Учителя: Ще потъне парахода, излезте навън!

Учителя: Ще потъне парахода, излезте навън!

Откъс от беседата „Новото верую“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години: Ние казваме: „Христос умря за нас.” Христос умря з

Откъс от беседата „Новото верую“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 75 години:

Ние казваме: Христос умря за нас. Христос умря за света и добре направи. Аз какво съм направил? Христос умря, Той ни спасява.“ Хубаво, спасил ни е Христос, но след като ни е спасил, какво сме направили ние, кажете ми? След като си слушал една лекция или една песен и нищо не си запомнил, не можеш да изкажеш нито една дума, нито един тон да изпееш от песента, какво се ползуваш от нея…

Казвате: Той е много набожен човек. В какво седи набожността на един човек? Ако си в трамвая, като влезеш, ако някой е набожен, като види, че стои, ще стане и ще каже: Заповядайте, аз слизам. Той е набожен човек. Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква набожност. Ако е набожен, той казва: Аз ще стоя, а ти ще седнеш. Предпочитание ти дава. Той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: На какво основание ми даде почит този човек?” Той ти даде една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе. Това е един човек религиозен. Ако ние не може да дадем един пример в живота, какъв религиозен човек сме? – Ама вярвам в Христа.“ – То е друг въпрос, че вярваш…

Преди години, колко години има от онзи параход, който потъна в Черно море, качват се всичките пътници на парахода, качва се и един каракачанин. Хваща го кучето му, тегли го за дрехата, казва: Излез навън из парахода. Той влиза и седи, и най-после казва: Ще си отида, ще се откажа, няма да пътувам, ще послушам кучето.

Казват му:

– Как, кучето ли ще слушаш? Не бъди толкоз глупав.

– Не, ще послушам кучето.

Излиза кучето напред, той подир него. Той бе единственият човек, който се избави. Питам: кой беше по-умен – онези пътници, които бяха вътре или кучето, което изведе господаря си? Следователно, в даден случай, всеки, който може да ни пренесе една малка услуга, е по-умен от всички ония, които се давят в морето. Не как са живели хиляди поколения – потънали са в морето, не ме интересуват. Интересуват ме ония, които са излезли. Само един каракачанин имаше, който послуша глупавото си куче, и остана жив. Вие сте се настанили във вашия параход и искате да пътувате с него. Питате:

– Този параход ще иде ли?

– Ще иде.

Казвам: ще потъне парахода, излезте навън, нищо повече! С тия възгледи, които имате, ще потънете. Приятелски ви казвам. В дадения случай с тия възгледи, които имате, не можете да минете морето, ще потънете някъде в морето. Ще кажете вие: Молих се, баща ми се моли, майка ми се моли.“ Баща ти и майка ти са се молили, но баща ти се е молил не да седиш в парахода, но се е молил да излезеш из парахода. Те се молят да излезеш от парахода. Не е въпросът да бързате. Не е въпросът в бързането на нещата. Силата седи в изпълнението Волята Божия.

Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърце. Ако ти с духа си не можеш да служиш на Бога в Неговото Име, ако ти с душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със своя ум и своето сърце не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек? Сега не е въпросът как сте изпълнявали до сега. Ние седим и се мерим с хората. Казвате: Аз съм по-горе. Като идете в оня свят, ще се сравните със светиите. Като идете при техните лица, ще почувствате колко сте останали назад. Запример всеки цигулар знае как свири. Аз съм наблюдавал много цигулари, които мислят, че свирят хубаво. Но като дойде някой знаменит цигулар разбират какво е свирене…

Трябва да изучаваме методите и начините, по които са работили добрите хора. Изучавайте начините на един певец, изучавайте начините на един дрехар, изучавайте начините на един земеделец, на един поет, на един философ, на когото и да е. Сега често казвате: Учителя говори нещо против нас. Да ви кажа Истината. В какво седи тя? Носите един диамант и той лъщи. По какво се отличава диамантът от тоя, направен от стъкло? Вещото око ще ги различи. Той различава по две неща: диамантът е по-як, после пречупва слънчевите лъчи повече, по-голям блясък има. По това се отличават. Ако ви се представи един диамант от стъкло и един истински диамант, може да ги различите. Драснете с истинския диамант върху стъклото. Ако може да го нараните, не е диамант. Ако не се наранява, диамант е. С диаманта щом нараните стъклото, ще знаете Истината. Щом се наранявате, вие не сте диамант. Щом се наранявате на всяка стъпка, вие не сте диамант, стъкло сте. Казвате: Нарани ме.“ На диаманта не може да остане следа. Да бъдеш неуязвим, това е диамант. Ако на всяка стъпка се нараняваш, не си диамант. Ако всеки може да ти нарани ума, сърцето, душата и духа ти, не си диамант. Неуязвими трябва да станат и духът ни, и душата ни, и умът ни, и сърцето ни. Това е новото верую в света. Когато Писанието казва, че Бог е направил хората, че онези, които ще следват Новото Учение, ще бъдат неуязвими, да имат голяма коравина. Каквото зло да ти тури, да не може да ги нарани.

