Учителя: Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта

Учителя: Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта

Откъс от беседата „Условията за растеж“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Ще прочета част от 8-а глава от Посланието към Римлянит

Откъс от беседата „Условията за растеж“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Ще прочета част от 8-а глава от Посланието към Римляните. (От 28-и стих до края.)

Някои разбирания приличат на великденско обличане. Те мислят, че като имат нов великденски костюм, са разрешили всички въпроси. Сега искам да ви предпазя. И вие имате един ваш костюм, имате едно ваше разбиране и мислите, че с това ваше разбиране, сте разрешили всички въпроси. Един човек, който е бил облечен хубаво, трябва да знае, че той може да заболее, макар да е с нови дрехи, а пък може да е и със скъсани дрехи, но пак може да е здрав. Здравето не зависи от новите дрехи, но зависи от друго. Когато не спазва човек правилата на здравето, новите дрехи не могат да му помогнат…

Сега мнозина казват: „Господ всичко прави в света.“ Вие имате едно понятие, което не е право. Бог всичко може, обаче вашите работи не са оправени… Вие някой път мислите както малките деца: „Защо майка ни не е опекла питата, защо не е направила това-онова.“ Не се запитвайте защо майка ви трябва да направи това. Мислите ли, че през целия ви живот все майка ви ще ви пече питите? Майка ви до време ще ви пече питите и после другите ще ги печат. Някой път и вие ще ги печете.

Сега често се говори за вярата. Ти вярваш в някого, но трябва да знаеш възможностите за твоята вяра. Ти вярваш и ти можеш да го обичаш и той може да те обича. Но не можеш да изискваш от този, когото обичаш, неща, несъобразни с неговата любов, защото ако той би направил това, което искаш от него, ти ще разрушиш връзките на Любовта, които ви свързват и тогава всички отношения, които имате помежду си, ще престанат…

Да направим един паралел. Вие може да имате в себе си отлични плодоносни идеи и да ги храните през целия си живот и всяка идея свършва работата за себе си и нищо за вас. Казваш: „Той е учен човек.“ Неговото учение е важно за мен дотолкова, доколкото мога да се ползвам от него и той от мене. Каквато и да е идея, ако не може да влезете във връзка с нея и тя да ви бъде полезна и ако вие не може да бъдете полезни на идеята, която живее във вас, тогава няма отношение между вас и идеята. Тези идеи ние ги наричаме самостоятелни идеи.

Например идеята във вас: „Аз трябва да бъда свободен.“ Или: „Аз съм свободен човек.“ Хубаво, като кажеш, че си свободен, до колко си свободен? Ти казваш: „Свободен“, но не си свободен от страха. Ти казваш, че си свободен, но не си свободен от глада, от болести, от сиромашия. Ти казваш, че си свободен. В какво седи тогава вашата свобода? Вашата свобода е много зависима. Колко други фактори могат да дойдат и да ви ограничат? И вие пак казвате, че сте свободни!

Свободният човек е независим. Независимият човек седи над всички препятствия в живота. Той е приятел с глада, със сиромашията, с безсилието, със страха, защото щом те е страх, страхът е господар на тебе. Щом си сиромах, сиромашията е господар над тебе. Щом си безсилен, безсилието е твой господар. А пък щом сте приятели с тях, тогава е друг въпрос. И ако вярваш, вярата е господар над тебе. Щом казваш: „Аз вярвам“, аз казвам: Добър господар имаш. Да допуснем, че не вярваш. Значи лош господар имаш. Казваш: „Богат съм.“ Донякъде лош и добър е този господар. Сега под истинско богатство разбираме разумността в човека.

Централното вътре в човека е Любовта. Тя е основата на всичко. Любовта върви по един правилен начин, проявява се по един правилен начин. Щом казваш: „Аз съм разумен“, това е пътя, по който твоята любов трябва да се прояви. Щом кажеш, че си благ, това е път, по който твоята любов трябва да е прояви. Щом кажеш, че си силен, това е път, по който твоята любов трябва да се прояви.

