Учителя: Щом има Разумност в света, всичко е постижимо

Учителя: Щом има Разумност в света, всичко е постижимо

Откъс от беседата „Доброта, справедливост, красота, разумност“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години:Отиваш при някой изв

Откъс от беседата „Доброта, справедливост, красота, разумност“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години:

Отиваш при някой извор, и ако не може да пиеш вода от извора, туй ходене е безпредметно. Един човек, който ходи до извора да пие вода, четири неща са му потребни: Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Ако не може да пие вода от извора, всичката друга философия е празна работа. Човек без тия неща… мяза на пепел. Аз да му кажа какво ще остане от него. От всичката му еволюция, от всичките му страдания, ще остане само пепел, той ще остане само пепел.

Сега може да ви заблуждават – че това е бъдеща култура, че за бъдеще, в оня свят, че Господ има, че ангели има, че разумни хора има, това са празни работи. Без Доброта няма оня свят. Без Справедливост няма оня свят, нито тоя свят има. Аз разсъждавам другояче – ако има този свят, има и оня свят. А щом има оня свят, има и тоя свят. Щом има този свят, трябва да има и оня свят. Не може да има този свят, пък да няма оня свят. И тогава, свят без Красота, той няма никакъв смисъл. И свят без Разумност няма смисъл. Трябва да се приложи. Ако тази Доброта, тази Справедливост, тази Красота, тази Разумност не може да ги приложим в нашето тяло, в нашия ход, в нашите чувства, в нашите мисли, ако не можем навсякъде да ги приложим, тогава какъв смисъл има животът?

Та казвам: Природата изисква от хората на Земята да бъдат добри. Но да бъдеш добър, като вървиш; няма да вървиш като дядо, да се клатиш, като стъпяш, няма да тропаш, да удряш краката, ще стъпяш леко. Тя не обича да харчиш излишна енергия, но тя ни държи отговорни и да не харчим повече енергия. Тя иска да харчим толкова енергия, колкото е потребно за ходенето. Ако изхарчим повече, тя ни счита, че сме неразумни; ако много пестим, тя ни счита много стиснати хора. Хората, които много пестят и които много харчат, нищо не добиват.

Казвам: вие всички се готвите за оня свят. Един ученик влиза в училището да се учи. Ако научи от училището нещо, външният свят се нуждае от знанието, което той може да придобие. Казвам: Новото в света е неприложено. Добротата трябва да се приложи. Щом човешкият ум се смущава, Доброто не е приложено. Щом човешкият ум се смущава, Правдата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Красотата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Разумността не е приложена…

Сега хората мислят по един химически начин да добият свободата. Чрез война свободата не се добива. Да се бият хората, това не е наука. Това са глупости, които се проповядват. Да се колят, да се убиват хората, това не е наука. От хиляди години, в религиозно отношение и в светско отношение, навсякъде – и католишката църква е опърлила милиони хора, че не вярвали тъй, както трябва. Всяка държава, като постави един закон – който не изпълнява закона, наказва го.

Когато са донесли тютюна от Америка, знаете ли колко хора са станали жертва на тютюна да пушат? Екзекутирали ги и тия мъченици са образували религията и днес тютюнът е разпространен след хляба най-много. И то е благодарение на мъчениците, които умряха за тютюна. И казвам: ако хората за тютюна си пожертвуваха живота, накараха да прогресира; ние искаме за велики Добродетели без да направим жертва. Не, жертва се иска в света…

Щом има Разумност в света, всичко е постижимо. Постижимите неща са там, дето има Разумност. Вие мислите, че сте много напреднали. Че сте напреднали, напреднали сте; че вие сте гениални в сравнение с комарите – голям напредък имате, ако ви сравня с комарите. Да ви насърча, като ви сравня с комарите, вие сте гениални. Ако ви сравня с птиците, пак сте гениални. На всичките хора им липсва нещо. Сегашните хора трябва да ги подкупиш с нещо. Те нямат послушание, не знаят какво нещо е послушание.

И в Рая беше човек. На Адама Господ му даде една заповед: Няма да ядеш от забранения плод. От всичките плодове ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш”. Понеже Господ му каза, че това дърво не е за него, Адам беше доста послушен. Той, като погледна на това дърво, не бута, послушен беше. Обаче, като дойде тази другарка, която излезе от реброто, тя беше много любопитна. Казва:

– Защо да не хапнем от туй дърво?

– Не бутай!

Казва:

– Ти си много невеж, да го не бутам.

– Не, не бутай! Опасна работа е.

Един ден тя намери един свой учител:

– Вие сте много големи будали в Рая. Вие, ако ядете от това дърво, като Господа ще станете силни.

– Сигурно е така, трябва да се бута. Че аз така казах на нашия будала.

И тя яде. Адам без да му мисли много, като видя, че тя яде, забрави какво е казал Господ, и той яде. Ева се заблуди от адепта, а Адам от Ева. Като я видя красива – хайде да не зачитаме това, което се иска от нас.

