Учителя: Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото

Учителя: Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото

Откъс от беседата „Новата присадка“, държана от Учителя на днешния ден преди 76 години:В живота на съвременните хора има една опасност: понякога т

Откъс от беседата „Новата присадка“, държана от Учителя на днешния ден преди 76 години:

В живота на съвременните хора има една опасност: понякога те искат да изменят реда в природата, както и своя живот. В края на краищата, те се убеждават, че това не е по силата им. Колкото и да възпитавате вълка, все вълк си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мъжът – мъж и жената – жена…

Преди всичко, за човека е важно да бъде истински човек. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде човек: да мисли, чувства и постъпва, както Бог е определил. Щом постигне това, лесно може да стане духовен. Това значи да облече дрехата на духовността. Лесно се облича и съблича една дреха; мъчно е да станеш истински човек. Да завършиш университет не значи, че си станал по-добър. Ученият се ражда учен, простият се ражда прост. Колкото и да се учи, простият си остава прост. Можете ли да промените характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заек.

Задачата на съвременния човек не се заключава в опити – да изменя характера на хората и на животните, но да разбере какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философ, поет, учен, музикант, но нищо не постига. Ако не е роден за философ, не може да стане такъв; ако не е роден за поет, учен или музикант, не може да стане такъв. Кой за каквото е роден, такъв става.

Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на семената, без да ги създава. Всяко семе проявява естеството си, независимо почвата, в която е поставено. Всеки човек, дошъл на Земята, се проявява такъв, какъвто си е. Каже ли някой, че е станал лош, той не говори Истината. Лошият е роден лош, добрият е роден добър. Ако направиш една погрешка, това не значи, че си лош. Окаляната златна монета не губи цената си. През каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се изменя, така и добрият човек винаги си остава добър. Ако позлатиш медната монета, тя си остава пак медна. Пазете се от позлатяването в живота…

(Бел. Тео: Вероятно тук Учителя загатва за същото, за което говори и в доста други беседи – например в „Търпение“, 16.02.1941г.: „Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност… Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.“)

Ако правите погрешки, не се извинявайте с майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грешка за някого от ближните си. Ако правите добро, пак не казвайте, че сте го направили за някого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила друг плод, освен череши. Благодари за това, което си днес.

„Какъв ще бъда в следното прераждане?“ – Точно такъв, какъвто си днес. Ако днес си министър, в следното прераждане ще заемеш или по-долно положение, или по-горно – зависи от живота ти. Ако си управлявал зле, на онзи свят положението ти ще бъде по-лошо; ако си управлявал добре, положението ти ще бъде по-добро. Който живее зле, ще прегледат сметките му и ще го поставят в затвор. Трябва ли да питаш защо си в затвор? Много просто, не си изпълнил задълженията си, както трябва.

Следователно който изпълнява Божията воля, в следващото прераждане ще заеме висок пост; който не изпълнява Божията воля, в затвор ще го поставят. Не мислете, че можете да правите грешки и да минавате безнаказано. По закона за наследствеността всеки жъне това, което е сял; всеки жъне плодовете на своите мисли, чувства и постъпки. Бог дава свобода на човека и го оставя да изпита нещата.

Каквото желаеш за себе си, прави същото и на другите. Затова е казано: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Всеки разбира какво значи да обичаш себе си. Всеки трябва да живее според възрастта и службата, която му е дадена. Като не спазват това, хората се натъкват на страдания…

Мнозина спират вниманието си на учените хора, на пророците, на Великите Учители и казват: „Христос направи това и онова. Павел каза това и онова. Исай остави нещо ценно след себе си и т.н.“ Добре е това, великите учени и философи са казали ценни неща, но и до днес още те говорят на човечеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите в бъдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лекувате различни болести, да пъдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно от висшите изкуства, сами ще се натъкнете на големи изпитания, страдания и противоречия.