Всички качества, които човек може да има, това са пътища за Любовта. Любовта трябва да се прояви чрез човешката душа, а пък чрез това проявление човек печели. Две места има най-опасни в света в този живот: Мястото, където обичаш и където те обичат. А пък всички искате да бъдете обичани и да обичате. А те са най-опасните места. Ако на това място не си внимателен, ти можеш да станеш щастлив, а можеш да станеш и нещастен. Можеш да придобиеш живота си и можеш да го изгубиш…

Има една опасност. Вие очаквате вашият растеж и вашето усъвършенствуване да дойдат по един много лесен, магически начин, да вдигнеш и да махнеш някоя пръчка и да стане всичко. Или да помислиш и каквото помислиш, все да става. Но знаете ли какво значи да помислиш? Това, което е помислено, това което е пожелано и това, което е направено, с това се постига реализиране на помисленото. Ти можеш да помислиш, че бобът ти е осолен.

Вие се намирате в положението на двамата светии, от които единият спорил, че каквото човек помисли – става, а пък другият казвал, че на половина става. Спорили дълго време и най-сетне единият, който казал, че всичко става каквото човек мисли, отишъл по работа, а пък другият останал да готви вкъщи, услужвали си един на друг. Той турил гърнето с боба, сварил го, но не турил сол. И като дошъл онзи, сипал му боб. Онзи казал: „Бобът няма сол.“ Другият казал: „Помисли и ще се осоли.“ – „Как ще се осоли! Трябва да го осолиш.“ С помисляне работите не се осоляват. Думата „помисляне“ има съвсем друг смисъл. Това, което помислиш и не може да го направиш, то не е мисъл. Мисъл се нарича всяка една форма, която изпъкне в твоето съзнание и тази мисъл можеш да я сложиш в действие, тя е вече създадена форма.

Например… защо кашли човек? Знаете ли произхода на кашлянето? Защо кашли някой момък без да има кашлица? Като минава някоя мома той се покашли… Ще се покашлиш малко, за да обърнеш внимание. Не мислете, че само грешните хора кашлят. И праведните хора кашлят. Не е изключена кашлицата. То е свободно действие. Всякога, когато се зароди препятствие и трябва да се изхвърли нещо, има кашлица. Има една материя, която е вече ненужна. Човешкият дух казва на работниците: „Изхвърлете го това навън.“

Някой път като се покашли човек, позасмее се на себе си. Като е свършена работата благоприятно, той се поусмихне малко. Но дойде една кашлица, втора, трета, четвърта, пета и почва да те дразни. Какво трябва да правиш. Можеш да започнеш със закона на внушението. Лесно се казва, но как ще си внушиш. Имате известен предмет, сложен някъде. Да кажем, че е тежък и не можеш да го вдигнеш. А трябва да го преместиш. Трябва да си умен. Ще сложиш един лост, за да вдигнеш и отстраниш предмета. Това става лесно, ако има известен наклон. Ако пък този предмет е на едно равнище и има добър устой, тогава трябва с някой чук да го строшите на парчета и да го изхвърлите.

Значи при внушението вие ще си послужите с един лост. Кой е лостът? Това е човешкия ум. Но ще знаете как да турите лоста. Вторият лост е вашето сърце. Третият лост е вашата воля. Как ще кооперирате трите лоста, за да извършите някоя работа? Защото някой път човешкият ум може да дойде в разрез с човешкото сърце, а сърцето – в разрез с човешката воля. Например някой път вие желаете някои неща, а пък все имате страх да ги направите. Страхът произтича от простата причина, че много пъти сте претърпявали някои несполуки в живота. Веднъж не сполучваш, втори път, трети път и пр., с години не сполучваш. Страхът е дошъл от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания. Тогава се е зародил страхът. Сега значи трябва да започнем със сполуките, за да извадим страха навън. Или другояче казано: Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта.

