Учителя: Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света

Учителя: Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света

Откъс от беседата „Пред шестата врата“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години: И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкорен

Откъс от беседата „Пред шестата врата“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.

Послание към Ефесяните, 3:17-19

Има второстепенни неща в света, които отвличат вниманието на хората. Когато човек измръзне зимно време, престава да мисли за много работи. Вниманието му е съсредоточено само върху ръцете, върху тези части, които са изгубили своята топлина. Аз наричам измръзване, изстиване положението, когато нямате да ядете или да пиете или когато нямате пари – това е измръзване… Като дойде пролетта, това, което зимно време ви притеснява, се изменя. През лятото условията се подобряват още повече, докато дойде другата зима и тогава наново изпъква пак този въпрос. Тогава се повдига въпросът: „Какво трябва да се прави?“ – Какво трябва да прави болният? Най-първо трябва да диша. Трябва да бъде в постоянна връзка с процеса на дишането, за да дойде здравето в него. После трябва да се храни и най-после трябва да мисли.

Вие сте дошли до една фаза, където трябва правилно да мислите. По някой път си представяте, че мислите, а пък вие чувствате. Безпокоиш се, имаш недоволство – това не е мисъл… Или сте неразположен – това не е мисъл… Или имате някакво недоволство – и това не е мисъл. Или вяра имате – и това не е мисъл. Някой път сравнявате вашите възгледи с други, за да видите кой възглед е прав. Това още не е мисъл. Сравнявате два предмета отвън. Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човек от всичките противоречия. Тя е над противоречията, ти си господар, капитан, който кара парахода, където искаш. А пък в първия случай – когато нямаш тази чиста мисъл – приличаш на един плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега или не, върви на произвол…

Трябва да дойдете до чистата мисъл. А пък, както казал Апостол Павел, вие не можете да дойдете до чистата мисъл, докато не любите. Там е казано, че любовта Христова превъзхожда всяко знание. Това, което ние знаем, в дадения случай не може да ни помогне. Например: един професор, който е завършил четири факултета, заболява. Какво го ползва всичкото знание? Ако следва право, той знае всички закони. Ако е естественик, знае всички животни. Ако е следвал астрономия, знае много работи по астрономия, но какво го ползва това? И вика един лекар и от него чака помощ. И докторът му предписва, казва му като на малко дете, на този, който всичко знае: „Ето един цяр – ще вземеш по три капки сутрин, на обед и вечер.“

Питам, това естествено положение ли е? Ще дишаш естествено, ще задържаш въздуха 30 секунди, след това ще поемеш вдишка в себе си. Пак ще задържиш 30 секунди и после пак ще издишаш навън. Какво ще ви ползва този лек, който ви давам чрез вдишване? Той може да ви ползва само като мислите, ако имате чистата мисъл. Вие не се спирате върху обстоятелството, че ние живеем в няколко свята. Има едно втичане. Например, обичаш един човек и мислиш върху него. Но един ден вратата се затвори, нещо хлопне някъде. Разправяше ми един български съдия, който се беше заинтересовал от окултната наука: „Усещам на главата си нещо отворено и разбирам хубаво работите. Отгоре ми иде разбирането. Но един ден направих погрешка, нещо хлопна и се затвори отгоре. Какво ли значи това?“ И не се мина два–три месеца, българите отстъпиха при Одрин, той остана в града и турците го убиха. Ако беше отворено онова отгоре, нямаше да го убият…

Докато вие сте свързани с Любовта, вие сте гарантирани… когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно място. Там можете да бъдете сигурни. Когато сте свързани със света на Любовта, това е Божествения свят. Тогава има кой да ви пази вече. Това е най-естественото положение. Всяко друго разбиране на Любовта не отговаря на истината.

Вие мислите, че Любовта съществува на Земята извън онзи свят. Не, това са външни работи. Има една връзка, на която всякога можете да разчитате, както водата, която иде от един извор, а не само водата в едно шише, което е сложено на вашата маса. След половин час, след един час, няма да знаете откъде да вземете вода. Не да имате един хляб само и утре да не знаете от коя фурна да вземете хляб, но да си имате една фурна, от която хлебарят всеки ден да ви носи по един хляб и да ви го дава – това е ако имате връзка. А ако нямате връзка, всеки ден ще търсите хлебаря във фурните и някой път ще кажете: „Ще се гладува.“ Трябва да се пази връзката. Това е мистичната връзка. Тази връзка трябва да се образува.

Много пъти вие считате неестествените връзки за естествени. Кои са неестествените връзки? Временните връзки са неестествени… Представете си, че нямате пет пари в джоба си и три дни сте гладували. Ето пред вас една купчина от 100 английски лири. Какво трябва да правите? Ще търсите ли кой е господаря на английските лири? Ще ги турите в джоба си. И след това какво ще стане с вас? Вие ще имате друга поза. Най-първо сте били наведен, а пък като имате вече тези стотици лири, ще имате друго положение. Това положение ще се дължи на една мисъл за сигурността ви. Вие си казвате: „Уредена е работата, за една година имам препитание.“

Сега има второ положение. Ето иде един човек и ти казва: „Господине, вие не намерихте ли пари?“ Какво трябва да кажете сега? …Първата задача я разрешихте и мислихте, че сте осигурени за цяла година, но сега се усложнява работата. Ти можеш да кажеш: „Не видях нищо.“ Но онзи човек ще каже: „Чакай да бръкна в джоба ти.“ Вие ще го погледнете, той е два пъти е по-силен от тебе. Значи този човек, като каже да бръкне в джоба ти, трябва да му позволите, защото той и без вашето позволение ще бръкне. Тогава?

