Учителя: При умните, при добрите хора работите стават лесно

Учителя: При умните, при добрите хора работите стават лесно

Откъс от беседата „Път за постижение“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години: Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. Колкото за

Откъс от беседата „Път за постижение“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), –
ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

I послание до Коринтяни, 8:3-7

Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го сложиш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато.

В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре… Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме? Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризови зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, казваме че е здрав…

Но сега въпросът е в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която привидно няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно невидимо желание и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?

Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго място е синът на един овчар. Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има, разбира се. Трябва да имате един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е князът. А овчарят е по-ниско… Князът мисли, че може много да направи, а пък овчарят мисли, че не може много да направи, само може да пасе 200–300 овце, а пък князът може да заповяда на цяла една област.

Тогава се тегли паралелът, ако на този овчар в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато измират овцете на един овчар, това показва, че овчарят не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест.

Често, когато лекарите лекуват един болен, се образува някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение…

Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера.

По какво се отличава един човек от едно животно? Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има съзнание, а у животното няма съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека.

По какво се отличават ангелите? – В тях има свръхсъзнание.

На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на Земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.

Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. Накъдето и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред теб… Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“ и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“

В какво седи престъплението? Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги сложиш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които в дадения случай не ти са нужни. Това, което в дадения момент не ти е потребно и го взимаш, е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление… Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?“ – Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и слагаш в устата си, това е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог не е определил, не го слагай в ума си, това което Бог не е определил, не го слагай в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.

Има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.

Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? …Мярката за светлинна година е следната: пътят, който минава светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиона светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да измине светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.

Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина отколкото им трябва. Човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени.

Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10-15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И го взема ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа?“ – „Няма!“ – „Я ме върни на Земята. Тази работа е непоносима за мен. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той.

Има едно положение във живота: щом нарушиш един Божествен закон, се молиш и усещаш, че не те чува Господ. Като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се… Това е като сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си, но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това…

Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!“ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахокаш някого, но с това нищо не става. А на някого можеш да говориш тихо и той разбира. На някого можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.

Сега за пеенето: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек. Ти чувстваш, че между публиката и теб има обмяна, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе това е обикновено пеене.

Сега някой пита: „Как трябва да стане това?“ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бързо. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато трудно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-трудно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-трудно… При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора работите стават трудно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават трудно.

Единствения закон, по който трябва да вървите сега е кой? Само при онази Любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот нещата стават правилно. Само при закона на Любовта нещата могат да станат така, както ти искаш. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи любовта е необходима като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи Любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас.

Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?“ Като направя нещата, които са правилни, ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.

Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържаш за себе си. Тая радост никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в теб, не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Защо си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, където и да отидеш, всички врати са ти отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за теб… И казваш тогава, че животът не струва.

Та казвам, Любовта е път за постижение на това, което ти желаеш.

Ти казваш: „Да се обичаме!“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме!“ Мен са ме обичали много хора и после години ми е отнемало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, започва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях.

Няма по-голямо страдание на света от това да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на Земята да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.

COMMENTS

WORDPRESS: 0