Учителя: Новото учение седи в разбирането на Любовта

Учителя: Новото учение седи в разбирането на Любовта

Откъс от беседата „Музикалният живот на душата“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:Ние сме дошли до една област, дето

Откъс от беседата „Музикалният живот на душата“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:

Ние сме дошли до една област, дето всички неприятности на съвременната култура произтичат от това, че хората нямат едно правилно различаване на нещата. Човек ако не може правилно да разрешава, ще има противоречия. Например, на вас може да се харесва една дреха, която има хубав небесно-син цвят. Цветът е отличен, но самата дреха няма съдържание, не е здрава, няма издръжливост. А понякой път съдържанието е хубаво, дрехата е здрава, но цветът ѝ, някак си не е приятен. Има хора, които в своята обхода външно са много деликатни, имат хубав цвят. Първият път като ги срещнеш са учтиви, имат дипломация, маниери, във всичко са отлични, знаят как да постъпят. Той е отличен, докато не е взел от тебе пари в заем. Щом е взел парите в заем, вече се изменя…

По някой път вие не знаете какво се крие на върха на вашия език и изказвате една дума, чрез която правите една такава експлозия в природата. За всякоя дума, която човек казва, Бог го държи отговорен. Една дума в дипломатическия свят отваря цяла война. Един поглед разваля живота на хората за цял живот.

Като влезете в религиозния живот се излагате на известни пакости. У религиозните хора се явяват най-опасните работи за скандали. И между напредналите ангели се явиха най-лошите постъпки и онези погрешки, които те направиха, Господ не им ги прости и ги върза, и ги прати в изгнание. А пък някой път аз гледам тук приятели, които си играят с огъня. И аз съм дошъл до едно място да кажа, че трябва да затворя школата. Не намирам за нужно да ви говоря по-нататък и трябва да ви оставя да научите Божествения Закон. Онази вечер цял един скандал стана тук. Тук има братя и сестри, които толкова време следват този Път! Има някои неща, които могат да се търпят. Но аз не искам вие да престъпвате Божия Закон. Защото според този начин на постъпване, който имате, не мислете, че Небето е място, гдето могат да ви пуснат, както тук. Кракът на човека, който не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, в райската градина не може да стъпи.

Адам, след като престъпи Божия Закон, Бог го изкара из райската градина, направи дрехи на Адам и Ева и ги изпъди навън. Законът е все същият и сега. Днес можеш да имаш хубаво настроение, но щом съгрешиш ще излезеш извън рая. Ще ти дойде скъпо. Ти казваш: „Учителят каза така и така“. Христос нали е казал хубави работи. Всички проповядват това, което Христос не е казал. И често вие говорите това, което аз не съм казвал.

Говорим за Новото учение, но в какво седи то? – Новото учение седи в разбирането на Любовта. В какво седи разбирането на Любовта? Ако Любовта ви бъде съвършена, няма да имате никаква болка никъде. Аз забелязвам – мога да имам болки, които произтичат от самия мен, а пък мога да имам болки, които произтичат от окръжаващата среда. Аз мога да имам ревматизъм в краката си. Всякога щом видя един човек, който страда от ревматизъм и мен може да ме заболи кракът от симпатия.

Обичаш някой човек, който е добър и ще чувствуваш добрите му работи. Ако е лош, ще чувствуваш лошите му работи. Ако той има болка в сърцето си и ти ще имаш. Ако той има главоболие и ти ще имаш. Ако той има задух, и ти ще имаш. Ти казваш: „Да се обичаме“. Как ще се обичаме тогава? Онзи, който обича другите, трябва да е по-силен, да лекува недъзите на хората…

У вас се заражда желание да живеете добре. При добрия живот около себе си ще имате едно противоречие. Когато се говори за тези работи, вие не изследвате себе си, не изучавате себе си, а изучавате другите хора. Като изучаваш другите хора, ни най-малко няма да се ползуваш ти. Техните погрешки не са твои. И техните добродетели не са твои. Косвено те ще ти влияят. Когато някой сгреши, може по симпатия да ти причини вреда. Но един човек, който живее зле, не може да ти причини зло всъщност. И ако е добър, пак не може да ти направи добро. Човек остава такъв, какъвто е той всъщност…

