Учителя: Престанете да бъдете учители на Любовта – бъдете образци на Любовта

Учителя: Престанете да бъдете учители на Любовта – бъдете образци на Любовта

Откъс от беседата „Последното добро“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години: Ще прочета осма глава от евангелието на Матей: „А когат

Откъс от беседата „Последното добро“, държана от Учителя на днешния ден преди 77 години:

Ще прочета осма глава от евангелието на Матей:

„А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.

И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: „Господи, ако искаш, можеш ме очисти.“

Исус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: „Искам, очисти се!“

И той веднага се очисти от проказата.

И каза му Исус: „Гледай никому да не обаждаш; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.“

А когато влезе Исус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: „Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.“

Исус му казва: „Ще дойда и ще го излекувам.“

А стотникът отговори и рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: „Върви!“, и отива; и другиму: „Дойди!“, и дохожда; и на слугата си: „Направи това!“, и прави.“

Като чу това, Исус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: „Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

И рече Исус на стотника: „Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.“

И слугата му оздравя в същия час.

Като дойде в къщата на Петър, Исус видя тъща му, че лежи болна от огница; и допря се до ръката ѝ, и огницата я остави; тя стана и им служеше.

А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе болестите.“

И като видя Исус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.

Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.“

А Исус му казва: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.“

Друг пък от учениците Му рече: „Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.“

Но Исус му рече: „Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“

И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: „Господи, спаси ни; загиваме!“

А Той им каза: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“ Тогава, като стана, смъмри ветровете и морето, и настана голяма тишина.

А човеците се почудиха и рекоха: „Какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?“

И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.

И ето, те извикаха и казаха: „Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“

А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: „Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.“

И Той им рече: „Идете.

И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.

И ето, цял град излезе да посрещне Исуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.“

* * *

Учителя: Бог е направил света и сега всички ние учим благата, които Бог ни е дал, как да ги употребим. Първото нещо, хората трябва да се научат как да ядат. От яденето зависи какъв ще бъде животът. Ти ще бъдеш в яденето или вегетарианец, или плодоядец, или месоядец. Месоядците са, които внесоха всичките лоши работи в света… Тази, месната храна е много нечиста. Всички онези, които се занимават с месната храна, имат метода на котките. Котката, като хване мишката, с козината, с червата я изяжда. Котката живее много хигиенично, но те скоро умират от недобро хранене, неестествено се хранят, с всички нечистотии изяждат храната си. Ти като ядеш свинско месо, овче месо: всичките клетки имат толкова нечистотии и ти ги поглъщаш, и после искаш да бъдеш здрав. Следователно, като вземаш месото и като мислиш да си похапнеш, то е, защото в човека има един атавизъм…

Та казвам: първото нещо, трябва да се освободим от неестествените работи. Да дойдем до Божествените работи: да ядем добре, да спим добре, да дишаме добре, да мислим добре, да приемем светлината добре, да се обличаме добре.

Сега ще кажете: „парѝ“. Парите не са един необходим порядък. Например ето какво, яденето е в цялото органическо царство, всички ядат, няма същество, което да не яде. Всички дишат, всички пият вода, всички възприемат светлината. Щом дойдем до парите, те са в човешкия порядък. Птиците пари нямат. Хвръкне, кацне на някоя круша, череша, вземе си череши без пари. Казвам: това е второстепенен порядък. Казваш: „Парите трябват.“ Ти си занаятчия, шиеш дрехи. Идеш някъде, ушиеш дрехи, ще те нагостят хората. Или добър железар си, или обущар, или шапки знаеш да правиш, или някой цигулар, или песни знаеш да пееш…

Мнозина от вас казват, че много страдали от любов. Тази любов, която кара хората да страдат, тя не е чиста любов, тя е кръчмарска любов. Всяка любов, която причинява болка на човека, е кръчмарска. Всяка мисъл, която причинява главоболие, е кръчмарска. Всяко чувство, което причинява болка в сърцето, е кръчмарско. Божествените мисли, Божествените чувства и Божествената любов никога абсолютно не причиняват някакво страдание. Дето тя влиза, възкресява мъртвите от гробищата.