В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идели глухи, слепи и неми, и той ги лекувал. Какво било учудването му, когато, вместо благодарност, те му отговаряли с жестокост и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват; отключих устата им да проговорят, и след всичко това не намирам спокойствие от тях.“

Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка.“

Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бог. Не са ли готови, по-добре да бъдат глухи и слепи, за да не грешат. И богатството има смисъл, ако си готов да го вложиш в служене на Бог. Не си ли готов да направиш това, по-добре да си беден, да не грешиш. Богатство, което се внася на разположение в банките, нищо не ползва. Това е човешки порядък…

Няма сила в света, която може да се противопостави на Любовта. Няма противоречие, което може да устои на Любовта. Тя е лек срещу всички болести, броня срещу всички отрови и злини. – Не може ли без противоречия, мъчнотии и злини в света? – Не може. Това е свят, през който неизбежно трябва да минете. Колкото по-смели и решителни сте, толкова по-добре за вас. Смелост е нужна на съвременните хора.

Един човек решил да опита смелостта си, като се изложил на голям риск. Той направил три опита, които излезли сполучливи. При първия опит той минал по въже над Ниагарския водопад, с върлина в ръка. Въжето било опънато от единия до другия край на водопада. Отдолу се чувал ревът и бушуването на водата, но той минал спокойно по въжето. При втория опит той пак минал по въжето, но вече без върлина. Най-после той минал по въжето, с друг човек на гърба си. Пита се, кой от двамата бил по-смел: който бил на гърба на акробата, или самият акробат? По-смел е онзи, който се доверил на акробата. И двамата рискуват, но рискът на първия е по-голям. Той вярвал, че ще мине благополучно водопада, макар и да е на гърба на акробата.

Каква е вярата на съвременните хора, ако не вложат като този човек, упованието си в Божия Промисъл? Защо и при най-лошите условия да не вярвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно от единия свят до другия? В Божествения Промисъл няма никаква измяна. Ще кажете, че не разчитате на физическия свят. Това е неразбиране на живота. Физическият свят е отражение на Божествения. Докато си на физическия свят, ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще работиш и за всичко ще благодариш. Яденето и пиенето е за Земята, а благодарността – за Небето.

Яж, без да преяждаш, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко (неферментирало) вино, за да не се опиваш. Яж и пий всякога с любов, за да бъдеш здрав. Много хора страдат от опивателни средства: от вино, ракия, тютюн и др. И в психическия свят има опивателни неща. Някои мисли и чувства опиват, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мъчи се, докато се освободи от тях.

Коя е причината за болестите? – Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсва червения цвят на Любовта, жълтия цвят на Мъдростта или синия цвят на Истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове, както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и в умствения си живот.

Проверявайте състоянието на организма си, както писателят и поетът проверяват произведенията си. Каквото напишат, те го преглеждат от към правопис, стил и тогава го пускат в света. Някой казва, че не прави поправки в произведенията си. Каквото му диктували духовете, така пишел. Ако разчиташ на диктовката на духовете, ще направиш най-големите грешки в живота си… Разчитай на онези мисли, чувства и постъпки, които минават през твоя ум, твоето сърце и твоята воля. Разчитай на тях, защото те ще ти донесат нужната опитност.

Като се говори на хората как трябва да живеят, те мислят, че е нужно да минават през опитността на миналите поколения. Това е невъзможно. Нещата не се повтарят. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповядват. Мислите ли, че и днес ще стане същото? Днес Христос не търси 12-те апостоли, но казва на всички хора да изучават светлината, въздуха, водата и хляба.

Стани рано да посрещнеш изгрева на Слънцето и за нищо не се безпокой. Като приемеш енергия от него, иди да работиш, да свършиш някаква работа. Всяка работа, свършена с любов и спокойствие, носи благословение за човека. Всяка работа, свършена чрез насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работят, но желанието им е да станат богати или да ги хвалят хората. Напишеш нещо и тръгнеш по познати и приятели да го четеш, за да чуеш някаква похвала от тях. Прочети го на един свой приятел, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишеш нещо ново. Няма защо да повтаряш една работа много пъти. Една преценка на опитен човек е достатъчна. Уповавай първо на Бог, а после на себе си и на ближния си. Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех.

