Учителя: Ще се научите да живеете колективно

Учителя: Ще се научите да живеете колективно

Откъс от беседата „Посещение на Бога“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години: Как трябва да се живее? – Това е най-голямото изкуство. Х

Откъс от беседата „Посещение на Бога“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Как трябва да се живее? – Това е най-голямото изкуство. Хората не са се научили как да живеят. Понеже има още милиони години да живеят, мъчно е да се каже как трябва да живеят. Понеже досега са живели като минерал, растение, риба, птица, бозайник и човек и още не са живели като ангел. Как да се живее добрият живот? Животът е свързан с човешката разумност. Трябва да дойдем до някои съществени работи. Вие всички се занимавате с детински работи. Искате да бъде животът ви лесен…

Някой задава въпрос: „Не знаем ли какво нещо е умирането?“ Трудна работа е да се умре, когато си вързан в къщата. Но когато не си вързан в къщата, тогава е много лесно, отваряш вратата и излизаш навън. Сега много хора са в затвора, в своето тяло. Боли те кракът – затворен си. Боли те главата – затворен си в тялото. Боли те стомахът – затворен си. Болят те гърдите – затворен си. Болят те очите – затворен си. Всички болки показват, че не сте свободни. И тогава вие се утешавате с философията, казвате: „Така Господ дал.“ Чудно нещо! Кога е дал така? Господ ни най-малко не създава болестите. Господ ни най-малко не създаде главоболието. Ни най-малко не създаде болките в стомаха, в гърдите, в главата. Ние създаваме тия болки.

Та казвам: когато казвам, че трябва да се живее, подразбирам един начин на живеене, в който да избегнем главоболието. Някой ще възрази така: „Има ли някой човек здрав?“ Там е злото! Какво трябва да се прави? Религията е една наука, която в миналото е имала за задача да научи хората как да живеят. Религията е била наука за човешкото сърце.

После казвате: „Трябва да се работи!“ Работата е наука за тялото, понеже то трябва да се упражнява. Ако тялото не се упражнява, в него ще се зародят болезнени състояния, ще дойдат болестите. И най-после е дошла науката за мозъка, как трябва да се мисли. Например, ако ти мислиш само за пари, от сутрин до вечер, теб, в главата ти отстрани, ще изникнат рога. На воловете как са порастнали роговете им? Те са мислили, че им трябват рога там. Воловете като мислиха как да станат силни, израстнаха им рогата нагоре. И като им израстнаха рогата, казват: „Сега вече имаме сила!“ Конете, след като мислеха дълго време как да станат силни, задните им крака станаха яки – да ритат. А пък вълците, мечките, като мислиха как да станат силни, като мислиха за устата си, зъбите им се проточиха и станаха яки и ноктите им станаха по-силни. Та каквото човек мисли, то става!

На първо място вие ще кажете: „Ние толкоз пъти сме мислили! И защо някои работи не стават?“ Пита ме един ученик: „Да взема ли от лотарията един билет? Няколко години наред все вземам, понеже имам малко дългове да плащам. Печелил съм по 50, по 100 лева, но никога не съм взел крупна сума. Не съм платил дълговете си. Да взема ли?“ Казах му: „Зависи от твоето разположение.“ Той каза: „Ама право ли е?“ Щом вземаш е право! И щом не вземаш е право! Една сестра и тя ме пита: „Да взема ли билет?“ На нея ѝ казах: „Колко години вземаш?“ Тя няколко години все взема. И на нея не ѝ върви. Казах ѝ: „Ако си взела досега [300] билети и всеки един билет струва по 100 лева, колко струват всичко? – 30 000 лева.“ Казах ѝ: „Значи, ако не беше взела 300 билета, щеше да спечелиш 30 000 лева. Тогава направи си една каса! Щом ти дойде наум за лотарията, тури парите в касата – 100 лева. Ти казваш, че нищо не ти се е паднало. Но туряй парите в касата! По 4 пъти на годината вземаш билети: 4 пъти по 100 лева – 400 лева. За 10 години колко ще станат?“ … Ти мислиш, че все някак си ще се случи да ти се паднат 10 000 лева, 20 000 лева. Но ония, които са наредили лотарията, те са много по-умни. Аз, като правя своите изчисления, виждам колко са умни те. Като турят машината, с машината определят кои билети печелят. При лотарията най-първо повикайте едно седемгодишно дете, а не с въртене на машината да се определя кои билети печелят. Но вземайте различни деца всеки път. И това дете да бърка в шапката и да извади. И тогава ще е по-естествено…

