Учителя: Преди 2000 години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици

Учителя: Преди 2000 години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици

Откъс от беседата „Възкресение на Любовта“, държана от Учителя Петър Дънов на Великден през 1921г.: „Казва им Исус: Не бойте се; идете, известете н

Откъс от беседата „Възкресение на Любовта“, държана от Учителя Петър Дънов на Великден през 1921г.:

Казва им Исус: Не бойте се; идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“. (Матей 28:10)

Защо Христос дойде на Земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе. Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си. Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината…

Страхът е най-опасната болест на човека. Той е уловка, слабост за човешкия характер. Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картофи или просо, както наричат обикновената човешка любов.

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!“ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето.

Христос казва: „Не бойте се!“ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта. – За кого? – За своите братя, а не за външните хора. Днес и аз говоря за своите братя, а не за външните хора. Които признават Братството, те са хора на новата култура. Които не Го признават, те са хора на старата култура. Ако искате да намерите името си някъде, написано с едри букви, ще го намерите в поменика на старата култура…

Казвам: Има разлика между сегашната наука и тая, която ще дойде в бъдеще. Според някои астрономи първоначално материята е била в спящо състояние. Като се събудила тя започнала да се върти и образувала живи кръгове и сфери. Днес изучават тия кръгове и сфери без да споменават нещо за Разумната Причина, която ги е образувала. Движението, което става във вселената, се дължи на оня Разумен Дух, който регулира и управлява всички сили. Само това движение е реално, само то прави света реален…

Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон. Аз още не виждам на вашите лица братство и сестринство. Знаете ли какво е лицето на брата и какво – на сестрата? В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма. В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл, или едно значение…

Де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са те, да носят своите запалени фенерчета. Сега искат да ме убеждават, че имало светии на земята. По какво се познават светиите? – Те живеят според закона на Божията Любов.

Христос казва: „Идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“. Галилея е мястото на ума, дето нещата се разбират правилно. За да отиде в Галилея, човек трябва да бъде високо благороден и интелигентен, а не като вълчицата, която напада овцете и ги носи на малките си.

Може да се обиждате от това сравнение, но не мога да не се вслушвам в оплакванията на животните от вас. Като срещна една кокошка, питам я какво мнение има за хората. Тя казва:

– Те не са истински християни, защото ни колят на общо основание.

– Вярно ли е това?

– Ела да видиш какво става в курниците, сам да се убедиш в моите думи.

Срещна един вол и него питам: Какво ще кажеш за хората?

– Остави се, няма никакво християнство в тях. Като ни впрегнат сутрин, вечер ни разпрягат. От време-навреме ни дават по малко сенце. Като умрем, кожата ни одират.

Това е страшно робство. В 77 глава от Исай е казано, че който убива вол е също, като че убива човек. Пророк Исай, който е живял преди повече от три хиляди години, имал по-висок морал от сегашния. След всичко това хората казват: „Христос възкресе!“ – Христос възкресе, но не и за вашите волове, овце, кокошки. Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите волове, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие. Аз взимам думите вол, кокошка, овца в преносен смисъл. Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“. Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот.

Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри професори. Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“. Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“ (от англ. humbug  – измама, глупост), т.е. „човешко изобретение“. Не се лъже професорът.

И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици…

Още преди исторически времена, някъде в сегашна Азия живял един беден човек, който се отличавал със своята доброта. По-добър човек от него нямало. Понеже Бог бил много доволен от него, един ден изпратил двама ангели да му сложат венец на главата. Целия си живот тоя човек прекарал при корените на едно дърво в плач и молитва. – Защо трябвало да седи при това дърво? Какво било самото дърво? Това дърво било необикновено; то имало особена история. Още в далечното минало, когато се развивала културата на ангелите и архангелите, Бог изпратил един от тях на земята да помага на хората. Като слязъл на земята, ангелът срещнал една красива мома, за която се оженил. Така той забравил своето предназначение. За наказание Бог превърнал ангела в буково дърво, с глава заровена в земята, да прекара така хиляди години, докато научи урока си. Бедният човек знаел историята на тоя ангел и за да изкупи грешката му, прекарал целия си живот при корените на тоя бук, в плач и молитва. Като гледал усилията на тоя слаб човек, Бог решил да го възнагради. За тая цел Той изпратил ангелите да сложат венец на главата му. По пътя те срещнали една красива мома и започнали да спорят помежду си, на кого да сложат венеца: на бедния човек, или на красивата мома. Най-после, решили да разделят венеца на две части: едната половина да сложат на момата, а другата – на бедния и свет човек.

Какво представя тоя венец? – Венецът на Любовта. И до днес тоя венец е разделен на две части, затова работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома или бедният, който плаче и се моли цял живот при корените на дървото, за да повдигне падналия. Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на Земята, все ще направят някаква грешка. След това трябва да се намери някой беден човек, еретик, да плаче и да се моли за тях, за да ги повдигне…

И днес два ангела слизат на земята и носят венец. Понеже църквата се счита невеста на Христа, те искат да разделят венеца, всички църкви да вземат дял от него. Това няма да им се даде. Ако разделят венеца, ще създадат нов спор, нови недоразумения. Питате: „На коя църква се пада венецът?“ – На никоя. Единственият, който заслужава целия венец, е Христос. Той е жив. И сега живее на Земята, но не можете да Го познаете. Да видите и познаете Христа, това значи да се проникнете от Неговата Любов. Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки свой по-малък брат да се развива правилно. Когото срещне, той го запитва: „Градиш ли?“ Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта. Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта.

