти едно дете не може да го храниш с твърда храна. Ако го храниш с твърда храна, осъждаш го на смърт. Ще го храниш с много деликатна храна. Като стане на четири – пет години, може да го храниш. Има една любов, която уморява хората. Прави са тия хора. Сега някой казва: „Да се обичаме“. За да се обичаме, трябва да пречистим любовта. Любовта на земята не е чиста. Тия покварените мисли развалят работите. Най-първо се оженят с любов и след като се оженят имат най-голямото недоверие. Преди да са станали религиозни, хората са много вярващи, после като станат религиозни, влизат какви ли не съмнения.

Та казвам: На нас ни трябва една наука, която да ни обясни нещата. Има известни елементи в природата, които носят една отрова. Вие ако съедините азота с някой елемент, може да образувате азотна киселина; ако съедините сярата, образува се сярна киселина. Ако извадите тия отровни елементи, вие добивате онези естествени елементи. Как става сярната киселина? – Отпосле се образува. То е едно човешко съединение. Понеже азотът е от високо произхождение, той е в материалния свят, тъй го вземат. Окултно той завзема най-високо положение, най-голям аристократ е, пречистена кръв има. Ако вие го съедините с по-долните елементи, тогава той с тия елементи образува отровите. Той не трябва да има вземане и даване с жени. С когото завърже приятелство, женитба, не разчитай на женитбата, то ще бъде до ден и половина.

По някой път ме озадачават някои факти. Някои бозайници по отношение на брачния живот са пример. Лъвът е еднобрачен. Той веднъж се жени. Като умре единият, другият остава сам. И орелът е еднобрачен. Гълъбът не е еднобрачен, като умре другарката му, намира си друга и гугуцат. Гълъбът е пример в друго отношение, по отношение на храната, той е прецизен. Хиляди години той живее в най-лошите условия, никога не се е изкусил да хапне месце, червейчета, а само зрънца. Каквито и да са били условията, не са го заставили да хапне. Той е обърнал внимание на храненето. Храненето е по-важно за гълъбите, отколкото брачният живот…

Преди известно време дойде една госпожа от София, която живяла с мъжа си и тя го считала за светия. След много време тя видяла една бележка, че той бил женен и имал деца преди. Това тя не е знаела и не го допускала. Тя не може да му прости как така я лъже? – И на себе си не може да прости. Ами ти как да излъжеш, защо да не можеш да простиш? – По някой път вие като не прощавате, кои са причините? – Ако някой човек има да ви дава пари, че не ви ги плаща, вие му прощавате; ако ви плати четирикратно, вие сте готов да плащате.

Непрощаването е свързано с всички тия материални блага. Щом някой човек не е донесъл тия блага, които очаквате, не можете да простите, не е идеално. Законът седи другояче. Ние трябва да зачитаме Божия закон, законът на Любовта трябва да се зачита, понеже от този закон зависи човешкото щастие. Aко любиш един човек, ще създадеш царски път на своята душа. Онзи, когото любиш, не мисли, че може да го обичат десет, двайсет души, ти като обичаш този човек, ще създаде възможност за твоето бъдеще. Себе си повдигаш…

Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Ако не Го обичаш, ако твоята любов е колеблива, ти не можеш да очакваш никакво постижение в света. Понеже връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота.

Единственият, Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертва. И в ада да си, Той може да те извади. И в най-благоприятните моменти, Той може да те извади. Казвате: „Не може ли и без да се молим на Бога?‘ – Чудни сте по някой път. Молитвата е език. Ти трябва да знаеш езика на Баща си. Бог те пратил на земята, трябва да знаеш Неговия език. Ти като не говориш на езика на баща си, какъв син си? – Роден си от Господа, не искаш да говориш езика Му. И Той няма да ти говори… Няма по-голямо нещастие от това да престане Той да ти говори. Невидимият свят, когато искат да накажат един човек, го наказват по този начин. То е най-голямото наказание…

