Учителя: Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, а нищо не дават

Учителя: Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, а нищо не дават

Откъс от беседата „Вкъщи“, държана от Учителя на днешния ден преди 101 години:Повечето къщи, външно и вътрешно, отговарят на хората, които са ги с

Откъс от беседата „Вкъщи“, държана от Учителя на днешния ден преди 101 години:

Повечето къщи, външно и вътрешно, отговарят на хората, които са ги строили и живеят в тях. От направата и строежа на къщата съдим за степента на умственото и духовно развитие на обитателите ѝ.

Евреите направиха своята скиния (походна храмова палатка) по образец и подобие на тази, която Моисей видя в Духовния свят. Следователно, трябва да се предположи, че и хората правят къщите си по образец на тези, които някога са видели в Духовния свят. Каквото са запомнили от тези образци, това свалят на Земята. Понеже хората идат от различни светове, те са представители на различни култури, затова земните им къщи се различават. Какво заключаваме, когато видим, че някой човек си строи къща? Строенето на къща подразбира женитба или встъпване в брак. Значи, който строи къща, иска да се жени, да встъпи в брак. Ако е млад, той строи къщата за себе си; ако е стар – за своите деца, внуци и др…

И тъй, строенето на къща подразбира встъпване в брак. Думата „брак“ в различните езици има различно значение: на български език тя означава съчетание, на турски значи да оставиш нещо, а на английски brеак – да счупиш нещо. Тъй щото, когато говорим за брака, трябва да приемем едно от трите понятия. Значи, хората се женят или за да се съчетаят, или за да се оставят, или за да счупят главите си. В заключение, ще кажем че в къщата, дето бил Христос с учениците си, се разисквало върху брака – един от най-важните социални въпроси. Запитаха Христа: Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа…

Истинското съединяване или съчетание не става на Земята. Тук не стават никакви бракове, никакви женитби. Това, което хората наричат брак, женитба, е друго нещо, по-скоро сделка, поставена на известни условия и интереси. Покажете ми един мъж или една жена женени, които никога да не са си казвали горчива дума, никога да не са отправили помежду си крив поглед. Нека всеки си отговори какъв е неговият брак: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове са оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представляват съединяване или съчетание.

Къде се крие причината за разваляне на човешките бракове? – В неустойчивостта на човешкото естество, в проявите на самия човек. Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и човешкото сърце изсъхват. Горко на това сърце и на този ум, които са попаднали в торищата на изопачените човешки мисли и желания!

Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората? – С Бога. Каквото е отношението на мъжа към жената, и на жената към мъжа, такова е отношението на всички хора, като души, към Бога. Някои се присъединяват към една или към друга църква и мислят, че с това са разрешили въпроса. Те не знаят, че всяка църква, всяко общество също така са съединени или свързани с Бога. Значи, не само отделният индивид, но всички църкви, общества и народи имат отношение към Бога…

Докато търсите щастието на Земята, никога не можете да го намерите. Земята е велика Божествена работилница. Тя е място за работа, а не за щастие. Който влезе в тази работилница, трябва да се облече в мъжки или в женски дрехи и да изучава дълбокия смисъл на това, което е вложено в неговата къща – в собственото му тяло. Как са направени къщите на Земята, знаем: едни са направени повече от камъни, други повече от тухли, трети – само от дъски. И духовните къщи са направени по същия начин, но материалите им са фини – материали на Добродетелите: на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието, на Вярата и др. Любовта, например, представлява обширен свят, в който участват множество разумни и възвишени Същества, със специална задача и предназначение…

Христос казва: мъжът, т.е. Духът, може да напусне жената (душата) само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт.

(Бел. Тео: Специално обръщам внимание на горната мисъл от Учителя за хората, които под влиянието на определени луциферични духове убедено твърдят: „Нали душата е безсмъртна, а Вечността е пред нас, за къде да бързаме, като можем да си поживеем?“)

Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. Защо? Защото връзката е прекъсната. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани.“

Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците си: за този грях, именно, Духът напуска душата. За да не изпаднат в грях, на всички се препоръчва чист и свят живот. Човек не може да се развива правилно, ако животът му не е чист и свят.

