Учителя: Прави са хората, че очакват Христа на Земята, но Той ще дойде в умовете им

Учителя: Прави са хората, че очакват Христа на Земята, но Той ще дойде в умовете им

Откъс от беседата „Ставане, оживяване и възкресение“, държана от Учителя Петър Дънов на Великден през 1939г.: Ще прочета само част от 20 глава от Е

Откъс от беседата „Ставане, оживяване и възкресение“, държана от Учителя Петър Дънов на Великден през 1939г.:

Ще прочета само част от 20 глава от Евангелието на Иоана, от 19 стих до края:

„А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!

И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.

И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.

Другите ученици му казваха: видяхме Господа.

А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!

После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират.

Често хората се силят да доказват дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне…

Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но Земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на Земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на Земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на Земята. Да оставим и този въпрос настрана…

Човек трябва да има Любов в себе си. Не само Любов, но той трябва да има и Мъдрост в себе си. Не само Мъдрост, но той трябва да има и Истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш Любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията Мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията Истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе си

Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори!“ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън…

Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие?Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред.

Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън, тя е глас в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да отричам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мравки се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото…

И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.

Аз съм виждал как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси…

Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят…

Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв смисъл… Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство.

Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на Земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на Земята, но то ще бъде царство на Любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне…

Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина!“

Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.

COMMENTS

WORDPRESS: 0