Страхът всякога показва една слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, все губят от своята сила. Всички са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, почват да заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от вътрешния страх в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, ти силен човек не можеш да станеш, защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна, за да възраства човешката душа. Това е малко неразбрано сега. Допуснете, че тези 10 души са вашите приятели. Какво могат да ви помогнат те, всичките тези учени хора?

В човешката глава има близо около 40 способности с по 3 деления. Значи около стотина способности има в човека. Според френолозите има около 40 способности. И всяка една способност си има своя специфична област. И всяко едно чувство си има свой специфичен стремеж.

Да кажем, че имате религиозно чувство или Любов към Бога. Това ще ви предразположи да имате почитание, уважение към хората, постоянно да се молите. Защото молитвата на човека зависи от религиозните му чувства. Някои хора, които имат слабо религиозно чувство, не искат да се молят. Това е един дефект… Някой казва: „Аз не искам да имам приятел.“ У него чувството на приятелство е слабо развито. Някой казва: „Аз искам малко да работя.“ Той няма смелост, приложението е слабо развито у него. Някой казва: „Аз не искам да се храня.“ У него е слабо развита хранителната полуспособност.

Яденето е полуспособност, полуинтелектуална способност. Ти мислиш, че като не можеш да ядеш, си постигнал нещо. Това е един дефект. Ако много ядеш, пак е дефект. Ако много любиш, пак е дефект, ако не любиш, също е дефект. Ти не можеш да любиш повече, отколкото трябва. Казваш: „Да любя всички хора!“ Това е много общо казано… Младата мома, младият момък обича лицето си. Целия ден си мие врата със сапун, глади веждите си, устата си…

Какво представляват в дадения случай устата, езикът, ръцете и пр.? Те са свързани с известни области на живата природа, с един свят, който в своето естество е неизменяем. Чрез своите ръце, ако ти разбираш закона, ще бъдеш свързан със споменатия свят, където всичко можеш да направиш. Твоите уста са свързани с един свят, който е неизменяем. Ако ги пазиш добре, тще имаш връзка. Твоите очи са свързани с един специален свят, ушите също и пр. И ако ти пазиш тези органи, зад всеки орган седи едно чувство или една способност. Външните форми са свързани с вътрешните форми, а пък вътрешните форми са свързани с известни сили в природата.

Вие казвате: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ е наредил. Вие сега сте пратени да изучавате това, което Той е наредил. Вашето щастие зависи от това, което може да спазвате в дадения случай. Вземете един музикант, който се учи да свири. Неговото щастие зависи от музиката. Музикалният свят е един свят на посредничество. Не можеш да мислиш правилно или да чувствуваш правилно, ако нямаш една музикална форма в себе си, ако нещата не схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по един музикален закон, те са отмерени в своите действия. Някой път ги наричат причина и последствие, ритъм, права мисъл, морал.

Морал, това е хармония вътре в човешката душа – да има хармония между твоите мисли, чувства и воля. Любовта, това е най-голямата хармония. Външната страна на Любовта, това е най-голямата хармония, която съществува. Какво представлява за тебе едно същество, което ти обичаш или те обича? Онова същество, което те обича, то свири на тебе. Ти си едно пиано за него. И онзи, когото ти обичаш, той е пиано за тебе. Ти обичаш някого, защото ще седнеш и ще свириш. Приятно ти е. Имаш пиано. Но ако седнеш на едно пиано и не знаеш как да свириш, ще развалиш пианото…

Но да оставим пианото. Вие искате да обичате един човек. По-хубаво пиано от човека няма. И по-лошо пиано от човека няма. В думата пиано има два смисъла на български. Любовта, която опиянява, показва, че онзи свирач, който е пиян от любов, не може да свири. Казват на някого: „Той е опиянен от любов.“ Опиянената любов ферментира, тя не е чиста любов. Човек не трябва да се опива.

