Учителя Петър Дънов за трите вида хора

Учителя Петър Дънов за трите вида хора

Откъс от беседата „Талантите“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде С

Откъс от беседата „Талантите“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:

Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.

И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.

Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.

Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.

А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

(Матей 25:13-30)

 

„И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един – всекиму според силата му. “

(Матей 25:15)

Когато Исус е изказвал едно изречение или притча е имал предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали случайно, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.

Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант.

Кои са тези на единия талант? – Които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са егоисти, безплодни, безсеменни хора – хора с един талант.

А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. Това е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.

Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства – хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, което Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.

Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не, то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки.

Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки разбира се ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да хокат училището? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване.

Плашите се от смъртта. Но какво е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“. Да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в това градене работят три категории хора: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.

Сега нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, всичко стават 14 и с единия заровен в земята – 15. От това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“; още не си започнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си вдигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогава трябва да искаш и ще дойде почивката.

Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили. А и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята… Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, това е работа; когато работим за себе си, това е труд. Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – на него Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания.

Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който прилича на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който има само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да започне да ражда и се развива.

Другите таланти подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако трябваше да живеем от тях. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.

Ние трябва да си задаваме въпроса какво значи това „всекиму по силата“. Това значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат.

Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всички имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, трябва да намерите средство да я прецедите. Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.

Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка… Вашата цедилка е вашият критичен ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу… Цедилката ви трябва да има две съществени качества, което значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.

Ще направя друго сравнение… Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.

Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога на свой ред той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да отидете при него и да му прислужите. Двата таланта са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клоните и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон.

Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли и един ден, когато вашите чувства атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.

Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем доста да изброим. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са във връзка с истината.

Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете.

Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Какво е?“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „Това е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, това е вярно; но не всичко се заключва в яденето. Наистина човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то атрофира.

Виждате, че християнството е една наука. То не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа със своите класове, университети, академии и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили. В училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант – ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.

Изпитвайте духовете – когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един заровен талант, не го приемайте; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете да облагородите… Как е постъпил господарят с онзи, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“…

Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по баровете… След 7 или 10 години синът се връща, но освен че не е припечелил знания, освен че е похарчил толкова средства, се връща съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си. И тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Дали Господ ти го е дал или ти сам го взе?…

И най-сетне питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо той е една цедилка… Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света!“ Защо нямате приятели? Ако кажете: „Мене никой не ме обича“,ще си направя заключение, че сте човек с един талант, че сте заровили всичко Божествено в земята; човекегоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти.

Ще попитате каква е тази подкваса, с която трябва да работите. Имате я, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината. И ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече спасени хора, което значи че сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.

Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът винаги е сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не могат да бъдат никога притежание на човека. Те са принадлежали и принадлежат само на Бога и Той ги дава и взема спрямо това как ние постъпваме.

Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. А дори когато ви е дал само един талант, и за него има място в света. Ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието. Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.

Да обработите сърцето и ума си значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат; слушат, но не чуват; вкусват, но не разбират благото. Например когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи, Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.

Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи. Като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!

У хора с един талант няма живот – колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако заприличате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!“

COMMENTS

WORDPRESS: 0