Казваш: „Да ям ли?“ – Щом си гладен, яж! Щом не си гладен, не яж! Щом ядеш, да ядеш добра храна. Не яж какво да е! Питаш: „Баница да ям ли?“ – Ако е хубава, яж я! Ако не е хубава, не я яж! Питаш: „Ами коя баница е добра?“ – С прясно масло, с прясно брашно и с добро сирене. Не със старо брашно от четири месеца, от старо масло от четири месеца и от недобро сирене. Такава баница не яж! Направи се, че не си разположен. Тури някой повод, ако не можеш да откажеш…

Преди известно време дойде при мене един познат господин. Той ми каза: „Освободих се от своите слабости. Освободих се от слабостта си – пиенето. Бях закъсал. Казах си: От мене човек няма да стане. Но по едно време си казах: Или човек ще станеш или трябва да умреш! Трябва да се отучиш да пиеш! И скъсах с пиянството. Освободих се и от слабостта си към жените.“

А другата опасност съществува – гордостта. Голяма е човешката гордост и човешкото тщестлавие. Защото жените са на врата отзад, пиянството отпред, на слепите очи, а горе е човешката гордост. Постоянно си недоволен от живота, критикуваш. Казваш: „Как така с мене да се обхождат така! Как светът да е направен така!“ При най-малките неудобства си готов да се нахвърлиш върху законите на природата, че нещата не вървят както ти искаш.

Та казвам: Не е лошото в това!

Що е жената? – Тя е детето на мъжа. Мъжът е бащата. Той трябва да знае как да се обхожда (отнася) с децата. Жената е мек елемент. За да имаш отношение към жените, трябва да знаеш как да се обхождаш. Всичката мъчнотия седи в това, че не знаеш как да се обхождаш с детето си. Да обичаш една жена, това значи да обичаш детето си. Обикнал си една жена. По-рано ти живееше за себе си, а сега живееш за своето дете. Ти казваш: „Живея за една жена.“ Една жена не търси никакъв мъж. И един мъж не търси никаква жена. Той търси деца. А пък сега мъжът мисли, че ще бъде с нея щастлив. И тя мисли, че ще бъде с него щастлива. И казват той да обича само нея и тя да обича само него. Хубаво, но понеже има очи, и не знае как да упражнява очите си, и тя погледне друг мъж. И тогава – цял проблем. Как смеяла тя да погледне чужд мъж?

После, уши има човек. Господ му дал уши, за да се учи, за да слуша хубавите звукове. Той чул, че тя казала една любезна дума на друг. Какво от това? Какво лошо има в това? „Тя обича друг! Как тя смее да обича друг!“ Сега всичкият неморал произтича от лъжливата любов. Любовта досега не е направила в света нито едно престъпление. Всичките неща в света са станали от безлюбието. Там, дето няма любов, престъпление може да стане. Когато обичаш една жена, престъпление не може да стане…

Вие трябва да се освободите от кривите възгледи за живота. Кой е правият възглед? Та разбирам любовта по следния начин. Какво значи любов? Любовта не се занимава с бъдещето, нито с миналото. Вие може да разсъждавате за миналото, но Любовта се занимава с настоящето и с малките величини. Ако искаш оня, който те обича, да те направи богат, ти се лъжеш. Ти не разбираш любовта. Оня, който те обича, той само ще те нахрани, ще ти даде обед.