Любовта носи само едно благо – Добродетелта.

Любовта си служи само с едно право – Божията правда.

Сега вие седите около мене и ровите, искате да знаете дали говоря истината, какъв съм, отде съм и т.н. Няма защо да ровите. Като ровите около мене, и себе си ще разровите. И да ровите, нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се вдигна оттук. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите. Така беше и с Христа…

Според мене всички форми, които Бог е създал, са свети. За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и професорът. – „Това е много казано.“ – Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. Който спъва тая форма или тоя индивид, спъва работата на Духа. Следователно, като се спреш пред едно дърво, ще гледаш на него с благоговение, без да късаш клончетата и листата му. Докато хората колят говедата и воюват помежду си, никога не могат да се обичат. Дето няма Любов, там няма мир.

За новото учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляват богатите, но да не убиват, да не затварят хората, да не колят говедата. Нека управляват бедните, но да не убиват, да не затварят. Всички управляващи да приложат закона на Любовта. Това е нужно не само за външния държавен строй, но и за човешките души. Това е нужно както за семействата, така и за отделните индивиди. Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце, да види какъв извор се крие там. Той запушил сърцето ѝ, а иска от нея любов. Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си…

Христос казва: „Идете, кажете на моите братя, които са готови да приложат моето учение на Земята, да отидат в Галилея“. Значи не се казва на Небето“, а на Земята“. Наистина, ако на Земята не можем да живеем в Любовта, как ще живеем на небето? Мислите ли, че на небето ще пуснат несъвършени хора? Ако отиде някой на небето, ще мине и замине като чужденец и скоро ще се върне назад. Най-голямото изкуство за всички е изкуството да любим…

Христос говори само на хора, които имат Любов. – Защо? – Защото те са пробудени. Всички трябва да станете братя и сестри помежду си, да говорите само това, което е в сърцата ви, т.е. да бъдете искрени към себе си и към своя ближен…

Христос казва: „Идете в Галилея, там ще Ме видите“. – Какво представя Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се реализира. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението трябва да дойде общо. Някои искат да ме убедят, че са възкръснали вече. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се разговаряме на Божествен език, да си говорим истината, това значи да живеем в закона на Любовта.

Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък“, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи. Каквато е нейната искреност, такава е и на мъжа… Жената казва: „Моят брак излезе нещастен“. И мъжът казва същото. – Нещастието ти не е в брака, но в греховете, които правиш. Жената се оплаква, че родила много деца. – И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка сутрин на вратата, да ви събуди, но вие не искате да станете. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли?“ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свет човек и кой не е; кой е праведен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е вярващ, кой е светия, и кой има Любов…

Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, а ближния си като себе си“. Значи първо ще възлюбиш Господа, а после ближния си. Отде ще вземеш Любовта, ако не възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила? На пазар Любовта не се купува. В бъдеще, като се жениш, ще питаш възлюбения си: Миличък, възлюбил ли си Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила? Ако си Го възлюбил, и Той живее в тебе, и аз ще се съединя с тебе

Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна!

Не чакайте да дойде времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да дойде Любовта отвън. Да дойде Любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете силни и красиви. Щом се научите да любите, няма да остарявате, ще бъдете млади, на 33 години. Като остареете, ще снемете старите си кожи. Така ще се подмладявате постоянно и ще живеете колкото искате. Да бъдем млади в Любовта! Това е новото учение. Човек е млад, докато люби; щом престане да люби, остарява. Докато люби, човек е учен; щом престане да люби, знанието се губи. Всеки може да опита Любовта.

Христос казва: „Идете, известете на братята и сестрите ми да отидат в Галилея, там ще ме видят“.

– Де е Галилея?

– Не питайте, не сте още за там. Един ден ще научите де е Галилея.

Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата!“

Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква сила не може да му противодейства. Това е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. Ако имате Любов, навреме ще жените дъщерите си, и зетьовете ще идат доброволно и навреме. Дето е Любовта, там е печалбата, там е знанието.

Иде Любовта в света. Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе. Казано е в Писанието: „Гняв Божи иде!“ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това учение е за днес, за днешната култура. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма и ще помете всичко старо.

Сега говоря на ваш език: Който е готов, ще възкръсне; който не е готов, ще стане на вода, т.е. ще умре. Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща. Желая на всички още днес да срещнете Христа. Вие Го очаквате в бъдеще, но желая още днес да Го срещнете. Да срещнете Христа, това е велика истина, която трудно може да разберете…

„Идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, там ще Ме видят.“ Това са последните думи, които Христос отправя към вас, да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде сега да ви възкреси. Този е последният ден!

Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове започват да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа.

COMMENTS

WORDPRESS: 0