Та казвам, трябва да дойдем до основния закон. Казваме, че човек трябва да живее. В дадения случай, ако аз не мога да бъда в хармония с всичките хора, какъв човек съм? Ако вляза в една гора, пък се блъсна в едно дърво, че ми удари крака, кой е крив? Нося брадва и накълцам това дърво. Това не е правилно. Вървя в гората, блъсне ме някой клон, отрежа клона с трион. От мене зависи това, нека седят дърветата, каквито са.

Като влезете в обществото, във всинца ви се явява желание с вашия трион да режете. Всеки започва да реже. Виждам гората осакатена. Всеки, като дойде, ще започне да те учи как трябва да живееш, как трябва да обичаш. То е един вътрешен процес. Човек трябва да обича, за да се научи. Никой не може да го научи да обича. Единственият само Бог може да научи хората да обичат. Понеже Той съвършено обича, като влезе, ще те научи. Казва: „Гледай Аз какво правя и прави същото.“

Та казвам: престанете да бъдете учители на любовта, бъдете образци на любовта…

Аз искам да грея хората, без да ги изгарям, само да ги стопля. Искам да грея хората, без да ги изсушавам, да не пресъхнат. Божествената любов носи всички възвишени качества. Тя носи всичките блага. Когато човек дойде до любовта, трябва да има достатъчно влага, достатъчно въздух, достатъчно светлина, достатъчно сила. По това се познава. Дойде любовта: и хляба добре месиш, и добре ядеш, и добре четеш, и добре се обличаш. Навсякъде всичко ти е светло.

Замине любовта: навсякъде всичко виждаш, че не е както трябва. Казваш: „Защо ми е да обичам?“ По някой път вие се обезсърчавате. Срещате вашия учител в света и на някои очите са затворени. Но в единия случай има едно малко съмнение. За мене нашата майка ни обича. Синът трябва да работи, както бащата работи. Дъщерята трябва да работи, както майката работи. Ако синът не работи, както работи бащата и ако дъщерята не работи, както майката работи, те нямат любов…

На някои, без да работят, ръката е твърда. Тази твърдост не е хубава. Изобщо, щом като човешката мисъл е благородна и щом като човешките чувства са благородни, ръката е мека. Щом стават ръцете груби, щом загрубяват ръцете, то не е хубаво. После, имаме много навици. Като срещнем някой човек, не знаем на какво разстояние да бъдем…

Всякога сегашните хора страдат от болести, които се дължат на подпушване на силите на любовта. Любовта се подпушва, вследствие на това се раждат тия безбройни болести. Ти обичаш само едного. Нека да обичаме всички…

Ние, хората, много разправяме за своите страдания. Любовта не обича да ѝ говориш за страдания. Кажи: „От дълго време те чакам.“ Хваща те за ръката. Кажи: „Стори за мене това, което искаш.“ Че си страдал, това-онова, оставете тия неща настрана…

Като дойде Господ, не трябва да Му мърморим, да кажем: „Господи, Ти си ни оставил, че гладувахме, че страдахме.“ Погледнете онзи червей, който ходи по земята, той какво трябва да каже? Онази птичка, която седи на клона, какво да каже? Онзи вол, който целия ден оре на нивата, какво трябва да каже? Онзи кон, който целия ден носи товари, какво трябва да каже? Онзи шофьор, който целия ден кара автомобила, какво трябва да каже? Онзи войник на бойното поле какво трябва да каже? Съдията, свещеникът, всички се оплакват. Жената, която има деца, какво трябва да каже?…

Сега ние тук имаме лозе. И някои от избраните са ходили и най-хубавото грозде са го обрали. Само няколко сестри го изяли, другите не. Казват: „Туй е Божие.“ Хубаво, Божие е, но то е за всички сестри, по едно–две зърна да си вземат. А две–три сестри изядоха всичкото грозде. Това не е морал…