Или ти пътуваш. Имаш един товар. Той ще ти вземе половината от товара или ще ти даде една чаша вода. Любовта се занимава с малките величини. Онзи, който те обича, ще ти каже: „Ще оздравееш!“ И като ти каже, онзи, който те обича: „Ще оздравееш“, ти ще оздравееш! И така можеш да познаеш кой те обича! Можете да направите един опит. Това не е абсолютно вярно, но относително е вярно. Отиваш при някого и му казваш: „Имам една болка в краката. Как мислиш? Ще оздравея ли или няма да оздравея?“ Ако той каже, че ще оздравееш и ти оздравееш, обича те! Ако не оздравееш, не те обича. Или ако някой ти каже, че мъчно ще оздравее кракът ти, той не те обича. Но ако ти каже, че ще оздравее и оздравява, той те обича.

Ти ще отидеш сега да направиш опит и ще кажете: „Той не ме обича!“ Онзи, който казва, че ще оздравееш и оздравяваш – неговото съзнание, свръхсъзнание, подсъзнание и самосъзнание са будни. Има нещо будно в него. Той казва: „Да му оздравее кракът!“ Той работи. Той съдействува. А пък друг някой казва: „Ще оздравее.“ Но си казва: „Мен не ме интересува това. Болестта му е на мястото си. Хак му е дошла болестта! Той е един луд кон.“ – Той не те обича.

Една друга млада сестра ми казва: „Нещо ми казва, че това, което мислих, няма да го бъде.“ Тя иска да бъде певица. А пък нещо ѝ казва: „Твоята е свършена!“ Рекох ѝ: „Вярваш ли?“ Казах ѝ: „Ще станеш певица. И ако не станеш певица, ще си заминеш още като млада. Ще станеш певица, защото Господ те е пратил да станеш певица и горко на главата ти, ако не пееш!“

Който е роден за певец – да пее! Който е роден за поет – да пише! Който е роден за добро – добро да прави! Горко ти в света, ако не правиш добро. Затова си роден…

Трябва да упражняваш ръцете си и краката си. Роден си, за да опиташ доброто, за да опиташ правдата, за да опиташ хубавите неща, които Бог е създал. Родени сме, за да кажем хубави работи, да излязат те от устата ни – да кажем, че всичко в света е добро.

Ние казваме, че всичко в света е за добро. Има два начина в разбирането на доброто. Казват, че природата е създала всичко. Не, природата всичко не е създала. Ако турим под думата „природа“ – Бог, тогава е вярно. Ако разбираме природата, като резултат на друга някаква сила – Бога, тогава тя съдържа създадените неща от Бога. Ние трябва да се съобразяваме с реда на природата, със законите ѝ. Ако нарушаваме законите ѝ, ние не трябва да очакваме, че тя ще направи нещо за нас. Например, слънцето отива към южното полукълбо. Колкото и да се молим – слънцето си отива. Нали сега ще имаме три месеца есен и три месеца зима. Но трите месеца зима, вие не можете да ги съкратите. Трите месеца ще бъдат зима. Този въпрос земята ще го разреши. След тия три месеца ще дойде пролетта и тогава всичко ще се измени.

Вие имате някои неприятности във вашия живот. Това е зимата във вашия живот. Но казвам: След три месеца зимата ще си отиде! Вие може да направите една погрешка: като дойде зимата, вие легнете, като бозайниците, които имат зимен сън, и заспите. Като се събудиш, дошла е другата зима. Събудите се и виждате, че е зима и казвате: „Не върви тая работа!“ И пак легнете да спите. Събудиш се, пак зима. Дошла е другата зима. И казваш пак: „Не върви тая работа!“ – Ще спиш само три месеца…

