Учителя: Вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта

Учителя: Вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта

Откъс от беседата „Съзвучие“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:Плодоядството го научихте при ангелите, а пък месоядст

Откъс от беседата „Съзвучие“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:

Плодоядството го научихте при ангелите, а пък месоядството вие сте го научили при падналите духове. То е изкуството на падналите духове. Сега аз не искам да се спирам върху външната страна на въпроса – за външната страна на плодоядството и на месоядството. Месоядството влезе в света, когато се прекъсна връзката на Любовта, да дойде в човешката душа. Ева беше първата, която скъса струната на Любовта, и от скъсването на една струна, вие се пазете всякога; ако искате да скъсате струната на Любовта, вие ще се намерите из рая навън…

Няма по-голямо мъчение от това да си спомняш за изгубените блага – какво си изгубил, пък не може да го върнеш. Имаме в света някой богат човек, изгубил своето богатство, изгубил жена си, дъщеря си, синовете си, останал сам. Изгубил всичките приятели и той сега казва: „Какво беше едно време“. Той се измъчва в туй положение. Смисълът на живота е от онова, което Бог ни е дал, нищо да не изгубим. Христос казва: Не изгубих никого от онези, които ми даде, освен едного. Единият направи една голяма пакост. Казва: Не изгубих никого, освен едного – единият, когото Христос изгуби. Той ги прави – всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате…

Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за Любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.

Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам – за едно да мислите…

Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си…

Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?“ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да Му направиш. Някой път като дойде Господ на Земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да Му направиш една услуга, то е доброто…

Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят… Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света? – Всички онези осиромашават, в които Доброто е престанало да ходи.

Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас. Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове…

Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете, на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал. Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях. В невидимият свят ще се запише туй малкото добро. Като влезат големите добрини, хич няма да ги има, но туй, което е направил с туй малкото дете, то ще му се запише за възнаграждение…

Най-първо Бог каза на Адама: „Няма да ядеш от това дърво!“, другояче ще ви кажа: Ти грандиозни работи няма да искаш в света. Той му каза само едно нещо, „Няма да ядеш от дървото на познание добро и зло“. Там бяха скрити тия грандиозните работи. Мисълта да знае, да бъде княгиня, да бъде красива, богата, силна, учена да бъде. Казва: Няма да вкусиш, няма да ядеш от другите работи, от малките работи ще ядеш. Като дойде онзи, черният адепт казва: „Ти, ако ядеш от това дърво, това ще стане, онова ще стане.“ И всичките тия неща преждевременно дойдоха…

Аз виждам някой – има си една стая и кухня – казва: „Учителю, да имам 3–4 стаи мобелирани“. Иска да го не виждат. Посещавам го идущата година, той има 4 стаи, кухня, има баня, двор заграден. Казва: „Учителю, много добре стана, но много заборчлях. Трябва да се плаща голяма лихва, откъде ще намеря пари?“ Че как да го съжаля. Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората в света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, но то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава.

Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на Любовта. Че вие, ако започнете с Любовта, ако хората вложат Любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите Любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с Любов, ако се женят с Любов, ако се учат с Любов, ако заспиват с Любов, ако се събуждат с Любов, ако пеят с Любов, това е Раят. Раят е място, дето всичко се върши с Любов. Правите нещо с Любов, и ви се отплащат с Любов. Колко е хубаво – направиш услуга, отплащат ти се с Любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи „Много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте.“ Той препоръчва себе си…

Ние сме дошли на Земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на Земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа…

Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете…

Нека да останат думите във вас: „Господи, да ни озари Твоето милосърдие.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0