Учителя: Винаги се допитвайте до вътрешната ви интуиция

Учителя: Винаги се допитвайте до вътрешната ви интуиция

Откъс от беседата „Развитие на заложбите“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Знаете ли човешките мисли и човешките чувства каква р

Откъс от беседата „Развитие на заложбите“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Знаете ли човешките мисли и човешките чувства каква роля играят. Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и от неговите чувства. Казва Писанието, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа, значи започнал да чувства нещата… Като започнал да мисли, той започнал и да чувства. Чувствата са станали понятие за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети вън от човека са свързани със самия човек. Ония предмети, с които е свързан човек, трябва да ги проучва. Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл. Например ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или ако златото влияе повече върху него, той има повече стремеж към златото и ще образува в него скъперничество или алчност.

Всеки един трябва да проучва какво количество злато му се позволява да има. Всеки един човек не трябва да има злато безразборно. На всеки един човек е определено количеството храна, която трябва да приема. Ако приема повече храна отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха. Ако накараш стомаха да работи повече отколкото трябва, ти ще си създадеш нещастие на себе си, ще стане разширение на стомаха. Ако пък не даваш работа на стомаха, то ще има друго нещастие, ще стане стомахът ленив. В първия случай от голяма активност, стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай, стомахът може да изгуби своята пластичност.

Човек трябва да мисли. Това е едно здравословно състояние. Но ако мислиш повече отколкото трябва, то е равносилно с ядене повече отколкото трябва. Ако мислиш повече отколкото трябва, ти си като човек, който се подлага на пост. Някои хора постят много. Някои хора постят, за да печелят пари. Някой казва, че сух хляб ще яде, за да спечели пари. Защо са му тези пари? – За черни дни. За дни когато ще може да си послужи с тях в най-нуждното. В съвременния свят в Америка има повече от 2500 спестителни банки, където хората влагат парите си за черни дни, бедните. Тези банки бяха образувани за черни дни. В тази криза всички тези пари потънаха в тези банки и всички хора, които имаха пари за черни дни, пиха по една студена вода.

Може да се извади един извод. Някой път ние влагаме своите мисли и желания в някои банки. Всеки един човек в света е една банка… Трябва да се проучи характера на тая банка, какъв капитал има. Никога не влагай капитала си в една банка с малък капитал. Значи един човек за да бъде горе долу една уредена банка, той трябва да бъде с един голям капитал на разумност, с един капитал на моралност на един духовен живот, после трябва да има капитал на добротата в себе си. Човек трябва да бъде и силен, да издържа. При мене седи един млад ученик и ми казва, за да ме похвали, че аз съм търпелив. Той ми казва: „Ако имах половината от твоето търпение, аз щях да бъда един гений.“ Аз му казвам: „Ти лесно може да го имаш.“ Търпението всеки може да го добие. Човек не се ражда с търпение. Той го добива. Човек по естество е винаги сприхав. Всички хора са сприхави. И най-кротките хора са сприхави, но се въздържат…

Веднъж наблюдавам две малки деца по на две години. Седят в две колички близо едно до друго. Седят си мирно. И майките им дали да се залъгват с ябълки, по една ябълка на едното и по една ябълка на другото. Гледам по едно време, че едното дете си простря ръката и хвана другото за косата и го раздруса. Онова дете започна да плаче. Първото взело ябълката и я турило в своята люлка. След малко второто дете като хванало другото за главата, раздруса я няколко пъти, взе тези две ябълки и ги тури в своята люлка. Аз седя и ги наблюдавам…Посмях се на тия деца. Казах си: „И възрастните правят същите неща. Възрастните го правят по-деликатно.“…

За сега какви са задачите на една школа? Окултната школа е една система за самовъзпитание. Всяка една окултна школа е един метод, за да познае човек себе си, какви сили се крият в неговия ум, какви сили се крият в неговото сърце и какви сили се крият в неговата воля. Много пъти казваме: „Той има воля.“ Но не е достатъчно има воля. Тая воля трябва да се прояви. Той трябва да знае как трябва да използва силите, които образуват волята, които са на разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който е бил един окултен ученик, е дал заповед: „Не пожелай!“… Мойсей иска да каже: „Не пожелай нещо, преди да си обмислил добре!“ Не пожелай една вещ, която принадлежи на друг. Пожелаеш ли така, ще си създадеш едно противоречие в твоя ум и едно противоречие вътре в твоята душа.