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си. Той е готов на всички престъпления. Като прелюбодейства, човек служи на плътта си. Тя взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме „хопити“. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на низшия принцип…

Има въпроси, на които човек може да намери отговора в себе си, в своя ум. Там той ще намери разрешението на въпроса за отношенията между мъжа и жената. Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Ако връзката между тях се разкъса, човек изгубва здравето си. Щом започне да боледува, той става недоволен, нещастен. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето.

Божиите закони са много строги. Когато Духът посети някого, и той измени на Божиите закони, последствията са лоши; никой не може да избегне тези последствия…

Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на ученика към Учителя. Някои казват, че, ако били на мястото на Христовите ученици, щели да имат други отношения към Христа. Какви отношения щяха да имат? И те, като Заведеевите синове, щяха да искат първите места. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христос каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде парите на бедните и да Го последва, но той не разбра думите Му и не Го послуша. Това показва, че и на времето си, и днес, не всички хора разбират учението на Христа. Да се отречеш от себе си, това значи отричане от всичко лично, човешко и временно.

Който се отрече от себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готов на всички жертви. Каже ли „това е мое“, грехът е турил вече крачето си дето не трябва. Започнат ли майката и бащата да спорят кое дете обича повече майката, и кое – бащата, грехът е на прага на този дом. Любовта не се дели, нито се продава. Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията между хората…

Който иска да се жени, да избере богат мъж или богата жена. Тук думата „богат“ е употребена в широк смисъл – богат по ум, по сърце и по душа. Богатият не трябва да злоупотребява със своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременните хора си причиняват с изсичането на горите. Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота.

Фарисеите запитаха Христа: „Защо Моисей позволи на мъжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне?“ Христос отговори: „3аради вашето жестокосърдечие е писал тази заповед.“ Хората пишат закони, които не са в съгласие с Божиите. Даже и в Природата има закони, които не са в съгласие с Божиите, но и едните, и другите са временни. Несъзнателно майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето. Също така и бащата предава своите чувства и желания на детето си. Ако е пожелал да извърши някакво убийство, а не го е извършил, детето ще го направи.

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито, което да не се разкрие.“ Като знаят това, родителите трябва да бъдат внимателни, да не предават на децата си своите лоши желания.

Христос казва: „Само за прелюбодеяние (изневяра) има право човек да напусне жена си.“ Предавайте на децата си своите добри мисли, чувства и желания, да се радвате на Живота и вие, и децата ви. Като дойдете следващия път на Земята, спазвайте Божиите закони. Това е първата задача, която всеки трябва да разреши в себе си, в своя дом. Така именно ще можете лесно да се справяте със своите мъчнотии. Това подразбира ликвидиране с кармата, или смекчаване на съдбата.

Като слушате да се говори за изпълнение на Божиите закони, не трябва да се плашите. Вярно е, че всяко нарушаване на тези закони носи своите лоши последствия, но трябва да бъдете разумни, смели и решителни. Светът се нуждае от герои. Казано е, че страхливият няма да наследи Царството Божие.

„Как да изменим греха?” – Грехът не може да се измени, той всякога си остава грях. Също така, Доброто си е всякога Добро, Любовта – Любов, омразата – омраза, лъжата – лъжа. Нищо не е в състояние да ги измени, нито оправдае. Последствията на отрицателните сили са разрушителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно, не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: „За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя.“

Прилагайте глаголите „мога“ и „будя“. Събуждайте Доброто в себе си. Събудете Христа в себе си, в своята къща. – „У нас ли е Христос?“ – На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи. Ако къщата ви е празна, Христос не е у вас; ако къщата ви е пълна, Христос е у вас. Мъж, на когото жената е умряла, е сам вкъщи, неговият Христос е заминал някъде; и жената е сама, ако мъжът ѝ е умрял – нейният Христос е заминал. Търсите ли друг Христос, ще намерите някой антихрист. Същото се отнася и до църквите. Църква, която Христос е напуснал, остава сама. Вторият, който дойде, ще бъде антихрист. Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние „хопити“, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт… За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас, учениците Му – също, а вие сте един от Неговите ученици. Вложите ли тази мисъл в ума си, дръжте я постоянно, за да запазите доброто си разположение. Загубите ли разположението си, вие приличате на младите моми и момци, които в първо време се възхищават едни от други, но скоро се насищат и губят възхищението си.