И даже и учените, и адептите, и светиите са правили тия грешки. Ако си прекарал един много щастлив живот, като дойдат дните на изпитанията, забравяш всичко. И не можеш да си обясниш защо е дошло изпитанието. А пък то, ако няма изпитание, ти не можеш да минеш от един свят в друг. Ти не можеш да смениш вътрешните си състояния. Без изпитание човек не може да прогресира. То е смяна на състоянието. Например както един чиновник, когото уволняват от една служба, за да го назначат на друга, по-горна служба, могат да те уволнят и след 6 месеца пак да те назначат. След всяко уволнение те назначават на по-висока степен. Детето сега е на служба. Възрастният е на по-висока служба. После идва службата като стар. И като го назначат на по-висока служба на старини, той казва: „Да беше това на млади години!“ Службата на стари години не се дава на млади години. И това, което е на млади години, не се дава на стари години…

Виждам,че някои от вас сте млади, някои сте възрастни, а други сте влезли във високата служба. Имате вече и кръстове за храброст. Имате известни награди за вашата служба, която сте имали. После, имате диплома дадена. Сега още какво търсите? Сега ви е дошло на ума да напуснете Земята и да отидете в небето да живеете между ангелите. Много мъчна работа! Това не е по симпатии, а по достойнство. Значи, за да отидеш да живееш между ангелите, трябва да имаш тая мъдрост, това знание и тая обхода!

Като отидеш между ангелите, какво ще ти говорят и като ти говорят, какво ще разбереш? Например, един ангел, като ти каже, че те обича, веднага той ще светне. Ако в небето някой ти каже, че те обича, той веднага ще напусне небето и ще отиде при всичките ти роднини да им помага. Той ще светне и ти ще се чудиш, къде отиде той. Понеже те обича, той отива да помага на всичките тук. Той знае, че твоето състояние, горе на небето, на дървото зависи от състоянията на тия долу, на земята. Вашето състояние на дървото, зависи от корените долу. Всички твои приятели долу, това са корените на твоя живот. И ако тия корени боледуват, ти не можеш да бъдеш щастлив там.

Някои казват: „Да се освободим от грешния свят, да отидем горе, да бъдем щастливи.“ Вие имате, за Земята, едно много лошо понятие. Земята мъж ли е или жена? Как мислите? (– Жена.) И то най-благородната жена, която съществува в слънчевата система. Всички, които идат при нея, идат да се учат. Тя е най-благородната и страдаща жена. При нея идат всички, които са непоправими в другите системи, за да ги възпитава. Тя от сутрин до вечер мисли как да ги възпитава. Всички деца, които идат при нея, са недоволни и крамолници. Имат си свои разбирания. Казват ѝ: „Трябва да ни направиш щастливи! Ние защо дойдохме тук?“ И тя не може да се кара. Тя не се кара. Тя на всички обещава. И казват ѝ: „Колко обичаш да се грижиш за нас, да ни забавляваш!“ Някои я наричат „майка“. Майка е, само че тия деца, които са при нея, тя не ги е родила. Сега ви казвам една мисъл, която всъщност е вярна…

Да остане сега следната съществена мисъл: Ти не можеш да обичаш, докато не знаеш как да дишаш. Помнете това! И Бог, Който е обикнал човека и е вдъхнал в неговите ноздри първата вдишка. Бог е учил човека как да възприеме Неговата Любов. С първото дихание човек е възприел това.

Тук, преди два вечери, мисля, че в сряда вечерта, в салона, дадоха един филм – какво са правили нашите хора на Рила (В неделя вечерта.) Заинтересува ме как правихте тези упражнения горе. Като видях как правите тези упражнения, аз се засрамих. То е такава разбъркана работа! Когато едните си дигат ръцете нагоре, другите ги свалят надолу. Няма хармония. Не може да се заснеме такова нещо на филм. То е посмешище. Всички, като дигат ръце, като един човек трябва да дигат. А пък сега – един нагоре, а друг кляка донякъде. Някои вървят криво, няма равномерност в движенията. Не се правят така упражнения! То е престъпление!

Като правиш едно упражнение, то е за Господа. Господ те гледа! Теб те е страх да си дигнеш ръцете нагоре. Той ти е дал тия ръце. Онова дете, което не може да стигне клона, какво прави? – Проточи си ръката. И ти ще си проточиш ръцете надалеч. Ще направиш едно движение нагоре до крайния максимум, ще хванеш този клон, няма да го снемеш изведнъж, но полека-лека ще го снемеш и ще вземеш нещо от него. И това, което си взел, трябва да го оцениш. С всяко едно движение, което правите, вие произвеждате вече в невидимия свят известна реакция… И ако това, което ви е дадено, не го вземете, ще се ползват други.