Когато дойде за Истината: Един човек, който не носи на света Истината, един човек, който не носи на света Доброто, един човек, който не носи на света Справедливостта и един човек, който не носи на света Разумността, вие се пазете от него…

Без Доброта хората изгубват устой. Когато в органическо отношение се намали Добротата, започва гниенето. Гниенето е резултат, че липсва Добротата. Щом започва да липсва Справедливостта, често човек си навяхва крака или си чупи крака. Щом изгуби своята Красота, грозотата иде на мястото ѝ. Щом загуби Разумността, безумието иде на мястото. Тогава той ще направи глупости, ще говори безразборно, с всичките хора ще влезе в стълкновение.

По някой път един ученик в класа с всичките ученици се кара. Значи всичките ученици в класа са лоши, той единствено е добър. Да ме извини, който и да е. Половината да са лоши, разбирам, но всичките да са лоши, пък само той добър, това не е вярно. Казва: Не се живее между тях”. Тия ученици имат толкова право, както и той. Сега ако всичките други ученици се съсредоточат и кажат, че той е най-лошия, и то не е право. Някой път хората нарочат някого. Не е така. По естество всички ние сме добри, само по степен ние сме лоши. Първоначално вълкът беше много добър, отпосле стана вълк. Първоначално змията беше много добра, отпосле стана лоша. Първоначално лъвът беше много добър, отпосле стана лош. Човек беше много добър първоначално в Рая, отпосле стана лош. В живота отпосле ние като не опазваме законите, които съществуват в Природата, иде разстройството. Но не само това, но и ред поколения, които са живели един безпорядъчен живот, започва едно израждане. Ако израждането засяга органически човешката воля, веднага брадата поляга, пречупва се навътре. Ако не живеят добре ред поколения, челюстите излизат навън, челото се наклонява назад и главата се деформира.

Един добър човек има една отлична форма на главата си. Всичките ония добри хора, светиите, имат отлични ръце, отлични глави, всичко в тях е в съвършенство. Ако някои светии са нямали такава философия, те не са били светии. На мен ще ми разправят, че един светия пожълтял. Не е светия. Един светия не умира и след като го заровят в гроба, той излиза. Търсят го там, излязъл навън. Той не гние. Той знае законите как седят. Може да стане малък, може да стане и голям. Може да стане видим и невидим. Той не се връзва. Ако го турят в затвора, излиза навън. Англичаните хващат един англичанин, който е живял в Индия и бил член на едно братство. Не иска да се подчинява на английските закони и затова го затварят. Идат да го търсят в затвора, няма го. Три-четири пъти така го затваряли и най-после той им казва: Оставете ме, не може да ме държите затворен”. Като достигнете до това положение, ще бъдете свободни. Но ние не сме достигнали дотам. Затворят те и ти не можеш да излезеш от затвора. Мислиш и не може да разрешиш един въпрос.

Хората мислят още: Има ли Господ, или няма Господ; има ли оня свят, или няма оня свят. Щом си в този свят, има и оня свят. Ти живееш в този свят и в оня свят. Този свят е близък свят, който ти виждаш, който схващаш с очите си. Оня свят е широк свят, който ти не виждаш. Под думата невидим свят“ разбираме, че един ден ще го видиш. Всичко в света е видимо за този, който вижда. Ако един ангел дойде на Земята и насочи погледа си към Слънцето, ще вижда какво има там. Нему не му трябва телескоп, вижда всичко. Как вижда, няма да разправям. Един орел или един сокол с очите си виждат както ти не можеш да видиш с един много добър далекоглед. От два километра вижда една малка мишка – такъв остър поглед има. Даже на дъното на бистрите реки вижда какво има. Човек не може да вижда така, трябва да си послужи с нещо.

Казвам: на Земята ние търсим свободата. Ти не можеш да освободиш своя ум от робство, ти не можеш да освободиш и сърцето от робство, ако ти не можеш да се въоръжиш със Справедливостта. Да бъдеш справедлив значи да бъдеш силен човек. Само силният човек може да бъде справедлив, слабият винаги ще каже една лъжа. Силният не лъже. Който лъже, той не може да бъде справедлив. Политиката вреди. Казвам: за да бъдете справедливи, трябва най-първо да бъдете силни. Когато защитавате някого, трябва да имате сила. Когато сте слаби, не се месете да защитите някого…

Хубаво е човек за идея да страда. Ще ви преведа този анекдот. Един българин в турско време казал на селяните, че знае турски. Дошъл един голям турски чиновник – бимбашия, в селото. Викат този българин да се разбере, понеже знае турски. Разправя му бимбашията и другите питат какво иска. Иска човекът един сак, риба да лови”. Донесли един сак. Той пак му разправя, че не иска сак и че криво го разбрал. Казва: Трахана иска този човек”. Донесли му, той пак разправя и най-после бимбашията казва: Ти с мене играеш ли си? Нито сак, нито трахана искам”. И му казва какво иска. Той иска три деца разумни от селото да ги прати да се учат в училището. Питат го другите какво иска. Казва: „Кожухар иска, да му шие кожух”. Най-после бимбашията го набива. Питат го защо го бие. Надумах го” – каза.