Един млад момък срещнал една мома и толкова я харесал, че пожелал да се ожени за нея. От сутрин до вечер все за нея мислил: не могъл нито да работи, нито да спи, измъчвал се, мислил, че не може да живее без тази мома. Един ден той отишъл при един добър, благочестив човек и му разказал мъката си. Той го изслушал и му казал:

– Не бързай да се жениш, може тази мома да не е за тебе.

– За мене е, без нея ще полудея, нямам смисъл в живота си.

Добрият човек го успокоил малко, казал му да я проследи, да види как живее. След две седмици младият момък отишъл пак при добрия човек и му казал:

– Право казваш, тази мома не е за мене. Срещам я постоянно с един млад господин.

Значи, момъкът се влюбил в момата, но Любовта му не е трайна. Изведнъж се запалил, изведнъж изгаснал – това не е Любов.

Много хора приличат на младия момък: днес се влюбят в Христа, искат да се оженят за Него, но в скоро време Любовта изгасва – надеждите и очакванията им не се оправдават. Човек се жени или за Христа, или за младия момък. Който се ожени за Христа, завинаги верен Му остава. Който се ожени за младия момък, в скоро време ще се развенчае.

На Земята женитба не съществува. Който иска да се жени, да отиде в Духовния свят. Женитбата е духовен процес. Момък и мома се обичат и казват, че ще си бъдат верни до гроба. Това не е Любов. Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте варосани гробници!“ Това показва, че Той въстава против гроба. Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското.

Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключение.

Ще кажете, че се стремите към Духовния свят.За да разберете Духовния свят, трябва да разбирате физическия; и обратно: познаването на физическия свят води към познаване на Духовния.

Както за познаването на физическия свят имаш нужда от сетива и органи, така и за познаването на Духовния свят са нужни съответни органи. Цветето познаваме чрез зрението и обонянието. Как познаваме чувствата? И за тях има съответни органи. Ето защо от всички хора се иска работа, да развият духовните си органи и сетива така, както са развити физическите…

Това, което човек прави на Земята, Добро или зло, не може да го направи на Небето – там няма съответни условия. Ако отидете на Небето и допуснете една лоша мисъл, ще ви изпъдят вън за хиляди години. – „Там не прощават ли?” – Не е въпрос за прощаване, но там изобщо не приемат грешници. Човек ще живее на Земята хиляди години, докато научи Божествените закони и престане да греши…

Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това, именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. Жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо, сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, да не се подава на никакви съблазни и лъжи.

Едно време сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни.“ Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт.

Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, а нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика…

Преди всичко, смърт не съществува. Човек не умира, но минава от едно състояние в друго. Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в душата и в Духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори. Усъмните ли се в Него, вие хвърляте кал в лицето Му и Го затъмнявате. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е направил хиляди добрини и не престава да ги прави? Велики са делата Божии…

Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. Кога ще се преработи тя? Когато мъжът и жената не се напускат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давид: „В грях ме зачена майка ми.“

Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения, и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя…

Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е в съгласие със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче, за онези, които са направени от Дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и Любов. Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора само до гроба. В повечето случаи верността им не стига и до гроба.

Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него мечката започнала да го души, и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си:

– Какво ти каза мечката?

– Каза ми, друг път да не тръгвам на път с такива приятели.

Какво представлява мечката? Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко, качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре. Те не говорят Истината – от страх се качват на дървета – те не са смели; други пък лягат на земята и се преструват на умрели – и те са страхливи. Христос казва и на едните, и на другите: „Аз нямам нужда от приятели, които се качват на дърво, или лягат на земята, като видят мечка. Аз нямам нужда от ученици, направени от кал.“

Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи. Какво ще стане с България и с българите? Онези, които са направени от кал, ще се стопят; онези, които са родени от чиста вода и от Светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на Своите ученици. Това и аз казвам днес на вас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0