Някои казват: „Упражненията не са за нас.“ А пък някои са набожни и казват: „Господ с такива работи не се занимава.“ Той, като набожен, ходи като голям аристократ. Оставете се от това! Духовният човек е едно дете, разумно дете. Ще дойде и ще каже: „Мога ли да направя нещо за вас?“ Като отидохме на Мусала, всички бяха братя. Едни казаха: „Да се пазим да няма сестри, а само братя.“ Казах: „Хайде, нека да бъде така!“ Защото, ако дойде една сестра, ще иска втора, трета и пр. Ще има спор. Те казаха: „Ние ще тръгнем рано и няма да ни видят – в три часа.“ – „Съгласен съм.“ А пък, като тръгнахме, целият клас ни видя.

Отидохме на Мусала, но не можахме да се освободим от сестрата. Едно 6 годишно дете дойде при нас. Каза „Добър ден!“ и седна насреща ми. Всички бяха обърнати към слънцето – гледаха го, а пък момиченцето се обърна към мене и ме гледаше. Казах на братята: „Сестрата дойде.“ И тя си даваше мнението. Тя каза: „Майка ми познава всичките тези от новото учение.“ Попитаха я: „Тя дъновистка ли е?“ – „Не зная дали е дъновистка, но ги познава.“ Прочетохме една глава от Евангелието, прекарахме малко в размишление, а тя стои и гледа. Баща ѝ, майка ѝ от наблюдателницата се стеснявали да дойдат. Момиченцето ни каза: „Заповядайте в наблюдателницата!“ Стояхме там до два часа след обяд. Готвиха ни там. Наядохме се. Казах: „Сестра нямаше да има, но без сестра не може.“ Казах на братята, че законът е: Не може да се освободим от сестрите!

Та казвам, ние не можем да се освободим от Любовта. Не можем да се освободим и от Мъдростта, но не можем да се освободим и от Истината. Ние трябва да съгласуваме онези неща, които Бог е наредил. Има една дисхармония, която зависи от нашите разбирания. Онова, което Бог е наредил, трябва да го приемем на драго сърце. Погрешката на някои сестри е там, че те, като дойдат, изискват особени права. Какви особени права искат? – Искат обхода. Тя не може да диктува каква обхода трябва да имаме към нея. Някой казва: „Не ме посрещнаха добре.“ Възприеми нещата така, както те посрещат. Това малкото момиченце, след като четох, почна да си дава мнението. Аз бих могъл да му кажа: „Ти мълчи там!“ Но аз я погледнах хубаво и си казах: „Ти си много добра.“ Тя го разбра и все мен гледаше…

Та казвам, вие, като дойдете в живота, ще гледате лицето на Бога. Няма да гледате как изгрява слънцето, но Онзи, Който е създал слънцето. Като отивате при Бога, няма да гледате Неговата свещ, а ще гледате Него. Той има хиляди свещи с по-голяма или по-малка светлина. Та, всички трябва да имате едно желание – да служите на Бога, понеже, със служенето на Бога, вие ще постигнете всичко онова, което желаете. Както сега служите на Бога, това не е служене на Бога!

Моето правило е: Аз като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай, аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в мене някой окапал лист ще се тури на място. От всинца ви се изисква малко по-другояче да мислите. Вие всинца стоите и мислите за погрешките на хората.

Онези, които изучават хората, ще видят дефекти навсякъде. Например, носът на някого не е добър, на някого очите играят… Ние, с нашия нередовен живот, с нашите мисли и чувства, покваряме лицето си, очите си, ушите си, ръцете си и пр. Тук, преди няколко дни, гледам един млад момък, когото отдавна познавам, гледам че лицето му е променено. Виждам в лицето му вече сенките на един стар човек на 85 години. Преждевременно е остарял. И зная причините защо е остарял. За да се подмладява човек, той трябва да мисли и чувства правилно.

