Учителя: Природата поставя всеки човек на изпит, за да види доколко може да издържа страданията

Учителя: Природата поставя всеки човек на изпит, за да види доколко може да издържа страданията

Откъс от беседата „Лазаре, излез вън!“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:„Лазаре, излез вън!“ (Йоан 11:43)Това изречение има

Откъс от беседата „Лазаре, излез вън!“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„Лазаре, излез вън!“ (Йоан 11:43)

Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот“ разбирам – външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.

Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот“ губи вече своя смисъл. Няма да мине много време и тази дума в българския език окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Защото когато се каже за някого, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен“ трябва да се замести със „съзнателен“. Казваме „съзнателен човек“ вместо „духовен“. Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен“ или „морален човек“ в българския език е на фалиране. След време тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия“. И наистина често слушате да се говори, че икономическите условия на живота налагат това или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален“. Това показва, че икономиката е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота.

Третата страна на живота е Божественият живот. Изразът„Божествен живот“ днес е във възходяща степен. След сто години тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят именно такъв живот. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.

Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън“? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън“! Безпредметно е да кажете на камъка да се махне от мястото си. Безпредметно е да кажете на дървото да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.

Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая като им каза: „Излезте вън“! Какво спечелиха като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.

Христос каза на Лазар същите думи, които Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазар, означават влизане или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек – той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше някой да му каже да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.

Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват от живота или природата всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък работят, правят усилия и по този начин предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят защо нещата не стават тъй, както ги желаят…

Правило е всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазар: „Лазаре, излез вън“! След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота и Христос казва: „Излезте вън!“ Трябва ли след като чуете тези думи, да кажете: „Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот“. Кой извади Лазар от гроба? Той сам излезе. Други го сложиха в гроба, но той сам излезе вън. Значи други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, сам да дойде и да ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи…

Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазар, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история от времето на Аврам до идването на Христа само един евреин имаше способността и след смъртта си да чува и да разбира какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение“. Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазар и извика: „Лазаре, излез вън!“…

Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл или едно ваше чувство ви напуснат след четири-пет хиляди години, могат ли те да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско положително верую е онова, с което като с добре устроен кораб можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което при всички условия в живота може да се разчита.

От памти-века и до днес още хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.

Представете си, че пред вас седи отворена книгата на мъдростта и цели десет години вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже те изнасят своите мисли и чувства на открито, се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която красивото, възвишеното, което е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден дойде до пълно отчаяние…

След всичко това хората започват да мислят, че със смъртта на човека всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят или кой е проникнал във вечността да знае, че като умре човек всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички органи продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи след смъртта си човек не умира, но продължава още да живее, при което заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано… Следователно природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.

В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазар. Умна била Марта, макар че,под името „Марта“ се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора… Когато човек направи някаква погрешка или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение ако според тази Висша Правда му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.

Съвременната съдба или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го в затвор и против него се завежда дело. Обаче ако направи някакво добро, никой не го търси да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора…

Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат както на човека, така и на всички около него…

Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те по никой начин не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, за да види доколко той може да издържа страданията в живота

Няколко души отишли един ден при един светия да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: „Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа.“ Тогава светията ги запитал: „Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?“

Какво правят съвременните хора при подобни случаи? Достатъчно е само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: „Къде си, Господи, не виждаш ли страданията ми?“ – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко. Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него. Но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!“ Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде на Небето в другите светове.

Обаче едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, после той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия значи да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него…

Вяра се изисква от хората. Вярата се заключва във веруюто, което хората имат. Например някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува… По-правилно е, че той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат „разговор с Бога“, не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: „Господ ми говори всеки ден“. – Възможно е; обаче аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адам, когато беше в рая. Защото всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, трябва да са в рая. Според мен те сами си говорят…

Бог не говори на хората. Още повече, че сегашните хора нямат още онези органи, чрез които да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете например стиха от Евангелието: „Любете враговете си!“ Не е лесно да се разбере този стих… Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.

Вярата на съвременните хора почива повече на материална почва… За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли той да очаква приятеля си да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха направо от природата…

Отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства и мисли едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползвате дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно.

„Лазаре, излез вън!“ Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи“! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му“! Това значи – освободете го от мъчнотиите на живота. И така първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: „След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят“. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: „Ти ще оздравееш“. – Повярвайте на този глас! Казвате: „Какво трябва да правя?“ – Стани от леглото си и излез вън!

Преди години в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат за „силата на внушението и лекуване чрез внушение“ и тя внимателно я прочела. Скоро след това чула в себе си тих глас да й говори: „Стани от леглото си!“ Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазар. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.

Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: „Дали Господ ни говори или така ни се струва?“ Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.

Всички велики, учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда най-после до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: „След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после дойдох до известни научни заключения“. След всичко това хората наричат този човек „учен“…

 „Излез вън!“ Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения и да излезе вън. Следователно докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: „Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които по наследство носим от своите майки и бащи?“ – Ако дядо ти и прадядо ти преди четири поколения са пили, трябва ли ти днес да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти както може и да разработи добрите наследствени черти… Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение“ не е нищо друго освен задача на човека да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.

Същият принцип поддържаше и Христос като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен“. За вас е важно да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!“… Човек трябва да дойде до вътрешна опитност да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: „Знаеш ли колко много те обичам?“ – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов…. Дойде ли някой ваш приятел на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазар…

Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!“ Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи какво трябва да правите, да излезете или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш“? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш“. И след като стана от земята, Павел разбра какво трябва да прави. Лазар обаче не запита Христа кой си Ти, но веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Който обича и когото обичат разбират какво нещо е любов и са готови всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях.

Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугукат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно идват богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой където е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този на съвършените. Сега аз говоря какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.

Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!“ За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други още много време ще мине докато дойде да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.

Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко… Това разширяване на съзнанието пък създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек земният живот изгубва своя смисъл…

Истинска наука е онази, която като жизненият еликсир продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазар. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат къде е старият човек, младият момък ще каже: „Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.“

Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото именно ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!“ Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере например езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега…

Разумните хора, които не се разбират, си приличат. Казват за някого: „В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той“. Значи вниманието на хората към някой човек се съсредоточава именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота както и Лазар го придоби…

Ще приведа един пример за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – „Какво правиш?“ – Топля се. – „Как се топлиш?“ Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.

Това е веруюто, което проповядваме. И вие можете като светията да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение.

Казвам: на тази почва именно един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!“ Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.

Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже като на Лазар: „излез вън“. В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии.

Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно… Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което,поради непослушание е затрупал с материя и в края на краищата заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба.

Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи Бог в своето динамическо проявление иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.

Сега мога да ви пожелая да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа къде има такива; който иска да учи, ще му покажа в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.

Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или на онзи. Всъщност Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори.

Знаете ли какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира – ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.


COMMENTS

WORDPRESS: 0