Вие живеете в един свят на състезание. Например, вземете двама приятели, вземете две майки. Те имат две деца и ги сравняват, кое дете е по-хубаво. Всяка една майка казва, че нейното дете е по-хубаво и веднага ще се скарат. Защо ще се скарат? – От неразбиране. Всяко едно дете в света се ражда не за някаква похвала отвън. Детето се ражда в Божествената Хармония, за да попълни някое празно място, за да заеме мястото на някоя нота в Божествената Хармония…

При Любовта се вършат най-големите пакости. Яков имаше едно чувство: Обичаше хубавите жени, после имаше той и чувството на стяженолюбие. Той искаше да има нещо хубаво. Кожата му не беше космата. Той беше женствен по характер и обичаше красивите жени. Майката на Якова беше красива и той приличаше на майка си. Тя имаше особена слабост към него, тя го обичаше и тя го подтикна да отиде той да излъже баща си. Според еврейският закон, Исав беше първият, а тя искаше да направи последния пръв, а първият последен. И майка му каза: „Аз ще те направя такъв, че баща ти да не те познае“. Или ще кажете: „Каква е тази майка?“ Но вие раждате в себе си едно чувство. И вие като Якова имате това чувство и искате да излъжете Господа. На вашият стремеж турите някаква Божествена мисъл и казвате: „Аз служа на Господа. Аз правя това за Господа“. А пък той не е дошъл ни най-малко от обич към Господа.

Един млад американец отишъл на едно място и видял една млада мома, в която се влюбил. Той отишъл да проповядва, но не отивал да проповядва в други села, а все в това село, гдето намерил тази хубава мома. И гледал дали тя е там и когато тя е там, той се разпалвал и разтърсвал всички хора. Той отивал за момата. Другите казвали: „Колко хубаво приказва, колко Божествено, мед капе от устата му“. Този мед не е за публиката. Този мед е за онази мома. И един ден, когато всички хора се научават, че този мед е за нея, всички ще се настроят против него.

Вие сте дошли до едно положение да различавате. Да допуснем, че правиш едно добро в света. Какви са подбудителните причини? – Аз ви говоря за ваше добро, понеже мястото, гдето сте дошли, е много опасно…

Вие казвате: „Ние не живеем добре“. Така не се говори. Вие казвате: „Не сме добри хора“. Добри сте, но не постъпвате добре. Богати сте, но не сте щедри. Имате отлична мисъл, но не изказвате мисълта. Вашата мисъл я изказвате когато не трябва. Минава една мечка и вие я видите и се уплашите. Но след като влезе мечката в гората, вие стреляте. След като влезе мечката в гората, няма какво да стреляте.

Ако можете да поправите някого, кажете му така: „Братко, имам да ти кажа нещо на ухото“. А пък вие ще видите една лоша черта у него и не му я казвате, и като си отиде той, и вие говорите зад гърба му: „Той прави това, онова.“ И образувате цяла една атмосфера, която не е хубава. Бог не изисква това.

Не говорете против себе си, понеже вие сте създания Божии. Не казвайте: „Аз съм лош човек“, но кажи: „Не съм се научил да свиря на цигулка“. Цигулката е отлична, струните са отлични, лъкът е отличен, учителят, който ви учи е отличен. Единственото нещо, което ви липсва е, че вие не знаете да свирите. Не че сте неспособни, но някъде бързате…

Сега мнозина от вас мислите, че сте много добри композитори. Аз гледам като дойдат някои млади, нищо не разбират от музиката, но си дават мнението. Ако искате да знаете дали сте добър певец, може да направите опит: Когато времето е дъждовно, изпейте една песен, ако се проясни небето, вие сте добър певец. Или когато времето е ясно и вие изпеете една песен и се заоблачи, тогаз сте добър певец. Но ако с вашето пеене облачното небе не се прояснява, вие сте обикновен певец, както всички други, и не си правете илюзии…