Казва: „Чужд съм на света“. Коя е причината? – Щом се отчуждаваш, ти си се отделил от Божия Закон. Ти искаш да те обичат хората, трябва да бъдеш честен в Любовта си, да нямаш никакви задни цели…

Ние се стремим към постижения. Искаш да се развиеш, искаш да станеш музикант. Трябва да знаеш пътя на музиката какъв е. Ти искаш да станеш човек на изкуството, художник или искаш да станеш скулптор, или искаш да станеш поет… Дарбите са дадени на всички, тия дарби имат известни пътища, по които се развиват. Житното зърно се развива при известни условия, при известна температура, при известна почва. Тя е из лозените пръчки и те избират почвите. Колкото почвата е по-подходяща, по-добре. Колкото топлината е по-подходяща, толкова соковете са по-сладки на гроздето. Ние в ума си страдаме от недоимък на светлина. Често в сърцето си страдаме от недоимък на топлина, често тялото страда от безсилие, няма достатъчно сила. Аз я наричам животворна сила на организъма.

Когато човек е здрав, ходи изправен, пазете се. Почнеш ли да се навеждаш, земята те привлича, ти изгубваш своето равновесие. Не се свивай. Дръж ръцете си изправени, гръбнака перпендикулярен. До този перпендикуляр светлината и топлината идват правилно. Има две течения, които стават по гръбначния стълб надолу, едното е слънчево течение, другото е лунно течение… За да бъдете във връзка със слънчевото течение, трябва да обичате живота, трябва да обичате центъра на този живот, от където произтича. За да сте във връзка с лунното течение, трябва да обичате луната. В какво седи Любовта на луната? – Нейната задача е да лекува хората. Ти си неразположен, ще обичаш луната, ще оздравееш по-скоро. Забелязано е, че ако ти се разболееш при празненето на луната, болестта лесно ще мине. Ако се разболееш, когато се пълни луната, мъчно се лекува.

Единственият начин е Любовта. Ако обичаш луната, лесно се лекуваш, ако не – по 4-5 години може да страдаш от безлюбие. Луната е свързана с религиозните вярвания на хората…

Бог направил две светила, за да ти светят, едното в тъмнината на живота, другото в светлината на живота, да ти дава живот. Ти трябва да разбираш луната, която в живота ти помага. Казваш: Луната сега ще обичам“. Ще я обичаш, защо не? – Няма да ѝ се покланяш. Казано е там да не ѝ се покланяш.

Ние всичко, което Бог е създал, трябва да обичаме. Да възлюбиш Господа Бога Твоего на земята и всичко, което Той е създал. Навсякъде трябва да го виждаш. Така няма заблуждение. Щом ти обичаш света, изваждаш Бога от света, ти си на крив път. Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е определил. Да видиш как Господ е създал едно растение, да научиш закона. Какъв закон трябва да научиш – че Господ е поставил главата на растенията в земята, затрупал я. Това растение е пак благодарно и дава най-хубавите сокове и плодове и не роптае. Твоята глава е обърната нагоре, Господ ти дава и ти си пак недоволен. Следователно тия растения при най-лошите условия и те благодарят на Бога, ти при най-добрите условия постоянно мънкаш, казваш: „Не го бива, това не е добро, онова не е добро“. Всичко все лошо.

По някой път българинът гледам, че има две неща: Българинът има едно чувство, много преувеличава. Като иде на някой сбор, казва: „Свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне“ – преувеличава. Пък то събрали се сто двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава… Казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи. Хитрина има малко. Понеже знае, че е щедър, да даде повече, понеже е заинтересован. Психологически е това…

В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичко, което правиш, не го правиш от любов.“ Това, казва, ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е…

Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства. То предава една много красива осанка на човека. Такъв човек никога няма желание да излъже. Като дойде, той винаги е щедър, пази твоите интереси и гледа с нищо да не те оскърби. Много внимателни хора са. Аз ги наричам тия хора, които обичат истината. Аз съм пътят и истината. Истината може да живее само тогава, когато в нас е развито това Божествено чувство Любов. Сега вие всинца има да развивате още това чувство.