Главният мозък на човека е свързан със здравословното състояние на човека. Здравословното състояние на тялото до голяма степен зависи от главния мозък, който е орган на човешката мисъл. И в цялата тази повърхност обмяната на клетките, които функционират трябва да бъде правилна, т.е. електричеството трябва да бъде равномерно разпределено… Отрицателен човек е онзи, който има желание да придобие. Щом има желание да придобиеш, ти имаш едно отрицателно състояние. Искаш да станеш добър – то е едно отрицателно състояние, искаш да станеш умен – то е едно отрицателно състояние. Всичко онова, което искате, то образува в тебе едно отрицателно състояние. Под отрицателно състояние у вас се разбира такова, при което нямате никакви запаси, от които може да дадете.

За да може да се прояви някой, той трябва да възприеме най-първо достатъчно количество енергия от природата, за да може да се зароди процес за даване. И забелязано е, че когато умът на човека е отрицателен, неговите чувства са положителни и когато умът е положителен, то неговите чувства са отрицателни. Това е една тънка работа. Общо казано това донякъде е верно.

Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга на някого, но като разгледаш въпроса виждаш, че ще направиш някоя пакост на себе си, на своите лични чувства и ще се откажеш. А пък личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна мярка, но личните чувства не представляват една Божествена мярка за човека. Някой път базират хората своя морал на личните чувства…

Когато въпросите се отнасят до вашия личен живот или до Божественото, нещата трябва да бъдат прави или трябва да бъдат разумни. Когато ние говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, подразбираме един живот извън личните чувства на човека. Обаче за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са във вашия мозък, във вашата глава. И ако не знаете от къде идва кипването, не можете да бъдете господар…

По друг начин трябва да намериш място на тази енергия. Именно тази енергия се събира, за работа е тя. Умният човек или духовният човек може да впрегне тая енергия и да я прекара в горните области на мозъка и да създаде в себе си нещо гениално или да я прекара отпред на челото и да създаде нещо музикално в себе си. Ако пък не знае, ще развива постоянно речта си, ще бъде критик върху всеки, всякога ще се произнася кой какъв е, ще си даде мнението. Но като си даваш мнението за хората, ти нищо не придобиваш

Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат обмисли добре трябва ли да говориш или не. Писанието казва: „Не отговаряй на глупавия според глупостите му.“ На друго място казва: „Отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не мисли, че е много голям ум.“ В носа на един слон влиза един голям плъх и се скрива и причинява безпокойствие. Той тича, идва на едно място и намира много вода, всумква вода в хобота си и го напълва. И след това изхвърля с водата заедно и този плъх навън. И плъхът пак мърда. Той го поема пак навътре във вода и пак го изхвърля и така докато го обезсили… Ако можете сега като този слон да дадете урок на този плъх по всичките правила. Слонът не го убива, той има благородство…

Сега полезното седи в следното: Трябва да се пести мозъчна енергия и енергията на симпатичната нервна система. Съвременният свят, съвременната култура, всички вие тук почти страдате от недоимък. Едно нервно състояние е един недоимък. Едно болезнено състояние е един недоимък, значи липсва нещо. Най-първо се учете да спестявате енергията във вашата симпатична нервна система и тая във вашия главен мозък. Или иначе казано: Спестявайте енергията на вашия ум и спестявайте енергията на вашето сърце. Например може да се безпокоите за неща, които нищо не струват, за преходни работи…

Човек трябва да мисли. Човек изгубва своята техника, когато не мисли. Вие ще кажете, че някой човек като не се упражнява, изгубва сръчността си… Силата на техниката седи в упражнението. Правете най-първо умствени упражнения в себе си. Да кажем, че искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение?… Свирят парчета от Бетховен, Бах, Шуман, Шопен, Лист и ако не знаеш как да свириш, казват: „Не се научил да го свири хубаво.“ А пък като го свириш добре, казват: „Търпелив човек е, свири добре.“ Ако не може да свириш добре, тогава как ще се научиш да свириш? Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника.

