Учителя: Онзи, Който е създал Небето и Земята, трябва да живее във вас

Учителя: Онзи, Който е създал Небето и Земята, трябва да живее във вас

Откъс от беседата „Който направи Небето и Земята“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години: Единствената творческа сила в света, която им

Откъс от беседата „Който направи Небето и Земята“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта. То е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува зад този свят. Попитайте някого къде седи тази сила. Питам, когато някой съвременен музикант напише някое музикално творение, откъде го е взел, де седи това музикално творение? – „Той го е измислил.“ – Целият оркестър свири и вие казвате: „Свири отлично.“ Откъде дойде туй съчетание на тоновете? Казвате: „Той го е измислил.“ Но той е турил само известно съчетание.

Допуснете, че един българин, който нищо не разбира от музика, иде в чужбина, дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те ги взеха отнякъде, взеха индуски, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи. Според мене хората изгубиха първата музика, която съществуваше на Земята. На Земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката…

Ние не сме отговорни за това, когато влезе някой микроб в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват. Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? Полага се на пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване.

Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие, да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви една сила в човешкия характер. Това е магнетическата сила в човека…

Сега съвременните хора трябва да им се казва, че човешката мисъл има влияние. Тук веднъж в едно учреждение в София служещите искали да се подиграят с един техен колега, който казвал: „Мене не ми влияят човешките мисли.“ Четирима души се надумали да го срещнат един след друг: единият на вратата, другият на стълбите и третият горе. Първият го среща и му казва: „Какво си пожълтял, не ми се виждаш да си добре.“ Вторият го среща и му казва: „Виждаш ми се, като да си трескав.“ Третият му казва същото. Четвъртият пред стаята му казва: „Ти съвсем си заболял.“ Той казва, че никак не се чувства добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуск, но накарал четиримата негови колеги да свършат неговата работа. После му доказали, че внушението работи в света…

Истинската философия е: никога не говори за злото. Колкото се може, по-малко говори за злото. Който иска да бъде здрав, за злото и дума да не става. Че става, няма какво да го признаваш, мисли повече за доброто. Злото определям като кал, дето нищо не расте, всичко гние и се разваля. Туй, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Туй, в което всичко расте, живее и продължава живота, имаш всичките условия, при които може да постигнеш всичко, което желаеш. То е доброто. Такъв е редът в природата…

Преди години правех един опит във Варна на човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, като че дъска цепи. Казва: „От тебе всичко може да стане, но певица не може да стане.“ Тя казва: „Не съм родена.“ Казвам ѝ: „Майка ти не разбира, ти можеш да пееш.“ Може, аз виждам, че в музиката този център е развит, после гърлото може да се развие, ако пееш и се упражняваш. Давам ѝ известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво, отколкото тези, които бяха учили в училище…

Наричам добър човек този, който е роден добър. А добрият не може да го направиш лош. Роденият човек с дарби, ти на него може да се довериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на когото Бог е дал сила, разна силния не може да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим нашите си идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на Божествените идеи, общи за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото…

Преди години иде при мене една госпожа, забира ѝ ръката, подува се, иде при мене да иска моите наставления какво да прави. Казвам: „Като излезете оттук, идете при някой хирург, да ви направи малък абсцес.“ Завъртяла се на „Опълченска“, в един голям трап пада и си удря ръката. Казва: „Втасахме сега.“ Отива при хирург, той ѝ казва: „Кой ви направи този абсцес, идеален е.“ Гениално била изстискана ръката през тази дупчица. И за една седмица оздравява. Вие ще кажете, че то е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата…

Питам сега: след като разпънаха Христа, умря ли той? Христос днес живее повече, отколкото преди 2000 години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да пита дали е Христос или не? Но навсякъде Неговата мисъл прониква, във всички области на човешкия живот прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно Слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на Слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, но за нас е важна онази Божествена мисъл, която изтича от Него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света.

Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега, ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен спор, който те имат – канонически: дали православната или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право. Хубаво, има и друга една страна: Кой изпълнява по-добре Учението? Не коя църква е по-добра, коя църква е по-права, но коя църква изпълнява Учението, коя църква го прилага. Църквата, коя и да е, дали е някоя нова църква, дали е стара църква, ако старата църква изпълнява, добре е, ако новата църква изпълнява, пак е добре…

Ако от туй голямото богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен, че те занимават дребни работи, питам тогава: Какво очакваш в света? Необходимо е сегашните хора да направят опити. Минало е времето с вяра да се ходи. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, ти нямаш вяра…

Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт – да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив; когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен.

Законът е такъв: „Дето са двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз.“ Дето са двама или трима души, събрани в името Божие, Божията Любов и Мъдрост, и Божията Истина, там е силата.

