Учителя: Няма по-ценно нещо в живота от Любовта

Учителя: Няма по-ценно нещо в живота от Любовта

Откъс от беседата „Ценни неща“, държана от Учителя на днешния ден преди 75 години: Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И ч

Откъс от беседата „Ценни неща“, държана от Учителя на днешния ден преди 75 години:

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят как да я запазят; не знаят как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта… Има устойчива и неустойчива (или преходна) любов. Някой казва, че от любов набил някого или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е всъщност, но като остане сам, вижда, че не е така…

Като наблюдавам сегашните хора, не зная какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: „Тоя свят не е за мене.“ Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на Земята различно се осветяват и отопляват от слънцето…

Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш къде си турил нещо?

Един познат ми разправяше как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни де я оставил. Пита жена си, дъщеря си – не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя или на оня свят – едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа де е оня свят и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита отде съм. Казах му, че съм от Слънцето…

„По какво се познава кой човек е от Слънцето?“ – По-добрия му живот. Хората от Слънцето живеят добре. Който не е от Слънцето, не живее добре. Едно време Земята е била в Слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от Слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита къде е бил преди да се е отделила Земята от Слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия…

Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб…

Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните”. Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям земевладелец. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: „Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица?“ Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на земевладелеца съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и вместо вдовицата изпратили младия момък в Сибир. След 10 години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото.

Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека от това да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на Земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на Земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая.

– Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил.

– Съградих една голяма църква.

– Благодариха ли ти за това?

– Всички вестници писаха за мене.

– Значи, платено ти е за това добро.

– Друго добро направи ли?

– Със свои средства построих един университет.

– Как ти благодариха?

– Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета.

– И за това ти е платено. Спомни си да си направил някакво добро, за което да не ти е платено.

Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил ѝ един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея.

– Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса.

Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: „Дайте на милиардера два долара и го върнете на Земята.“

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно каквото правиш – за Бога го прави. Не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а Земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и подтик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя?

Ще кажеш, че се молиш. Не само ти се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш как да се отнесеш с тях, да им кажеш „Добър ден!“, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого неказана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път.

Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога е познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.” В невидимия свят няма погрешки като на Земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят както тия на Земята. Често ме питат ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На Земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи”. Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог.

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не можели да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора…

Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Б