Някой път се задава въпрос: „Не може ли светът без страдание?“ … Съществува един свят, където няма страдания. Но този свят, където няма страдания е минал по пътя на страданието. Те са се научили на законите и понеже свирят добре, то всички тези мъчнотии за тях представляват нещо много приятно… И като се научиш да търпиш, на тебе ще почне да ти става приятна една обида…

Най-първо не дръжте в ума си една отрицателна енергия. Много пъти човек държи такава енергия в ума си. Например някой ти казва: „Аз съм много надарен, нямам много големи дарби, с обикновени таланти съм, минал съм възрастта. За някое друго съществуване оставам.“ В това няма никаква философия. Ти на колко си години, че си бил на възраст… Да ви не спъват годините, та да мислите, че сте остаряли. В старостта има известни възможности, които в младостта ги няма. В младостта има известни възможности, които в старостта ги няма. Когато си млад, прави това, което възрастта го изисква и когато си стар прави това, което възрастта го изисква. И когато си стар, не мисли, че си остарял и че трябва да отидеш в другия свят. А пък ти на стари години може да правиш чудесии.

Сега ще ви приведа един пример, как можете да направите чудесии. Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото и другото взема един голям камък и го стоварва на гърба на другото. Двете деца се контузили. Но идва едно дете, върви и един стар човек на около 84 години и се подпира с тоягата. Детето взема един камък и го стоварва върху гърбицата на дядото, дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар.“ Как ще преведете това? Не е била една отлична постъпка сега това. Сега друг един пример ще ви дам. Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме удари. До сега никой не ме е ударил.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и ударя чорбаджията. А последният отива, хваща го и го набива.

Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те – добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега?“ Намери начин за разрешение. Но за да те удари едно дете, то си има своите причини. Никога не може да те удари току така. Ти си мислиш за неща неестествени.

Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията, когато изгубиш равновесие. Да кажем, че излезеш на разходка… Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъства винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогава никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия…

Направете упражнение за търпение… Сега да ви обясня. Да допуснем, че вие се готвите да отидете в една музикална академия. Какво се изисква от вас? Препоръка ли?… Като свириш ще имаш най-хубавите писма. Сам се препоръчваш. Ние възприемаме някой път тази философия, че Христос трябва да ни препоръча, Той да изнесе всичко. Този въпрос не е разбран. Онова, което Христос може да извърши за хората, то е да даде известни правила как трябва да се живее. А пък че вие трябва да живеете, то остава въпрос за вас. Той не може да живее заради вас. Той живее заради себе си. Дошъл е в света, за да придобие нещо и за да ви покаже правия път. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене.“ Но давате криво тълкуване на това. Да живеем като Христа, то не значи да живеем както си искаме, но да живеем както светът е създаден, да свирим тъй както музиката изисква…

Може би преди 30 години слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Даваше концерти у дома си. Половината град я слушаше. На един километър може би около нея се слушаше гласа ѝ като пееше. Ами глас какъв! Много хубав. Половината от града си отваряха прозорците, за да я слушат. Казваха: „Пее! Има нещо в гласа ѝ.“… Аз я слушах и я харесвах. Една от най-добрите български певици… Жената пее, пее. Нещо мистично има. Като я слушаш, на другия ден се върти този глас в ума ти. Хубави извивки имаше гласът ѝ. Всичко това съществува в ума ти. Имаше един свещен трепет, който тя влагаше в пеенето. Млада беше – 25 годишна. Ако беше на 40 години щеше ли да пее тогава? Тя щеше да пее, но младите нямаше да я слушат.

Ето какво подразбирам под това: Когато човек започне да остарява, гласът му добива един друг трепет. Гласовите влакна добиват други трептения. Старите хора като свирят или пеят, в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите хора трябва да разбират трепетите. Вие някой път изгубвате ония трепети на вашата младост. Дойдете до известна възраст и казвате: „Остарях.“ Вие трябва да оставите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта. Вие имате плочата, завъртете плочата, да започне тази плоча да пее.

Това да остане във вас: Пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разточавайте безразборно. У всички ви има едно чувство на една вътрешна интуиция. Винаги се допитвайте до нея. Има едно чувство, което е вярно. Спрете се. Никога не изказвайте една дума, преди да се допитате. Искате да кажете една дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Почакай“, ти почакай. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите... Не бързай да постигнеш всичките желания, които имаш. Не е важно постиженията на желанията в света. Постижението в света зависи от изпълнението…

Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, ти служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си виден лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако ти разбираш, ти служиш на Бога… Трябва човек да е майстор… Има известни придобивки. Човек трябва да развива своите заложби. Когато ние развиваме нашите заложби, ние вършим Волята Божия. Какво нещо е Волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0