Учителя: Oтивайте при тези хора, които могат да ви дадат живот, знание и свобода

Учителя: Oтивайте при тези хора, които могат да ви дадат живот, знание и свобода

Откъс от беседата „Трите пътища“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. Тома Му рече: Господ

Откъс от беседата „Трите пътища“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

Йоан, 14:4-7

Три неща са важни в живота: Пътят, Истината и Животът. Ако човек не е намерил пътя на Любовта, той и Живота не може да намери. Ако не е намерил пътя на Мъдростта, Светлината не може да намери. По този път иде Светлината. Ако човек не е намерил Истината, не може да намери Свободата. По този път иде Свободата. Христос казва: Аз съм Пътят. – Какво ви препятства тогава, щом Той е Пътят? Щом тази работа е толкова лесна, ако Той е Пътят, Истината и Животът, защо не възприемате? Защото това не е нещо материално, което да може да видиш. Трябва дълго време да се обяснява на хората. Представете си, че един човек е сляп. Как мислите, може ли да ходи така лесно? Преди години срещнах един човек, който изглеждаше като някой маг. Имаше един дълъг бастун, доста хубав. Този човек ми направи впечатление. Той беше доста хубаво облечен, напипва по пътя си с бастуна и така ходи. Бастунът му върви напред и той върви отзад. Разбрах, че той не вижда. И като напипва по пътя, чувствителността му е толкова развита, че по това намира пътя си. Щом останеш на бастуна си да те води, ти вече ще си ограничен. Аз бих предпочел да работят очите ми, отколкото бастунът. Донякъде и то е хубаво. Понякога слепия хората го водят. Но останеш ли хората да те водят, твоята съдба е вече решена.

„ Ако бихте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.“

Ти не можеш да познаваш иначе. Казано е: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Ти не можеш да познаеш Бога без любов. Ако Бог не ти се е открил с любовта си и ако ти не си възприел тази любов, ти не можеш да Го познаеш. И ако ти обичаш Бога и Той не е възприел любовта ти, пак не можеш да Го познаеш. Има две положения. Ако ти не знаеш как да възприемеш любовта и как да я предадеш, ти ще бъдеш чужд. Без любов няма никакво познанство. Това трябва да се всели в ума ви.

Всички мислите, че имате любов. Любов, която изгаря хората, любов, която внася съмнение в тях, любов, която внася подозрение в тях – всичката тази любов не е любов. Любов, която те кара да играеш на хорото, не е още онази истинската форма на любовта… В България има едно място, откъдето идат българските мечкари, прочути мечкари, карнобатските мечкари! Един мечкар ми разказва как е научил мечката да играе. Как няма да играе! Мечкарите, които учат мечките да играят, ще направят един хубав харман (зн. равен кръгъл терен), ще сложат дърва на него, ще ги запалят и ще го разгорещят хубаво. След това ще извадят огъня и ще вкарат мечката в хармана. Мечкарят ще вдигне тъпана. Когато мечката вдигне крака си, мечкарят удря тъпана. После пак вдигне тя крака си, той пак удря тъпана и т. н. И като удря той така тъпана, най-после мечката се научи. Като играе десетина пъти на горещия харман, тя се научи. И после като бие мечкарят тъпана, тя вече се е научила да играе. Та всички сте минали през тези горещи хармани.

Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“ (Йоан, 14:15). Тук е поставен за основа пътят на Любовта.

Трябва да се кажат няколко насърчителни думи. Съществува едно еднообразие на чувствата. Често светските хора стават еднообразни. Дотяга им животът. Светският живот наистина е много еднообразен. Хората са недоволни. Вземете една светска дама. Тя ще стане, ще се измие хубаво, ще си изчисти ноктите хубаво, ще се среше, ще си направи космите, ще сложи някое украшение, ще си сложи шапката наляво или надясно, каквито са законите сега. След това ще вземе обувките си, ще ги погледне дали са добре изчистени. После ще си сложи една копринена връзка. Ще си сложи нанизи, обици, ще вземе ще се напудри и начерви. После има шишенце, с него ще направи магически движения, ще напръска лицето си и ще замирише много хубаво. Така е спретната, хубава. Това за мен е занимателно. Най-първо тя беше разчорлена, а пък сега става угледна, приятно е да я гледаш. Но това става тягостно. Ще направиш така веднъж, два, три пъти, стотина пъти все по същия начин и после вече почне да ти дотяга. Тогава идва другата крайност. Като ѝ дотегне, тя става неглиже, не си слага нищо. Кое е по-хубаво? По-хубаво е първото. С шапка, както и да е накривена, все е хубаво…