Добрите хора за Доброто са меки. Когато дойдат до Доброто, имат най-голяма мекота. Когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Да бъдете крайно меки и крайно твърди! Да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата.

Сега не е само туй. Целият свят нямат един мащаб, с който да се мерят нещата. Не мислете, че може да влезете в Божествения свят. В Божествения свят като мравки може да влезете, може да ходите по светилището, но мравки ще бъдете, нищо няма да разберете. Една мравка може да ходи по пианото, да ходи по клавишите, да влезе вътре, но тя няма да знае, че туй пиано издава звук, че артисти свирят. Това е непонятно за нея. Казвам: не търсете да влезете механически в оня свят. Като влезете в оня свят, вашият дух трябва да бъде буден, душата ви трябва да бъде будна, умът ви трябва да бъде буден и сърцето ви трябва да бъде будно. Или казано другояче: духът ви да служи за Славата на Името Божие и да слави Бога. Душата ви да служи за напредването на Царството Божие и Неговата Правда. Умът ви и сърцето ви да бъдат изпълнители на Божията Воля.

Сега може да ме запитате как да знаем дали сме угодни на Бога или не? Как ще знаете дали един певец е добър, или не? Повикайте 10 деца, изпейте им една песен. Или, ако си добър певец, иди при 10 говеда, които пасат, и като вземеш да пееш, ако спрат да пасат и си вдигнат главите, че не пасат, ти си добър певец. После може да опиташ гласа си при някой извор. Като пееш, ако си лош певец, водата тече по-обикновено. Щом си добър певец и започнеш да пееш, тази вода ще започне да клокочи, да излиза повече. Туй са факти. Ако един певец пее при един извор, музиката ще извика в него повече вода да излезе. В пеенето има една привлекателна сила, както магнитът привлича стърготините, така и музиката, така и хармоничният живот привличат нещата. Всичко, което е Божествено в нас – Божествените хора се привличат. Когато в нас отсъствува Божественото, ние сме обикновени…

До като в нас не се роди един стремеж да изправим една погрешка, ние сме на кривия път. Не да изправим целия си живот, но в даден случай аз наричам силен човек онзи, който, като направи една погрешка, може да я изправи. В живота има много погрешки, всички не можем да изправим. Всяка погрешка, която изпъкне в съзнанието, те са малки погрешки, които трябва да се поправят, за които нас няма да ни държат отговорни. Не мислете, че говоря за грехове. Има малки погрешки, има тайни грехове невидими, за които не ни държат отговорни. Онаследени неща, чувствуваш, че имаш неразположение, не знаеш причината. Има утайки от деди, прадеди, за които не ни държат отговорни. Но всичките утайки трябва да се очистят. Умът ни трябва да се изчисти от всичките ни утайки. Онова, което спъва ума ни, трябва да се премахне. Сърцето ни трябва да се освободи от всичките тия утайки, душата ни и духът ни също трябва да се освободят от тях. Най-малко погрешки има човешкият дух. Най-малките погрешки са много ситни утайки. Човек трябва да изчисти духа си. Като се очисти така, ще дойде Божият Дух, Божията радост и животът ще има съвсем друг облик…

Не мислете, че в света има произвол. Светът е разумен и всеки акт трябва да бъде разумен. Всяко нещо, което не е извършено разумно, е престъпление. Всяко нещо, което е разумно, е Божие благословение.

Всички трябва да вършим ония Божи благословения, които създават в нас нов живот. В какво седи свободата? Свободата седи в онази свобода, която Бог е дал на душата, да не ставаме причина да ограничаваме душата – нито своята душа, нито душата на другите, нито нашия дух да ограничаваме.

Под ограничение разбирам да не ставаме предатели. Юда предаде Христос за какво? Богат стана ли? За 33 сребърника го той предаде, излъгаха го тези свещеници. Обещаха му една голяма сума, а му дадоха само 33 сребърника. И понеже го излъгаха, отиде да се обеси…

Казвам: в света трябва да се турят други максими. Не трябва човек да заблуждава душата си. Не трябва човек да заблуждава и сърцето си. Ти искаш да обърнеш някой човек. Ти уверен ли си, този човек като го въведеш в храма, в Царството Божие, че той ще работи за Славата, за Името Божие с духа си, с душата си, ще работи ли за Царството Божие и Неговата Правда и с ума си и със сърцето си ще работи ли за изпълнението на Волята Божия? Ако там го въведеш и мисли само за себе си, ти правиш едно престъпление.

