Учителя: Стремете се постоянно да усъвършенствате своята душа

Учителя: Стремете се постоянно да усъвършенствате своята душа

Откъс от беседата „Даде плод“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:„А друго падна на добрата земя и като израсна, даде плод стократн

Откъс от беседата „Даде плод“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„А друго падна на добрата земя и като израсна, даде плод стократно.“ (Лука 8:8)

Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора пък живеят с мечти и желания да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които откакто се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не идва. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: „Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим.“ … Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа.

Първата категория хора наричам „оптимисти“. Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси“. Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела“, както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: „Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия“. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле…

Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е понякога човек да бъде оптимист, а понякога – песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко…

Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае човек, трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата…

Сега въпросът не седи в това какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени за всеки даден случай… Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче вие не знаете какви са съображенията му да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая вие не знаете защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.

И така, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това обаче не показва още, че тази жена е много добра. Затова когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал и трябва да изпълни тази служба. Значи доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни…

Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него. Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек. Значи доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче когато възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.

Значи човек едновременно образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира както трябва, той страда и гледа час по-скоро да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере.

За да бъде добър докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя между камъните и между тръните и е образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.

Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.

Сега при самовъзпитанието си човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него отвън някъде като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм. И затова когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва“ нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: „Жена, трябва да омесиш хляб.“ Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, за да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата всички да хапнат от него.

Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи…

В първата глава на Битието Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание и той стана жива душа“. Значи животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят в какво неговата работа е глупава…

Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност. Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи“, но този гняв не е като човешкия. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.

За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно доброто се сменя със зло както радостта със скръб. На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината. Философите казват, че злото е „тор“ на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни. И злото от своя страна се храни от соковете на изгнилите листа. Ще кажете: „Щом е така, можем да правим зло.“ Не по свое желание, човек не може да прави зло, нито може да прави добро. Това показва, че той е оръдие, орган на друго съзнание вън от него.

От това гледище светът е проникнат от безброй съзнания, по-високи или по-низки. Над всички тия съзнания обаче има друго едно, Висше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човек е свободен да мисли както иска, да има свои възгледи за живота, но един ден ще дойде заповед – да отиде на война, да се бие с неприятеля. Какво трябва да прави човек със своята свободна воля, със своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Бог от войни? Държавата обаче има свои мотиви, които я заставят да отвори война на една или на друга държава: тя иска да се разшири, да придобие повече земя. И свободният човек, който мисли, разсъждава по всички въпроси, се вижда принуден да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може…

Чуждо съзнание го заставя да постъпи по един или по друг начин. Божественото съзнание му казва – да не отива на бойното поле, но от страх на отговорност, на неизпълнение на дълга си спрямо държавата той отива и се връща ранен, със счупени ръка и крак. Сега той казва: Господи, не Те послушах, но изпълних дълга към отечеството си. – Който престъпва Божиите закони, той всякога се връща от фронта, било с пукната глава, било със счупени ръка или крак. Питам няма ли други начини, чрез които да помогнете на отечеството си? –Много начини има, чрез които човек може да помогне на отечеството си. Войната не е единственият начин, чрез който хората трябва да помагат на своето отечество…

В кръчмата влизат трима души: двама другари, които обичат да пият и един друг, който е трезв, добър и благороден момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: Тези мои другари ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат след това цяла история около себе си; затова аз ще бъда с тях и ще платя каквото пият. Питам съвременните културни хора дали не могат да уредят въпросите си поне като тия трима другари? Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат.

В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът като оре нивата не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.

Във всяка работа човек трябва да пее и славослови Бога. Иначе ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит да се убеди в истинността на моите думи.

Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. През всичкото време пейте, радвайте се без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога да благослови труда ви. После поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.

Същото нещо се отнася и за поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това той ще носи тази отговорност не само в един живот. Няколко прераждания наред той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар“. Значи мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки.

Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят пръв трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът пръв трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.

Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: „Ще дойде ли това Слово в нас?“ За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е човек да знае как и колко да яде. От хиляди години насам хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат – и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати. Те искат да станат добри и като не постигат резултати, казват: „Няма да я бъде тази работа“. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните или в тръните. Обаче семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде – то ще израсте и ще даде плод стократно.

Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо или по-низко от неговото. Следователно ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.

Това показва, че никой човек в света не действа самостоятелно. Например ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: „Не искам сега да се моля, още повече че бързам и трябва да отида на работа.“ – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: „Нали нито едно от двете съзнани, не е мое? Не е ли безразлично тогава кое от двете ще послушам?“ Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.

Следователно всяко съзнание, което съдейства на човека да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека да се свърже с Първичната Причина, е зло. Защо е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен – е зло. Злото е чуждото съзнание в човека…

Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.

Добрата почва не се постига само с вяра… Да повярваш е специфично положение, а да живееш – в това седи същината на живота. Следователно при известни мъчнотии вярата е само подтик на мисълта да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.

Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрез вярата. Не, където вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от този на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.

Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат и за да постигне това свое желание, се принуждава оттук-оттам да пооткрадне нещо или да поизлъже. Питам: „Tези идеи негови ли са?“ Те са чужди идеи, които проникват в съзнанието на човека и той дълго време трябва да работи върху себе си, за да се освободи от тях. За тази цел трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.

Злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброт, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си човек може да стане щастлив. Вместо щастие понякога мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда“. Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, където стават мощен лост за доброто.

Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава именно при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи този анализ без да разправя на другите какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първи клас с отличие, ви чака втори клас; като свършите втори клас, ви чака трети и т.н. След това пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака…

Усилията на човека трябва да бъдат постоянни. Той винаги трябва да се стреми – пръв да бъде. „Пръв“ означава стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази на физическия свят. Например на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче в Божествения свят може да се мине от един клас в друг само с десеторка. Ако си получил бележка – девет – не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята ученикът може да повтаря един клас – две години, а при специално разрешение – три години. Ако след три години не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.

В невидимия свят ученикът има право да повтаря класа хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първи клас, докато го научат както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече!

Няма по-красиво състояние за ученика от това да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки един ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат да отговорите на зададените от тях въпроси… Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.

Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашен. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“… Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна – хората ще говорят, от друга страна – Бог ще говори. Дадено е свобода на човека да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината каквато е всъщност.

В света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита какъв начин сте намерили да я изправите и дали изобщо сте готови, да я изправите.

В този смисъл погрешките не са нищо друго освен възможности за човека да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин да изправи този лош навик. Питат го: „Гладен ли си?“„Не съм гладен“. Всъщност той е гладен. Три дена е пътувал и то без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три дена пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен…

Казвате: „Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне“. – Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си. Така че когато приятелят ви предлага да ядете, или да се преоблечете с чисти дрехи, не му отказвайте. Щом имате нужда и отказвате да приемете това, което той ви предлага, вие накърнявате добрите чувства в него. Приемете дара от своя приятел и благодарете, че той се грижи за вас както за себе си. Какъв срам има в това? Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота.

За всяко нещо благодарете: и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. Когато благодарите, че вън е студено, че пръстите ви са измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той като разумно същество ще ви разбере и ще се смекчи към вас. Няма да забележите как след известно време краката и ръцете ви ще почнат да се стоплят.

Следователно студът и топлината са степени на съзнанието. Има известно съзнание в природата, което произвежда студа, а друго – топлината. Какво учените мислят по този въпрос, това е тяхна работа. А дали вие вярвате в това, което казвам, е ваша работа. Каквито и да са разбиранията на хората за студа, едно е важно: вятърът, студът пречистват въздуха и внасят разположение в хората. Студът действа главно върху лошите хора, прави ги по-смирени. От топлината лошият човек се разгорещява: той вади ножа и маха с него наляво–надясно. От студа пък той се сковава, смирява се, светия става.

Мъжът и жената трябва да знаят този закон и да влязат във връзка със съществата на студа и на топлината, така че когато им трябва студ, да го използват на място; когато им трябва топлина, също така да я използват на място. Когато жената е неразположена, готова да воюва с всички, мъжът трябва да се обърне към съществата на студа и да каже: „Моля ви се, пратете малко студ.“ Като влезе студът вкъщи, мъжът намира вече голяма промяна в жената: тя забравя, че искала дрехи, шапка, хубаво ядене и е доволна, че мъжът й носи дърва да запали огъня… Когато пък, мъжът е неразположен, жената се обръща към съществата на студа да изпратят малко студ. В този случай студът е на място. Когато дойде топлината мъжът донася всичко, каквото жена му желае. Значи студът е за лошите, за неразположените хора, а топлината – за добрите, за разположените хора. От топлината лошият човек става още по-лош, а добрият – по-добър. От студа пък добрият става лош, а лошият – добър…

Светът е създаден по известни закони, които говорят за съществуването на едно разумно съзнание в него. Това съзнание е колективно, вследствие на което си влияят един на друг: висшите влияят на низшите. Има хора в света, които със силата на съзнанието си могат да изкоренят цяла гора. Има земеделци, както в България, така и другаде, съзнанието на които благоприятства върху житото и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятства, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено ако те са мрачни, отрицателни и да се освобождава от тях.

Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: „Аз трябва да бъда доволен!“ Само чрез доволството мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него…

Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене на връзката между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение вие трябва да се стремите към нещо още по-високо…

Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то винаги изгрява от изток и залязва на запад.

Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв пък е основа на здравето. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под думата „плът“, Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие…

Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете с двата крака едновременно да влезете в Царството Божие, в новата епоха. Иначе главата ви като на Йоан Кръстителя ще падне от раменете ви.

Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно… Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.

Сега желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава ще кажете: “Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.“ Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.

COMMENTS

WORDPRESS: 0