Учителя: Няма по-добра молитва от тази да помогнете на брата си

Учителя: Няма по-добра молитва от тази да помогнете на брата си

Откъс от беседата „Който намигва“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години: „Който намигва с око, докарва скръб, а безумният с устни ще

Откъс от беседата „Който намигва“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:

„Който намигва с око, докарва скръб, а безумният с устни ще се подхлъзне.”

(Притчи Соломонови 10:10)

Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.

Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигва с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В Живота има много такива момци; не мислете, че съществуват само на физическото поле – има ги и в сърцето, и в ума. Под намигване се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони…

Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига.

По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва:

„Скръбен съм.“ – Хубаво, дръж си очите отворени!

„Но много ми е тежко на душата.“ – Дръж очите си отворени!

„Боли ме гърба.“ –Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога!

Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля!” С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички вкъщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща.

Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам!” Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? – Станете сутрин, неразположени сте, турите раницата си на гърба и тръгвате по съседки и започвате: „Знаете ли колко ми е тежко!” Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мен какво се случи?” Отиват после двете при трета някоя и си разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я.

„А безумният в устни ще се подхлъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно, и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден!” А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е!” Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата…

Най-важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж. Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии.

Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест…

Аз искам само да доведа до съзнанието ви идеята, че всяка мисъл, която минава през вас, ще произведе известен резултат в организма ви, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой ваш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.” Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането, ти трябва да се научиш да работиш.

Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате с устите си. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената… Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си.

Не искам да се обезсърчавате и да не работите. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата. Имате раница на гърба си – това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас – тя не е ваша, изхвърлете я. Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.” Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата.

Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека. Първо е отделението за оглашените (слушателите), после – за верующите, и трето – за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е Учителят. Олтарът е мястото на Учителя, който излиза от там, туря огън и тамян в кадилницата и кади. Ако мигат днешните попове, защо правят това, защо кадят? Те не знаят защо. Аз зная защо. Това и вие често правите: слагате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола.

Дяволът с тамян се не гони, тамянът е само едно дезинфекционно средство. Горенето на тамяна показва, че вашето сърце трябва да бъде също така горещо. Хубавите мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете.

Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишница без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата…

Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем!” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много хубаво си направил, започнал си добре.” Не е важно кога ще ви стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите.

Казвате: „Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим?” Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска сериозност, а от съжаление за изгубените младини. Казвате си: „Едно време, когато бях хубава, млада!” Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее, твоето тяло не е способно вече да предава твоите мисли и Господ казва на Ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са много нечисти и не могат да се перат!” Казвам: братко, ще те съблекат. Или казано на ваш език – ти трябва да си заминеш и втори път да дойдеш.

Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат.

Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат – те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Когато вършите престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този вътрешният е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва!” Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?” Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучe. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута.

И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!” А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина.

Някой казва: „Искам да бъда светия!” Щом искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който е минал светията. А теб те заболи гръбнака и хайде, бързаш да дойдеш при мен. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате…

Главното упражнение, което ви предстои този месец, е следното: развиване на волята. Но не тази, която вие имате, а разумната, Божествената воля. При развиване на волята мислите ви трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ви занимават. Ще разбирате една мисъл, една работа ще свършвате първо, а после друга. Всичко у нас е свързано като в една верига.

Ще поясня мисълта си: ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг – писар, трети – работник на лозето и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът – в тъкачеството си, копачът – в копането, изобщо всеки – в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно; преждата му ще трябва да бъде здрава, нишката му също ще трябва да е здрава. Защото всяка мисъл се преде от мислите и желанията, които ви занимават. Така се сформира цялата мисъл. Тази нишка трябва да бъде здрава и изтъкана по всички правила. Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят.

Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад е вирната или сплесната, ако очите му са много малки, а устните му са много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг…

Френолозите казват, че сегашните хора имат 41 врати, през които могат да приемат посетители. Опитвате през една врата – не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така че по много начини може да влияете на хората. И детето знае този закон и забележете, че когато то иска нещо, започва с думи: „Мамо, дай това!” – „Не може!” Започва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и по този начин то е употребило своята воля.

Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.” Няма как, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста – ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучавате човешката душа, това не е лесно изкуство. Аз говоря за отношения между здрави хора, но ако и двамата сте болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете – то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом.

Отворете очите си към Бога! Ще знаете, че няма Същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви Ангели, Серафими, Херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава?” Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей!” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе. А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина.

Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести у нас. Аз твърдя това не само за физическото поле, но и за Духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молим се на Бога, но не излизаме от избите си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.” Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползвам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е!” Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се е замислял за Него, е спасен, колкото и да е лош като човек.

Знайте, че в това Учение, за което ви говоря, човек не погива. Дори ако изгубиш ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., няма погиване. Но казвате: „Изпъдили го.” Нищо, той е изпъден от училището за година-две, но после го приемат да учи пак. Който смущава другите, той бива изпъден вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват…

Вложете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само с една сто милионна част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това Учение, изведнъж ще направите много нещо. Аз ще приема за голям прогрес, ако само с една сто милионна част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата Вечност ще има един непреривен прогрес от знания. С такава бързина и аз се движа, не се обезсърчавайте. Всеки учен, който иска да наблюдава, се движи бавно. А вие искате бързо да свършите и да кажете след това: Готов съм вече за професорска катедра…

Не се обезсърчавайте! За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него: станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други!” Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето.

Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом (семейство).” Че всички хора нали са все Божи домове! Един човек, на когото можем да помогнем, е все от Божествения дом…

Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа!” – И това е нещо сторено.

Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си, това не е наука – не по този начин трябва да ви олеква. Така ще отивате с цел да използвате, но без да искате ще позволявате да ви използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат.

Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл дa отидеш чист при Бога действа върху ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш!

Ученик, който е нечист, не се приема. Това не означава да станете педанти и да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Tака ще започнем от физическото към духовното…

От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизират. За работата на ума всякога е потребна Чистота. За да се наблюдава небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, Той показва, че Чистотата е едно условие за виждане. Тъй че Чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие само чрез ученичество. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в Дух, в Истина и в разбиране.

Тези Сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва… Не гледай дали си в настроение или не. Прочети днес малко и като се свърши деня, дай си сметка какво си научил. Записвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен: ставате сутрин и до обяд сте все в кухнята, следобед пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?” Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания, калявате волята си в тези мъчнотии.

Не съдете другите, оставете ги в техните грешки, но по-силните нека да помагат на по-слабите. Няма по-добра молитва от тази да помогнете на брата си. Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа!”

Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.” Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Това е все едно някое дете да вземе една алгебра и да я разглежда, макар че знае само да смята. Така е и с вашите мисли – някой път имате много хубави мисли и чувства и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.” Това настроение ви е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!

През този месец помагайте си едни на други. Не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз съм казал всичко на място, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е при главата, а който не учи е на опашката. Много човешки души са се повдигнали толкова, че са дошли до Ангелите и много Ангели има, които са паднали. Имайте предвид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Само дяволът е стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания!

Някои са богати, а други – бедни. Сиромашията е работа, а богатството е почивка. Има лоша сиромашия, има и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите. Днес си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа” и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина.”

Сега казвам: и ние ще помръднем тази вечер света с една сто милионна част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви казвам да обърнете омразата в обич ви е чудно, но всякога омразата може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте предвид, че вие сте в едно Училище и ще следвате уроците, които ви се дават.

Онзи, който ме слуша и не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате през една гостилница само да помирише от всички гозби и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. По същия начин много само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е!” Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва да разбере, че могат да ви спасят, могат да ви лекуват, да ви обличат, но Знание по благодат не може да ви налеят. Това е човешко разбиране…

Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да му постави шесторка – шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторка слагам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството.

Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове… Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.

COMMENTS

WORDPRESS: 0