Чудни сте. Като дойде вятърът и те нагъне като растение, ти се изкривиш надясно или наляво. Като те налегне вятърът отляво, накриви те надясно. Огъваш се и после се изправиш. Какво лошо има от това? Едно упражнение си направил. Дойде вятърът и ти даде първата лекция. Наведе те на лявата страна. С това ти казва: Ще слушаш доброто си сърце. Че ако не слушаш, ще страдаш. Разбра ли? Хубаво ще слушаш! После ще те наведе на дясната страна и ти казва: Ще слушаш ума си каквото ти казва, няма да правиш глупави работи. Разбираш ли? – Разбирам. – Хубаво. После се изправиш. Щом видя една сестра с шапка, накривена на дясна страна, казвам си: Слуша ума си. Щом е накривена на лява страна, казвам: Слуша сърцето си. Какво по-хубаво от това?…

Казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ И ти ще кажеш: Аз съм пътят, истината и животът. Какъв път си? По тебе могат ли да ходят хората? Че ако хората те направят път, нищо няма да остане от тебе. Ако си ти истината, всеки ден ще те викат. Нали хората казват един на друг: Я ми кажи най-после истината! Човек, който върви по пътя на Истината, той е абсолютно свободен. Той не боледува вече. Човек, който се е сприятелил с Истината, той не е глупав човек, а умен; той не е сиромах, а е богат. А хората говорят за една истина, която е сянка на Истината…

Та казвам сега: Ние на земята сами си създаваме своето нещастие. Ти си образуваш един навик. Имаме много такива навици. Отиваш с двама души приятели, влизаш в една кръчма, седнеш и казваш: Хайде, Иване, Драгане, по една чаша винце! Най-първо безобидно е това винце. Виното в бъчвата мирно седи, но щом влезе в човека, то е динамично, не седи мирно и почва да говори. Най-първо една чаша, но след 10–15 години и с 40 чаши на ден не можеш да се освободиш. И погледнеш, че си похарчил всичко. И този кръчмар, който ти казваше „Г-н Иване, какво обичаш?“, сега те изритва навън. Нямаш уважение, почитание.

Вие искате да бъдете уважавани и почитани. Помнете, че ако имаш сила, ще те почитат хората. Ако имаш пари, ще те почитат хората. Ако имаш добър ум, добро сърце, ще те почитат хората. Ако имаш здраво тяло, ще те почитат хората. Сега някои казват: Да имаме ум. Не само ум, не е достатъчно само умът. Всичко трябва да има човек. Защото здраве и богатство са синоними. Здравето в духовния свят – това са парите на човек, с които той функционира. Така трябва да превеждате. Казваш: Аз нямам нужда от пари. Че ако не си здрав, ще бъдеш болен. Ще имаш нужда другите хора да ти служат.

Сега говорите за любов. Какво подразбирате под думата „любов“? Любовта е научила хората да ядат. Любовта е научила хората да пият, да дишат, да чувстват, да мислят, да работят, да ходят, да се обличат. На всички хубави, прекрасни неща, които съществуват в света, любовта ви е научила. А пък всички лоши работи, които вие сте научили, на тях ви научиха слугините на любовта. Понеже и те са доста културни. Те са предали онова, което знаят. Та казвам, имайте за любовта високо разбиране. Ако дойде любовта, тя е която ще ви подмлади. Ако идва във вас една любов, която не ви подмладява, която не носи радост и сила, каква е тая любов?

Ти вярваш, че Бог е създал света, че всичко било целесъобразно, логично. Благодарим за логическото, аз не искам само логиката. Ако ми дадат хляб, ще се справя без логиката с хляба. Нека да ми дадат и пари, ще се справя с тях и без логиката. Нека да ми дадат къщи, каквото и да е, ще се справя с тях. Логиката в света е една мода. Тя е хубава, тя ще дойде най-после. С нея ще си уредиш живота. Логиката принадлежи на ума – да мислиш по-добре, да можеш да си уредиш живота.