И ние в живота като не разбираме, страдаме. Че да страдаме, страданието е едно благо. Един герой страда, но той не умира. Всичките велики хора страдат в света. Не е лошо човек да страда, но разумно трябва да страда. Да страдаме за Доброто, да страдаме за Справедливостта, да страдаме за Красотата, да страдаме за Разумността – туй е добре дошло. Но да страдаме за туй, което не е Добро, да страдаме за туй, което не е справедливо, да страдаме за туй, което не е красиво, да страдаме за туй, което не е справедливо – то е губене на време.

Сега някои от вас бих желал в една година отгоре да измените лицето си и да станете по-красиви. Аз искам в една година старите сестри, които са прегърбени, да се изправят. После желая, като говорят сестрите и братята, да няма недоволни думи в речта им. Аз досега когото срещна, казва: Не мога да пея, понеже стая нямам, апартамент нямам, отопление нямам”. Разбирам това. Разумният човек седи над условията. Ти в света си пратен и в този свят има всичките условия. Най-първо не е вярно, че няма условия. Има условия. Онази Разумност, която ни е дадена, дадени са ни и всичките условия, за да ги използуваме. Ако твоето обоняние не е развито хубаво, ти няма да може да приемеш уханието на цветята. Ако твоите очи не са хубаво развити, няма да виждаш красотата на светлината. Ако твоите уши не са развити добре, ти никога няма да слушаш красотата в музиката и в сладкия говор. Ако в тебе няма благородна душа, ти никога няма да почувствуваш Любовта. Само една благородна душа е в сила да чувства великото в света…

Един пътник пътувал в една тъмна нощ, искал да стигне в дома си и по едно време като не вижда, усеща, че пада някъде и се залавя за един клон, за едно дърво. В тъмнината не вижда и цели два часа се държи за дървото. Моли се, но казва: Вече молитвата не помага”. Прощава се с жена си, с децата си, казва сбогом на жена си, и като не иска да се държи повече, пуща се. Но като се пуснал, видял, че само 25 сантиметра земята е била под краката му. Той увиснал и като няма светлина, мисли, че е голяма пропаст, ще падне там и затуй се прощава с всичките хора. Ние не трябва да правим това…

Някой път вие слушате една беседа, какво съм казал – че аз музикално говоря. Аз не искам да убеждавам хората в нищо. Искам да кажа: живейте тъй, както Господ ви е създал. Яжте от хубавите ябълки, яжте от хубавите сливи, от хубавите череши, от хубавия хляб, пийте хубава вода. Никаква друга теория. Яжте хубаво, пийте хубаво, ходете хубаво, не правете пакост на себе си. Като се върнеш вечерно време, измий краката си. Често сестри има, които се стягат за линия. Стягат стомаха си. Не яжте много! Яжте по малко! Аз бих ви говорил научно. Не ви трябва на ден 3-4 кила храна. Един човек, който тежи 65 кила, нему му е достатъчно едно кило храна. Индуси има, които със сто грама ориз прекарват, но там са работили ред поколения. От тези сто грама изваждат енергията за тялото, която е потребна…

Щом хората станат разумни, те и в този свят може да се учат. Старият човек, ако разбира законите на разумността, и в този живот може да се подмлади, да продължи живота си на 120, 200, 300, 400, 900 години. Сега като не може да продължи, като стане на 45 години, стомахът му се разстройва, главата му се разстройва и какви ли не хиляди болести идат. Всичките се оплаквате: Побеля ми главата, това ме боли, онова ме боли”. Кракът го болял, хълбокът го болял, ребрата го болели. И след като му дам метод, казва: Ще се излекувам ли?” Казвам: „Ако вие сте добър, ще се излекувате; ако вие сте справедлив, ще се излекувате; ако вие сте красив и разумен, ще се излекувате. Но ако не сте, ако тия неща ви липсват, не може да се лекува.“ Туй лекарство ще подействува, когато човек е добър, справедлив, красив и разумен. Тогава лекарството действува и болестта веднага си заминава…

Сега вие трябва да се научите да не се оплаквате. Има един народ, който най-малко благодари на Бога – това са българите. В моите изследвания народ, който благодари най-малко на Бога, то е българите на света. Един негърски адепт в Африка видял един българин и му казал: Има там едно племе, което най-малко благодари на Бога”. Не че е лошо… Той много е страдал. Сега как ще излезе из това положение, вие ще го намерите.

COMMENTS

WORDPRESS: 0