Ти седиш и си недоволен. Казваш: „Къде е Господ?“ В дадения случай нещо ти казва: „Бъди малко търпелив!“ Сега, тези работи, като казвам, не искам вие да кажете: „Що за хора сме!“ Не, но не бъдете лековерни. Някой ще дойде и ще ти каже: „Много сте даровит.“ Всички сте толкова даровити, но жалкото е, че не сте работили върху вашите дарби. Какви ли не таланти имате. Някои от вас чакате за друго някое прераждане. Че за друго прераждане нещо друго е определил Бог. Но работата, която е за сега, какво ще правите с нея? Някой човек е длъжен да посети в живота си хиляди души и да им направи добро. Длъжен е да каже на хиляди души, онеправдани, че тяхната работа ще се оправи. Или хиляди души нямат разрешение на някой въпрос и той да им каже, че ще се разреши този въпрос.

Някои казват: „Тук не ми е удобно жилището – не е хубава къщата. Не гори печката. Нямам дърва и печка.“ Казвам, вие не сте от най-бедните. Заекът каква печка има и какви въглища има или лисицата или малките птички, те имат ли апартамент? Птичката влезе някъде и на другия ден излезе и пее. Ето един вярващ – колко е доволен! Птичката казва: „Днес, слава Богу, изкарахме. За утре ще видим какво е определил Бог за мен.“

Това, което чувстваш, мислиш и правиш, то е реалното в света. Ти не мислѝ, че това, което е отвън, че в него е щастието…

Вие казвате: „Ние сме от новото учение.“ Радвам се, че сте в новото учение. И аз искам всички хора да бъдат от новото учение. От новото учение, като казвам, разбирам хора, които да мислят добре за Името Божие, да мислят добре за Царството Божие и да мислят добре за Волята Божия. Това е най-първото. Това не е за мен. Това е за вас. Ако вие живеете добре, добре е за вас, но същевременно добре е и за мен. И ако аз живея добре, най-първо е добре за мен, добре е и за вас. Защото ако изворът извира от планината, тая вода няма да остане за самия него, но тя ще помогне на всички растения, покрай които минава.

Та ще се научите да живеете колективно. Досега сте живели всеки за себе си. Така успех не можете да имате. Ние влизаме в колективния живот и колективните условия са, чрез които светът ще се оправи. И ако вие сте в невидимия свят, ще видите, че Бог никога не се явява сам. Бог всякога се явява като множество и Той съставлява центъра. И всички ваши добродетели трябва да се съберат на едно място, всички ваши мисли.

Казано е: „Дето са събрани двама или трима“, дето са добродетелите, там е и Бог. Дето ги няма добродетелите, там сте вие. А пък там, дето са вашите добродетели, там е Бог. Та, трябва да работим върху добродетелите, за да дойде Господ, за да дойде Господ при добродетелите. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога!“ Онзи, в когото всички добродетели са събрани на едно място, Бог е там. Чистотата е вратата, през която всички добродетели са минали. Затова трябва чисто сърце. Не могат да дойдат добродетелите в човека, докато той не е чист. И в живота е така. Когато ние имаме да приемем някой гостенин, ще измием всичко, ще измажем къщата, всичко ще бъде чисто. Затова трябва чистота, за да дойдат нашите приятели между нас и добродетелите, с тях ще дойде и Господ. И като бъде Господ в една къща, тая къща ще бъде благословена за хиляди векове.

Желая, като ви посети Господ, да бъдете благословени вие и целият ви дом, през всичките векове на бъдещето.

Да остане мисълта: Вие имате много голям успех, много големи придобивки, но тия придобивки, за да останат във вас, трябва едно условие: Вие ще имате благото на тия придобивки само като дойде Пълният лъч на Бога и тогава ще бъде всичко на място.

COMMENTS

WORDPRESS: 1