Вие имате за Любовта следното схващане: Любовта е една вътрешна връзка, която се образува. Когато обичате един човек, вие ще се учите при него. Този човек, когото обичате, той ще ви бъде предметно учение. Вие ще се ползвате от него. И като свирите, ще благодарите на Бога, че ви е позволил да свирите на това хубаво пиано. Вие казвате: „Аз вече не го обичам!“ Тази работа не става така – обичам, не обичам. Щом престъпите едно Божествено Правило, втори път няма да ви позволят да свирите на никакво пиано. Тогава какво ще стане. Тогава не може да се проявите. Вие не съжалявайте, че обичате.

Когато ви говоря, че са опасни работите при Любовта, онзи, който ще свири на мене, не съжалявам, че той е дошъл да свири на моето пиано. Но искам да свири добре, според правилата на музиката. И след като затвори пианото, той трябва да каже няколко думи. И знаете ли кои са тия думи. Ще ви оставя да ги намислите. Вие попитайте онези музиканти, какво казват те като отварят пианото и какво казват като го затварят. Казвате една дума. Всички онези пианисти, които отварят и затварят пианото и не казват нищо, те остават посредствени пианисти. А пък другите пианисти, които отварят и затварят пианото и казват нещо, те казват така: „Трябва да се науча да свиря на това пиано.“ Той казва вътре в себе си: „Пианото има нещо, което не зная.“ Той трябва да изучава клавишите. Някой път му се струва, че пианото не свири добре. Той не знае как да свири.

Най-хубавото пиано в света, това е човекът. По-хубаво пиано от човека няма. Ако знаеш как да бутнеш и да свириш върху някой човек, ще потече мед и масло из планините. Но ако бутнеш както не трябва, излагаш се, има една кал в света, наричам я калта на нещастието. Има една кал, от която като се окаля някой, ще изгуби почти всичко. И затова всички трябва да се пазите от тази кал. Психическата кал където падне, прави пакост. Тя е както тези киселини – където падне, изгаря. И много пъти хората казват за някого, че той се е окалял. Никога човек не трябва да допусне това. Някой път има изключителни условия, може да се окаля човек. Това е друг въпрос. Но съзнателно човек никога не трябва да се каля. Никога съзнателно не се окалвай!…

Аз гледам тук в класа има някои неща съвсем непроверени. Някой път вие сте носители на фалшиви идеи. Например онзи ден казах: „Ще станат земетресения до 1938г.“ А пък някои казаха: „Ще станат катастрофи, катаклизми, казал Учителят.“ Не, усилена дейност ще има Земята, но не катаклизъм. Щом дойде един катаклизъм, ще се свърши света. А пък вие мислите, че ще дойде катаклизъм и пак ще останете на Земята. Те са пресилени работи. Не преувеличавайте работите! Но вие често преувеличавате работите…

После второ: Трябва да се научите да се освободите от едно еротическо заблуждение, което имате във вашите чувства. Някой път не смея да ви приведа някоя, каквато и да е, философия. Все ще ѝ турите някоя качулка. Има нещо съществено в света – то е Любовта, да обичаш! Любовта никога не опетнява човека. Да обичаш и да те обичат – всичко е Божествено. Но има една страна в Любовта, чрез която можеш да се опетниш. Чрез нея и като обичаш можеш да се опетниш, и като те обичат може да се опетниш. За тази любов няма да ви говоря. Вие я знаете.

Но ще ви говоря за тази Любов, която не опетнява. Представете си, че имате един палат със сто прозореца, обърнати към югоизток. Всеки прозорец е една възможност за Любовта. Слънцето ще влиза през всичките прозорци. Сто души стоят на прозорците. Всичката светлина иде от едно място. Вашата Любов не иде от сто места, а от едно място, но минава през сто прозореца. Вие казвате: „Като моята любов няма.“ И останалите казват: „Като моята любов няма.“ Любовта ви е еднаква. Някой казва: „Грехота е да се преместиш от един прозорец на друг.“ Няма никакъв грях в това. Ти може да се преместиш от един прозорец на друг, ти може да се преместиш на който прозорец искаш. Това е разбирането на Любовта. Има известни положения, където грехът е изключен. А пък има известни положения, където грехът не е изключен. Когато светлината, Любовта иде от един и същ източник, грях няма. Но когато Любовта, светлината иде от разни източници, там е грехът.