Ако разгледате вашия живот, по някой път Господ ви дал хубави условия, вие сте доволни. Като дойде някакво противоречие, веднага се колебаете. Вие считате за всичките неща, че Господ е отговорен. Господ е отговорен за Него. Мен ми разправяше един българин своята опитност. До едно време считал, че обществото е виновно, казва, после забелязах, че не е обществото, най-после дойдох до мисълта, че всичкото зло е в мене. Това е другият полюс. Нито светът е причината, нито сам човек е причината. Светът може да е съблазън и ти си съблазън. Казвам: “Не осъждай себе си. Направил си една погрешка, не се съди. Считай, че ти си актьор, играеш известна роля, не ти е по характера, кой е крив“. Ролята е крива…

Ние съвременните хора сме лишени от онова великото благо, което Бог ни дава поради крайното подозрение, което съществува… Най-първо човек трябва да започне с милосърдието, крайно милостив трябва да бъде. На физическото поле трябва да бъде съвестен и честен. При две различни неща, със Съвестта е правото… Ти не трябва да допускаш никаква погрешка като честен човек. Богат си, защо ще вземеш парите на друг човек. В справедливостта ти може да си най-бедният човек, няма да се обърнеш да кажеш: Сиромашия е това. При най-голямата сиромашия ти и последната монета, която имаш, ще дадеш, ще си изпълниш дълга. Онзи човек, който е така развит, не се бои от сиромашия. Сиромашията е изпит за човека…

Имаме един много добър пример. Най-добрата черта в един от израилските царе, като го гонеха Саул да му докаже, че не му мисли зло, отряза едно парче от дрехата му. Казва: Можех да те убия, виж отрязах това парче от дрехата ти. Онези те заблуждават, които мислят, че аз искам да те убия, аз не се нуждая да взема царството ти.“ Казвам: Добрата страна в Давид беше съвестта, защо да го убие. Той се настани на най-доброто място.“

Ние съвременните хора трябва да зачитаме онова, което Бог ни е дал. Всеки от вас не знаете какво велико предназначение имате. Някои от вас сте предназначени в далечното бъдеще да бъдете ръководители на цял един народ. Сега се изпитвате, минавате през един такъв курс. Вие се задоволявате с малки работи, да се ожените, да имате един мъж, да бъдете богат, да има пари, да има слуги, апартамент, да имате няколко деца…

Всички вие искате да бъдете бащи и майки. Ако не можете да отхраните добри деца, какви бащи и майки сте? – Нали майките и бащите създадоха този свят. Тия хора защо се бият? – Бащите и майките са виновни. Ако бащите и майките бяха внушили на синовете си ония възвишени идеи за Бога, ние щяхме да имаме съвсем друга култура. Даже още сега можем да се освободим. Щом един постъпва добре, ние сме по-добри. Щом те ухапе един, току изведнъж се измениш. Искаш да си отмъстиш. Слушай тогава – възмущават се слабите хора, силните хора не се възмущават…

В света има ред и порядък… Това, което Бог казва, ще бъде. Тогава Господ ще заповядва в сърцата на всичките хора. Казва: „Ще се заселя между тях, Аз ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ, и ще Ме познаят от малък до голям“. Щом Го познаваме, само тогава ние ще можем да живеем. Когато Господ дойде на земята да се всели в хората, в техните умове да се всели, в техните сърца, тогава ще настане тази епоха, която ние очакваме. Преди тази епоха трябва да изучаваме законите. Светът няма да се оправи така, както ние мислим. Докато се извае една статуя, чукът на скулптора има да работи, да чука. Докато се изрисува една картина, дълго време има четката да работи. Докато един цигулар може да изсвири една пиеса, дълго време лъкът трябва да играе по струните, ръката да се движи, докато се изсвири както трябва. Така е и с пеенето.

Изисква се в света хора на Любовта във всяко отношение. В художника, в картините виждаш Любовта заговорила. В цигуларя – Любовта е заговорила… Като свири цигуларят да кажеш: Искам така да живея, както свири този цигулар. Така искам да живея, както този художник рисува“. Това е вече изкуство на Любовта.