Казваме за някого: Той е религиозен. Ние си създаваме едно понятие, че трябва да бъдеш сериозен, замислен. Ти мислиш върху въпроса „Ще отидеш ли в рая или няма да отидеш?“ Ще ти кажа как се отива в рая. Ако постъпиш в гимназията и ако от първи клас до осми се учиш добре и имаш шесторки, аз ще ти кажа, че ще свършиш с отличие и баща ти и майка ти ще се радват. Но ако от първата година все двойки и тройки получаваш, никак няма да влезнеш в рая. Ако ти си бил музикант и на ден свириш по 7–8 часа, ти ще имаш бъдеще. Ще даваш концерти и ще те слушат хората. А пък ако свириш по половин час на ден, ще се научиш само да дрънкаш на пиано…

Като отидеш на небето, ще държиш изпит по рисувание. С бои ще рисуваш. Ще ти дадат едно платно и ако не знаеш, ще те върнат. После ще те накарат да държиш една реч. Веднага! Тук много знаеш, четеш, а пък там без четене една реч ще държиш. Най-първо ще ти дадат една тема: „Какво ви застави да искате да дойдете на небето?“ Как ще развиете темата? Трудна тема е тя. Или ще ви дадат тема „Да обичаш червеите“. Как ще развиеш темата, когато никога не си ги обичал? Не да обичаш хората, но да обичаш червеите. Как ще развиете тази тема? Вие гледате един червей в неговата форма и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Често вие се лъжете. Вашето бъдеще зависи някой път от някоя гъсеница. Щастието ви или нещастието ви зависи от някоя гъсеница. Тази гъсеница я хванал някой паяк, ти я съжалиш и я освободиш. И оттам насетне ти тръгне всичко напред. Тая гъсеница се е помолила на Бога за тебе. Тя е казала на Бога: „Господи, понеже той ме избави от едно голямо нещастие, отплати му се.“ – А пък ти някой път се захващаш, стъпиш на гъсеницата и я смачкаш. И от този ден ти тръгне назад. Ние като вървим по земята, градим или своето щастие, или своето нещастие. Ти вървиш по земята и казваш: Гъсеница! – Господ я е направил, спри се там при нея, поздрави я и като я погледнеш, да ти стане приятно. Отвори ѝ път. Ти си големият брат, а тя – малкият брат. Поздрави я и пак си тръгни по пътя. Ако всички хора бяха такива, какъв щеше да бъде светът…

Дойде ти едно голямо нещастие на главата. И ти почнеш да обвиняваш Господа и казваш: Аз какво мислех за Господа, а Той съвсем ме изостави. – Че какво представляват страданията на Земята? Някои страдания представляват изпит върху материал от първи клас; други – от втори клас и т. н. Има три матури. Като свършиш четирите класа, ще държиш матура. После ще държиш матура за прогимназията – това са друг род страдания. После има гимназиални страдания. Това са все изпити. Най-после дойдеш до университета. Когато имаш едно страдание, това е един изпит…

Та казвам: Ако вие всички бихте мислили така, щяхте ли да имате неразположение? По някой път имате неразположение. Едно неразположение се дължи или на някакво изобилие, което имате, или на някакъв недоимък… Една млада мома се безпокои. Най-първо тя имала един свой възлюблен, с когото се познавала много добре. Обичали се, пишели си любовни писма, но един ден влиза в ума ѝ една мисъл: Дали я обича той или не; дали той не е обикнал някоя друга? – Какво има да се смущава? Какво ѝ е на нея, ако той обикне някоя друга? Аз да ѝ поставя въпроса както трябва…

Някой път се месим защо Господ обича някого повече, а някого по-малко. По кой начин ние мерим любовта? Може ли да се премери любовта? Откъде знаете, че някой вас обича повече, а друг обича по-малко? Това са все заблуждения. Аз не съм срещнал нито един човек, който да знае дали го обичат или не. Много мъчна работа е това. Това са предположения. Има едно правило. Аз да ви кажа: Истинската любов има една черта. Където вие считате, че могат да ви обичат или не – това е човешко. Или да се съмнявате в любовта и да страдате – това е човешко.

