Учителя: Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне

Учителя: Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне

Откъс от беседата „Окултна хигиена“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:Изобщо всички сте запознати с думата „хигиена“. Тя е наука,

Откъс от беседата „Окултна хигиена“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:

Изобщо всички сте запознати с думата „хигиена“. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.

Сега с думата „окултна хигиена“разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна отколкото се взима в обикновена смисъл. Когато говорим за един обикновен ученик и един окултен ученик, разликата между тях се определя по степента на тяхното съзнание. Например вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тялото, обаче ще достигнете 120г. и най-после ще изгубите нишката на своето тяло и ще трябва да се простите с него. Значи обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства.

Умът може да заболее така, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешката воля също може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява е само неговият Дух. В това отношение, когато дойдат болести, в Духа се явяват енергии, които изправят повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат извън релси, волята се парализира и човек на земята става инвалид.

… Сега обръщам вниманието ви. Аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви тъй също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас… Аз ще вървя по пътя, ще бъда такъв, защото такава е Волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Допуснете сега, че слиза една комисия от невидимия свят, след 2,000 год., за да прегледа работата на всички ви. Какво ще намери във вашите умове и сърца? … Не казвам, че ще намери много хубави работи, нито пък много лоши работи – но ще намери и някъде занемарени задачи. Тия задачи, които имате, отлагане не търпят и трябва да ги решите. Има задачи, които са на дневен ред. Отношенията ви към Бога са на дневен ред. Обичате ли го? Този Бог на когото вие служите, този ваш Христос, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовта му? Готови ли сте да пожертвате живота си заради Него? Този Господ, на когото вие служите, обичате ли Го? Всеки един от вас със своите мисли, желания и действия подпомага ли другите?

Предупреждавам ви, че мнозина от вас действат разрушително… Разбирате ли, че това дело е на вашия Господ, на Онзи, който ви е пратил на Земята… Вашето дело не е дело на ученичество! Ще се върнете всички към онова положение на смирение, онова, което Бог изисква… Вие още не сте смирени като мен. Ще мине някой „А, учителят, и той е прост като нас“. – Като вас! Далеч не, в моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбира животът… Не е там животът.

Вие не подозирате какво съм аз. Моят кон е като вашият, но когато сляза от коня си, между вас и мен има грамадна разлика. И аз мога да стана невидим, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Как ще познаете някого? Може да познавате някого само чрез закона на Любовта. Имате ли Любов, ще ме познаете, нямате ли Любов, може да претърсите целия космос, но този човек ще бъде неизвестен за вас. И всички вие ще се познавате само чрез закона на Любовта. Ако това се отнася до мен, то колко повече до вас…

Като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Имам едно правило и никога не ме лъже това правило. И Бог си има едно правило като ни говори: Той знае, слушаме ли го или не.

Сега въпросът е до тази велика вътрешна истина. Тази подготовка на душата имате ли я? Не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли? Първо: вашият ум ум трябва да заздравее, да може да се справи с всички мисли, положителни и отрицателни. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли и следователно може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват след като прочетат някоя отрицателна книга: тя внася една промяна в умовете им и с месеци, даже някои с години, боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение.

Първото нещо е да гледате да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от вашето собствено поведение. Аз давам някоя задача, но… задачите не са изпълнени. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно във всичката ѝ пълнота. Ще кажеш: „Аз тази задача не мога да я реша“, но като я почнеш веднъж, трябва да я решиш. Казвате: „ще я отложим за друг път“. Ти като не може да я решиш, не съблазнявай другите. Ти не можеш да постиш, не казвай: „И без пост може“. Това което не си опитал, не го налагай на другите.

Тези бележки, които правя, не искам да останат един „глас в пустинята“, а искам да произведат един резултат, за да ви подготвят да свършите вашата работа, за която сте дошли. В края на века сте дошли и имате една важна мисия, която трябва да свършите. Питам сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трябва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикът трябва да знае за какво е дошъл, макар и не във всичките подробности, поне основните черти на своята задача. В работата той трябва да има пред ума си задачата. Като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с небето. И неговата воля, ум, сърце ще може да се калят и той ще бъде свързан с Братството. Бялото братство ще ви даде упътване, ще може да ви даде вътрешно разположение. Доброто вътрешно разположение вечерно време ще ви го дадат, когато спите. Може братството да ви даде тия задачи чрез известни мъчнотии в живота.