Никога не въвеждай един човек, който работи само за себе си – да седи отвън. В Царството Божие всички трябва да работят за Славата Божия, за Царството Божие и Неговата Правда и за изпълнението Волята Божия. Туй трябва да бъдат максимите. Казвате: Той ще се обърне. Не искам такова обръщане. И тогава казвам: вие от кои сте? Ние ще кажем: ние сме от онези, които работят с духа си за Славата Божия, с душата си – за Царството Божие и Неговата Правда и с духа си и сърцето си работим за изпълнението Волята Божия. Ние сме от тия. Ще кажете: Не може ли да ни заведете там?” Тръгнете подир мене и аз каквото правя, правете го. Няма да го водите в храма. Една, две години нека върви подир вас и вие каквото правите, и той да прави.

Сега всички гледам тук, правите една погрешка. Аз съм имал търпение, че ми е дошло до гуша. Дошъл някой два-три пъти на някоя вечеря, ще му дадете първия стол на трапезата. Казвате, че бил брат. Никакъв брат не е. Аз не одобрявам тия работи. Един човек без Любов, без знание, без Истина, той няма какво да седи на трапезата. Тия работи ги оставете, туй е света…

Няма какво да се критикуваме. Казвам: Бог ме създаде добър. Това петно е мое. Като изляза навън, ще поправя петното. Няма да каже, че туй петно Господ го е турил. Петното е от мене. Като изляза отвън, ще поправя погрешката. Всичките тия петна, които имаме, ние може да ги поправим. Аз говоря само за петната. Човек няма право да осъжда сърцето си, няма право да осъжда ума си. Една мисъл може да не е на място, извади я навън. Едно чувство може да не е на място, извади го навън. Една постъпка може да не е на място, извади я навън. Но онова, което е на място, ще му дадеш всичкото почитание. Ние ще благодарим на Бога…

Ти седиш и мислиш, че Господ те е създал повече от другите хора. Ти си на кривата посока. Ти се радвай, че си голям човек, имаш условия да помогнеш на ония, бедните. Господ помага на още по-бедни същества. Господ се интересува от малките микроби, за които на ум не ни е идвало. Ние сме помогнали на някое дърво и казвате: На дърво ли ще помагам?” Де е в нас смирението? Всичките неща, които Бог е създал, имайте към тях уважение и почитание. Както Той гледа на нещата, така и ние трябва да гледаме. Ако ние не се научим така да гледаме един на друг, както Бог гледа на нас, каква култура имаме? Досега все сме имали спорове, спорове. В следните прераждания, пак спорове ще имаме…

Някой път искате да видите ангели. Хората, които са тук, тях не виждате, ангелите искате да видите! Има хора, които са ангели, много от тия хора са ангели. Много пъти вие гледате един човек, в когото има един ангел и ти му казваш: Може ли някъде да видите един ангел?”

Той се усмихне и казва: Може, за бъдеще. Един ангел има един непокварен ум, един ангел има едно непокварено сърце, един ангел има една непокварена душа, един ангел има един непокварен дух. Ангелът е непокварен, ни сянка от съмнение няма. Той, като усети Божията мисъл, че има нужда някъде някой ангел да помогне, без да му каже Господ, слиза и помага. Досетливи са. Оставя своята работа, помага и пак се върне. Без да му каже Господ, той вижда, че този човек, който се е молил, е свързан. Нас трябва да ни увещават, че за Господа, че за Христа и след като ни говорят 3-4 часа, едва ще се дигнем да кажем: Реших да изпълня Волята Божия. Така не се изпълнява Волята Божия…

Целият християнски свят да бъдат съработници на Бога. Не можем да бъдем съработници без Любов. Този закон Христос го е казал: Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Понеже Бог като изпрати Христа на Земята, изпрати Го с Любов. Като дойде Христос да проповядва на хората, казва: Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих. Ако ние отиваме в света да работим без Любов, то е една илюзия, ние се заблуждаваме. Не може служение на Бога без Любов… Ако ние не може да направим една връзка с Бога чрез Любовта, тогава служението ни не е на място. Сега се изисква да се направи една връзка. Аз говоря за онези, които са будни, не говоря за децата, които са на 2-3 години. За Любов на тях не говоря. На тях ще им говоря за ядене, за мляко. На онези, които са на 15, 16, на 21 години, за Любов може да се говори на тях. Да говоря за Любов разбирам най-хубавата работа, която можем да свършим на Земята.

COMMENTS

WORDPRESS: 0