Учителя: Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко

Учителя: Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко

Откъс от беседата „Двамата братя“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години: „Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със с

Откъс от беседата „Двамата братя“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:

„Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.

А Той ѝ рече: „Какво искаш?“

Тя Му отговори: „Кажи тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.“

Иисус отговори и рече: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“

Те Му отговарят: „Можем.“

И казва им: „Чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне на Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.“

И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.“

(Евангелие от Матей 20:20-24)

Учителя:

Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?“ Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви.

Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на Земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие…

Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: „Не нося чужди неща.“ Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.

Често чувате да казват, че това не трябва да се прави или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – „Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.

Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си.“ Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо ѝ трябвала коронка, да се хвали с нея пред света?

Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата…

В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право.“ Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? Носете широки, удобни за краката обувки. Тесните обувки са като съвременните правила за живота, които ограничават и стесняват човека. Защо ви са тесни обувки, които правят мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обувки, с които да се движите свободно и с разположение.

Христос се обръща към учениците си, говори им за десетимата и двамата, като им дава метод, да минават от видимите към невидимите неща. Често хората негодуват, искат да се проявят, искат да видят Бога в себе си и вън от себе си. Това не е нужно. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Когато се грееш на слънцето, трябва ли да го виждаш? Трябва ли да знаеш колко е голямо? Обърни гърба си към слънцето и остави лъчите му да проникват във всичките ти клетки, да внесат в тебе разположение – това значи познаване на слънцето. Човек познава слънцето по действието на лъчите му върху неговия организъм.

Как познавате човека? По енергиите, които изтичат от него. Това се познава при ръкуването.

Как се познават животните? Като се помирисват по носа и по опашката. Ако се разберат, те тръгват заедно, започват да си играят. Ако не се разберат, хвърлят се едно върху друго и започват да се борят, да се мушкат с рогата си. Казвате, че воловете се бодат и мушкат с рогата си. Право е, че воловете се мушкат, но понякога и хората се мушкат. Колко рани съм превързвал от такива мушкания!

Мнозина се оплакват от живота си и казват, че не могат вече да търпят. Според мене, хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. Аз и до днес още изпитвам търпението си, искам да зная колко съм търпелив.

Преди години дойде при мене един господин, който искал да ме види и да поговори върху някои важни въпроси. Казах му, че съм зает, да отложи разговорите си за друг път. – „Не мога да дойда втори път, трябват ми само пет минути?“ Щом е за малко, съгласих се да го приема. Той влезе в стаята ми и говори цели три часа непрекъснато. Той говори, аз го слушам. Като свърши разговора си, стана да си отива. Аз му предложих да направим една разходка в градината. Този ден държах матура по търпението.

И дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си…

Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце.

След това ще се яви въпросът в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв.Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетините, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетини: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове…

Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на Земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.

Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома…

Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Има право човек да негодува, но против злото… Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории…

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава ѝ пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото ѝ. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате?

Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – „Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.

Често се говори за и против съществуването на Бога, но въпреки това всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата ѝ.

Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?“

Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция?“ Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения…

Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее, а щом умре – Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата…

„Съществува ли душа?” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери – негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с подправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот…

Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила:

Отстрани всяко съмнение от себе си!

Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си!

Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда.

Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.

Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на Земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер.

Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.

Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи.“ Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На Земята това е невъзможно. Защо? Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. И всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа. Всички живеят в Господа. Следователно, дали мъж или дете си изгубил, ще знаеш, че не са изгубени. Те са в Господа и всякога можеш да ги намериш.

Днес всички хора се държат едни за други и не се пускат. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Те не знаят, че всички са в Господа, там живеят. Мъжът е срещал жена си много пъти на Земята и пак ще я срещне. И след хиляди години, пак ще се срещнат. Във всеки човек има някаква Божествена проява…

Бог казва: „Смирените ще въздигна, а гордите и високомерните ще смиря.“ Същият закон се отнася и до човека. Кажат ли, че някой е грешник, аз го насърчавам…

Бог благоволява повече към грешника, който се разкайва, отколкото към праведния, който се въздига и гордее. Да насърчиш обезсърчения и падналия, това значи да приложиш учението, което нашият Баща ни е завещал и предал чрез своя Единороден Син – Христос.

„Къде ще намерим това учение?” – Разтворете душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на душата си. Умът е Светлината, а сърцето – огнището, на което се туря горивният материал. Като се запали, той дава необходимата Светлина на човека, да може чрез нея да чете написаното в своята душа…

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас и да ви освободи от всички прегрешения. Молете се Бог да пребъдва във вашите действия. Ако се гневите, ще знаете, че Той не е във вас. Ако боледувате, Той не е във вас. Как ще се излекувате? Като очистите тялото си от нечистата кръв, ума си от нечисти мисли и сърцето си от нечисти желания. Нечистите мисли и желания разполагат човека към нечиста храна. Какво добро могат да ви допринесат саламите, пастърмата, кебапчетата и др.? Да кълцаш и мелиш месо, да го приготвяш на салами, това е дяволско изобретение. Колко хора са отишли преждевременно на онзи свят от салами и от кълцано месо! Милиарди животни са подали и подават молбата си до Бога, да ги освободи от човешкия нож.

Това е Истина, която трябва да се възприеме. Който не я приеме, ще носи последствията на своето непослушание. Новото учение не позволява да се ядат никакви салами. Аз вземам думата салам в широк смисъл. Когато мъжът изтезава жена си, или жената – мъжа си, те са яли салам. Когато родителите развращават децата си, те са яли салам. За саламите Бог изпъди първите човеци от рая. За същите салами страда и днешното човечество.

Христос пише в новото учение: „Човек за човека е брат.” Щом сме братя и сестри, трябва да живеем по братски. От гледището на Божественото учение, няма неприятели в света. Хората са приятели едни за други, а не неприятели. Пазете се от внушенията на онзи, който е поставил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за човека е вълк. Това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. Тъй казва Господ днес, и каквото казва, ще се сбъдне, защото е Божествено.

Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашето послание горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат!

Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.

Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.

Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите. Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога…

Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят.

Обърнете се към живия Господ, Който казва: „Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя.“ Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен…

„Десетимата възнегодуваха за двамата братя“. – „Какво ще стане с нас и с европейските държави?” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде.

Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора.

„Война е сега, тежки времена живеем.” … Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.

Хората ще се върнат на Земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на Земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава Земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.

Да бъдем Божии служители! Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на Земята.

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Петър Матеев 3 седмици

    Мисля, че е много важно и това да се удебели:

    „Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите. Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога…

    Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо.“

    Колкото повече хора осъзнаят, толкова по-скоро ще се подобри положението у нас.