Вие употребявате Името Божие напразно. Някой път 20 пъти казвате: „Аз за Господа правя това“. Престанете да изговаряте думата „Господ“. На ден само веднъж я изговори. Ти казваш: „Аз съм религиозен“. Не говорете, че сте религиозни. Само веднъж като станеш сутрин, кажи: Набожен съм.“ Но кажи го насаме, а не на хората. Не казвай, че си набожен. Сутрин като станеш, кажи си: „Аз съм добър човек“, но на хората не говори, че си добър. Ако искаш да покажеш на хората, че си добър, като видиш паднало дете, дигни го. Видиш някое дете, че си счупило стомната. Помилвай го и му купи нова стомна…

Бъдещият ви живот зависи от това, което вършите сега. Това, което сега става в живота, втори път няма да мине никога. Онова, което сега ще научите, никога друг път няма да го научите. Втори път можете да научите хиляди други работи, но онова, което ще научите сега, ще остане като една празнина, ако остане сега ненаучено. Ангелите, които бяха преди хиляди години хора, научиха много работи, но има някои работи, които стават с нас, но те не ги знаят. Те се интересуват да знаят какво става между хората. Ти ще кажеш: „Как да не знае един ангел това?“ – Един ангел не знае какво нещо е горчиво, какво нещо е люто. Невежа е в това. Той не го знае, той не го е проверявал. Защото, ако туриш един ангел да проверява с езика си това, което ти проверяваш, той ще падне в същата погрешка, която ти правиш. Вие сте поставени на един голям изпит, да опитате доброто и злото, сладкото и горчивото…

За религиозното чувство ще изпитам като си туря ръцете отгоре на главата. Ще накарам някой невежа човек да тури ръката си горе върху моята глава. Всъщност този последния опит не го правете, а накарайте човека с религиозното чувство да тури ръцете си върху главата ти. Защото добрият човек ще ни предаде нещо. Набожният човек с ръката си ще ти даде нещо. Никога, когато си болен, не позволявай на никого, който е по-болен от тебе, да тури ръката си върху вас. Но един здрав да си тури ръката върху тебе – то е благословение. Здравият ще ти предаде нещо, но болният не може да ти предаде нищо.

Онзи човек, който е песимист и гледа мрачно на живота, не позволявай да си туря ръката отгоре ти. Като чума да седи той отвън, макар и да е за нищо. Ако един човек казва: „За молитва пет пари не давам“, не го пускай вкъщи. Ти казваш: „Аз ще го обърна“. Освен че няма да го обърнеш, но той ще те обърне…

Било хора, било ангели, нито едно същество не може да наруши Божествения ред на нещата и да не мине през страдания. Ние можем така да причиним вреда на себе си.

И ако човек има добри мисли, той ще причини добро на себе си и на другите. Аз искам вие да живеете добре, най-първо заради самите вас, така ще се приспособите. Аз като кажа, че ще живея за себе си, аз подразбирам следното: Да оставя Господ да живее в мен както Той знае. Аз нямам нищо против това да оставя Господа да се прояви в мен както Той знае. Също и вие пожелайте същото. Бог погрешка не може да прави. Щом разсъждавате какво Бог да направи, щом казваш, че тук или там не направи добре, ти си на крив път. Не коригирай това, каквото Бог прави. Щом правим едно различие то се разбира, че в мене има един съдия по-нисък.

Ти може да казваш, че един професор е по-лош. Не, вие не можете да давате мнение, не може да се съди това, което седи по-високо от вас. За един човек с по-низки чувства може да си давате мнението. А пък по-високият може да си даде мнението за вас. Но вие никога не може да го коригирате. Вие не може да кажете: „Защо Господ направи така и така?“ Но за онзи, който е по-долу от нас, можем да си даваме мнението…

Ти казваш, че си набожен, нали така. По какво се отличава един човек, който е набожен и един друг, който не е? – При набожния човек дървата горят, а пък при човека, който не е набожен, дървата изгасват. При набожния човек храната се смила, а пък при онзи човек, който не е набожен, тя така си остава. При набожният човек мъртвият става, а пък при ненабожния мъртвият влиза в гроба. Какво ще мисля аз, че съм набожен човек, ако при мене всичко умира…

На българина му липсва постоянство. Българинът е даровит много, но никога не използува дарбите си. Той има едно желание, той обича разнообразие. С малко работи иска да придобие много. И изобщо всички българи страдат от това. Малко като направят, те мислят, че много са свършили. А пък много трябва да работят.

COMMENTS

WORDPRESS: 0