Да кажем, че са ви дали някаква задача да решите и сте се отклонили – отправили сте се да станете търговец. Положението ви ще прилича на онзи американец, който почувствал едно силно внушение да стане проповедник. Казва: „аз не съм роден да стана поп“ и отива в Австралия да стане търговец. Забогатял, ала след 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство. Тогава се връща да изпълни призванието си. Когато невидимият свят зададе една задача, вие можете да се отклонявате за 10, 20, 30 год, но Братството винаги ще ви върне да си свършите работата.

В това отношение си поставете за задача да завършите училището и не отлагайте да учите и да завършите. Сега започвате, както много пъти сте започвали, но не завършвате. Например, ще дойдем в окултната школа да проучваме от какво произтичат тия обществени недъзи, техните причини. Ще кажете вие: „Карма.“ Хубаво, карма, но това е много общо. Трябва да се знае къде е причината. Като знаеш онзи основен недъг, ще знаеш как да го изправиш. Някои недъзи трябва да се изправят. Например някои имат по-свежи, по-бодри умове, а на други умовете не са така бодри, защото техните чувства са ги ангажирали. Някой дошъл тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата обувки, дрехи. Може аз да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари, на децата му дрехи ще трябват, той не може да бъде свободен.

Нашата задача не е всичко това да остане, но най-малкото време, което имаме в окултизма да послужи като едно средство да подобрим своето положение. Сега правя един опит и забелязвам, че от известно време се заражда една атмосфера: всички вие ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество. Това електричество искаме да го впрегнем за осветление. Умът ви е станал по-активен в отрицателен смисъл. Сега главното е по какъв начин можем да изправим нашите недъзи.

Например във вас се заражда съмнение в самия себе си. Дава ви се задача и казваш: „тази задача не мога да реша“. Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“… Как бихме се справили с това съмнение? Да кажем, че много ученици се спират върху следната задача: „Аз ще завърша окултната наука, школата, но след това какво ще стане? Ще имам знание. И след това какво?“– Ти реши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Реши първата задача, после и втората, и питай „защо“… и като решаваш тези задачи, ще намериш отговора им.

Този отговор е, че всичките наши постъпки в живота трябва да бъдат съвършени. Ако ме питат, защо трябва да говорим – ще говорим до тогава, докато езикът ни стане съвършен, докато тия думи произнасяме така както в небето,където като произнесат думата, тя е толкова приятна, че да бъде красиво за ухото на всеки един.

Представете си, ако вие, всички ученици, които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и речта ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има? Ако мислите ви бяха гладки, ясни, добре щеше да бъде. Някой път те са така остри, защото и мисълта излита по някога като някоя бомба от езика. И какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е на езика, такъв е и на мускулите.

Волята си ще употребиш, ако имаш голямо напрежение, ако си се разсърдил или някой те е обидил. Казваш: „Аз ще му дам да разбере!“. Не е ли по-добре да му дадеш вместо с такъв удар, да се свести с думи? Например искаш да го накажеш. По два начина може: да го удариш по главата и да го смажеш като змия или може и да го хванеш за единия крак и да го повдигнеш нагоре и надолу с главата, после пак да го сложиш и да му кажеш: „Приятелю, ти с мене ще се закачаш ли и ще критикуваш Бога? Можех да ти смажа главата, но искам да ти кажа да си не играеш с мен, с един ученик на окултизма“. Сега вие, учениците, да знаете, че има и други ученици, които могат да ви хванат един ден за крака, но няма да ви смажат, а ще ви повдигнат нагоре и ще ви кажат: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бих постъпил и аз с вас. Сега вие може да направите едно малко възражение: „че какво съм длъжен аз!“ Длъжен си.

Вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изплатите…. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега вашата задача ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вътре, ако вие имате това дълбоко желание. И в Евангелието се казва: „Бог, е който дава.“ Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне.

Сега ето пороците:

1/ между вас има завист

2/ между вас има бели лъжи

3/ между вас има леност

4/ никога не гледате с добро око на другите: ако някой се заеме да работи, вие се струпвате да разваляте и казвате: „без нас не можеш да работиш“… Когато някой от вас се реши да работи, съдействайте му всички морално. Съдействайте му, изпратете му по една добра мисъл. От толкова години, и тук в София, и в провинцията е така. Мисля, че това е от голяма ревност…

И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят“. А че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този великият закон, трябва да смени всички закони вътре в нас.