В любовта няма никакво противоречие. Любовта не може да обича един по-малко, а друг повече. Мога ли аз да обичам ръцете си повече, отколкото краката си? Невъзможно е. Всичко онова, което аз нося, еднакво го обичам, само че тези неща, с които си служа повече, са повече пред мене. Като че привидно обичам тях повече и с тях се занимавам. Но един ден и краката ми са потребни, и сърцето ми е потребно, и ушите, и носът, и всяко мускулче ми е потребно. Всичко това ние еднакво го обичаме.

Ние седим някой път и мислим, че Господ не ни обича. Тези хора, които Бог обича повече, работят повече, а пък тези, които обича по-малко, работят по-малко; тези, които са по-силни, по-голям товар носят. Така седи онзи великият закон на Битието! Ние си правим известни заключения и казваме: Мене не ме обичат. Всеки може да те обича. Вие може да бъдете обичани. Защо ще турите съмнение в него, да се съмнявате в неговата обич? Мислите ли, че вие сте пратени на Земята да обичате само един човек? Не. Вие се заблуждавате. Вие трябва да обичате всичко онова, което Бог е създал. Но онези хора, които ви правят добро, естествено е, че тях ще ги обичате повече. Това не е пристрастие на любовта от Божествено гледище.

Сега ви говоря за тази любов, понеже ако не размишлявате така, вие ще остареете и тогава ще дойдете до едно място – ще се обезсмисли животът ви и ще се оплаквате. Някой мисли, че като остарее, ще бъде по-близо до небето. Има стари хора, които изпадат във вдетиняване. Не да остарееш и да ослепееш, но да прогледаш и да виждаш онзи красивия свят!

Пътят на Любовта е път на живота. Пътят на Мъдростта е път на знанието. Пътят на Истината е път на свободата. Ти не можеш да живееш, ако не любиш. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не вървиш по пътя на Мъдростта, ако нямаш светлина. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не живееш в Истината.

Преди години иде един господин при мене, седи и ми разправя една своя опитност. Казва ми: Имам един приятел, намразих го. Питам го: Защо го намрази? – Намразих го по единствената причина, че той обеща да ми помогне, а не ми помогна и ме излъга. Казах му: Ако аз ти помогна, ти готов ли си да обикнеш този човек? Той ми каза: Дадох му пари и му заръчах да ми достави една книга по окултни науки от Франция. Той ме излъга, парите изяде и книгата не дойде. Попитах го: Каква беше тази книга? Ако ти дам тази книга, готов ли си да го обикнеш? Извинете, че аз съм закъснял толкова. Аз съм онзи човек. В твоя приятел аз бях и погрешката е моя. И сега изправям своята погрешка. – Този човек ми каза: Той изяде парите, а не ти. Как твоя е погрешката? Казах му: Като ти дам тази книга, можеш ли да го обичаш? Той каза: Мога. Казах му: Ако той не беше направил тази погрешка, ти нямаше да дойдеш при мен. И нямаше да чуеш това, което сега чу. Той трябваше да направи тази погрешка, за да дойдеш при мене.

Някой път трябва да отидеш при някой лекар. Има лекари късметлии, а има лекари нещастни. А има и лекари кадемлии. И като идеш при този лекар, ще ти тръгне напред. Ако отидеш при нещастните лекари, ще ти тръгне назад… Има проповедници, които като ги слушаш, ще ти тръгне всичко напред; а има други, които, като слушаш, всичко ще тръгне назад. Като отиваш някъде, питай себе си: Отивам ли там, където ще ми тръгне напред? Идете при този лекар, при този адвокат, учител, където ще ви тръгне напред. Навсякъде отивайте там, където ще ви тръгне напред. Навсякъде отивайте при тези хора, които могат да ви дадат живот, знание и свобода. За тях имайте най-доброто мнение. Това е идеята на новото учение, с което трябва да се проникнете, за да бъдете силни

Та казвам сега: Вие знаете ли кой е езикът на Бога? В Небето има три езика: езикът на Любовта, езикът на Мъдростта и езикът на Истината. Три езика, които трябва да знаете. Питам сега: Вие, като отидете в онзи свят, по български ли ще говорите? Поне една дума знаете ли от езика на Любовта? Коя е първата дума от езика на Любовта? Аз ви оставям само да мислите. Няма да ви кажа коя е първата дума. Майката като роди детето, му казва една дума. Като излезе детето наяве, майка му му казва тази магическа дума и тогава сърцето на детето почва да бие като часовник, детето почва да диша и почва да протича животът през него. Като изкаже майката тази първата дума, детето оживява; ако майката не изкаже тази дума, детето умира.