Какво е Любовта? Туй, което дава живот и освобождава от смъртта.

Що е Мъдростта? Туй, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданията.

Що е Истината? Туй, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения, в които се намира. Аз разбирам другояче Истината…

Не може да се разреши един въпрос без Любов. Не може да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не може да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ако ти не си свободен да мислиш, ако нямаш достатъчно светлина, ако нямаш достатъчно живот, че да може да победиш, да познаеш какво нещо е Бог. Трябва да бъдеш силен, да пребродиш цялата Вселена. Един господин ме питаше за Бога:

– Кажи ми – казва – има ли Бог, или не?

– Ще ти отговоря – казвам. – В нашата Слънчева система има сто милиона слънца. Във всяко слънце има по десет планети. Ти вземи, че посети всички слънчеви системи и като дойдеш, да предадеш познания. След като изходиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене и ще ти кажа има ли Господ или няма. Аз сега съм тръгнал на път и аз отивам като тебе, от тази слънчева система се готвя да ида в друга планета.

Казва:

– Ти сериозно ли мислиш, или не?

– Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега правя. С умните хора – сериозно, с глупавите се забавлявам, шегувам се…

Някой път може да кажеш тъй: „Защо не съм даровит?“ Ти си даровит, но трябва да дойде учител, да вдъхне нещо. В едно житно зърно има възможности да създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света, те са приели един подтик отвън, който развил техните дарби. Първите подтици, които дават, са майката и бащата. Какъвто и да е подтик, най-силният подтик – за каквато и да е дарба, дават майката и бащата. След туй, на второ място, иде учителят, на трето място е външното общество. Това са фактори.

Та сега да ви кажа кой ти е майка. Всеки един човек, който има знание, който разбира закона и може да ви помогне, той е баща за тебе. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, а гледалмайката да даде направление на енергиите. Така ще разбереш майка си и баща си. Ти баща си ще намериш, ти не познаваш баща си. Онази може да ти бъде майка, която може да развие дарбите, твоите дарби и да те направи доволен в света. А баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не е нито баща, нито майка. Аз така разглеждам майката и бащата. Дали е учител – пак същия закон прилагам. Дали е господар – същия закон; дали е слуга – същия закон. Навсякъде този закон. Слугата, ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако ученикът обича учителя си, той учи и е добър ученик. Всякога там, дето има обич, вече има основа…

Ние навлизаме в една област, дето трябва да се върнем назад. Аз четох преди няколко време – един астроном се молил Господ да му покаже величието на света. Молил се около 15–20 години. Една вечер сънува, че при него дохожда един ангел. Това било през XIX век. Той му казва: „Чу се молитвата ти.“ Чува един глас, който казва: „Тялото му промени, но сърцето му оставѝ човешко!“ Пренесъл го този ангел на слънцето, после на другата система, разнасял го от Система на Система. Той казва: „Моля те, върни ме на Земята.“ Той не може да издържа повече. Защото какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на Слънцето може да издържа 35 милиона градуса… Та казвам, трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си, които сега развива в сегашния живот.

Всякога трябва да бъдете благодарни. Когато четете една философска книга или слушате един музикант, или гледате художествена картина на някой художник, или изобретение на някой изобретател, или в природата вие разглеждате – природата може да се разглежда по много начини. Някои много механически разглеждат природата. За бъдеще има да изучавате природата. Има много сътворени неща от съществата, които са живели преди хората, те са оставили своите останки…

Поддържат учението, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви.

Следователно, най-първо, трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни…

Преди години дойде една ясновидка от София, много набожна жена. Казва:

– Искам да ми помогнеш. И от тебе човек ще стане.

– Какво?

– Има едно голямо богатство.

– Къде е то?

– Тук в София, заровено е на 500 метра дълбочина.

Казвам:

– Нямам толкова пари, на 500 метра дълбочина – трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи туй богатство на тях, не е за мене тази работа.

Доближавам се до ухото ѝ и ѝ казвам:

– Не се заблуждавай, под 500 метра няма никакво богатство закопано. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Туй богатство е у тебе – ти имаш отличен ум, имаш добро сърце. Както виждам, даровита жена си, не ходѝ да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят.

Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности.

Може да са ме излъгали духовете.

Казвам:

– Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък няма нужда от манастир. В природата има много манастири…

Онзи, Който е създал Небето и Земята, трябва да живее във вас. Слушайте Неговия глас, и вашето бъдеще Той ще го определи. Ще имате едно познание. Ще проверите нещата. Аз не искам да вярвате. Ще проверите. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен.

Тогава ще кажеш: „Има Един, Който е създал Небето и Земята, Комуто ще служа.“

Понеже три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

COMMENTS

WORDPRESS: 0