Преди няколко часа имах разговор с един господин, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи, камшик, камшик, само така ще се оправи света!“ Двама братя бяха, а брат му седи и казва: „Ти говориш така, както баща ни говореше едно време, знаеш ли колко ни налагаше с тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Аз вървя по новото учение“, но ако не вървиш, ще се върнеш при брата си. Това е Мойсеевият закон. Сега сме почнали добре с Христа, но се връщаме постоянно към Мойсеевия закон. Там е погрешката: или трябва да започнем с Мойсея и да свършим с Христа, или обратното: ако започваме с Христа и свършваме с Мойсея, ние вървим по обратен път.

Нека между всички ученици да се изберат няколко души, които да бъдат пример. Няколко души, един, двама, трима до 10 души, ако има повече, които да станат образец на целия клас, по начина на своята вежливост в говорене; не само в говорене, но и в обхода, в мисли, в чувства; да се даде един нов подтик – подтик трябва да се даде.

Дадох следния опит на един клас – една седмица да прекарате без пари, да не уповавате на никакви пари, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си, да изкарате прехраната си сами през цялата седмица. Няма да постиш, а непременно ще спечелиш за един обяд пари. На приятели няма да уповаваш, няма взимаш пари на заем. Ще останеш като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон и излизате в града гладен. Тогава ви питам как ще решите вашата задача?

… Ако ти трябват пари за ядене, ще идеш при един свой приятел и ще кажеш: „има ли нещо да поработя?“ И като намериш работа, да я свършиш и да знаеш, че това, което излезе от ръцете ти, от твоя труд е излязло… Под „труд“ разбирам да работиш два, после вземаш толкова, колкото ти трябват за един обяд, напускаш там работата и за вечерта нищо не мислиш. На другия ден пак търсиш работа. Работиш три часа, напускаш работата. Така този човек калява волята си. Той не е фаталист. Казва: това, което ми трябваше го изкарах, ще видя за утре ще може ли пак да изкарам. Той допуска тази самоувереност. И после ще започне да размишлява какви са вътрешните условия, при които се развива.

И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд?“ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една гладна баба в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всеки изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи, с ръцете си да изкара яденето.

Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увереност. На окултния ученик е необходима вътрешната самоувереност, че можем да победим всичките мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Нали имаме това мото: „няма Любов като Божията Любов“. Слушам как това поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася набързо: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“ – то е излязло вече извън рамките на окултната наука. Ти ще се спреш в себе си и ще кажеш тъй: „понеже няма друга Любов, като Божията Любов, аз за тази Любов всичко мога ли да направя? И ще го направя“! И като кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, – после: „всичко мога да направя и ще го направя“.

Понякой път си казвам така на себе си: направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и Името на Бога. И с това си навлякох една голяма карма. И от този опит, който направих, си казах, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал това правило. Искрено ви казвам: никога не бих ви го поверил. Казват си: „Няма Любов като Божията Любов“ и погледнеш ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любов е Любов“, но двамата не могат да се примирят. „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи на своето. Е, каква Любов е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства“. Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство да служим на Бога по Любов. Това е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта!

Сега отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям към вас, че вие не сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. И някой път като произнесете думата „Любов“, сякаш някой тегли нож отгоре ми. Карате се, казвам: няма Любов като тази Любов, която цапа, дращи, режи. Но аз спечелих; научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията любов е Любов. Опитах го. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на Земята, нито на Небето! И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любов, всичко в живота е свършено…

Моето желание е съзнанието на всеки един от вас да се разшири, с дребнавости в живота да не се занимавате. Тази Любов да цари и да събуди ума ви, да даде подтик на сърцето ви, да изцери всичките ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намирате в много трудни условия за сега. И в цяла Европа се предвижда, че учениците на окултизма ще минат през много труден изпит. Тия обществени борби трябва да се поправят със сила. Сила трябва да има! Ще кажете: „Господ всичко ще нареди“. Бог в нас трябва да бъде волева сила. Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили в нас, които трябва да ни събудят, за да работим.

Между вас и мен има допирни точки, които са следните. Имам дълбок кладенец… Пътувам из пустинята и намирам дълбокия кладенец. Аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец. Вие, ученици, носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре, ще кажа, опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето. Въжето е ваше, а направата е моя. Щее извадим вода и ще пием всички. Вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим, пак друг кладенец – това е отношението до Христа. Той имаше ученици, които сложи да свършат работа, която той не можеше да направи. Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в това село, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва. За да проповядва Христос, трябва да има избрани души, повдигнати високо с такова съзнание, с такава хармония, че като слезе, да бъдат подготвени и думите, които каже, да ги възприемат и да влезе светлина. И всички трябва да го познаят.