Хора, които идат тук да разрешат социални въпроси, не дигат скандали в братството. Страшно безобразие. Тук в кухнята влизат, няма никакъв ред, влизат с обуща. Всичките братя, които влизат в салона с обуща, да идат един ден да го измият. Казват: „Да има определено дежурство.“ В едно братство всички имат еднакви права, но и еднакво трябва да служат. Аз обичам порядъка, а безпорядъкът ми е крайно неприятен. Лоши хора когато копаят лозето, то не дава плод…

Тия ябълки, круши, сливи, като деца са. Казвам, като взема една слива, какво ще направя? Трябва да направя някаква услуга. След като изям сливата, трябва да посадя костилката някъде. Колцина от вас, като ядат сливи, посаждате? Вие хвърляте костилките по земята. Из нашето игрище гледам доста костилки – от сливи, от праскови, нахвърляни. То не е хубаво…

Всяка костилка посаждайте. Като ядете, събирайте ги, засаждайте ги да изникнат. Отдето минете, насаждайте. Ако толкоз години бяхте приложили това правило, най-малко пет–шест хиляди дървета щеше да има посяти навсякъде.

Не можем да бъдем носители на Божията любов, ако не приемем Бога в себе си и не Го оставим Той да се изяви в нас. Аз не съм за онази любов, която е само за някои. Защото, ако ние не се поправим, в Божия закон има граници… Трябва да се поправят погрешките. Не можем да се избавим от тях. Няма да дойде някой да поправи нашите погрешки. Владейте себе си. Не отвръщайте зло за зло. Бъдете смели…

Та казвам: Тъй, както разбираме християнството, това не е Христовото учение. Новото учение е учение за подмладяване. Младостта трябва да се изяви. Светлина трябва да се яви в ума, да бъдете радостни. Топлина трябва да се яви в сърцето, да имате най-хубавите чувства. Сила трябва да имате в тялото. Ако не се подмладите, не сте в новото учение. Човек на 80, 90, 120 години пак да бъде свеж, радостен…

Та казвам, вие потърсете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа, и ще Го намерите. След като Го намерите, хванете Го за ръката и тръгнете след Него. Работа трябва. По този, кривия начин мислите – като имаш един мъж, като го оставиш, ще разрешиш въпроса. И двама мъже не разрешават въпроса. Една жена никога не трябва да напуска мъжа си, нищо повече. Щом се ожени, да го изтърпи докрай. Да не върви по хлъзгав път. Аз не обичам тук да стават скандали. Тук не е място за скандали.

Казват: „Той ги учи да се развеждат.“ Всеки, който се е оженил, да се държи за възлюблената, по-добра няма да намери. Тук имаме една сестра, нейният възлюблен 15 години не беше ѝ говорил. Дошла беше до едно положение – искаше да го напусне. Проговори ѝ най-после. Бог ви туря на изпитание, издръжте изпитанието. Женитбата на Земята е училище, не е щастие. То е знание. Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието. Ако твоя възлюблен замине за другия свят, не търси друг. Не да не обичате, но другото е търговия. Никога не се жени втори път. Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал, не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието…

Любовта може и в големите проявления да бъде опорочена. От любов някой път човек става ленив, става нетърпелив. Много синове и дъщери не учат, уповават се на богатството на баща си. Дали баща му е сиромах, или богат, той трябва да учи, той трябва да работи. Сиромахът и богатият трябва да работят, физически труд да работят…

Ангелите, които са толкоз учени, слизат да работят при хората. Какво добиват? Прати ги Господ, ще донесат една мисъл, ще се върнат при Господа. Няма да каже: „Аз, ученият ангел, който разполагам със сила, да ида при един невежа?“ Той, като дойде, казва: „Не бой се. Трябва да се учиш. Земята е създадена като училище за тебе. Гледай да живееш добре, за да имаш Божието благословение.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0