Вяра е нужна на съвременните хора. Дойдете ли до Божиите работи, никакъв спор не се позволява. Щом мине една Божествена мисъл през ума ви, приемете я веднага…

За да се развивате правилно, всеки трябва да намери поне една добра черта в себе си, да не се критикува. Ти поглеждаш пръстите на ръцете си и казваш: „Не са хубави пръстите ми.“ – Защо не са хубави? Сравняваш ги с пръстите на друг някой и намираш, че твоите не са хубави. Не разбираш нещата. Дядо ти е бил философ и предал тази черта и на тебе. Твоите пръсти са философски. Има ли нещо лошо в това? Радвай се на пръстите на своя познат, но се радвай и на своите. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръстите, ръката, лицето, главата си, за да научиш какво е вложил Бог в тебе и върху какво трябва да работиш най-много…

Приемете нещата такива, както са дадени. На всеки човек са дадени такива очи и уши, нос, уста, пръсти, каквито са нужни за неговото развитие. На всеки човек е определено с какви хора да се среща. Благодарете за всичко.

„Дотегна ми да живея!“ – Че ти още не си живял както трябва. Ти само си морализирал хората, но и тебе са морализирали. Дето се обърнеш, постоянно слушаш: „Това не правѝ!“, „Онова не правѝ!“, „Не яж много!“ или „Повече яж!“.

В края на краищата ти не знаеш какво да правиш. Ще ядеш колкото трябва и ще постиш когато трябва. Ако си в общество, между много хора, ще ядеш; ако си сам, ще постиш. Когато отиваш на работа, ще ядеш; когато почиваш, ще постиш.

„Колко да ядем?“ – Ще ядеш като човек, а не като микроб. Докато си в света, между хората, ще ядеш като човек. Щом отидеш при Бог, ще ядеш малко, като микроб. В Божествения свят не се яде както на Земята. Там душите се хранят само от миризмите на плодовете, но знаят отношението на храните към своите удове. Те четат написаното върху плодовете. Вземеш една ябълка и веднага я захапваш, без да прочетеш какво е писано върху нея. Ти не знаеш отношението ѝ към тебе. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите. Помнете: Всеки човек, всяко животно, всяко растение са написани книги, по които може да се чете…

Ако искате да знаете, ще се случи ли някакво нещастие през деня, наблюдавайте, какво правят котката и кучето. Те се скриват още преди нещастието и катастрофата. Някога се случва обратното: хората се страхуват, очакват някакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а в това време кучето и котката си играят спокойно. По инстинкт те предчувстват, че днес няма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна къщичка, в която понякога влиза човешка душа, да поживее временно (за кратко). Каквото е планинската хижа за туристите, такова нещо е животното за заминалите човешки души. Ще кажете, че не е възможно човешка душа да влезе в някое куче например, или в някоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядък. Има кучета, които проявяват голямо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смело във водата, да спаси давещия се. То не мисли за себе си, жертва се за човека. Куче ли е това? В къщичката на това куче може да живее временно човешка душа и да се проявява.

Това са въпроси, които днес не ни интересуват. Сега от човека се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човек е поливал чуждите цветя, а не своите. Време е вече да полива своите цветя. Като полее своите цветя и му остане свободно време, тогава да полива чуждите. Ще кажете, че човек прави това от човеколюбие. Вярно е това, но никой не може да обича ближния повече от себе си. Колкото обичаш себе си, толкова най-много може да обичаш ближния си. Любовта към себе си е мярка на нещата. Затова работете върху ума си, да възприемате светлите Божествени мисли. Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божествените мисли и чувства. Безпокойството е клон, който трябва да се премахне.

Защо ще се смущаваш от проявите на хората? Че някой бил груб, невъзпитан, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпиш такъв, какъвто е. Бог търпи всички и никого не съди. Той търпи и вълците, и мечките, и тигрите. Не само ги търпи, но им помага. Наблюдавал съм какво правят чайките. Някоя чайка се спуска към водата да хване риба, но тя се изплъзва от погледа ѝ. Десетки пъти се спуска, дано хване една риба, но все не успява. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да ѝ помогне Бог. След това пак се спуска към водата, и този път опитът ѝ излиза сполучлив. Ако това става с чайката, колко повече Бог помага на човека, който има съзнателно отношение към Него. И човек трябва да търпи, да се моли и да очаква помощ.