Остане ли да се аргументира, че той е от Бога и да цери болни, това ще стане един дълъг процес, километрически процес. А Христос няма да се занимава с такива километрически работи. Затова сега трябва да създадете в себе си условия за Христа, който да работи във вас. Ще кажете вие: „не го ли познаваме?“ Аз не отричам, че Го познавате, но създайте заради Него по-добри условия. Как? Имате градина, обичате вашия приятел, той има градина, посадете я – това е Любов. Всяка година садете, докато посадите цялата му градина. И тази Христова градина ние трябва да посадим от единия край до другия.

Сега имайте вяра в себе си, един в друг, не само в себе си, но един на друг си вярвайте. Най-голямата спънка, която срещам във вас, е въздействие на безверието – безверие, безверие! Не че го създавате вие, но това безверие се налага от външния свят, вие го възприемате и понеже сте по-чувствителни души, сте в състояние да го приемате. И това е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, е като попивателна гъба и ако не знае законите, той може да смучи отвън. Затова трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля настрана. Това е наука.

Наример един ученик тук от школата казва на една госпожица: „Е, може да се иде на едно кабаре. Нали сме окултни ученици, и от там можем да извлечем поука“. Е, хубаво, но ако идат в кабарето и в тази мома влязат тия образи, тия кълчения, които стават в нея, тия образи може постепенно да завладеят ума ѝ. Тогава къде ще иде окултизмът? Ако през целия ден все ти минават тия образи, каква полза ще придобиеш… Кабарето е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги завеждайте…

Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта; за себе си казвам, че едва съм напипал въведението на тази Любов. А вие казвате, че знаете тая Любов. Е, тогава бих желал да Ви слушам. Любовта – това е един алхимически закон. Когато вие обичате, ще знаете всичките елементи да превръщате. И вие като превърнете елементите с вашият елексир, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате някой приятел в затвора, но тогава няма да има затвор, който да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Като минете по пътя с вашата магическа пръчица, чудеса ще правите. Това е Любовта! И тази магическа тояжка я носи сега Христос. Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. А тази власт е тояжката. И той като дойде, ще започне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която къща закачи, ще се оправи. Който човек закачи, хората ще почнат да възкръсват навсякъде.

Това ще вземете под внимание, но от думите ми вие светии няма да станете. Аз не искам светии да станете, и съвършени не искам да станете, но искам 75% от одумването ви още тази вечер да престане, а само 25% да остане. 75% абсолютно ще заличите от вашето съзнание, само 25% да остане. Защото ако не приложите тия две правила, как ще успеете? …

Ще внимавате: никаква критика в школата не искам. Който от вас много знае, нека дойде и ще го сложа тук на катедрата. Който от вас е много учен, много знае, нека дойде, аз ще сляза, ние сме готови, ще го турим на катедрата, нека дойде… Сега общият принцип трябва да се приложи: 75% трябва да го заличите. Да видим сега имате ли воля. Споменах за кабарета… Във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упражняват грамадно влияние на душите ви. Вашите души и вашите сърца не са играчка, това е психическа сила, която може и вас да увлече…

Имаме една трудна задача да разрешаваме, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането на нашето странстване в света. Трудна задача е, но задача, която можем да решим. И аз вярвам, че вие сте от тия благородните ученици, безпристрастни, с умове жадни за знание, със сърца благородни, с благородни дела, с желязна воля, готови за борба… Няма да говорите много, че така мислим, а изведнъж ще кажете: „Така“! Ама на чисто с всичките ученици и приятели искам. Или ще ми бъдете ученици и приятели в отношенията си, или не можем да имаме правилни отношения. Трябва да се познаваме, това е, което Братството изисква!

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна истина трябва да царува между нас!

Като казвам чистота: това трябва да бъде идеалът ни. Като казвам светлина: това трябва да бъде идеалът ни. Като казвам истина: трябва да бъде идеалът ни. – Идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем е друг въпрос. Идеалът за всички ни е еднакъв. Само тогава ще имаме едно мнение. И аз, и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим.

COMMENTS

WORDPRESS: 2
  • comment-avatar

    Тео, най-често си гледам мейла – всеки ден, а във ФБ се случва да не влизам с дни. Би било чудесно ако получавам публикациите ти по електронната поща. Благодаря ти! До скоро!

  • comment-avatar

    ПРЕКРАСНА БЕСЕДА! Нека с Божията воля да успея да я прочета до край на децата, че им е много трудно да слушат беседите на Учителя. Да бъде най-доброто!