Религиозните хора не държат, казват: Искам като този човек да бъда добър. Ти няма да говориш за религия. Вечерно време той е в тъмнина, веднага ще светнеш, ще му покажеш пътя, ако е в затруднение ще го улесниш, ако е смутен, ще премахнеш неговото смущение; ако не знае предназначението си, ще го упътиш… Ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих му казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще“ Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Той като започне да свири, ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят като него и им дава един добър пример.

Ние няма какво да се делим, на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, трябва да бъдеш милосърд, трябва да бъдеш разумен, деликатен в отношенията си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек като копае на нивата, повдигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: Както обичаш. И в тебе се зароди желание и ти да вземеш мотиката.“

Ако в живота ние не може да пазим органическия живот, ако в пътя ние не можем да подобрим умствения живот, ако в истината не можем да подобрим духовния живот, тогава нашите вярвания не са прави. Аз опитвам някои хора, срещам някои хора и виждам колко са упорити. Аз го усещам така. Гледам как този е толкова алчен, че трепери на парата. Като дойде и аз ставам като него, и аз дребнав ставам, извадя пет стотинки, сложи ги в джоба… Дойде друг човек, изведнъж ставам щедър, извадя пет-десет лева, давам. Щом съм щедър и давам, този човек е добър. Щом съм стиснат, той е лош

В света като се приближиш при един човек, всеки човек остава върху нас своя отпечатък. Ако е поет, поезията си; ако е музикант, музиката; ако той е весел и ти се настройваш весело; ако е тъжен и ти ставаш тъжен. Ние си предаваме чертите. Не сме така бедни както мислим. При добрите хора сме свободни, понеже те не ни ограничават. Единствените хора, които ни ограничават, са хора недоразвити.

Под думата „Път“ разбирам онзи възвишен умствен живот, който разбира смисъла защо е науката. Понеже всички неща са за науката. Горе най-възвишените същества за наука са създадени. Под думата „Живот“ разбираме органически живот, който сега се развива. Под думата „Истина“ разбираме тия сили, които хармонират тия трите свята в една хармония. Нашият умствен живот и нашият живот на сърцето, защото нашето сърце прилича на езеро, в което се втича животът. От физическия живот става втичане. Където човек работи с волята, втичане става в този живот. Защото ако нашата воля не внесе и не изнесе, процесът в нас не е правилен. Тогава в нас се зараждат всичките болезнени състояния. Когато втичането е нормално и изтичането е нормално. Тогава имаме здравословно състояние.

Затова сърцето на човека трябва да бъде пълно езеро, да разчитаме, че има с какво да разполагаме, да не се боим, че ще изтече. Това, което изтича от ума, трябва да изтече и от волята. Бог чрез нашата воля ни дава. От земята имаме жито, пълним хамбарите. Умът като мисли, ти ще раздаваш от онова, което Бог ти дал.

Казвам: Всички трябва да бъдем носители на ония велики блага на щедрост, които Бог дава да изпълним Волята Му. Тогава ние ще имаме Неговото благословение: и философи, и поети, музиканти, съдии, майки, бащи, всякакви. Навсякъде новото учение така трябва да се приложи. Сега, когато искате да развивате вашата воля, това е първата октава, съвсем други са трептенията. Ако искате да развивате вашето сърце, сте втората октава, в музикалния свят на сърцето имате други тонове, не е същата октава. Щом искате да развивате вашия ум, вие сте в третата октава на живота. Три октави от три различни системи, които са свързани помежду си.

В бъдеще искаш да развиваш тялото си, трябва да разбираш първата октава, какъв е основният тон на здравето. Искаш да развиваш чувствата, трябва да знаеш какъв е основният тон на чувствата. Тогава ще започнеш хубаво да изучаваш тази гама. Сърцето има своя песен, своя мелодия, има основен тон. Ако знаеш умствено да пееш, ако знаеш сърдечно да пееш и физически да пееш с глас. Как ще разбираме тогава? – Пейте и възпявайте Господа в сърцето си

COMMENTS

WORDPRESS: 0