Молете се постоянно, без да се безпокоите. Чрезмерното безпокойство протрива кожата на човека. Ако триеш само отвън кожата си, тя няма да стане толкова чиста, колкото ти искаш. Добрият живот чисти кожата и отвън, и отвътре…

Не се занимавайте със света и със светските хора. Те вървят по своя път и работят добре и с търпение.

Преди години срещнах един светски човек, който разказваше, че изгубил всичкото си богатство, но вярва, че пак ще се съвземе. Каквото спечелил на младини, всичко изгубил. – „Добър е Господ! – казваше той. – Ще работя, ще подобря положението си.“ Той минаваше за светски човек, но се оставя на действието на Божествените условия и върви напред, не се безпокои.

Сега и на вас казвам: Не се безпокойте! Поставете ума си под действието на Божествената светлина, и сърцето – под влиянието на Божествената топлина. И тогава благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това… Всяка година носи своето благо, колкото и да е малко или голямо то.

Ако заболеете, не тичайте веднага при лекар. Спрете се в себе си и започнете да разговаряте със заболелия орган. Ако ви боли крак, ръка, глава или стомах, поговорете си с него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали с него, не сте влизали в положението му. Кой човек е спазил досега нужната обхода към тялото си, както и към отделните удове? Кой е благодарил на клетките за работата, която ежеминутно вършат в неговия организъм? Клетките са разумни душички със специална работа. Благодарете за работата, която те вършат.

Виждате едно дърво, заровило главата си в земята и с години стои на едно място и работи, без роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човек да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днес. Утре лошите условия ще се заместят с добри…

Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото. За да ликвидира правилно, човек трябва да има вяра и упование – първо на Бог, а после на хората… Ние търсим хора с абсолютна вяра и любов, да знаят как да обичат. Все трябва да се намери учител – да покаже на хората как да обичат. Любовта се предава чрез учител. Христос дойде на Земята да научи хората да любят.

„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Изучавайте проявите на децата. Изучавайте проявите на слугите и на господарите. Изучавайте радостта и скръбта. Като знаете какво представлява скръбта и какво – радостта, ще разбирате хората и няма да се чудите защо някога са весели, а някога – сериозни и замислени. Натовареният е винаги замислен и съсредоточен, а разтовареният – безгрижен и весел. Човек трябва да бъде умен, да може сам да се товари и разтоварва.

Ако тръгваш на екскурзия, не вземай на гърба си повече товар, отколкото можеш да носиш. Важно е да носиш любовта в себе си. Тогава, и с малко хляб да тръгнеш, няма да останеш гладен. Съществата, които служат на Бог, отдалеч още предвиждат нуждите ти и се притичат на помощ. Който носи Любовта в душата си, той се съобщава с разумните същества чрез радио, по вътрешен път.

Днес параходите се съобщават със сушата и с други параходи чрез радио, телефони и други съобщителни средства. В миналото не съществуваха такива средства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощ не можеше да стигне до тях. Дето е Любовта, там помощта иде; дето няма Любов, няма и помощ. Докато работите ви не вървят, ще знаете, че действа законът на безлюбието. Щом работите ви започнат да се оправят, тогава действа законът на Любовта.

И тъй, разчитайте на Любовта, която действа вече в света. Тя помага на хората, освобождава ги от противоречия, мъчнотии и заблуждения…

От невидимия свят идат възвишени същества на Земята, големи майстори, които знаят добре да присаждат. Всички хора ще бъдат присадени с новата присадка на Любовта, поради което в бъдеще няма да се бият помежду си. Присадката на Любовта ще тури край на войната. От вас се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израсте отново дивачка. Радвайте се, че светът ще бъде присаден с присадката на Любовта. – „Вярно ли е това?“ – Вярно е сто и едно на сто. Дето се запази присадката, там ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човек си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение в живота.

Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бъде за цялото човечество. Присаждането е започнало вече. Днес присаждат Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадят всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вечният мир на Земята.

COMMENTS

WORDPRESS: 0