Някой казва, че има грешна любов. Тогава има два източника. Щом Любовта е безгрешна, тя има един източник. Както и да обичате тогава, вашата любов ще произведе един отличен резултат. Трябва да знаете в дадения случай следното: Вие двама се обичате – любовта ви да идва от един и същ източник. Тогава няма спор. А пък ако не иде от един и същ източник, тогава трябва да вземете предпазителни мерки. Например вие обичате някого. Кои са подбудителните причини?

Например обичате ме, заради знанието ми – това не е любов. Това е още користолюбива любов. Ако ме обичате като проводник на Божественото, това, което ви давам, никой в дадения случай не може да ви го даде, никой като мен не може да бъде проводник на Божественото… И ако Божественото мине през мен и ви повдигне, значи тогава проводникът е бил добър. Щом се приближавате при някой човек, трябва да знаете дали е проводник той на Божественото или не. Ако е проводник, вие ще имате Божието благословение, а иначе ще бъдете нещастни. Това е за ваше добро и всички противоречия произтичат от това…

Допуснете сега, че десет души дойдат при вас и искат да обядват. Вие сте един гостилничар. Петимата души са честни хора, а пък другите петима са вагабонти. Какво трябва да направиш? Трябва ли да ги нахраните сега като гостилничар? Да допуснем, че тези хора си силни, дойдат с оръжие. Ти си един слаб човек гостилничар. Те ще кажат: „Ще даваш ли?“ Какво ще правиш тогава? – Ще ги нахраниш, нищо повече. Ще ги нахраниш, но в храненето има един закон. За апаши, за разбойници, гостилничарят си има известни течности и като капне от тях, апашът като яде от неговото ядене, престава да бъде апаш. След като яде от тази храна, онзи ще излезе и ще каже: „Няма да бъда вече апаш, ще бъда честен.“ Ще го направиш и ще им туриш това подсоляване.

Винаги можете да направите всичко при усилията да изпълните Волята Божия. Трябва да имате едно желание да проверявате нещата и трябва да знаете, че невидимият свят е крайно взискателен. Те не са строги, но те не обичат лъжи, неверни работи.

Някой път като се молиш, казваш на Бога: „Господи, аз съм много грешен!“ Но това не е вярно. Ти не го съзнаваш, защото ако го съзнаваше ти нямаше да правиш грехове. А пък като излезеш, пак правиш същите грешки. Онова, което съзнаваш веднъж, трябва да бъдеш в сила да не го повтаряш. Имате някой малък навик, да кажем, че кашлите. Кажи си: „Няма да кашля!“ Боли ви крака. Кажи му нещо. Прави опити. Седни, почни да му заповядваш, днес, утре ще му заповядваш, цяла една година можеш да му заповядваш и ще видиш какъв резултат ще имаш. Вие нямате търпение. Вие чакате някой лекар. Непременно всички болки в света са дадени само, за да направите една малка връзка. Противоречията са само, за да направите една любовна връзка с Бога и ако направите тази любовна връзка, вие сте сполучили. Ако не може да я направите, това показва, че ви липсва нещо.