И човек живее всеки ден по същия закон. Вие живеете знаете ли по коя единствена причина? По единствената причина, че Онзи, Който ви обича, всеки ден изказва тази дума. Той си помисля за вас и ви казва тази дума на Любовта, и този ден вие живеете. И ако един ден те престанат да изказват тази дума, вие умирате. Понеже днес вие сте тук, тази дума е казана. Това е самата истина. Всеки ден, когато ние се явяваме, Бог веднага изпраща тази дума на Любовта. Той погледне към всички и изпраща своята Любов. И ние като възприемем Божията мисъл, ние живеем и настава радост и веселие в нас. Тогава благодари на Бога, че Той те е възкресил. Спри се за десет минути, петнадесет, половин час и Му дай всичката благодарност. Защо ще почнете да се смущавате, че този-онзи не ви обича? Има Един, Който ви обича. Който е направил света.

Един ден ще имате един апартамент като месечината, като Земята. Ще имате по един апартамент да живеете. Ще ви дадат цял един свят толкова широк, че да няма за какво да се карате. Всичко направено – царска работа. И ще живеете като някой ангел. И когато се затъжите, ще си ходите на гости. Има светове, където ще живеят заедно хората. А има отделни апартаменти, където човек сам ще живее. Така трябва да мислите. Това няма да го проповядвате на другите. Мислете върху това и да има резултат във вас. И да се изправите, и да сте радостни и весели. И сутринта като станеш, да слушаш гласа.

Имаше една Султана. Тя носеше своите китки, ходеше с бяла дреха, с бял венец, целия свят тя носеше все на ръцете си. Тя ми разправяше една своя опитност. Като идела от Македония вечерно време, тя чува един глас: Султано, спри се! – И аз се спрях. Сутринта виждам, че ако бях пристъпила една крачка – една цяла пропаст. Нещо ми каза: Спри се! – слушам глас. – Слушай гласа! Когато ти каже вътре „Спри се!“, ти се спри. – Но има дъжд. – Нищо. Ти се спри. Ако не се спреш, ще изгубиш…

Сега ви говоря на един език понятен. Любовта носи живот. Гледайте да се освободите от всички онези тягости. Някой път седите и роптаете, че това-онова нямате. Радвайте се за онова, което нямате, понеже ще ви се даде. И радвайте се за онова, което имате, защото от него може да дадете. Радвайте се за онова, което нямате и което имате. Радвайте се за Любовта, която носи живот за вас. Радвайте се за Мъдростта, която носи светлина, знание за вас. Радвайте се за Истината, която носи свобода за вас. Желая като влезете в онзи свят, да ви дадат мъчна тема. Няма да кажете, че сте от Новото Учение. Само ще трябва да развиете темите, както аз сега развивам една тема пред вас. И като развивам тази тема, аз разрешавам един въпрос.

Освещавайте Името Божие вътре във вас, името на Баща си. Осветете името Му. Радвайте се на знанието, което имате. Радвайте се и на свободата, която Бог ви е дал. Като си погледнеш ръцете и лицето, благодари. Всеки ден се оглеждайте. И правете малки промени във вас. Не измъчвайте тялото си, но научете се да имате една хубава обхода (знач. отношение) към краката си, към ръцете си, към ушите си, към очите си, към цялото тяло във всяко едно отношение, обхода към стомаха си. Не му давайте каквото и да е. Ще му дадеш най-хубавата храна, ще пиеш най-хубавата вода, ще дишаш най-хубавия въздух, ще възприемаш най-хубавите предмети, ще чуеш най-хубавите звуци.

Та учете се да се радвате. И ръцете ви, и краката, и ушите, и устата, и космите ви – всичко да се радва, че има хора, които ходят по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По пътя на живота, знанието и свободата.

COMMENTS

WORDPRESS: 0