По някой път разсъждавате като малките деца. В ума на малките деца има една идея, която е вярна по отношение на Божествения свят. Те мислят, че няма друг силен човек като техния баща в света. И после като израснат и научат, че техният баща не може да направи всичко, се счупва нещо в тях… По отношение на Божествения свят тази идея е вярна. Вярно е, че няма друг като бащата, Който е създал всичко. Но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, то ние нямаме постоянно втичане, а имаме понятие за Бога чрез отражение… Кое е онова, чрез което познавате, че Господ ви говори? Този въпрос може да си зададе всеки. И всеки път човек трябва да си го задава и сам трябва да го разрешава…

В Божествения свят няма време. Там като ти кажат една дума, трябва да я разбереш. В Божествения свят няма да ти говорят един цял час или както аз ви говоря. Там времето е малко. Ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш… И в този свят има моменти, когато с една дума може много да се разбере. Можете ли да ми кажете такава дума? Ще ви улесня: „Обичам ви!“ Като каже някой на онова бедно момиче: „Обичам ви“, то тая мисъл заработва в него. То знае, че ще има дрехи, обувки, къща, училище и пр. Цял един красив свят се отваря пред нея. Кажат ѝ: „Не ви обичам.“ Веднага този свят се затваря за него. „Обичам ви“, имаш власт. „Не ви обичам“, вън от властта си, безсилен си.

В Любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека. Любовта отваря един простор. Щом дойде любовта, за тебе се отворя един свят. Няма вече какво да ти се разправя за този свят. Ти го виждаш, ти живееш в него, ти си в него. Няма какво да ти се обяснява. Неща, които се обясняват, принадлежат на един свят, който не е реален. Има едно платно и магически фенер, проектират картини върху него. Но това е отражение на една друга реалност. Може да виждаш хора, може да слушаш как говорят на един филм. В този филм нещата са отражение на една съвсем друга реалност…

Щом влезете в един свят, който е реален, в един свят на любовта, вие ще имате връзка с живи същества, които представляват абсолютна реалност… Реалността се отличава с това, че всякога е в сила да ви преобрази. Когато реалността, животът дойде в болния, този живот преобразява човека, маха болестта от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен.

Вие сте в един свят на постоянно освобождение. Не мислете, че един човек може да се освободи изведнъж. От едно нещо може да се освободи, после от друго, от много работи трябва да се освободи. Не мислете, че като се освободиш, ще ти прекъсне връзката ти с другите хора….

Представете си, че вашият приятел, когото обичате е един милионер, вие нямате нищо. Искате да знаете дали той ви обича или не, но се срамувате да го попитате, понеже ще го обидите. Питате другите какво е казал той за вас, за да видите дали ви обича или не. От далеч политика прилагате. И след като се уверите, че ви обича, ще му пишете едно любезно писмо: „Понеже зная, че сте много благороден, че имате отлична душа и сте просветен човек, ние сме в много затруднително положение, можете ли да ни отслужите с една малка сумица. Ще ви я върнем.“ Онзи ви отговаря: „Получих вашето писмо. Много ме зарадва, че написахте това любезно писмо. Изпращам ви една сума. Когато имате нужда, пак можете да пишете.“ Но представете си, че онзи, на когото пишете е един бедняк, няма пет пари. Той ви пише: „Много съм благороден, но нямам пет пари в джоба си и много съжалявам, че не мога да ви помогна.“ Вие казвате: „Съжалявам, че си изхабих мастилото.“ Не пишете на вашия беден приятел да искате пари от него, защото в дадения случай му причинявате болка… Има един свят, когото хората не се разбират. Човек трябва да бъде богат. Пишете на онзи, който може да ви помогне.

Тези условия, при които се намирате и с вашето верую, трябва да имате следната мисъл: Дръжте вашата естествена връзка с реалния, с Божествения свят и се старайте отношението ви с Бога да бъде естествено. Защото Бог е същество, което не търпи абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение, никакво колебание. Той нищо няма да ви каже, но всичко това не разрешава, защото е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Ти трябва да вярваш. И при най-големите противоречия, които можеш да срещнеш в живота си, да не се усъмниш. Да кажеш: „Всеки може да направи това, но това не е Божа работа. Той не може да го направи.“ Ти трябва да знаеш, че Бог е съвършено Същество и че ако има погрешка, тя е твоя, а не и на Бога. Бог може да те изправи един ден, но за да те изправи, ще минеш през големи страдания.

Вие казвате някой път „Аз вярвам!“. Вие вярвате, но да се освободи мисълта ви от всякакви външни материални сделки. Когато дойдеш при Бога, Той няма да те остави сиромах. Като имаш връзка с Него, Той е промислил за всичките ви нужди. Няма да остане нито едно ваше чувство незадоволено, понеже всяко чувство е свързано с известни светове. Всички чувства ще бъдат задоволени, стига да направи човек естествена връзка. И ако не направи тази връзка, тези чувства няма да бъдат задоволени. И ако ние на Земята сме незадоволени, то е защото има много затворени врати. Трябва да се отворят. А пък никой друг не може да ги отвори, освен Бога. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Всичко може да се оправи и моментално може да се оправи. Иначе като не разбираме това, хиляди години могат да минат. И ако работите и нещата остават неразбрани е защото я няма любовта, която превъзхожда всяко знание.

Сега имате пет отворени врати. Сега сме пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под шестата врата се разбира идването на Любовта, не истинската любов още. Пред шестата врата ще влезе любовта, която разрешава противоречията вътре в живота.

COMMENTS

WORDPRESS: 0