И после говорите един за друг. Аз казвам: Не се одумвайте! Не одумвайте другите хора, за да ги увредиш. Ако одумваш другите хора, за да ги поправиш, това е друго. Кажи му: „Не прави това, не е хубаво това. Това ако правиш, това ще ти произведе.“ А пък ти ще говориш на някого: „Еди кой си брат има този дефект.“ Той пък ще отиде и ще каже на този брат, че онзи говори против него лошо. И той ще почне да говори против тях. Това са вече уловки на черната ложа. Черната ложа най-първо ще му каже: „Кажи му това и това.“ А пък на тебе ще даде друга мисъл. Това, което скарва хората, не е от Бога. А пък това, което примирява е от Бога. Колко трябва да бъде човек внимателен… В нашето съзнание има много същества, разни същества. Там е нашето нещастие. Ние не сме още свободни. Мнозина идват и размътват съзнанието ни.

Вие трябва да бъдете много внимателни кой го размътва и как го размътва. Когато ви дойде една мисъл, трябва да знаете кой е онзи, който носи мисълта. Какъв е нейният произход. И при всяко чувство, което ви дойде и при всяка постъпка, трябва да знаете произхода ѝ. Да допуснем, че сте направили една погрешка. Човек като направи погрешка, трябва да знае къде е сгрешил. И трябва да знаете да я поправите. Поправената погрешка ще бъде една печалба. А пък другояче ще имате много терзания, много смущения.

Някой казва: „Толкова години съм в братството и не съм успял.“ Че как ще успееш! Че тук имате най-добрите условия да работите. Някой ще каже: „Ти се помоли заради мен.“ Аз мога да се моля за тебе, но ти трябва да работиш. Аз мога да се моля за твоята нива да дойде малко дъжд, но ако не посееш нивата, ще израснат тръни и бодили… Има нещо, което вие не искате да направите и ако се помолят хората, то ще стане точно обратното. Когато някой се моли и в душата си вие нямате желание да го направите, то ще стане точно обратното… Не помагайте на хората, които нямат желание да се поправят, нито се молете за тях. Може да се молите за нивата, която не е посята и ще израснат тръни в нея. И за себе си като имате желание да извършите Волята Божия, тогава се молете. Ти нямаш желание да извършиш Волята Божия и се молиш за себе си и казваш: „Не знае ли Бог!“

Ако е право това, което желаеш, досега никога Бог не е отказвал да задоволи едно правилно желание, каквото и да е. Една мисъл, каквато и да е, ако е права, тя всякога се реализира. Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират. Помнете това. Само че, в единия случай ще се радвате, а пък в другия случай ще скърбите.

Не преувеличавайте нещата, говорете винаги истината. Да знаете, че когато искаш да кажеш нещо, пред Господа го казваш. Ти казваш: „Аз срещнах един ангел и говорих с него.“ Никакъв ангел не си срещнал. Някой ми казва, че срещнал Христа. Срещнал някого, който наподобява на Христа. Ти като срещнеш Христа, ще стане цял преврат в тебе, както стана у Апостол Павел. Христос ще ти каже: „Защо Ме гониш Савле?“ – „Кой си Ти Господи?“ – „Аз съм Христос.“ – „Какво искаш от Мене?“ – „Стани!“

Това е великото в света. Ние мислим сега: „Да е Христос в нашите времена!“ Хубаво, какво ще направите, ако Христос е сега? Ще Го посетите 4–5 пъти, ще Го слушате, ще кажете: „Много хубаво говори.“ И ще повъздъхнете. Христос изисква от тебе нещо като Го срещнеш. Христос, като Го срещнеш ще ти каже: „Ще вдигнеш кръста си, ще се откажеш от баща си, от майка си, от децата си, от богатствата.“ Ти казваш: „Христос е на Любовта, на Божията Любов.“ Това, което имате сега, не е Любов. Ще се откажеш от една неправилна любов. Ще се откажеш от едно неправилно богатство. Ще се откажеш от всичко онова, което те спъва в живота. И ще се хванеш за онова, което повдига душата. Христос казва: „Който люби баща или майка повече от Мене, не може да бъде Мой ученик.“ При друг случай Той казва: „Събирайте си богатства, там, гдето крадец не ограбва, нито молци разяждат.“ – Събирайте си богатства!“ – каза Христос.

COMMENTS

WORDPRESS: 0